2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
ДОКОГА ?!
Автор:
Проф. Д.П.Н. Руска Бабалова
СУ Св. Климент Охридски”
Поводите за този реторичен въпрос са многобройни. Отнасят се до всички сфери на общественото устройство. Просперитетът на съвремието изисква той да съпътства ежедневието и да търси научни отговори. Призванието на науката е да бъде отворена за живота и да твори разумни практически решения. Няма обществен прогрес там, където научните постижения са пренебрегнати и са изведени на преден план конюнктурни съображения.
Конкретен повод за въпроса „Докога ?!” е приемният изпит по български език и литература, проведен в СУ „Св. Климент Охридски” на 12 юли т.г. Замисълът на темите е вълнуващ не само за кандидат-студентите. С проникновената си същност темите са израз на професионализъм, но има едно голямо НО. То се изразява в пренебрегването на задължителното съответствие между учебните планове за средното общообразователно училище и обема изискуема информация, притежавана от зрелостниците, за да отговорят на темата за „Пътища на прозрението в разказите на Йордан Йовков”. В този смисъл втората част от формулировката е некоректна. Именуването на разказите трябва да присъства, а не шокиращото „в разказите на Йордан Йовков”. Те са събрани в три тома и познаването и интерпретацията им в какъвто и да е аспект може да бъде цел на една докторантура или сравнителна монография за придобиване научната степен „доктор на филологическите науки”. Ако компетентната изпитна комисия е преценила, че броят на разглежданите в уроците по литература разкази на Йордан Йовков е недостатъчен за пълноценното разгръщане на темата, вината за това несъответствие не е в учениците. Изработването на учебните планове и програми по съответните дисциплини е изключително отговорна, централизирана, професионална дейност. Тя не търпи различно аспектно проявени грешки. На една от тях са жертва кандидат-студентите на въпросния приемен изпит. Липсата на съразмерност между двете части на темата е фрапиращо.
Максимизираната позиция, в конкретния случай, не е плод на епизодично хрумване. Тя е масова, продължителна практика с вредни последици:
v Подценяване качествата на обучението в средното общообразователно училище. (Изобилстващите му несъвършенства също съдействат за това);
v Амбициозните ученици, с аспирации за постъпване във ВУЗ, се ориентират към дълготрайно „вземане” на частни уроци при университетски преподаватели;
v Едностранчиво насочване към задълбочено и обемно знание, което е в ущърб на останалите учебни предмети;
v Претовареност, с тежки здравословни последици;
v Несистемно учене, което нарушава общообразователната същност на средното училище;
v Неравнопоставеност на учениците при тяхната проверка и оценяване;
v Обезличаване на отличната оценка в училище;
v Ученето по учебници, предназначени за студенти;
v Нарушаване баланса между преподаване и самостоятелна работа на учениците у дома;
v Онеправдава учениците с ограничени материални възможности за успешно представяне на кандидат-студентските изпити;
v Грешки в тълкуването на предимствата и ограниченията в очертаващата се автономия на ВУЗ.
Актуалността на този проблем изисква решаването му от специалисти в областта на „Управление на образованието”. Такава учебна дисциплина от дълги години изучават студентите в специалност „Педагогика” на СУ ”Св. Климент Охридски”. Познания от нейните многопрофилни аспекти трябва да притежават кадрите на Министерството на образованието, младежта и науката, за да не се допускат неиздържани научнопрактически стъпки.
Както е ясно, предпоставките и последиците от едно педагогическо явление често си разменят местата. Докога ще се множат грешните предпоставки в системата на образованието и техните негативни последици ?! Разполага ли педагогическата наука с достатъчно традиционни и осъвременени средства за преодоляване на зле тълкувани световни тенденции ? ДА – ако тя се познава добре и не се обезценява практическата й насоченост. Официалната версия е, че се ценят кадрите със специална педагогическа подготовка, а в действителност тяхното предназначение се изземва от друг вид професионалисти. За съжаление ежедневието ни е наситено със задълбочаващо се пренебрежение към педагогическата наука. Нейните корени са многовековни и тя ще оцелее въпреки нейното временно обезценяване. Дотогава все по-често ще присъства със своята злободневност въпросът : „Докога ?!”
Проф. дпн Руска Бабалова
СУ „Св. Климент Охридски”