Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2012 19:16 - НЕ Е ИМАЛО ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО МЕЖДУ ВЛАДЕТЕЛИТЕ САМУИЛ И КАЛОЯН - НАУЧНО СЪОБЩЕНИЕ! - Имена на ВЛАДЕТЕЛИТЕ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД! ІІІ ЧАСТ
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2279 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
НЕ Е ИМАЛО ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО МЕЖДУ ВЛАДЕТЕЛИТЕ САМУИЛ И КАЛОЯН 
НАУЧНО СЪОБЩЕНИЕ! - Имена на ВЛАДЕТЕЛИТЕ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД!

ІІІ ЧАСТ!
1099 г. През 1099 г. Йерусалим бил завладян от кръстоносците като през 1101 г. на Велика събота св. Огън не слязъл в кувуклия, тъй като там не били поканени източните християни и тогава крал Балдуин I върнал правата на местните християни.  
1101 – 1141   Владетели Страцимир, Алусиян и Слав Дуло  
1102 г.   Титлата “крал на Хърватия и Далмация” за пръв път е била получена от унгарския крал Калман I в 1102 г.Годишната дажба на монх от Светогорския монастир била 410 литра вино.
1110 г.             1111 г. Пет столетия преди Джордано Бруно, през 1111 година, в. Цариград на клада жив изгоря богомилският ересиарх Василий. Според LEBEAU, “когато император Алексей е бил уведомен за ереста БОГОМИЛСТВО, за да възпрепятства напредъка й, с лукавство и хитрост издирва главатаря Василий Врач, роден във Вълчедръм, отрекъл Моисеевите книги и Св. Троица и дал на Бога човешка фигура и го предава на църковен съд, в лицето на патриарх Николай и синода в Константинопол. Свещениците и монасите го осъждат на смърт.     ВАСИЛИЙ ВРАЧ - По заповед на императора жив е бил хвърлен в огъня, а последователите му са били затворени доживот” Том 15, стр.430-436. Междувременно богомилите от Филипополис/Пловдив/ са участвали най-активно във всички въстания срещу Византия в периода Х – ХІІ век. За богомила Василий Врач и за процеса срещу него, завършил с изгарянето му на кладата данни оставя D. Angelov, Der Bogomilismus auf dem Gebiete des Bysantinischen Reiches, Ursprung, Wesen und Geschichte, ГСУ ИФФ, т. XLVI, 1949/50, стр. 15 сл.; същия, Богомилството в България, стр. 391 — 400; Я. И. Любарский, Расправа императора Алексия Комнина с богомилами, Вопросы истории религии и атеизма, 12, 1964, стр. 310. LEBEAU:” За да заглуши ерестта БОГОМИЛСТВО, императорът натовари учения монах Евтимий Загабенски да състави една книга – догматическата ПАНОПЛИЯ, в която се упровергават и уборват сичките ереси, както и тия на БОГОМИЛИТЕ. Тайа книга се съхранява и до ден днешен. – Том.15, стр. 430 - 436.. 
1118 г. Създаден е ордена на Тамплиерите.  
1122 г.           1135 г.Хабсбургите са графове от 1090 г., ландграфове от 1135 г., ландграфове на Горен Рейн и Средна Швейцария.     Печенегите претърпели огромно поражение в района на Берое /дн. Ст. Загора/от Византийската армия/.
1134 – 1139 г. Император Петър ІV Кротки Дуло .  
1139 – 1155 г.   Император Гаврил ІІ Алаша Дуло.  
1141 г.                 Владетелят Симеон Дуло – син на Алусиян.   През времето на папа Инокентий II (1130-1143) епископа на Верчели на име Ардидзоне бил потомък на благородни българи от същия град. Неговият баща се казвал Имолия (т.7). - От Винкелман научаваме, че Фредерик II през май 1238 г. в Кремона с декрет подновил привилегиите, дадени от Фредерик I на 4.2.1153 г. на Райнерио и на българина Джизулфо дел’Булгаро и на сина му Умберто (т.8). - Според Д’Амико около 1100-1200 г. долината на Зезиа е Черво, както и пространството между Милано и Бергамо са били населени с българи (т.9).  
1147 г.   Първо споменаване на град Москва /по името на българския владетел кхан Акхад Москха.
1147-1149 г.   Втори Кръстоносен поход, с водачи германският император Конрад ІІІ и френският крал Луи VІІ. На път за светите земи и Йерусалим и обратно кръстоносците преминали през българските земи.
1155-1170 г. Император Ясен/Асен/ .  
1175 г.    Период на чумна епидемия. През 1175-76 г. Византийската империя губи окончателно своите малоазийски територии.
1180.   Тогава била родена българската принцеса Виола от династията Асеновци - /вероятна дъщеря на цар Калоян, от връзката му с Константинополската хетера Ефросина/ живяла до 1250 г., която се омъжила за княза на Ополе. Имала дъщеря Еуфрозина (1229-1292/93), станала княгиня на Куява и Ленчицка както и дъщеря Еуфемия , кралица на Галич. Внучката на Виола Мария (1284/86-1341) станала княгиня на Мазовше, а нейн син бил князът на Мазовше - Жемовит ІІІ, който сключил брак с княгиня Еуфемия Опавска (ок. 1319-1359/62) - също праправнучка на Виола по линия на ополските Пясти, а техен син бил владетелят на Мазовше - Жемовит IV, с дъщеря известната полска княгиня Цимбарка. (1394/97-1429). Според генеалогията на европейските монарси, чрез княгиня Цимбарка върви едната  линия на родословието на българския цар н.в. Сименон ІІ Сакскобурготски.   Цариградският плебс разгромил дворците на епарха и на магистратите Въстанията срещу репресиите във Византия продължават.
1181 г.     За император се  обявил братовчеда на Мануил І, Андроник Комнин, който с малка  армия навлязъл в Мала Азия. През пролетта на 1182 г.  Константинопол избухнало още едно  въстание. Андроник Комнин бил  обявен за регент на малолетния император, а императрица Мария била обвинена  в заговор и екзекутирана.
1182 г.     Остров Кипър се откъснал от византийската империя и за негов независим владетел се провъзгласил византийският аристократ Исак Комнин Дука.
1183 г.     Унгарският крал Бела ІІІ превзел Средец и отнесъл мощите на Свети ИванРилски в Естергьом.
1182 г.         Остров Кипър се откъснал от византийската империя и за негов независим владетел се провъзгласил византийският аристократ Исак Комнен Дука.
1184 - 1196 г. Цар Асен I (- от династията Асеновци). Въстание на братята боляри Асеновци в Търнов: по същото време чудотворната икона на Св. Димитър от Солун била отнесена в Търнов и населението на града се вдигнало на бунт. Така започнало въстанието на болярите от династията Асеновци.   През 1186 година ромеите превзели Драч. За император бил провъзгласен Исак ІІ Ангел от единствената чисто гръцка фамилия на Ангелите. Той сключили мирен договор с Унгарското кралство като според клаузите Белград, Браничево и Видин оставали под унгарска власт,  а Средец и Ниш били върнати на Византия. Била уговорена и сватбата между Исак ІІ  Ангел и дъщерята на Бела ІІІ, 12- годишната Маргьорита.
1187 г.   Султан Саладдин превзел легендарния град Йерусалим.
1189-1191 г.   Трети кръстоносен поход, който е имал за цел да възстанови властта на християните върху благословения Йерусалим. Водачи са били френският крал Филип ІІ, английският крал Ричар І Лъвското сърце и германският император Фридрих І Барбароса. Кръстоносците превзели Сен Жан Д,Арк, Яфа, но не и Йерусалим. Превзели и остров Кипър през 1191 г., когото Ричард I отстъпил..
1190 г. Битката в Тревненския проход, в която цар Асен І разбил византийската армия.  
  1194 г   Цар Асен І разпоредил мощите на Св. Йоан Рилски да бъдат пренесени в столицата Търнов.  
1196 Цар Иванко Цар Иванко убил цар Асен І.
1196 - 1197 г. Цар Петър II - от рода Асен.  
1197 - 1207 г. Цар Калоян - династия .  
    Дъщерята на велбъжския деспот Константин Драгаш, на име Елена, родена в Кюстендил била баба на последния византийски император Константин ХІ Драгаш. Велбъжд била последната българска земя, завлядяна от османските турци. Наричана била още Константиновата земя (Велбъждкото княжество), а Константин Драгаш бил син на деспот Деян и брат на Йоан Драгаш. Велбъждкото княжество (деспотство) е обхващало огромни територии от Кюстендилско, Дупнишко, Земенско, Радомирско и земите по поречието на Струма вкл. и Мелнишкия край, с център Веббъжд.  
  През ХІ век – най-важните исторически събития са били христианското покръстване на Унгарското кралство, разбиването на арабското морско превъзходство и могъщество в централната част на Средиземно море и манифестирането на идеята за пряко завоюване на Изтока, под лозунга на кръстоносците ”Освобождаване на Божи гроб”. В периода на Х – ХІІ век, вследствие многобройните династични бракове, българска кръв потекла във вените и на династията Комнини, успяла да спре с едно столетие разпадането на Византийската империя. Писателите от ХІ – ХІІ век, от произведенията на които сме почерпили сведения са: кесаря Никифор Вирений, съпругата му Анна Комнин, авторка на “Алексиадата”, продължителят на тяхното дело – хрониста Кинам, секретар на Мануил Комнин, сенатора Никита Акоминат, авторът на “История” – интерпретирал събитията, в периода 1180 – 1204 г., Охридският епископ Теофилакт, Солунският епископ Евстатий, ученият филолог и атински епископ Михаил Акоминат и др. Във всичките цитирани от нас съчинения, наименованията българи, /Болгари/, Царство България, български земи и пр. не само че са присъствали в документите и в хрониките, но и са били коментирани. Пасажи от тях четем и в култовата “Дуклянска летопис”, където открихме данни за „царя на българите Петър”, (Bulgarorum imperator Petrus nomine), за „българският цар Самуил”, (Samuel Bulgarinorum imperator), за „българското племе” , за цялата територия на Българското царство - (gens Bulgarinorum), „цяла България” (tota Bulgaria). Последната императорска династия Палеолог също е била с българска кръв. Нейн последен потомък бил Михаил Палеолог, който през 1372 г. издал специален хрисовул и така възстановил съкратените права на Охридската архиепископия от 1019 г. от византийския император Василий II Ромеоктон. В хрисовула е записано и, че документите, по силата на които била създадена и Първата Юстинианова Архиепископия са били еднакви, с тези на Охридската. Хрисовулът официално потвърдил стародавното присъствие на българите на Балканите, от преди кхан Аспарух. За всичките времена Андроник Палеолог Старши нарекъл Охридската архиепископия – НА БЪЛГАРИТЕ! А до момента на нейното закриване през 1717 г., в епархията се е писало само и единствено на български език с кирилица. Съществува интересно предание за владетеля цар Петър Делян, което разказва как е починал в манастира „Седемте престола“ в Хемус -/Стара планина/, в района на Искърския пролом, близо до селището Осеновлаг, което временно също е било столица на царство България. Игумен на манастира, според същото предание след смъртта на царя станал неговият брат княз Георги. Според проучените от нас сведения, манастирският комплекс е бил основан през XI в. от брата на Петър Делян, княз Георги, приел монашество като иподякон - псалт Гавриил, който след смъртта си бил погребан край входа на манастирската църква, редом с гроба на брат си. През 1737 г. същият манастир бил ограбен и опожарен. Според местни миряни, запазените в манастира евангелие от 1737 г. и миней от 1777 г. доказвали, че ордите на султан Махмуд Безбожни не са достигнали до обителта. Манастирът бил възстановен от средновековния троянски майстор Стоян и зографисван от шаръчии от Тревненската зографска иконописна школа като през първата половина на ХІХ там е имало постоянно действащо килийно училище. И като финал на изложеното до тук -
преди време, по идея на Европейския съюз, министрите на образованието от балканските страни бяха обсъждали възможности по създаването на общ учебник по история, който би могъл да интерпретира точно минали събития, чрез което да бъдат не само обяснени, но дори превъзмогнати конфликтите между балканските държави, чиято истинска история в столетията умишлено е била изкривявавна. Тази идея би могла отново да бъде подновена, след като бъдат преразгледани, ревизирани, изучени обстойно и пренаписани точно историческите събития, огласявани столетия от историците ни като периоди на робство или на доминантно присъствие на други нации.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:  LE BEAU - “Histoire du bas empaire” – томове 10 - 14, издание Париж, 1804 г. Annales Anonymi Presbyteri de Dioclea. Zagreb, 1928.
Cheynet, J.-Cl. Pouvoir et contestations a Byzance (963-1210). Paris, 1990.
Iohannis Scylitzae Synopsis Historiarum (Rec. I. Thurn). Berlin - Nеw York, 1973.
Kravari, V. Villes et villages de Macedoine occidentale. Paris, 1989.
Popkonstantinov, К. - O. Kronsteiner. Старобългарски надписи / Altbulgarische Inschriften, vol. 1. Salzburg-Wien, 1994 (Die Slawischen Sprachen, 36).
Runciman, St. The History of First Bulgarian Empire. London, 1930 (Бълг.превод - София, 1993).
Schlumberger, G. L’epopee byzantine a la fin du X-me siecle, t. 2 (Basile II-eme - le Tueur des Bulgares). Paris, 1900.
Stephanos von Taron. Armenische Geschichte. Leipzig, 1907.
Васил Н. Златарски , История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018).Андреев, Й., Ив. Лазаров, Пл. Павлов. Кой - кой е в средновековна България. София, 1994; 1999 (Второ допълнено издание).
Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на България, т. І. София, 1999.
Византиjски извори за историjу народа Jугославиje, т. III, Београд, 1966.
Гръцки извори за българската история, т. V. София, 1963; VI, 1965; VIII, 1972; X, 1980.
Димитров, Хр. Македония в българското средновековие. София, 2001.
Заимов, Й., В. Заимова. Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български. С., 1970.
Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. I, част 2. С., 1918; т. II. С., 1934 (1972, 1995)
Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1930 (1970).
Иречек, К. История на българите. София, 1978.
История на България, т. II. Първа българска държава. София, 1981.
Караянопулос, Й. Бележки върху въстанието на Комитопулите.- В: България в света от древността до наши дни, т. I. С., 1979.
Апокрифен гръцки „Разумник” от XI в.
Здравко Даскалов, “Още доказателства, че Византия е дело на Българите” - „Българска Орда - 1938”. Я. Кавадарков - “Грешки в българската история”, т. І. Латински извори за българската история, т. II, София, 1963.
Микулчик, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македониjа. Скопjе, 1996.
Мутафчиев, П. История на българския народ. София, 1986.
Острогорски, Г. Историjа Византиjе. Београд, 1959. Бълг.преводи: Скопjе, 1992 (македонска служебна ез. норма); София, 1998.
Павлов, Пл. Залезът на Първото българско царство (1015-1018). София, 1999.
Петров, П., В. Гюзелев. Христоматия по история на България, т. I. С., 1978
Пириватриh, С. Самуилова држава. Београд, 1997 (Бълг. превод - София, 2000).
Розен, В. Император Василий Болгаробойца - извлечения из летописи Яхъя Антиохийскаго. Санкт Петербург, 1883.
Стара българска литература, т. 3. Исторически съчинения. София, 1983.
Тъпкова- Заимова, В., Д. Димитров, Пл. Павлов. Хронологична енциклопедия на света, т. VІ .
Ст.Сръкул “Новийест хървата, сърба и словенаца”,Загреб, издадена от Кралския университет и Югославянската академия на науките, 1921 г. “Образуване на българската народност” - Димитър Ангелов.    










       



Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1164224
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482