Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2012 18:14 - ДВЕ ГОДИНИ БЕЗ КИНОРЕЖИСЬОРА И ЖУРНАЛИСТА ГЕОРГИ ЛЮЦКАНОВ
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2115 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.01.2013 14:00




21.06.2012
IN MEMORIAM:

ДВЕ ГОДИНИ БЕЗ ЖУРНАЛИСТА - КИНОРЕЖИСЬОРА, ОПЕРАТОРА, СЦЕНАРИСТА И ПРОДУЦЕНТА

ГЕОРГИ  ЛЮЦКАНОВ
ТРЯБВАШЕ ДА НАВЪРШИ 60 ГОДИНИ


1951 - 2010

image








 


   Българското кино загуби един отнай-проникновените
майстори на съвременното документално и научно-популярно кино. Жоро почина след
кратко, но изключително мъчително боледуване на 21 юни сутринта /2010/
За колегите и студентие той бе
кинорежисьорът, операторът, сценаристът и продуцентът Георги Ценов
Люцканов - член на Съюза на филмовите дейци и на IFJ.
Името му стана известно в зората на демокрацията, с

  уникалните документални рискови кадри от Букурещ и Тимишоара, заснети
от него в Румъния във времето между 18-ти и 31 декември 1989 г. когато
той документира на филмова лента падането на режима на Чаушеску и всички
най-важни събития, предшествали разстрела на диктатора.
Нерядко Жоро е пътувал, изпълнявайки рискови операции, заснимайки уникални кадри. Беше истински приятел и голям почитател на Че Гевара.
Мечтаеше да посети Куба и Боливия за да направи филм за Че.
Приятелите са го запомнили с черната барета, с която ходеше винаги.
ГеоргиЛюцканов бе ярка и настандартна личност в българската култура и в  
            живота. Изявен и талантлив режисьор със значителен принос в българското научно – популярно и документално кино.
Автор на сценарии, участник в снимачния процес на десетки български
научно-популярни и документални филми, телевизионни и игрални. Роден на 18 октомври 1951 г. в София, той  завършва операторско майсторство и кино режисура във ВИТИЗ, (сега НАТФИЗ) "Кр. Сарафов".

        Като студент работи като асистент-режисьор и участва като статист във
филма “Черните Ангели”, в емблематичния за българското кино през онези
години филм "И дойде денят" (1973) на режисьора Георги Дюлгеров както и в  култовия български игрален филм “Оркестър без име”.Автор на много критични статии, студии и публикации на тема кино в българската и в световната преса, колегата ни Георги Люцканов е бил преподавател по операторско майстовство в Арт колежа в София и в кинофакултета на НАТФИЗ.
         Работил е като оператор и режисьор в СНПДФ - Студия за научно – популярни и
          документални филми “Време”, преподавал е операторско майсторство във
факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”, в НБУ и в
артколежите на София.
Българскитекиномани ще  го запомнят  като автор на филмите “Гроб на върха” по
   сценарий на Давид Овадия, “Ангел”, “Делници”, “Мозъчна атака”, “С
мерак”, “Влак за морето”, който получи специалната награда на журито на
фестивала “Наука и изображение” в Париж както и специалната награда на
Международния фостивал за документално кино за 1992 година. 
          Съвместният му филм с Давид Овадия привлече сериозно внимание върху авторите .
    Люцканов е и автор на серия документални и телевизионни поредици. Изявява се като един от
най-интересните и талантливи наши български кинематографисти от времето
на прехода. Особено когато утвърждаването на киноталантите се оказа
доста трудно.

         Българското кино, българската култура и българската журналистика загубиха в негово лице действително един изключително талантлив и всеотдаен творец.
     Георги Люцканов бe сприхав, но скромен и всеотдаен. Беше бохем в добрия смисъл. Живя с широки пръсти. Помагаше на всички. Особено на колегите си. Той никога не изневери на най-голямата си творческа любов към седмото изкуство.
   
И колко жалко е да оценим една личност след като я загубим завинаги!
    Между
  незабравимите му творби остават филмите” “Забравените птици”, Европейския ден за борба с трафика на хора “Обречените”, “Вечният понтийски път”, “Магията на райския бряг”, “Влак
за морето”, “Соколите и орлите на България”, “Резерватът за розови
пеликани”. Започнат, но недовършен остана от него и филмът "Сага за Софийската Света гора" - разказ за всички най-древни и уникални манастири около София.
Колегата ни Георги Люцканов бе  пионер на т.н. “Нова вълна” в българското документално и научно-популярно кино за което нееднократно бе номиниран за международни награди, за сценарии, режисура и операторско майсторство. Талантлив творец и разказвач на класическата българска история, Люцканов прояви своята изключителна личност и във филма, посветен на живота и дейността на един от най-големите доказани български политици - Стойчо Мушанов. Във изключителната филмова лента се прави едзно буквално журналистическо и кинодокументално разследване. Включително и за намеренията Румъния, България и Турция след края на Втората световна война да образуват 
неутрален блок, без да влизат в конфронтация с Германия.
     По този повод тогавашният румънски премиер търси контакт с регентите на царството ни,
опасявайки се с основание от намесата на германски агенти в Букурещ и
София, и изказва огорчението си, че до този момент Богдан Филов, принц
Кирил и генерал Михов “с нищо не са подсказали, че са готови да
разговарят”.
     Българската позиция в края на войната е била особено важна, защото в София тогава е имало руска легация.По тази причина е била направено предложение Румъния,
България и Турция да образуват неутрален блок. Аргументът е бил ча е имало канали за връзки и контакти със западните съюзници.
Обстоятелства и едностранни действия на България и българските политици тогава обаче осуетяват изпълнението на нестандартния, но разумен план.Тежките англо-американски бомбардировки над българската столица на 10
януари и 29 и 30 март 1944 г. стават факт и отвличат вниманието на държавния  елит.
Паралелно с всички това се е водила борба срещу нелегалните комунистически функционери,
особено след министерското постановление № 30 от 28 април 1944 г. и
маневрите за излизане на страната от съюза с Германия, етапи от които са
правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев и мисията на
Стойчо Мушанов в Цариград и Кайро между 29 август и 9 септември 1944 г.
Оказва се, че след датата  23 август 1944 г. планът за образуване на неутрален блок на Балканите вече не е бил актуален, тъй като 17 дни по-късно и България е последвала румънската
съдба, влизайки за половин век в съветския блок и загубвайки своята
независимост.
Филмът е и за конкретиката и тайната на мисията на Мушанов в Кайро.
През Втората световна война СССР де факто не е воювал с България.  Царството ни е било добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Осъществена е била специална конференция за договаряне условията за мир. Великобритания е била  против СССР да участва - документ (G-4245/30.08.1944.!). Английските планове за БАЛКАНИТЕ просто били различни. В същата връзка е прехвърлена неофициална българска делегация в КАЙРО, с цел да стартира преговори. СССР гръмко протестира.
Във Вашингтон в същото време научават, че предстои смяна на правителството в Царство България - документ(D-1775/31.08.1944.!). Тогава при извънредно  загадъчни обстоятелства е ликвидирана мисията КАТУЛ-Томпсън (10.06.1944.!) и това е причината, която хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с Царство България тогава е била прекъсвана. Министър Стойчо МУШАНОВ , който е бил в КАЙРО е телеграфирал  на българския пълномощен министър в Турция Балабанов, на когото съобщил, че “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
Действително на 02.09.1944., правителството на Иван Багрянов пада и тогава по решение на регентите на българския малолетен ЦАР Симеон Сакскобурготски се сформира правителство от консервативни демократи и крайно десни земеделци, оглавено от Константин Муравиев.

На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на Царството ни. Царят БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА както и неговият брат  принц Кирил КОБУРГ-ГОТА  стават жертва на политическа игра, която тепърва предстои да се разнищва и анализира. Те са пожертвани за чуждите интереси към българската ни територия..

Анна Зографова - бивша Люцканова


П.С. Жоро мечтаеше да направи документален  филм и за още една не по-малко емблематична и легендарна личност - Кръстю Раковски!

http://youtu.be/wfo1KPU9h3w

Приятели, нека почетем паметта на Жоро,  който си отиде без да е навършил  60 години!


Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465981
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634