Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: ОЦЕНКА ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР БОРИС ТРЕТИ В СПАС...

06.03.2013 22:48 - ОЦЕНКА ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР БОРИС ТРЕТИ В СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕДСТОИ ДА ДАДАТ АРХИВИТЕ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Автор: souroujon Категория: Технологии

Прочетен: 3692 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.03.2013 22:49

Оценка за Ролята на българския цар Борис III в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война предстои да дадат архивите, изследователите и историците !

Автор: Анна ЗОГРАФОВА Преди часове в Брюксел Президентът на Република България Росен Плевнелиев и Президентът на Израел Шимон Перес уважиха официалната церемония в Европейския парламент в Брюксел по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война. Тук обаче аз искам да кажа, че ако в концентрационните лагери на смъртта в Бухенвалд, Дахау, Освиенцим, Майданек, Матхаузен, Треблинка и други, в газовите камери намериха смъртта си милиони евреи, то в една малка България, благодарение не точно на Царя /Цар Борис III*, а най-вече на българския народ, на православната ни църква както и на католическата БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТАЦИЯ. В този смисъл залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начинморала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО! Затова пък в концентрационния лагер Бухенвалд ЗАГИНА ГРАФИНЯ МАФАЛДА, сестрата на Нейно Величество българската царица Йоанна, съпруга на цар Борис III. Смъртта на графиня Мафалда е била по обвинението на Райха, че е подпомагала евреите с лекарства и храна и, че е отровила българския цар Борис III. Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че и на датата 31 март т.г. се навършват пет века и кръгла годишнина от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издават Едикт за изгонването на сефарадските евреи от Испания. Тогава през 1592 г. със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят на нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия. Те пренасят ритмите на Тарагона, Толедо, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на български територии свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”. Напоследък препрочетох хрониките из дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и фрагменти от дневника на тогавашния български министър-председател на ЦарствО България Богдан Филов, който точно преди 70 години на датата 11 март 1943 г. – /една много важна дата лично за мен/ пише следното: „Стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ! Царят предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват...На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено...и..., че те ще бъдат използвани като работници...каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”... Тук веднага искам да кажа, че само който не е евреин или по-скоро, който не е носил жълта звезда и не е живял по времето на Втората Световна война, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда!!!Като белег на позора. Нямам намерение в случая да коментирам – виновен ли е българският цар Борис III за убийството на 11-те хиляди и нещо беломорски евреи, защото още от 1941-ва година се е знаело, че тези хора са били обречени на човешко жертвоприношение. Още повече, че българският цар е бил принуден още на датата 1 март 1941 година да подпише Тристранния пакт, за да не бъде окупирано Царство България от германски войски, които в пълна бойна готовност точно в този момент са били разположени по цялото протежение на северната ни граница. През декември 1940 г., дни след ратифициране на Тристранния пакт с Унгария, Румъния и Словакия, в Царство България Народното събрание приема Закон за защита на нацията по селата на който се забраняват всички масонски ложи в страната е се поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в България. Съгласно този закон: * смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално),
* има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,
* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,
* наложено е носенето на „давидовите значки" за индентификация,
* наложен е полицейски час за евреите,
* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,
* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,
* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери". Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето както е известно в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ ощепрез 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц - най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани. На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Дни след това неговата доверена секретарка и любовница Лиляна Паница информира софийския равин и Консисторията за тези предстоящи събития. Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България". На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена. Тук бих желала да припомня, че в разговор с Богдан Филов Фон Бекерле информира щабквартирата на Райха, че „българският премиер изрично е визирал, че има възможност евреите от България да бъдат използвани като работна ръка в българското пътно строителство. В същата връзка по време на срещата на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер в периода 31.03 – 2 .04.1943 г., в оригинален документ от това време е записано следното: „С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българксият цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България /тогава е назована цифрата 25 000 души/, с изключение на малък брой болшевишко – комунистически елементи, се предвижда НАСТАНЯВАНЕ В КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ! Външният министър на Райха, без да навлиза в подробности тогава заявява, че според него най-правилното е р а д и к а л н о т о разрешение на еврейския въпрос. Очевидно той е бил недоволен от българската предпазливост... На датата 26 март 1943 г. Адолф Хайнц фон Бекерле информира щабквартирата на фюрера Адолф Хитлер, че в Народното събрание на Царство България е БИЛА ВНЕСЕНА ПЕТИЦИЯ от името на 43-ма народни представители срещу изселването на българските евреи въобще. В текста е посочен и пълният цитат на ПЕТИЦИЯТА, ОБСЪЖДАНА НА ДАТАТА 25 МАРТ 1943 Г.
По време на Холокоста единствено българските евреи в Европа бяха спасени
/ С л е д в а/

Нагоре

Тагове: Холокост,