Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: За белите петна в българската история! Интервю на Анна ...

04.04.2012 16:28 - За белите петна в българската история! Интервю на Анна Зографова със изследователя и консултант по разкриване на природни и археологически богатства - академик

Автор: souroujon Категория: Технологии

Прочетен: 3378 Коментари: 0 Гласове:

За белите петна в българската история!
Част 1 Интервю на Анна Зографова със изследователя и консултант по разкриване на природни и археологически богатства - академик Йордан Стоилов Иванов

“България е единствената държава в центъра на света, която и днес продължава да граничи сама със себе си. Границите ни така са били нахапани във вековете, че и днес страната ни продължава да бъде държавата феномен , продължавайки да бъде като една особено намазана вкусна филия, толкова апетитна и посолена с корените на света. По тази причина държавата ни продължава да бъде много неудобна именно заради тези корени.” Текстът на това интервю бе даден на Вицепремиера на Република Чувашия - г-жа Наталия Володина на 22.09.2002 г., по време на официалната визита на представители от водещите руски медии в нашата страна. Целта бе нашите родственици в Чувашия да узнаят истината за историята на митичните ни, легендарни и достойни общи предци – владетели на всичките древни земи между Хималаите, Хиндокуш и Хемус, властвали хилядолетия като най-могъщи кханове, монарси, балтавари, багаини, багатури и боили в света! Въпрос към академик Йордан Стоилов Иванов: Според Арнолд Тойнби Българската цивилизация присъства под № 21 в общия списък на човешките цивилизации, изброени до ХХІ век. Моля Ви да посочите в пространството и времето, как виждате следите от духовната и материална култура на предците ни? Какво още можете да ни кажете за древните държанви на българите - БолгаРА или БулхаРА?! Академик Йордан Ст. Иванов: Искам да подчертая, че официалната история на т.н. Първо българско царство и на Българите в никакъв случай не започва от 681 г., от времето на сина на хан Кубрат - хан Аспарух, а има корени цели 53 000 години назад във времето, но за това ще стане дума в отделна книга. Началото ни е толкова древно, колкото днескашните историци въобще дори не могат да си представят! Точно затова известният Именник на българските ханове, в този смисъл трябва да има точен прочит, а не както е угодно само на някои властимащи историци. По време на предшестващите потопи, от преди 70 000 години, човешката цивилизация се е връщала неколкократно с хилядолетия назад. Днес в Хималайте , на височина над 6 000 м. е открит най-древният град на света, където се съхраняват данни за нашата истинска прабългарска история. Там и до днес се почита богът Кубер.И ако още в най-дълбоката древност предците ни са почитали бога Кубер, който е известен и почитан и до днес, името Кубер е от ареала на бог Тангра. То означава ”мълния”, “светкавица” или “светлина”. Такова е името на древнобългарското божество, записано в Именника на българския владетелски род Дуло. Отделно в най-старите клинописни паметници на Двуречието, освен името на бога “Кубер”, продължават още да се срещат и имената Курт/Гурт/, Кубрат /Гобруас/, Крум /Грум/ като, вероятно по причина на палатализацията “к” постепенно е преминала в “г”. За началото за Балканския период на българската история официалните хронисти цитират годината 153-та сл. Хр. Отново те - старите хронисти от онова далечно време назовават нашите предци “уногундури, сногундури, унугури”, описвайки ги като “безбройно ято” или дори “като пясък на морето”, в хроники на хазараския хаган Йосиф, и в старинните руски летописи, както и в бележки към знаменитата ни Манасиева хроника. /Бел. авт/: Според древния хронист Йордан, хуните и готите били сродни племена и по това, че имали една и съща история. Един друг географ от ІІ в. сл. Хр. – Клаудий Птолимей пише за хуните, заедно с другите скитски народи:гелони, меланхлени, агазири, алани, бодини, карпи, които наред със споменаваните от Тацит “Ози” и “Салити”, били от СТАРИТЕ НАРОДИ. Според този хронист, “ХУНИТЕ ЖИВЯЛИ ОТВЪД ДУНАВА В ДАКИЯ, Даките тук, защото войските на Даките минавали през Дунава и войските ги гонели към Карпатите, Хронистите неправилно са описали, че там е Дакия…. защото бастирните са живяли в района на Западните Карпати, а роксоланите в Източните”. В ІV в. Зосим, нарича хуните “скити”, дори “Царски скити”. Друг един хронист и авторитетен хунски историк Приск, контактувал с великия Атила описва скитския им живот и градът “Сирмиум”, който бил обсаждан от хуни/скити/. Докато Прокоп визира хуните като кимерийци, живели някога /отвъд Азовско море/, които “всичките се повинували на един цар”. В старите хроники се разказва за владетел, който имал двама сина Утургур и Кутургур. След смъртта на баща си, те разделили бащината си държава като съответно дали наименувания на управляваните от тях Утургури и Кутургури /Procop Bg.ІVр5/ За хуните има информации от Йордан: “Хунугурите в трите си селища над Черно море станаха по-образовани и се разделиха в два рода. Вестготите служеха на рода на балтите, а остготите на прочутите амали?!” Според този хронист излиза, че тези тогавашни племена са принадлежали на един и същ народ/и хуни и готи/, общите им исторически корени ,в един момент се простирали от Скития до Азовско море, по-късно в Тракия, Мизия, Дакия и пр. Още един древен изследовател от VІ в., Агатия остава следните данни: “Хунският народ в много стари времена живееше до Азовското море към изток, по на север от реката Танаис /Дон/ и подобно на много други варварски племена и народи се наричаше скити., а често според рода:котригури, утигури, други ултизури, бургунди, други пък другояче се наричаха, според отечество обичаи и традиции. Много време след това те преминаха в Европа, било както се разправя, че “някакъв елен ги довел” и преминали блатото/ …. /, дето се излива в Черно море” Според този хронист, хуните скити живели ту до Азовско море и реката Дон, ту до Хималайските планини. Агатия изрежда всичките хунски племена:котригури, утигури, ултизури, бургунди, а цели триста години по-късно, отново се споменават племената оногундури, българи и котраги като потомци на скитските хуни. Скитски народи са и аланите, наричани от някои готи или масагети. Амиан Марцелин остава писмени анали, според които “зад Дон, в пространната Скитска пустиня живели алани, неури, будини, гелони, агатирзи, меланхлени, анропофаги, сери и други, живеещи на изток, зад амазонките, чак до изворите на Ганг /отново в Хималаите/, мястото, определено от Страбон за масагетите. Отново Диодор в І в. пр. Хр. говори за скитите, обитаващи съседна на Индия, страна – първоначално по бреговете на р. Аракс, но по време на техните стари царе, завладели огромни земи,чак до Кавказ, в равнините до Океана и Меодитските езера, както и всички земи до реката Дон. Като праотечество на хуните, Теофан споменава за старите селища на оногундурите, българите и котрагите. За страната им, която се простирала на север от Черно море, до т.н. Меотидско езеро /Азовско море/.
*С Л Е Д В А!

Нагоре

Тагове: анна зографова,