Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Блогрол
Постинг
14.01.2013 22:26 -
САГА ЗА НЕДОПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ДИСИДЕНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ - 25 години НДЗПЧ ІІ ЧАСТ
САГА ЗА НЕДОПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ДИСИДЕНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
25 ГОДИНИ
ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/
II ЧАСТ
АМОК
ПО ЕДНА ФРЕНСКА ЗАКУСКА, НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ НА СОЦПАКТА И ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА НДЗПЧ
Събра, състави и написа по документи журналистката Анна ЗОГРАФОВА – член на УС на НДЗПЧв периода 1989-1990 г
На 26 февруари с.г. в София започва мащабна акция на независими български интелектуалци, в защита на Петър Манолов и по повод осъждането на чехословашкия драматург Вацлав Хавел. От този момент нататък членова на НДЗПЧ започват да дават интервюта за ситуацията в България по Радио Свободна Европа и Дойче Веле. Дисидентът Петър Бояджиев съобщава по телефона от Париж, че „НДЗПЧ вече е много известно на Запад”, но би било добре ако то се свърже с Международната лига за правата на човека и с Пен клуба на Франция. Петър Манолов осъществява връзки и контакти с МОТ, с Унгарския профсъюз на научните работници, с френския профсъюз „ФОРС Увриер”, с руското дисидентско движение „Память” – по-специално със Санкт – Петербургската група „Памет” както и със съветското движение „Мемориал”. Междувременно в дома на Ламартин в Пловдив гостуват руски поети и писатели, свързани със Санкт – Петербургската група „Памят”. Там се превежда и Устава на „Памят”. В началото на 1989 г. към НДЗПЧ се включва и Костадин Георгиев. Негов съмишленик е и съпругата му Фани Станиславова Хаджиминева – к.ф.н. – доктор в Института по философски науки към БАН. В Джебел през януари 1989 г. се учредява и Асоциация за подкрепа на Виенската конференция и защита правата на българските турци. През февруари 1989 г. се ситуира и независимият профсъюз „Подкрепа” за защита правата като програмата включва и На 19 март 1989 г. Петър Манолов поставя пред Петър Бояджиев въпроса как НДЗПЧ може да се регистрира и като колективен член на Международната организация по правата на човека. Манолов изготвя Апел до президента на Франция Франсоа Митеран, акцентирайки върху необходимостта от международна помощ за признаване на НДЗПЧ както и две благодарствени послания до председателя на Международната организация по правата на човека - Даниел Жакоби, до отец Христофор Събев, в качеството му на председател на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и другите духовни ценности. По сигнал на дружеството в България пристига правозащитникът Даниел Джакоби и призовава Ахмед Доган да бъде освободен от затвора. По този повод активисти на дружството се събират в София в кино „Петър Берон” и правят подписка за освобождаването от Пазарджишкия затвор на лидера на турското национално-освободително движение – философа Ахмед Демир Доган. Междувременно в този момент един от активистите Николай Колев – Босия също започва гладна стачка. Той е въдворен в затвора в Бобовдол. На 21.03.1989 г. Томас Грей - кореспондент на западногерманската телеграфна агенция от Белград се интересува активно от дейността на НДЗПЧ. Той осъществява контакт с Любомир Собаджиев, който съобщава, че в този момент дружеството е в момент на конспирация и реорганизация. На 24 март Шийла Бридман от посолството на САЩ в София и г-н Новак от посолството на ФРГ посещават Петър Манолов в дома му, който ги запознава с Устава и Програмата на организацията. Корепондентът на сп. Ново време от Москва Борис Балкарей търси журналистката Анна Зографова от БНТ и иска същите данни. По линия на Съюза на писателите информация за ситуацията в София предават Надежда Перевезовска – референт за страните от бившия Съветски Съюз и Анна Зографова – журналист от БНТ, отговаряща в този момент по линия на телевизията за връзките с Кореспондентското бюро в Москва /по линия на БНТ/. В Москва партньор на Анна е настоящият директор на Българското Национално Радио Валери Тодоров. Това е канала по който се осъществяват връзките с руското дисидентско движение на перестройчиците. От Москва в София се изпращат филми на руски дисиденти, прокламации и други материали. Междувременно в София пристига г-н Антъни Клуг от „Амнести Интернешънъл” за среща с Анна Зографова, Веселка и Сергей Макаринови. Ситуира се първата българска група на организацията, в която се включват секретарката на бай Илия Минев - Нели Петрова, Веселин Петков, Хари Попов. Гост по този повод и в същата връзка в София, в дома на Анна Зографова е и представителката на холандската група на Амнести Интернешънъл Хени Вермас, която събира информация за България.Тя отсяда в дома на Анна в ЖК „Люлин”. От този дом както и от дома на Рашелия Дилбазова от София ежедневно по телефона се предават информации на Радио Свободна Европа, където вече главен редактор на българската редакция е Владимир Костов. София в същото време посещава и емисарът на Амнести Интернешънъл Иван Фишер, който също събира данни за човешките права в Република България. Пак на датата 24 март, в дома на Марияна Златева се събират Ева Калчева, Костадин Георгиев, Пламен Иванов, Христо Гамджалиев и Магдалена Георгиева от „Софийската група” на НДЗПЧ. На 07.05.с.г. Областното управление на МВР Хасково заедно с 06 Управление на ДС предотвратява провеждане на събрание на НДЗПЧ в Хасково, целящо да учреди клон на дружеството в града. Арестувани са 14 членове на дружеството между които Илия Минев, Д-р Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Борис Лавчиев е други. На 09.05. пред храм Св. Неделя в София се събират представители на НДЗПЧ, НС „Подкрепа” и Комитета за защита на религиозните права. Те влизат в залата на Върховния съд по време на делото за регистрация на формацията на отец Христофор Събев. Последният оттегля жалбата си заради нерегистрацията, което всява объркване всред съдебните заседатели. В следващ момент Петър Манолов и д-р Константин Тренчев посещават френското посолство, където по-късно отива и отец Събев, с цел получаване на виза. По-късно в същия ден е осъществена среща и с представителката на американското посолство в София Шийла Бидман, която приема преведените на английски входящи документи за регистрация на Комитета за защита на религиозните права, с цел да ги предаде на холандската представителка на международната младежка организация, която по същото време е била в София. По същото време покани за участие в международен семинар по правата на човека в Париж с дата 1 юни получават Петър Манолов, Д-р Константин Тренчев и отец Христофор Събев. На 26 май в Главно следствено управление на ДС са задържани Николай Колев – Босия, Д-р Константин Тренчев и Антон Запрянов. Специално д-р Тренчев е бил обвинен по следствено дело по чл. 273 и чл. 321 от НК на НРБ. След освобождаването му под гаранция получава нов стимул за дейност както в НДЗПЧ така и в „Подкрепа”. Като коментират задържането на фотожурналиста Симон Варсано, който е бил бит от органите на ДС. Междувременно започват и мероприятия, провеждани от НДЗПЧ по време на екологичната среща в България. Точно тогава копие от оригиналните документи на дружеството е предадено в пълен комплект чрез Румяна Узунова до ръководителя набългарската редакция на Радио „Свободна Европа” – журналиста Владимир Костов. През юли 1989 година към Софийската група на дружествто се присъединява Румен Воденичаров. По време на същото заседание Костадин Георгиев е избран за секретар, а Димитър Томов за заместник председател. Координатори стават Григор Симов и отец Димитър Амбарев. Държавна сигурност обаче поставя алтернативно въпроса за отстраняването на Минев като основанието за това е било - да бъде избран за председател лидер, забележете - без съдебно минало, с кариера и семейство, представителен за западната общественост. Що се отнася до съдбата първия председател на НДЗПЧ Илия Минев след 10 ноември и неговите последни години – трябва да бъдем честни и справедливи - този човек беше изоставен и самотен и умря в страхотна мизерия. „Имам едно обяснение за смъртта на Илия Минев – омразата и гузната съвест. Той беше скрита атомна бомба за хората с гузна съвест. Бай Илия нямаше ораторски качества, но когато не му позволиха да говори на онзи митинг, той им казваше: „Нали демокрация ще правим, дайте да си кажа думата”. „Тази демокрация не е за тебе” – така му отговориха. Страхуваха се от миналото му и от неговия стоицизъм. На 10 ноември 1989 година по твърдения на Румен Воденичаров, (в речта му на митинга на 18 ноември), 30 активисти на Дружеството са принудени да емигрират на Запад, 100 вече са експулсирани към Турция.Легалните им сбирки след 10 ноември 1989 се провеждат всяка събота от 11 часа в Южния парк в София, където бяха започнали да се събират още по времето на Екофорума. Откъси от експозето на дисидента ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: „В началото на 1988 година става очевидно, че в съветския съюз положението се влошава сериозно. Отрицателен растеж, растеж на процента на смъртност и т.н......
.... Франсоа Митеранд споделя с Роналд Рейгън своето убеждение, че Съветският съюз ще рухне. ...Въпреки това на прага на 1989 година, никой не можеше да предположи, че краят на Съветския съюз и обединението на Германия ще се решават в края на настъпващата година....
.... Шест актьора играят главните роли в тази пиеса която им се наложи да импровизират...
...Михаил Горбачов,.......... Хелмут Кол,……....G. Bush,…...... Ф. Митеран, ……...М Тачер ……..
... Що се отнася до шестият актьор в тази история, и то най-важният, става дума разбира се за народите от Източна Европа. Когато манифестантите в Будапеща и Прага разбраха, че червената армия няма да стреля по тях, те нямаха повече страх. И тогава, както ги беше посъветвал между впрочем Крой Войтила - Папа Йоан Павел Втори, те тръгнаха. Повече нищо не можеше да ги спре. На държавните мъже не остана друг избор освен да ги придружават доколкото могат, в зависимост от интересите .......
И така – за срещата с Франсоа Митеран” в София. АМОК ПО ЕДНА ФРЕНСКА ЗАКУСКА И НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ НА СОЦПАКТА
По повод годишнината от прословутата „закуска” на BG-дисидентите с Франсоа Митеран трябва да попитаме – доволни ли са българските дисиденти от прехода днес?! Т.е. ако тррябва да бъда точна, това Матине на 19.01.1989 г. във Френското посолство в София беше една презентация на една съвсем малка част от истинската българска опозиция пред официалните политици на Запада. Дисидентите на България са хора, отстоявали позиции, въпреки репресиите от комунистическия режим. Въпросът е - фалшиви или истински бяха тогава, преди 25 години гостите на Митеран?! Ако шизофренното състояние на гражданското ни общество години наред разтърсваше България с компромати и доноси, френската етика изисква да бъдем точни и да припомним едни много важни, но позабравени факти: френският десен печат разгласява истинско разочарование от срещата с представителите на изкуствено отгледаната ни опозиция”. Оказва се, че френският президент е очаквал на тази среща да се появи българския Нелсън Мандела – Илия Минев, негов приятел, състудент и основател през 1988 г. на Първото дисидентско сдружение - Независимото дружество за защита правата на човека/НДЗПЧ/. Това обаче не се е случва по причина на факта, че Минев в същото време неофициално е в домашен арест. „Юманите” пише – точен цитат:”Тези личности, журналисти, писатели и философи от България настояват за соцреформи, но отказват да бъдат смятани за опозиция!”. Има и друго – култовата „Дисидентска закуска” е предшествана от спецсреща в резиденцията на Боянските ливади, в която същият състав на същата група нашенски интелектуалци, но в значително по-обемен и разширен вариант визитира президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Питан за естеството на тези срещи, бившият висш държавник Милко Калев Балев откровенно заявява: „Хората за тези закуски ги одобрихме в ЦК, случайни там нямаше!”, което потвърждава, че БКП – БСП се оказва не друго, а развъдник на псевдо-дисиденти... Аз питам - защо истинските като покойните Георги Марков, Илия Минев, Луиджи Росито и Едуард Генов и техните съмишленици – бащите на демокрацията в България там просто ги нямаше?! Отговорът е прост - едните не бяха живи, вторите – не ги допуснаха, а третите вече бяха станали политически ЕМИГРАНТИ!.. За жалост тези „закуски” оставиха българската демокрация и българския народ гладни, а в историята предшестваха с 10 месеца освобождаването на Живков от поста Генсек на БКП. Унгария започна своята реформа също през 1989 г., с въвеждане а многопартийна система и провеждане на демократични избори; Полската „Солидарност” формира своето първо демократично правителство, Германия свали комунистическия си гаулайтер Ерих Хонекер, а на датата 9 ноември границите бяха отворени и започна събарянато на Берлинската стена. Часове след това Чехия и Словакия стартираха своите реформи, а на 19 ноември румънският диктатор Чаушеско бе свален от власт.
РАЖДАНЕТО НА ОПОЗИЦИЯТА „Нима някой може да вярва, че политическите мошеници и въжеиграчи утре внезапно ще се превърнат в апостоли на истината „ Георги Марков В една свое Интервю от 19.10.2010 г. пред Димитрина Чернева от сп. “Обектив”, дисидентът Петър Бояджиев в отговор на въпроса Как ще отговори на упреците, че Независимото дружество само се е маргинализирало поради вътрешни „борби за това кой да води бащина дружина” и, че неговите представители продължават да са от „периферията на обществения живот”? – дисидентът споделя следното: „Отговорът на този въпрос ще бъде болезнен за някои хора. До 10 ноември в дружеството не е имало вътрешни борби по въпроса кой да води „дружината”. Борбата беше инспирирана от Държавна сигурност, която правеше непрекъснати опити да инфилтрира свои агенти и да поеме контрола над дружеството. Тук ще приведа свидетелствата на Владимир Кръстев, един от активистите на дружеството, който е бил под контрола на ДС известен период от време. След като през август 1989 г. Кръстев приема да бъде прехвърлен като агент на ДС във Франция, той направи искрени признания и даде подробни показания пред компетентните френски власти, които му осигуриха политическо убежище. Прочетете свидетелствата на Владимир Кръстев и ще разберете кой е искал да води „бащината дружина” – Държавна сигурност, която накрая успя чрез своя креатура. …..В дружеството имаше един единствен въпрос, свързан с това кой и как да води делата и контактите с неговите партньори на територията на България. Навън нямаше проблеми. Ние осъществявахме тези връзки във Франция, Едуард Генов, който много бързо успя да се ориентира в САЩ, ги водеше там и т.н. Тук бих желал да припомня и, че ако за членовете на Клуба за гласност и преустройство наказанието беше изключване от БКП и по-рядко уволнение или понижение, то всички те без изключение бяха вътрешнопартийна опозиция и като такива имаха много и постоянни връзки с управляващите на различни нива. Прочетете само интервюто на Ж. Желев пред Кеворкян. Каква позиция имат Илчо Димитров и Николай Генчев? Това са комунисти от средния ешалон. Тук се налага да споделя и нещо от кухнята, на което досега не се даваше гласност по разбираеми причини. Президентът Франсоа Митеран беше останал изключително разочарован от контакта си с тях по време на дадената известна закуска и е бил принуден да спомене, че във Франция изключването от една партия не се счита за репресия. По-късно в частен разговор Митеран допълва: „Защо сте ми ги довели тука да ми се оплакват, че комунистите ги изключили. Малко ли проблеми си имаме с нашите комунисти”. Добре, че е била срещата със студентите, от която е излязъл много доволен, споделяйки, че една страна, която има такива студенти, има и бъдеще. Така че, тогава младите измиха лицето на България. А на въпроса - Съществуваше ли непреодолима разделителна линия между хората, които създадоха клуба и тези от Независимото дружество? – Бояджиев отговаря така:
Хората от клуба искаха да играят роля на елитна опозиция, а другите да бъдат пролетарии. Те бяха марксисти и бяха далеч от западната ценностна система. Но в името на една нова България, ние избягвахме конфронтацията. За съжаление, те създадоха разминаването. Имах чувството, че хората от клуба мразят онези, които са били в затворите. А философията на Илия Минев беше да им помагаме, пък дано еволюират. За съжаление обаче, те останаха една секта – сектата на интелигенцията на социалистическия реализъм. Не можаха да надживеят собственото си его….. Според Петър Бояджиев създаването на клуба е било по съвет и внушение от страна на КГБ, но това съвсем не е означавало, че всички, които са участвали в Клуба са „кагебисти”. Вътре е имало и наивници, и заблудени левичари, и такива, които са вярвали, че служат на „светлата” идея да спасят системата.„ По същия начин румънската въоръжена революция е извършена направо от командоси на КГБ, влезли в Румъния като туристи. Това се знаеше още тогава. В българските условия клубът беше иницииран и като контрапункт на политическата тенденция, изразявана от дружеството и от „Подкрепа”. КГБ имаше нужда да се подсигури, че и при новите условия няма да изпусне контрола над ситуацията. Все пак ние подкрепихме хората от клуба и се надявахме да ги привлечем за общи действия и по този начин да противодействаме на контрола от страна на КГБ. В този план трябва да разбирате нашето отношение към клуба до 10 ноември. Уви, не успяхме. Още в края на май 1989 г., след посещението на Петко Симеонов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова във Франция, станах песимист за тази перспектива. Ще цитирам Блага Димитрова: „Този клуб е създаден за спецификата на преустройството в България, за да се обменят мисли, съображения и инициативи за това какъв трябва да бъде своеобразният път на българското преустройство и по този начин без конфронтация да изиграе една конструктивна роля в търсенето на нови решения”. Или аз нещо не разбирам, или излиза, че клубът е създаден за българското преустройство, а не за скъсване и отказ от комунизма. Те искаха перестройка и гласност, съюзиха се с царедворците на Тодор Живков и хвърлиха всичко на гърба му. След като станаха излишни, царедворците им дадоха по трошичка и си взеха довиждане с тях. Е, сега боли и ритат по тези, с които ги замениха, но вече е късно. Тази партия вече е изиграна, а за другата едва ли ще са нужни. Имаше приспособяване на части от ДС към сценария на центъра. И този сценарий още е в ход. Същото се отнася и за части и кланове от БКП. Ако ме питате дали висши представители на БКП са организирали опозиционни партийни структури, отговорът е да. Ако ме питате обикаляли ли са офицери от всичките управления да подканят неориентирани бивши репресирани да влизат в партии, обещавайки им да им помагат – отговорът е да Първият Устав на НДЗПЧ е включвал издирване на политзатворници. Той пропагандира суверинитет на страната, неподчинение на каквито и да е интерси. Официално днес се счита, че Илия Стоянов Минев e българският борец за свобода, демокрация и законност, антикомунист, основател и пръв председател на Независимото дружество за защита правата на човека, репресиран и излежал по време на комунистическата власт в НРБ 33 години в затвори и концлагери. С това той се счита за Дисидент № 1 и политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с антикомунистическите формации Екогласност, Подкрепа и Зелената партия. Дисидентът ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Шест личности в търсене на авторство
В началото на 1988 година става очевидно, че в съветския съюз полозението се влошава сериозно. Отрицателен растеж, растеж на процента на смъртност и т.н......
.... Франсоа Митеранд сподели с Роналд Рейгън своето убеждение, че съветския съюз ще рухне. ...Въпреки това на прага на 1989 година, никой не можеше да предположи, че краят на съветския съюз и обединението на Германия ще се решават в края на настъпващата година....
.... Шест актьора играят главните роли в тази пиеса която им се наложи да импровизират...
...Михаил Горбачов,.......... Хелмут Кол,……....G. Bush,…...... Ф. Митеран, ……...М Тачер ……..
... Що се отнася до шестият актьор в тази история, и то най-важният, става дума разбира се за народите от Източна Европа. Когато манифестантите в Будапеща и Прага разбраха, че червената армия няма да стреля по тях, те нямаха повече страх. И тогава, както ги беше посъветвал между впрочем, Папа Йоан Павел Втори, те тръгнаха. Повече нищо не можеше да ги спре. На държавните мъже не остана друг избор освен да ги придружават доколкото могат в зависимост от интересите си.......
Това беше Франсоа Митеранд. Издателство Fayard, 2005 година. Публикувано 24th April 2011 от Peter BOYADJIEV НЕЗАВИСИМО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - ФАКСИМИЛЕТА НА ДОКУМЕНТИ През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, Волен Сидеров, Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството Румен Воденичаров, който също не присъства. След края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишиват дружеството от основната му членска маса.[5] (НДЗПЧ). На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов. През 1988 става председател и основател на Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ). След 1989 година Илия Минев не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години. Умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На гроба му е поставен достоен паметник. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев по инциатива на Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична Община на дарено от общината място в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. В родния му град Септември с решение на общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен на негово име. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада кръстен на него.[1] В книгата си „Непримиримият. Илия Минев — от първо лице и другите за него“ д-р Иван Гаджев отбелязва в бележка под линия:
25.01.1989 г. Програмата е прочетена от Петър Манолов по радио “Свободна Европа”.
[1] На тази дата чехословашкият студент Ян Палах превърна тялото си във факел в центъра на Прага.(бел. на НДПЗЧ) [2] Надпартийността на пръв поглед като че ли съдържа известна елитарност, но тя не бива да дразни никого, защото тя вменява повече задължения, отколкото права.(бел. на НДПЗЧ) УСТАВ: Член 1.
Дружеството е създадено на 16 януари 1988 година в дома на Илия Минев, гр.Септември, ул.”Загоре” 16, Пловдивска област. Член 2.
Член на Дружеството може да бъде всеки човек с българско гражданство или от български произход, намиращ се В България или извън нея. Член 3.
Условието за спазването на членството по чл. 2 е без расови, национални, социални, религиозни и други ограничения, стига лицето да е пълнолетно. Член 4.
Членският внос е 5% от дохода на членуващия. Член 5.
С благодарност се приемат материални дарения и парични средства. Член 6.
НДЗПЧ в България се ръководи от Общо събрание, което става един път годишно. На него се избират членовете на Националния комитет: Председател, който ръководи работата на общите събрания, Секретар и Пълномощници. Член 7.
В областите работата се извършва от Областен комитет начело със съответния пълномощник член на Националния комитет и в състав с необходимия брой Районни (Общински) пълномощници. В областите също се провеждат годишни Общи събрания с отчет и избори, на които се планира бъдещата дейност. Член 8.
финансовата дейност – приходи и разходи – се води от член на Националното ръководство с двама помощници. На всяко Общо годишно събрание се отчита тая дейност, като ревизията на касата се прави от комисия, определена от събранието. Член 9.
Дружеството има своя емблема-значка, печат – кръгъл със свое название и печатен орган на име “Истина”. Член 10.
НДЗПЧ в България има Задгранична секция, в която членуват българи и български граждани, живеещи повече от една година извън отечеството. Тя се ръководи от пълномощници при спазване на Програмата и този Устав. Член 11.
Наказание на членовете е единствено: изключване, при неспазване на Устава и Програмата и при гласуване с две трети “за”.
Първият Устав е включвал издирване на политзатворници и суверинитет на страната, неподчинение на каквито и да е интерси. Официално днес се счита, че Илия Стоянов Минев e българският борец за свобода, демокрация и законност, антикомунист, основател и пръв председател на Независимото дружество за защита правата на човека, репресиран и излежал по време на комунистическата власт в НРБ 33 години в затвори и концлагери. С това той се счита за Дисидент № 1 и политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела.
На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с антикомунистическите формации Екогласност, Подкрепа и Зелената партия.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Този материал може да бъде сниман, ползван и препечатван без изменения, но авторските права са на журналистката Анна Петрова Зографова
На 26 февруари с.г. в София започва мащабна акция на независими български интелектуалци, в защита на Петър Манолов и по повод осъждането на чехословашкия драматург Вацлав Хавел. От този момент нататък членова на НДЗПЧ започват да дават интервюта за ситуацията в България по Радио Свободна Европа и Дойче Веле. Дисидентът Петър Бояджиев съобщава по телефона от Париж, че „НДЗПЧ вече е много известно на Запад”, но би било добре ако то се свърже с Международната лига за правата на човека и с Пен клуба на Франция. Петър Манолов осъществява връзки и контакти с МОТ, с Унгарския профсъюз на научните работници, с френския профсъюз „ФОРС Увриер”, с руското дисидентско движение „Память” – по-специално със Санкт – Петербургската група „Памет” както и със съветското движение „Мемориал”. Междувременно в дома на Ламартин в Пловдив гостуват руски поети и писатели, свързани със Санкт – Петербургската група „Памят”. Там се превежда и Устава на „Памят”. В началото на 1989 г. към НДЗПЧ се включва и Костадин Георгиев. Негов съмишленик е и съпругата му Фани Станиславова Хаджиминева – к.ф.н. – доктор в Института по философски науки към БАН. В Джебел през януари 1989 г. се учредява и Асоциация за подкрепа на Виенската конференция и защита правата на българските турци. През февруари 1989 г. се ситуира и независимият профсъюз „Подкрепа” за защита правата като програмата включва и На 19 март 1989 г. Петър Манолов поставя пред Петър Бояджиев въпроса как НДЗПЧ може да се регистрира и като колективен член на Международната организация по правата на човека. Манолов изготвя Апел до президента на Франция Франсоа Митеран, акцентирайки върху необходимостта от международна помощ за признаване на НДЗПЧ както и две благодарствени послания до председателя на Международната организация по правата на човека - Даниел Жакоби, до отец Христофор Събев, в качеството му на председател на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и другите духовни ценности. По сигнал на дружеството в България пристига правозащитникът Даниел Джакоби и призовава Ахмед Доган да бъде освободен от затвора. По този повод активисти на дружството се събират в София в кино „Петър Берон” и правят подписка за освобождаването от Пазарджишкия затвор на лидера на турското национално-освободително движение – философа Ахмед Демир Доган. Междувременно в този момент един от активистите Николай Колев – Босия също започва гладна стачка. Той е въдворен в затвора в Бобовдол. На 21.03.1989 г. Томас Грей - кореспондент на западногерманската телеграфна агенция от Белград се интересува активно от дейността на НДЗПЧ. Той осъществява контакт с Любомир Собаджиев, който съобщава, че в този момент дружеството е в момент на конспирация и реорганизация. На 24 март Шийла Бридман от посолството на САЩ в София и г-н Новак от посолството на ФРГ посещават Петър Манолов в дома му, който ги запознава с Устава и Програмата на организацията. Корепондентът на сп. Ново време от Москва Борис Балкарей търси журналистката Анна Зографова от БНТ и иска същите данни. По линия на Съюза на писателите информация за ситуацията в София предават Надежда Перевезовска – референт за страните от бившия Съветски Съюз и Анна Зографова – журналист от БНТ, отговаряща в този момент по линия на телевизията за връзките с Кореспондентското бюро в Москва /по линия на БНТ/. В Москва партньор на Анна е настоящият директор на Българското Национално Радио Валери Тодоров. Това е канала по който се осъществяват връзките с руското дисидентско движение на перестройчиците. От Москва в София се изпращат филми на руски дисиденти, прокламации и други материали. Междувременно в София пристига г-н Антъни Клуг от „Амнести Интернешънъл” за среща с Анна Зографова, Веселка и Сергей Макаринови. Ситуира се първата българска група на организацията, в която се включват секретарката на бай Илия Минев - Нели Петрова, Веселин Петков, Хари Попов. Гост по този повод и в същата връзка в София, в дома на Анна Зографова е и представителката на холандската група на Амнести Интернешънъл Хени Вермас, която събира информация за България.Тя отсяда в дома на Анна в ЖК „Люлин”. От този дом както и от дома на Рашелия Дилбазова от София ежедневно по телефона се предават информации на Радио Свободна Европа, където вече главен редактор на българската редакция е Владимир Костов. София в същото време посещава и емисарът на Амнести Интернешънъл Иван Фишер, който също събира данни за човешките права в Република България. Пак на датата 24 март, в дома на Марияна Златева се събират Ева Калчева, Костадин Георгиев, Пламен Иванов, Христо Гамджалиев и Магдалена Георгиева от „Софийската група” на НДЗПЧ. На 07.05.с.г. Областното управление на МВР Хасково заедно с 06 Управление на ДС предотвратява провеждане на събрание на НДЗПЧ в Хасково, целящо да учреди клон на дружеството в града. Арестувани са 14 членове на дружеството между които Илия Минев, Д-р Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Борис Лавчиев е други. На 09.05. пред храм Св. Неделя в София се събират представители на НДЗПЧ, НС „Подкрепа” и Комитета за защита на религиозните права. Те влизат в залата на Върховния съд по време на делото за регистрация на формацията на отец Христофор Събев. Последният оттегля жалбата си заради нерегистрацията, което всява объркване всред съдебните заседатели. В следващ момент Петър Манолов и д-р Константин Тренчев посещават френското посолство, където по-късно отива и отец Събев, с цел получаване на виза. По-късно в същия ден е осъществена среща и с представителката на американското посолство в София Шийла Бидман, която приема преведените на английски входящи документи за регистрация на Комитета за защита на религиозните права, с цел да ги предаде на холандската представителка на международната младежка организация, която по същото време е била в София. По същото време покани за участие в международен семинар по правата на човека в Париж с дата 1 юни получават Петър Манолов, Д-р Константин Тренчев и отец Христофор Събев. На 26 май в Главно следствено управление на ДС са задържани Николай Колев – Босия, Д-р Константин Тренчев и Антон Запрянов. Специално д-р Тренчев е бил обвинен по следствено дело по чл. 273 и чл. 321 от НК на НРБ. След освобождаването му под гаранция получава нов стимул за дейност както в НДЗПЧ така и в „Подкрепа”. Като коментират задържането на фотожурналиста Симон Варсано, който е бил бит от органите на ДС. Междувременно започват и мероприятия, провеждани от НДЗПЧ по време на екологичната среща в България. Точно тогава копие от оригиналните документи на дружеството е предадено в пълен комплект чрез Румяна Узунова до ръководителя набългарската редакция на Радио „Свободна Европа” – журналиста Владимир Костов. През юли 1989 година към Софийската група на дружествто се присъединява Румен Воденичаров. По време на същото заседание Костадин Георгиев е избран за секретар, а Димитър Томов за заместник председател. Координатори стават Григор Симов и отец Димитър Амбарев. Държавна сигурност обаче поставя алтернативно въпроса за отстраняването на Минев като основанието за това е било - да бъде избран за председател лидер, забележете - без съдебно минало, с кариера и семейство, представителен за западната общественост. Що се отнася до съдбата първия председател на НДЗПЧ Илия Минев след 10 ноември и неговите последни години – трябва да бъдем честни и справедливи - този човек беше изоставен и самотен и умря в страхотна мизерия. „Имам едно обяснение за смъртта на Илия Минев – омразата и гузната съвест. Той беше скрита атомна бомба за хората с гузна съвест. Бай Илия нямаше ораторски качества, но когато не му позволиха да говори на онзи митинг, той им казваше: „Нали демокрация ще правим, дайте да си кажа думата”. „Тази демокрация не е за тебе” – така му отговориха. Страхуваха се от миналото му и от неговия стоицизъм. На 10 ноември 1989 година по твърдения на Румен Воденичаров, (в речта му на митинга на 18 ноември), 30 активисти на Дружеството са принудени да емигрират на Запад, 100 вече са експулсирани към Турция.Легалните им сбирки след 10 ноември 1989 се провеждат всяка събота от 11 часа в Южния парк в София, където бяха започнали да се събират още по времето на Екофорума. Откъси от експозето на дисидента ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: „В началото на 1988 година става очевидно, че в съветския съюз положението се влошава сериозно. Отрицателен растеж, растеж на процента на смъртност и т.н......
.... Франсоа Митеранд споделя с Роналд Рейгън своето убеждение, че Съветският съюз ще рухне. ...Въпреки това на прага на 1989 година, никой не можеше да предположи, че краят на Съветския съюз и обединението на Германия ще се решават в края на настъпващата година....
.... Шест актьора играят главните роли в тази пиеса която им се наложи да импровизират...
...Михаил Горбачов,.......... Хелмут Кол,……....G. Bush,…...... Ф. Митеран, ……...М Тачер ……..
... Що се отнася до шестият актьор в тази история, и то най-важният, става дума разбира се за народите от Източна Европа. Когато манифестантите в Будапеща и Прага разбраха, че червената армия няма да стреля по тях, те нямаха повече страх. И тогава, както ги беше посъветвал между впрочем Крой Войтила - Папа Йоан Павел Втори, те тръгнаха. Повече нищо не можеше да ги спре. На държавните мъже не остана друг избор освен да ги придружават доколкото могат, в зависимост от интересите .......
И така – за срещата с Франсоа Митеран” в София. АМОК ПО ЕДНА ФРЕНСКА ЗАКУСКА И НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ НА СОЦПАКТА
По повод годишнината от прословутата „закуска” на BG-дисидентите с Франсоа Митеран трябва да попитаме – доволни ли са българските дисиденти от прехода днес?! Т.е. ако тррябва да бъда точна, това Матине на 19.01.1989 г. във Френското посолство в София беше една презентация на една съвсем малка част от истинската българска опозиция пред официалните политици на Запада. Дисидентите на България са хора, отстоявали позиции, въпреки репресиите от комунистическия режим. Въпросът е - фалшиви или истински бяха тогава, преди 25 години гостите на Митеран?! Ако шизофренното състояние на гражданското ни общество години наред разтърсваше България с компромати и доноси, френската етика изисква да бъдем точни и да припомним едни много важни, но позабравени факти: френският десен печат разгласява истинско разочарование от срещата с представителите на изкуствено отгледаната ни опозиция”. Оказва се, че френският президент е очаквал на тази среща да се появи българския Нелсън Мандела – Илия Минев, негов приятел, състудент и основател през 1988 г. на Първото дисидентско сдружение - Независимото дружество за защита правата на човека/НДЗПЧ/. Това обаче не се е случва по причина на факта, че Минев в същото време неофициално е в домашен арест. „Юманите” пише – точен цитат:”Тези личности, журналисти, писатели и философи от България настояват за соцреформи, но отказват да бъдат смятани за опозиция!”. Има и друго – култовата „Дисидентска закуска” е предшествана от спецсреща в резиденцията на Боянските ливади, в която същият състав на същата група нашенски интелектуалци, но в значително по-обемен и разширен вариант визитира президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Питан за естеството на тези срещи, бившият висш държавник Милко Калев Балев откровенно заявява: „Хората за тези закуски ги одобрихме в ЦК, случайни там нямаше!”, което потвърждава, че БКП – БСП се оказва не друго, а развъдник на псевдо-дисиденти... Аз питам - защо истинските като покойните Георги Марков, Илия Минев, Луиджи Росито и Едуард Генов и техните съмишленици – бащите на демокрацията в България там просто ги нямаше?! Отговорът е прост - едните не бяха живи, вторите – не ги допуснаха, а третите вече бяха станали политически ЕМИГРАНТИ!.. За жалост тези „закуски” оставиха българската демокрация и българския народ гладни, а в историята предшестваха с 10 месеца освобождаването на Живков от поста Генсек на БКП. Унгария започна своята реформа също през 1989 г., с въвеждане а многопартийна система и провеждане на демократични избори; Полската „Солидарност” формира своето първо демократично правителство, Германия свали комунистическия си гаулайтер Ерих Хонекер, а на датата 9 ноември границите бяха отворени и започна събарянато на Берлинската стена. Часове след това Чехия и Словакия стартираха своите реформи, а на 19 ноември румънският диктатор Чаушеско бе свален от власт.
РАЖДАНЕТО НА ОПОЗИЦИЯТА „Нима някой може да вярва, че политическите мошеници и въжеиграчи утре внезапно ще се превърнат в апостоли на истината „ Георги Марков В една свое Интервю от 19.10.2010 г. пред Димитрина Чернева от сп. “Обектив”, дисидентът Петър Бояджиев в отговор на въпроса Как ще отговори на упреците, че Независимото дружество само се е маргинализирало поради вътрешни „борби за това кой да води бащина дружина” и, че неговите представители продължават да са от „периферията на обществения живот”? – дисидентът споделя следното: „Отговорът на този въпрос ще бъде болезнен за някои хора. До 10 ноември в дружеството не е имало вътрешни борби по въпроса кой да води „дружината”. Борбата беше инспирирана от Държавна сигурност, която правеше непрекъснати опити да инфилтрира свои агенти и да поеме контрола над дружеството. Тук ще приведа свидетелствата на Владимир Кръстев, един от активистите на дружеството, който е бил под контрола на ДС известен период от време. След като през август 1989 г. Кръстев приема да бъде прехвърлен като агент на ДС във Франция, той направи искрени признания и даде подробни показания пред компетентните френски власти, които му осигуриха политическо убежище. Прочетете свидетелствата на Владимир Кръстев и ще разберете кой е искал да води „бащината дружина” – Държавна сигурност, която накрая успя чрез своя креатура. …..В дружеството имаше един единствен въпрос, свързан с това кой и как да води делата и контактите с неговите партньори на територията на България. Навън нямаше проблеми. Ние осъществявахме тези връзки във Франция, Едуард Генов, който много бързо успя да се ориентира в САЩ, ги водеше там и т.н. Тук бих желал да припомня и, че ако за членовете на Клуба за гласност и преустройство наказанието беше изключване от БКП и по-рядко уволнение или понижение, то всички те без изключение бяха вътрешнопартийна опозиция и като такива имаха много и постоянни връзки с управляващите на различни нива. Прочетете само интервюто на Ж. Желев пред Кеворкян. Каква позиция имат Илчо Димитров и Николай Генчев? Това са комунисти от средния ешалон. Тук се налага да споделя и нещо от кухнята, на което досега не се даваше гласност по разбираеми причини. Президентът Франсоа Митеран беше останал изключително разочарован от контакта си с тях по време на дадената известна закуска и е бил принуден да спомене, че във Франция изключването от една партия не се счита за репресия. По-късно в частен разговор Митеран допълва: „Защо сте ми ги довели тука да ми се оплакват, че комунистите ги изключили. Малко ли проблеми си имаме с нашите комунисти”. Добре, че е била срещата със студентите, от която е излязъл много доволен, споделяйки, че една страна, която има такива студенти, има и бъдеще. Така че, тогава младите измиха лицето на България. А на въпроса - Съществуваше ли непреодолима разделителна линия между хората, които създадоха клуба и тези от Независимото дружество? – Бояджиев отговаря така:
Хората от клуба искаха да играят роля на елитна опозиция, а другите да бъдат пролетарии. Те бяха марксисти и бяха далеч от западната ценностна система. Но в името на една нова България, ние избягвахме конфронтацията. За съжаление, те създадоха разминаването. Имах чувството, че хората от клуба мразят онези, които са били в затворите. А философията на Илия Минев беше да им помагаме, пък дано еволюират. За съжаление обаче, те останаха една секта – сектата на интелигенцията на социалистическия реализъм. Не можаха да надживеят собственото си его….. Според Петър Бояджиев създаването на клуба е било по съвет и внушение от страна на КГБ, но това съвсем не е означавало, че всички, които са участвали в Клуба са „кагебисти”. Вътре е имало и наивници, и заблудени левичари, и такива, които са вярвали, че служат на „светлата” идея да спасят системата.„ По същия начин румънската въоръжена революция е извършена направо от командоси на КГБ, влезли в Румъния като туристи. Това се знаеше още тогава. В българските условия клубът беше иницииран и като контрапункт на политическата тенденция, изразявана от дружеството и от „Подкрепа”. КГБ имаше нужда да се подсигури, че и при новите условия няма да изпусне контрола над ситуацията. Все пак ние подкрепихме хората от клуба и се надявахме да ги привлечем за общи действия и по този начин да противодействаме на контрола от страна на КГБ. В този план трябва да разбирате нашето отношение към клуба до 10 ноември. Уви, не успяхме. Още в края на май 1989 г., след посещението на Петко Симеонов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова във Франция, станах песимист за тази перспектива. Ще цитирам Блага Димитрова: „Този клуб е създаден за спецификата на преустройството в България, за да се обменят мисли, съображения и инициативи за това какъв трябва да бъде своеобразният път на българското преустройство и по този начин без конфронтация да изиграе една конструктивна роля в търсенето на нови решения”. Или аз нещо не разбирам, или излиза, че клубът е създаден за българското преустройство, а не за скъсване и отказ от комунизма. Те искаха перестройка и гласност, съюзиха се с царедворците на Тодор Живков и хвърлиха всичко на гърба му. След като станаха излишни, царедворците им дадоха по трошичка и си взеха довиждане с тях. Е, сега боли и ритат по тези, с които ги замениха, но вече е късно. Тази партия вече е изиграна, а за другата едва ли ще са нужни. Имаше приспособяване на части от ДС към сценария на центъра. И този сценарий още е в ход. Същото се отнася и за части и кланове от БКП. Ако ме питате дали висши представители на БКП са организирали опозиционни партийни структури, отговорът е да. Ако ме питате обикаляли ли са офицери от всичките управления да подканят неориентирани бивши репресирани да влизат в партии, обещавайки им да им помагат – отговорът е да Първият Устав на НДЗПЧ е включвал издирване на политзатворници. Той пропагандира суверинитет на страната, неподчинение на каквито и да е интерси. Официално днес се счита, че Илия Стоянов Минев e българският борец за свобода, демокрация и законност, антикомунист, основател и пръв председател на Независимото дружество за защита правата на човека, репресиран и излежал по време на комунистическата власт в НРБ 33 години в затвори и концлагери. С това той се счита за Дисидент № 1 и политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с антикомунистическите формации Екогласност, Подкрепа и Зелената партия. Дисидентът ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Шест личности в търсене на авторство
В началото на 1988 година става очевидно, че в съветския съюз полозението се влошава сериозно. Отрицателен растеж, растеж на процента на смъртност и т.н......
.... Франсоа Митеранд сподели с Роналд Рейгън своето убеждение, че съветския съюз ще рухне. ...Въпреки това на прага на 1989 година, никой не можеше да предположи, че краят на съветския съюз и обединението на Германия ще се решават в края на настъпващата година....
.... Шест актьора играят главните роли в тази пиеса която им се наложи да импровизират...
...Михаил Горбачов,.......... Хелмут Кол,……....G. Bush,…...... Ф. Митеран, ……...М Тачер ……..
... Що се отнася до шестият актьор в тази история, и то най-важният, става дума разбира се за народите от Източна Европа. Когато манифестантите в Будапеща и Прага разбраха, че червената армия няма да стреля по тях, те нямаха повече страх. И тогава, както ги беше посъветвал между впрочем, Папа Йоан Павел Втори, те тръгнаха. Повече нищо не можеше да ги спре. На държавните мъже не остана друг избор освен да ги придружават доколкото могат в зависимост от интересите си.......
Това беше Франсоа Митеранд. Издателство Fayard, 2005 година. Публикувано 24th April 2011 от Peter BOYADJIEV НЕЗАВИСИМО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - ФАКСИМИЛЕТА НА ДОКУМЕНТИ През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, Волен Сидеров, Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството Румен Воденичаров, който също не присъства. След края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишиват дружеството от основната му членска маса.[5] (НДЗПЧ). На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов. През 1988 става председател и основател на Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ). След 1989 година Илия Минев не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години. Умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На гроба му е поставен достоен паметник. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев по инциатива на Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична Община на дарено от общината място в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. В родния му град Септември с решение на общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен на негово име. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада кръстен на него.[1] В книгата си „Непримиримият. Илия Минев — от първо лице и другите за него“ д-р Иван Гаджев отбелязва в бележка под линия:
- През 2000 г. Минев Илия Стоянов посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ – I степен
- ПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ ОТ АРХИВА НА ДС.
- Независимо дружество за защита правата на човека (Документи и история) в www.omda.bg
- Програма на НДЗПЧ
- Антикомунизъм в България 1944-1989 г.
- Отказ от комунизъм от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Независимо_дружество_за_защита_правата_на_човека&oldid=4514759“.
- Биография Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП, 4 ноември 1989 г.
- За Илия Минев Сайт за българската 1989 г.
25.01.1989 г. Програмата е прочетена от Петър Манолов по радио “Свободна Европа”.
[1] На тази дата чехословашкият студент Ян Палах превърна тялото си във факел в центъра на Прага.(бел. на НДПЗЧ) [2] Надпартийността на пръв поглед като че ли съдържа известна елитарност, но тя не бива да дразни никого, защото тя вменява повече задължения, отколкото права.(бел. на НДПЗЧ) УСТАВ: Член 1.
Дружеството е създадено на 16 януари 1988 година в дома на Илия Минев, гр.Септември, ул.”Загоре” 16, Пловдивска област. Член 2.
Член на Дружеството може да бъде всеки човек с българско гражданство или от български произход, намиращ се В България или извън нея. Член 3.
Условието за спазването на членството по чл. 2 е без расови, национални, социални, религиозни и други ограничения, стига лицето да е пълнолетно. Член 4.
Членският внос е 5% от дохода на членуващия. Член 5.
С благодарност се приемат материални дарения и парични средства. Член 6.
НДЗПЧ в България се ръководи от Общо събрание, което става един път годишно. На него се избират членовете на Националния комитет: Председател, който ръководи работата на общите събрания, Секретар и Пълномощници. Член 7.
В областите работата се извършва от Областен комитет начело със съответния пълномощник член на Националния комитет и в състав с необходимия брой Районни (Общински) пълномощници. В областите също се провеждат годишни Общи събрания с отчет и избори, на които се планира бъдещата дейност. Член 8.
финансовата дейност – приходи и разходи – се води от член на Националното ръководство с двама помощници. На всяко Общо годишно събрание се отчита тая дейност, като ревизията на касата се прави от комисия, определена от събранието. Член 9.
Дружеството има своя емблема-значка, печат – кръгъл със свое название и печатен орган на име “Истина”. Член 10.
НДЗПЧ в България има Задгранична секция, в която членуват българи и български граждани, живеещи повече от една година извън отечеството. Тя се ръководи от пълномощници при спазване на Програмата и този Устав. Член 11.
Наказание на членовете е единствено: изключване, при неспазване на Устава и Програмата и при гласуване с две трети “за”.
Няма коментари
