2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ПОНЯТИЙНА ТОЧНОСТ И ЕЗИКОВА ПРЕЦИЗНОСТ
С развитието на науката ползваните в нея понятия уточняват съдържанието и обема си. Частните науки притежават специфична терминология, отразяваща степента на развитие на науката като цяло и съобразяват предмета и задачите на своята насоченост. Пътят за обособяване на науките е немислим без предметна идентифицираност, неповторимо целево разнообразие и отворени за интеграция с други науки методи на изследване. Едни от критериите за научна зрелост са понятийната точност и езиковата прецизност. В този смисъл е шокиращ насловът на интервю: „Емоционалната интелигентност е по-важна от обема и нивото на знания”, поместено във вестник „Аз, буки” от 14 юни 2011г.
Допусната е понятийна несъвместимост между емоция и интелигентност – структуроопределящи понятия в психологията. Тяхното обезличаване в цитирания израз е неаргументирано.
Сложността на човешката психика изисква ясно разграничаване ядрото на психичните процеси, изразяващо тяхното типизиране, от нюансирано съпътстващите го възрастови и индивидуални особености. Те не са маловажни, но са фон, върху който се обособява същността на явлението. Разсредоточаването на терминологичната му чистота е плод на неподходящи прилагателни, произтичащи от възрастови и други ограничения (емоционална интелигентност, познавателен интерес, емоционална заинтересованост, любопитство, психология на предприятието, психология на музиката и др.)
Интелигентността е личностна изява на интелекта. Той е (според проф. Генчо Пирьов и проф. Любен Десев) „самостоятелна, познавателна, динамична структура на психиката”. В основата на тази структура са познавателните свойства, чрез които се отделя същественото от несъщественото в обекта на познанието (диференцира се ядрото на явлението). В структурата на интелекта присъстват както емоционални, така и евристични елементи, които не определят нейната същност. Те неоснователно се вместват в езиковата композиция на понятието „емоционална интелигентност”. Неговата употреба от някои западноевропейски психолози не е критерий за състоятелност. Неслучайно този термин не съществува в Речника по психология (превод от немски език). Силно изразената емоционалност у децата от предучилищна възраст не е сериозно основание да се поставя сравнителен знак между „емоционалната” интелигентност и обема и нивото на знания в полза на първата. Съдържанието и обемът са взаимно определящи се величини в понятието и е непосилно и ненужно те да се сравняват в един толкова интензивен период на психическото развитие. Разграничаването им не е показателно за сериозността на изследването. Обявеното в него за основно компилативно понятие „емоционална интелигентност” се нуждае от много убедителна аргументация, за да се разсеят обвинения в чуждопоклоничество и национален научен нихилизъм. Необходимостта от емоционално нашествие във всички обособили се психични процеси в предучилищна възраст не означава, че то е достатъчно условие за съдържателно разгръщане в този възрастов период. Интелигентността е сполучлива характеристика за други възрастови групи, отличаващи се с качествено различни степени на познанието.
Изведеното твърдение се отнася и за психологическия смисъл на понятието „интерес”. Той се обезсмисля, когато се „открива” в предучилищна възраст. Отъждествяването на интереса с любопитството неоснователно транспонира свойствата си върху сложна личностна проява, структурирана задължително от познавателни, емоционални и волеви компоненти. Последните два са във връзка и по повод, създаден от първия. Колкото по-задълбочено е представено водещото познавателно съдържание, толкова по-силно са изразените към него интелектуални чувства и по-убедително е задействана волевата сфера на поведение. За това прибавеното определение е безсмислено. Всеки интерес е с познавателна същност. Видовите различия се диктуват от обекта на познанието (такъв може да бъде всеки предмет или явление от действителността) и от времетраенето на интереса (епизодичен и постоянен). Съществен отличителен признак за присъствие на интерес в познавателната дейност е съвпадането на целта й и водещия мотив на това поведение – цел и мотив съвпадат: те са познавателни. Характерните мотиви за познание в предучилищна възраст са игрови – произтичат от обективно предпоставената за водеща игрова дейност.
Успешната защита на първата ми докторска дисертация е доказателство, че не е невъзможно да се опровергае несъстоятелността на продължително ползвани в науката понятия. Достатъчна е задълбочена теоритична обосновка, убеденост в нейната състоятелност, подкрепена от обективно представен емпиричен материал (бях го събирала 8 години като директор на 136-та детска градина – София, кв.”Бъкстон”).
Споделям тезата за приемственост, намерила отражение в интервюто, за което стана дума в началото на статията) с проф. д-р Ирина Колева. Тя не е достатъчно последователна в разбирането си за научните проекции на приемствеността.
Вникване в аргументите за зараждане предмета на изследването, както и в неговото развитие, е задължителен компонент на приемствеността. Многоаспектността й е проявена и в последователността (научна, езикова и възрастова) на научната продукция. Бях успешна в отстояване на този аспект на приемствеността, който реализирах чрез втория си докторски труд – „Интересът в структурата на възпитателните отношения”(разгледани от I- ви до последния клас на горната училищна възраст). Не се отклоних от ползването на понятието „интерес”(макар, че в психологическата литература все още се срещат: „емоционален интерес”,”познавателен интерес”,”волеви интерес”,”естетически интерес”,”практически интерес” и др.). Убедена съм в тяхната научна несъстоятелност и не бих ги ползвала при каквито и да било обстоятелства. Съзирам, че такава езикова приемственост трудно ще се осъществи при ползване на понятието „емоционална интелигентност”. На фона й (като логическа и езикова последователност) наукообразно изглеждат понятията: „познавателна интелигентност”, „волева интелигентност”, „трудова интелигентност”, „психическа интелигентност” и други съчетания, лишени от смисъл.
Друго направление на приемствеността предполага практическото остойностяване на теоритически постижения. Тази разновидност на приемствеността се конкретизира чрез привеждане на несъществуващи слабости в системата на предучилищното възпитание в България преди 10-ти ноември 1989г.
Според отговорите в цитираното по-горе интервю авторските проекти (понятието е лишено от смисъл – всеки проект има автор/и/ ) са панацея, за да се изведе предучилищната педагогика и основаващата се на нея практика, на „световно равнище”. Тя отхвърля система, предимствата на която са – централизираност, плановост, перспективност и т.н. От теоритическото богатство на българската предучилищна педагогика и нейните реализирани в практиката измерения са се учили много „западни” специалисти. Аргументите за „големите предимства” на „авторските проекти” се свеждат до съблюдаване индивидуалността на детето, поставянето й в центъра на възпитателните взаимодействия. Обект на педагогическите взаимодействия са били винаги детето, ученикът, студентът – човешката личност. Принципът за индивидуален подход, заедно с всички други принципи в теорията на възпитанието и в дидактиката, е критерий за научност.
Като задължителен технологически компонент, в който са изкристализирали многовековните постижения на педагогиката, гарантира висока степен на надеждност в практическите й измерения. Регионалните особености (географски, етнически, материални, културни и др.), в които израства детето, оказват влияние върху неговата възпитаност. Те не са основания за децентрализация на предучилищното възпитание. Върху еднаквото образователно съдържание и неговия обем се формират необходимите условия за пълноценно развитие на детето и приемственост между предучилищното и училищното обучение и възпитание. В този смисъл насловът на интервюто „Емоционалната интелигентност е по-важна от обема и нивото на знания” е научно неиздържан. Важността е житейско понятие и употребата му в сравнителна степен е неподходяща. В психиката на детето са от значение всички психични процеси и свойства. „Нивото” предполага степен на задълбоченост (ориентация към причинно-следствени връзки и зависимости), осмисленост на вербалната изява, общителност, убеденост в истинността на знанията, доказателственост и т.н. Някои от тези особености са изведени на преден план в предучилищна възраст. Науката не е научно-популярно четиво. Нейната стойност се оценява от специалисти, мислещи перспективно, в Министерството на образованието, младежта и науката (имам предвид научни работници в областта на предучилищната педагогика). Нанасят се щети на система с достатъчна престижност.
Тя се постига трудно. Измерва се чрез много критерии, между които са понятийната точност и езиковата прецизност на науката. Техният старт е в изискванията на формалната логика – подвеждането на определяемото понятие под по-общо от него и посочване на видовите му отлики, чрез които се отразява неговата неповторимост. Предметът на всяка наука намира израз в категориалния й апарат. За педагогиката той се свежда до социалните явления – възпитание, образование и обучение, а за психологията – до психиката на човека. Насочвам вниманието на читателя към нароилите се съставни понятия в психологическата наука – психология на образованието (образователна психология), психология на предприятието, психология на музиката и др. Този езиков израз е неточен, индиректен и създава научен хаос. Излизането от него означава подреждане на пъзел с помощта на редица условности и абстракции. Те изискват социални явления и структури да бъдат оприличавани на жив организъм. Логиката на разсъждения в този порядък предполага, например, образованието (възпитателно взаимодействие чрез специално подбрано, възрастово осъразмерено и систематизирано познание за природата, обществото, човека и чрез видове познавателна организация) да бъде сведено до индивидите, участващи в този процес. Особеностите на тяхната психика могат да бъдат предмет на психологията на образованието (образователната психология). Структурата на предприятието, неговата организация и ръководство предизвикват психчни прояви у работниците, които заслужават да бъдат изследвани. Същото се отнася и за музиката, в качеството й на творческа човешка дейност.
Появата на разгледаните по-горе понятия е квази-развитие на психологията, защото те я обезпредметяват и внасят ненужна условност. Отраслевите психологии са достойнство, което разширява нейния научен потенциал.
Фунционалните анализи, присъщи на математическата логика и на кибернетиката, вероятно биха насочили към по-съдържателни наименования на отраслевите психологии. Съвременните ориентации към интердисциплинарни изследвания увеличават шансовете за появата на нови научни отрасли с по-добре осмислен понятиен апарат и неговия езиков израз. Оглеждането им в криво огледало не е ползотворно нито за развитието на психологията, нито за педагогиката.
03.08.2011г. Проф. дпн Руска Бабалова
София СУ „Св. Климент Охридски”