Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2011 08:56 - ВАСАЛИТЕТ НА ТЪРНОВСКОТО ЦАРСТВО КЪМ ЗЛАТНАТА ОРДА - ХРОНИКА ПО ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ФРЕНСКИЯ УЧЕН LEBEAU!
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 3454 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 02.09.2011 13:24



Хроника за
васалитета на Търновското царство към Златната орда, проследена в историческите томове и анали на френския историк LEBEAU!

Публикация в mont-press.com - Брой -69- XXII - 2011

ДОКЛАДЪТ Е ПОДГОТВЕН
ОТ:

Академик Йордан С. Иванов
и
Анна Зографова – Член - кореспондент на академия "МАБИК"
  ЛОГОТО  НА  АКАДЕМИЯ    МАБИК  
image
  











ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ!
Предмет на конкретно изследване през призмата на фундаменталния исторически труд от ХVІІІ век на знаменития френски историк LEBEAU е хрониката на Васалитета на Търновското царство и взаимоотношенията на българските средновековни владетели, с кхановете и предводителите на Златната Орда, описани в три от томовете на 21-томното издание на автора, включващо стотици събития като хроники, манускрипти, исторически описания, разкази и анали. Нашето послание е те да бъдат прочетени от специалистите! Целта ни бе да бъдат почерпени знания за липсващите моменти от Средновековната ни българска история, присъстващи в този уникален извор на парижкото издание “Histoire du bas empaire”. Този труд сам по себе си представлява едно невероятно съкровище и то не само за българската, но и за световната история. Авторът LEBEAU завършва писането на томовете през 1757 г. Неговият апостолски подвиг е датиран пет години преди йеромонахът проигумен Паисий да напише в Зографския манастир "История славеноболгарская"/1762/, ползвайки немски анали и известната Маврубирова история за българи, сърби и за царете. За сведение на историографите – в момента в аналите на Френската национална библиотека се пазят многотомните издания от “Histoire du bas empaire” на LEBEAU – парижко издание от 1804 г. и от 1834 г. Десетилетия наред членът на Френската академия на науките LEBEAU е събирал, обработвал и редактирал стотици, описания, хроники, истории и жития от Арменски, Византийски, Латински, Български, Арабски, Гръцки и Турски историографи. Комисията на Френската академия на науките, натоварена особено отговорно да оцени многотомника на LE BEAU “Histoire du bas empaire”, заключава: “Този труд прави чест на Академията и на автора!”. В същото издание присъстват изключително богати и интересни сведения за васалитета на Второто българско царство към Златната орда, които до момента не са проучвани. Подробно с9а описани контактите на българските царе с кхановете на Златната Орда, в периода на Средновековието както и контактите с владетелите, управлявали Римската, Византийската и Турска империи. Открихме също и много подробни описания на събития, случили се тогава. Проучвайки всичко, публикувано от LEBEAU за Средновековната история на българите по време на Второто българско царство, английският професор по Римска и Византийска историк Професор Гулд, преподавал през втората половина на ХІХ век в Цариград, споделил през 1862 г. пред тамошни будни наши книжовници, че черпел данни за историята на българите не от другаде, а именно от многотомното издание на LEBEAU “Histoire du bas empaire”. Като историк, професор GOOLD изнасял пред аудитория от българи лекции в Цариград. Разказвал им за мощта и величието на средновековните български владетели, за царствата ни, застрашавали Византия с многократни набези, за десетките обсади на свещения град Цариград, в които са участвали българи и племена от братовчедните народи, формирали състава на Златната Орда . След 1910 г. инспириран от труда на LEBEAU “Histoire du bas empaire”ученикът на професор GOOLD - българският общественик и изследовател Д-р Хр. Т. Стамболски превел от френски на български фрагменти от неговия фундаментален труд. С помощта и финансовото съдействие на г-ца Елисавета М. Тенева през 1914 г. Д-р Стамболски представя в един значително съкратен вид като преразказ фрагменти от трудовете на LEBEAU. Той назовава своето съчинение ”Издирвания по старата българска история”. Отпечатва я в печатницата на Народното Осигурително дружество “Балкан”. Оказа се, че историците и историографите ни франкофони до момента въобще не са се погрижили да преведат 21 томното издание на LEBEAU “Histoire du bas empaire” - един от най-дълбоките европейски извори за родната ни история. Днес Френската национална библиотека предоставя ИНТЕРНЕТ достъп до многотомното издание на LEBEAU. Книгите по томове са описани във всички архиви и справочници на Сорбоната и Френската академия на науките. Те обаче остават непреведени, непрочетени и непроучени от болшинството български историци-специалисти, защото някои хабилитирани личности в България са готвили и продължават да готвят по тях професури, докторантури и какви ли още не научни трудове, без да информират академичните ни среди, студнети и специалисти, откъде черпят сведения и познания и нарочно заблуждават, за да са единствените, които ползват сведения от там. По-страшното е, че има и съвременни български автори и историографи, почерпили сведения от същото 21 томно съкровище “Histoire du bas empaire”, които “преписват” или просто пренаписват историята на LEBEAU наново в книгите си, представяйки я за своя, без да се позовават на източника. Затова въпреки похвалния стремеж на плеадата уважавани български родолюбци и учени, да напишат най-после истинската история на предците, това все още е само едно пожелание. Защото не са сменени образователните програми по история и не е включена специалността българознание в хуманитарните ни Университети. Едно цялостно проучване на историческите трудовете на LEBEAU би допълнило представите за средновековната ни българска история. Затова данните на всичко, написано като се започне от българския патриот и революционер Георги Сава Раковски, от чеха К. Иречек, проф. В. Златарски, Юр. Венелин, Баласчов, проф. Т. Бурмов, Йоаким Груев, Марко Балабанов, П. Р. Славейков до наши дни ще се окаже спорадично, ако не бъдат взети под внимание всичките събития и факти, описани от LEBEAU НАЧАЛО В Интернет-форума ”Бойна слава” по една особено сериозна историческа тема за “ Васалитета на на Търновското царство към Златната орда” преди време бе направен коментар, че “това е една от срамежливо премълчаваните, неспоменавани теми от “казионните” родни историци и учебници по история от времето на соца. Този факт ни накара да проверим аналите. Оказа се, че многократно е имало опити за омаловажаване значението на Златната орда! Най-вече за нашата българска история. Защо – защото властта на кхановете на Ордата се разпростирала от Долния Дунав до Финския залив, до басейните на Иртиш, Об и Волга, до Чирно, Каспийско и Аралско море, а на изток до и по-далече от великото езеро Балхиш /Байкал/. И като най-важна причина за това, изследователите са изтъквали на първо място не друго, а именно спора около наследството на това уникално военно-държавно формирование, ситуирано след разпадането на великата империя на Чингис-кхан Рюрик Темучжин. Владетелите, подвластни на Чингиз Хан са утвърждавали властта на своите васали с агримани за управление. Известно е, че и цар Ивайло и цар Иван Асен Трети са осъществили мисии с посолства при посещенията си при кхан Ногай, през 1280г. и, че са били утвърдени от Златната орда като владетели на българския престол. По същия начин е бил утвърден и цар Константин Асен Тих както и царете Георги Тертер, Смилец,Тодор Светослав, Венцеслав, Иван Страцимир и Михаил Шишман. И когато и самите наследници на Чингис хан Рюрик заспорили жестоко за неговото наследство, великата му и могъща империя се разцепила. На три независими държави образувания: Златната орда на северозапад, Илханата в Близкия Изток и Чагатайското ханство в западната част на Централна Азия. Младите ченгизидски принцове контролирали тотално земите на Стара Велика България, монголските степи и земите на Северен Китай. Някои от тях са били преки потомци на Великия Чингис Кхан Рюрик, от принцесите му наложници в харема, които били с най-висок произход, от аристократичните родови колена на Волжско-камска България. Краят на Монголската империя бил регистриран през 1368 г., когато в Китай била свалена от власт династията Юен. Втори важен момент, който бихме желали да коментираме в настоящия наш труд е, от къде е била копирана имперската държавност на Русия?! Защото се оказва, че тя пряко и косвено е била взаимствана именно от военните рицари на Златната орда, владели земите от Дунав до Алтай. И ако трябва да бъдем точни - имперската държавност на Царска Русия може да бъде дифинирана само и единствено като сублимат от наследството на Златната Орда, факти за което визираме в настоящото наше експозе: Основно население, ползвано от Чингиз-хан Рюрик като човешки ресурс в завоевателните му походи били куманите, кипчаците и поколенията преките негови потомци, чиито майки били красавиците от земите на Волжско камска България, докато ариегардът на армията му се е състоял от татани. Същият владетел и вожд на рицарите от Голямата Орда Великият Кхан Рюрик бил убит в годината на Свинята. Това се случило в страната на….ТАНГУТИТЕ. Известни са легендите, описващи смъртта на хана: според една той починал, защото бил урочасан. Паднал от седлото на коня си, който подплашен се препънал. Според разказа на невероятния пътешественик Марко Поло, Чингиз Кхан Рюрик бил улучен от вражеска стрела, а според разказа на хрониста и историка на Ватикана Плиний Карпиний, описан и от ЛЕ БО - по време на жесток и кървав бой, Чингис Кхан Рюрик бил улучен от светкавица - мълния, която го поразила във вид на огромно блестящо златно копие! Друга древна легенда разказва как Кханът загинал по време на бурна любовна нощ с фаворитка. Според хронисти много по- вероятно е било подкупена хищна девица да е пригризала гърлото на великия властелин. В аналите е регистрирано обаче само едно единствено женско име, въпреки че кханът имал хияди наложници. Това било името на Кюрбелдишин-хатун, дъщерята на тангутския цар Шиндурхо Кхаган. Това, което може със сигурност да се каже е, че Великият владетел на територии от Тихия до Атлантическия океан е бил избран за такъв в годината на Сребърния тигър /1206/, Кхан Тимучин /Тиму-ДЖИН/ Чингиз кхан е бил роден през 1162 г. и сяда на владетелския трон на 43 годишна възраст. Трети много важен момент, който желаем да коментираме в нашето експозе е, че и в руската историография липсват данни за взаимоотношенията на златоординската държава с владетелите от Дунавска България. Такива сведения и данни ние обаче открихме в историческата поредица от томове, с факти, дати и с много точни описания на събития по старата българска история, направени от знаменития френски учен, изследовател и член на Сорбоната - LEBEAU. В този контекст считаме, че днес е особено актуален интересът към татаро-българските контакти, в ареала на Второто българско царство. Интересно е да се знае и, че и в нашата българска историография данните за татаро-българските отношения в периода 13 – 15 век са изключително постни. Данни и посочки има, но явно документацията е преровена, преподредена...или може би и крита. Затова документите по темата, които са в наличност – особено в НБКМ както и в останалите библиотеки на Европа, следва да бъдат много внимателно потърсени и прегледани отново. Още повече, че по никакъв начин още не е приключил истинският спор за това, кои всъщност са преките наследници на формированието на Златоодринските рицари. И ако от времето на Византийския мператор Никифор Геник /802-811 г./ се знае, че “татарите са били победени в една битка във Върбишкия проход, според Спиридон Габровски, в житието на Св. Александър Невски е отразено, че “синът на Чингис Кхан Рюрик, наричан още Кхан Тимучин – изключително популярен през Средновековието с победите си, то неговите наследници през целия му живот са акумулирали негативи най-вече към завоеванията на своя родственик. През 1222 г. монголите преминали Дербентския проход в района на Северен Кавказ. Посрещнати били от съединени руско-кумански войски, но в сражението на река Калка (1223 г.) били разбити напълно. Продължавайки на север, монголите нахлули в земите на Волжка България, но там били разгромени от тежковъоръжената българска конница, тип „средноазиатски катафрактарий от сармато-алански вид”. Това е исторически факт и той трябва да се знае и помни от всички - през 1223 г. ордите на Чингис Кхан били разбити от българите като при тази битка останали живи приблизително 5000 монголи и в световната история това е единственото описано в аналите поражение на този гениален пълководец. В 1229-1232 г. българите отбили поредните вълни на монголското настъпления. Съзнавайки сериозната опасност, застаршаваща не само Волжка България но и целия регион, българският владетел цар Иван Асен Втори сключил мир с вечно враждуващото Владимиро-Суздалско княжество. В най-ранния писмен паметник от Волжка България поемата „Къса-и-Юсуф” (Сказание за Йосиф), на Кул Гали, от 1233 г., на огузо-кипчакски език има следи от караханидски влияние, което показва че в навечерието на монголското завладяване волжките българи са били тюркизирлани. През 1229 г.,/когато българският цар Иван Асен ІІ спечелил битката при Клокотница и пленил византийския император Теодор Комнин, внукът на Чингис Кхан завзел земите на старата държава Дулоба, управлявана от брата на кхан Кубрат – Шамбат Кий. Кханът атакувал древната столица Аскал, разположена на територията на съвременния град Киев като разбил защитниците му, докато в същото време българи достроявали и доукрепвали градовете Болгар – столица на Волжската империя и великия град Биляр. По същото време Башкирците също воювали с ордите на Кхан Батий и успяли да ги отблъснат, докато през 1235 г., започнала подготовката за нова война срещу българите, които се оказват три пъти по-малочислени от войските на Чингис Кхан Рюрик. По тази причина падали в плен градовете Болгар, Биляр, Жиготин, Сивар. Били се братовчеди, предводители на братовчедни племена /по акад. Йордан Ст. Иванов/, а битката останала с такова наименование и в аналите на историята - +Битката на братовчедите”. 1237 г. - Разорявайки Волжка България, мордовските и буртаските земи, през зимата, кхан Батий / Бату/ нападнал руските княжества. В 1239-1240 г. българските князеБаян (Боян) и Джику (ср. със съвр.осетинското име Дзека и бълг. му аналог Жеко) вдигнали въстание срещу завоевателите. В същото време било потопено в кръв въстанието на нашите събратя Волжските българи, въпреки, че князете Дуло – Боян и Джилка са правили опити да възстановят могъществото на империята. През 1236 г. огромна армия, водена от Бату (Батий) нахлула във Волжинска България и въпреки сериозната съпротива, завладяла земите на дедите на Кубрат./ Тези събития са отразени както в аналите на LEBEAU , така и във всички византийски и руски летописи: «Придоша от восточные страны в Болгарскую землю безбожни татари, и взяша славный Великий город Больгарский и избиша оружием от старца и до унаго и до сущего младенца, взяша товара множество, а город их пожогоша огнем и всю землю их плениша». По-големите градове са разрушени изгорени: Булгар, Биляр, Жукотин (Джукетау), Керменчук, Сувар. През 1241 г. монголите повторно завладели волжскобългарските земи. Бягайки от от кланетата и масовото избиване, мирно население, част от волжинските българи и суварите (чуваши) се преселили в земите на днешна Чувашия. Други - в земите на бившото Владимиро-Суздалско княжество. Според Рашид Ад Дин, хронист, описал най-подробно тези баталии при разорението на гр.Булгар, монголите отрязвяли дясното ухо на всеки убит. В Булгар били изброени 270 000 уши. /ДП-ХМВМИ/ , което доказва, че почти цялото население на волжкобългарската столица е било избито. През 1242 г. кхан Бату овършал Европа, прегазвайки земите на днешна Унгария, Полша, Германия, България, без да ги завладяване. Приартишието и Приуралието ханът предоставил на своя най-голям син, който оглавява Бялата орда. На север продължил да управлява потомствен владетел от династията на Чингис-хан, (по линията на внука на Бату, или Батий), а на изток управлявали принцовете наследници на хан Орду, (брат на Бату). Внукът на Бату Менгу Тимур /1257-1266 г./ обявил независимостта на Златната орда и воювал с другите Чингисиди. Златната Орда била част от огромната империя на Чингизидите, подчинена на Върховния хан, със столица Каракорум. Впоследствие някои племена от нея поели пътищата на емиграцията както и тези, по-рано тръгнали от времето на Чингис кхан към степите и териториите на днешен Казахстан. Други се отправили към Северното Черноморие, приемайки исляма. Впоследствие се смесили и сродили с кипчаките (тюрки) по данни на арабският летописец Ал-Омари. Известно е, че повреме на средновековието тюркските племена на кипчаките са били основното номадско население на евразийските степи в района Иртиш - Дунав. Още при ситуирането Златната Орда обаче тя била разделена на улуси, поделени между 14-те синове на Джучи, от които 13 от братята му били полусамостоятелни държавници, подчинени на върховната власт на кхан Батий. Разпадът на Монголската Империя ситуирл 12 улуса, наречени Орди. Всъщност това били областите, управлявани от синовете на Чингис. И освен принцовете с чингисидска кръв, в борбата за власт се намесили и пълководци като Ногай и Едигей, които също създали свои орди и ханства. Точно те водят непрекъснати войни, свързани и с придвижване на големи маси от население. Т.н. ногайци мигрирали от Дунавската делта до Южна Волга и съвр.Казахстан. В Средното Поволжие било ситуирано Казанското царство, от което впоследстгвие се отделило Касимовското. В Крим било ситуирано и Кримско татарско ханство. А споменът за Волжинска България останал в култовите каменни паметници на градовете Булгар и Биляр. Начело на ордадта по канон стоели хановете от дома на Батий, които свиквали своето събрание на старейшините „КУРУЛТАЙ” – нещо като Конгрес на военната управляваща аристокрация, начело с членовете на династията на Чингис Кхан. Държавните дела били ръководени от бекляре-бека или т. н.(княь над князете), както и от упълномощени от него везири. В градовете и в подчинените области били изпращани административни лица, наречени даруги, чието основно задължение било да събират данъци. Паралелно с даругите и бащкортите, от техните общности били назначавени военачалници, наричани – БАСКакИ ИЛИ просто БАСКАКИ?! Тези БАСКИ са воювали, пътувайки със становете си, като след тях на номадски групи са се предвижвали и техните семейства. В един момент за тях историята прекъсва. Просто престава да се говори.... Ние питаме, не са ли днешните ИСПАНСКИ БАСКИ техни далечни потомци, които имат своя обрядност с тангристки ритуали, ползват името на гадателката ПАГАН, вързват червено-бели мартеници и имат нашите прабългарски мотииви в шевиците си?! Държавното устройство на Златната орда е имало военен характер както и всички останали административни длъжности. Естествено най-отговорните постове в държавата заемали членовете на управляващата династия – принцовете на Златната Орда, които същевременно били командири и на войската. От редиците на беговете и тарханите били избирани най-достойните командири – хилядниците, стотниците, бакаулите – чиновниците, които разпределяли военното имущество и плячката.;
По времето на кхан Батий, столица на Златната Орда бил град Сарай Бату на долното Поволжие, в близост до съвременния Астрахан. През 1243 г. хан Бату обявил създаването на новата държава - Златна орда със столица гр.Сарай, намираща се в Южното Поволжие. Границите и се простирали от Иртиш до Дунав, включвайки Дешт-и-Кипчак, Волжка България, Хорезъм, Приуралието, Крим, Влашката равнина и Северен Кавказ. Самото име на кхана Батий - Бату, произлиза от монголското batū, уйгурското batuk -силен, здрав. Волжска или Волжинска България се преврърнала в провинция (улус) на Златната Орда. От разрушените градове били възстановени Булгар, Жукотин, Биляр, Сувар. Появявили се и нови градове: Балъмер, Tубулгатау, Кашан, Иски, Казан, Кам, Tаяба, Веда Суар, прераснал в Чебоксари.
Известен и описван в историческите томове на ЛЕ БО е най-вече кхан Батий /Бату/, убит през 1245 г. по време на битката край средновековната административна крепост Варадин на територията на днешна Унгария, където племето таври, предвождани от Батий било победено от българския цар Болгх – Георгий Владислав Калиман.
Факт, който е неоспорим – да – Търновското царство от времето на Втората българска държава действително, в продължение на период от около 150 години е било васално на Златната орда както и на Монголската империя. Така било през 1242г. Този процес започнал от момента на преминаването на част от войските на монголите през Мизия, на връщане от големия западен поход. А Васалитетът към империята на Чингиз Хан както и към Златната орда е съществувал до падането на Търновското царство под османско владичество. И може да се каже дори, че това е и един от неизследваните аспекти на тази история. Знае се, че Търновското Царство , в качеството на васал е участвало във външната политика на ордата чрез походите на Константин Асен през 60-те години на 13 век срещу Византия. Известно е и, че след смутовете около кхан Ногай, Вторият разцвет на Ордата е бил датиран към времето на управлението на кхановете Узбек и Джанибек. Ето какво пише Le Beau от Френската академия в Том № 18 р. 111 – 132 -136. “По време на владетеля Константин Тих, Кайкус Султан, избягал в Цариград от преследванията на Хулагу кхан, получил обещанието на Палеолог, че ще бъде възстановен на трона. Императорът Михаил Палеолог обаче, като истински византиец, влязъл в съюз с Хулагу кхан. Кайкус обаче, отстранен в Енос, научавайки за това се споразумява с българския цар Константин Тих и иска неговата подкрепа срещу много пари. По същото време е превзета Станимашката крепост, а Анхиало /дн. Поморие/ влиза в състава на Византийската империя. Владетелят Палеолог изпраща войска под командването на Глабас Куропалит да завземе и Месемврия – дн. Несебър, същевременно боляринът Мицо получава като дар от Палеолог земите в Троада. Под давление на Кайкус Султан, неговият роднина принц Мангу Тимур, кхан на Кипчак бил убеден, чрез доверени българи от Търновското царство, че ако се съюзи с българския цар, ще хване императора или най-малко ще изземе несметните му съкровища. Татаринът, гладен за плячка, изпратил пълководеца си Ногай с 20 000 армия, която преминала Балкана и оплячкосвала де що имало. Хитрият Ногай обаче преценил, че съюзничеството с Палеолог би му осигурило по-голяма власт и той сключва през 1266 г. договор с Палеолог, при което го оженил за дъщеря си Ефросина”. ...”Според това, което пише Le Beau, кхан Ногай е бил истинският убиец на цар Ивайло . А след смъртта на самия Ногай, синът му Чакас /Чоки/, с помощта на верни татари пристига в Търнов и се оженва за дъщерята на Тертер, където го отвежа шурея му Венцеслав. Така Чоки се възкачва на престола, но заради коваността на родственика си скоро бива убит...”. От Византийската история , от аналите на историята на ЛЕ БО става ясно, че по време на похода на цар Георги ІІ Тертер срещу Византия през 1322 г. са били използвани монголски военни формирования, които били изпратени да помагат на българите. Също и в битката при Велбъжд през 1330 г. на страната на българите са участвали контингенти от ордата, като част от действията й били насочени срещу войските на Сръбското кралство, което също така е било васално на Ордата. И именно поражението при Велбъжд бележи края на българския васалитет към монголите. В бойните действия участвали и руси. От 1359 г. – годината, която бележи началото на златноординските междуособици по време на съществуването на Казанското ханство, а в бившите волжинскобългарски земи са били изтрити от лицето на земята и превърнати в пепелища над 2000 градове и двойно повече селища. Или както се съобщава в руските летопис: „в лето 6874 (1367 г.) ...поидоша из Hовгорода Волгою из Великого полтораста ушкуев с разбоиникы Hовгородскыми и избиша по Волге множество татар и бесермен (волжкобългарски мюсюлмани) и ормен (арменци) и Hовгород Hижний пограбиша, а суды их, кербаты и повозкы и ладьи и учаны и стругы, все изсекоша и поидоша в Каму и проидоша до Болгар, тако же твиряще и въююще...”. Като следствие от тези нападения, част от жителите на Биляр са се преселили на десния бряг на Волга, на р.Свияга и р.Кубня. В съвр.централна и северна днешна Чувашия също тогава е започнало преселението от териториите на съвер. Населението се разселва в областите Пензенска, Уляновска, Самарска и в югозападните райони на Татарстан, от районите на старите волжкобългарски градове Жукотин, Керменчук, Булгар. Кои са били териториите на изчезналата държава Алтън Орда, Улус Джучи - ситуирана по долното Поволжие, основана през 1243 от тюрко-монголския хан Батий (1237—1255), син на Джучи и внук на Чингиз хан?! До 1266 кхановете й признавали властта само и единствено на Великия кхан в Каракорум, и на Ханбалъка в Пекин. Основните й заселници били куманите, както и волжинските българи, мордвците, марийците, хорезмийците и пр. След 1312 г. Златната Орда станала ислямска държава. Тя просъществувала до 16 век. През 1250 г. бил провален VІІ Кръстоносен поход. По причина и на епидемията от чума, която умъртвила огромна част от христовите войни рицари тамплиери и катари. Болшинството от тях били френски рицари. Те били разбити, а крал Людовик ІV е бил пленен и впоследствие пуснат срещу огромен откуп. През 1289 г. стартирал третият поход на монголите към Полша и Силезия, а през 1299 г. по време на една не по-малко грандиозна битка, Кхан Тохту разгромил Кхан Ногай и паднал убит на бойното поле. Така започнало времето на Залеза на Крайдунавските рицари от Златната Орда. През същата 1299 г. в България известно време управлявал наместникът на Чингис Кхан Рюрик - Кхан Чоки.
1259 г. - Кхан Бурундай-баатур опустушил земите на Полша, Литва и присъединил Галичко-Волинското княжество както и всички земи до Карпатите. Западните части на Ордата останали владение на беклярбека Ногай, предводителя на Ногайската орда. Името му произлиза от nohoi –куче, и е свързано с древните тангристки родови символи като при монголите кучето е била считано за „ първоначален прародител, приносител на божествената воля”. 1266 г. 1266 г. Владетелят Тимур за първи път разпоредил върху златни монети да бъде поставено неговото име, вместо това на монголския владетел. Тимур предвождал руско - кипчакска орда и е избил 30000 войска на българския емир Исмаил Джики. Никой българин не е напуснал бойното поле. Избити били до един 50000 кипчаки и 20000 руснаци. От този момент се счита, че е започнало фактическото самостоятелно царуване на държавата Златната Орда при което владетелите й са поддържали приятелски отношения с европейските крале, с кардинали и римските папи, с византийските императори, със султаните. Свидетелство за тези контакти са грамотите, дарени от хан Тохтамиш на полския крал Владислав Ягайло и от Улуг Мохамед на османския султан Мурад ІІ, които са се запазили до днес. В края на 13 в., в Двора на Асеновци във Второто българско царство е отбелязана сериозна вътрешно - политическа криза, породена от татарските нашествия и първото антифеодално въстание на пастира Ивайло, който сринал тотално властта, постигната по време на управлението на цар Константин-Асен Тих. (1266-82) В този период продължил процесът на децентрализация на властта - след смъртта на кхан Менгу-Тимура както и по време на феодалната война между принцовете, наследници на Джучи. 1282-87 - По време на управлението на кхановете Туда-Менгу и Талабуга (1287-91) Великият кхан - управител на държавата бил кхан Ногай, който бил ликвидиран от кхану Тохту (1291-1312). През 1269 г. – кхан Ногай прекосил и оплячкосаа земите на Балканите – нещо, което е описала българската романистка Фани Попова Мутафова в последната книга от своята четирилогия „Асеновци”. В дома на Асеновци от Второто българско церство междувременно бБългарските боляри поставили на трона кхан Чака /Чоки/, син на кхан Ногай. В началото на 14 в. По време на управлението на Теодор Светослав от Тертеровската династия, Търновското Царство престанало да бъде обект на грабежи и плячкосвания от страна на ордите. По време на управлението на кхановете Узбек (1312-42) и на неговия приемник Джанибек (1342-57), Златната орда постигнала своя апогей и най-голямото си военно могъщество. През 1312-1342 г. в през първата половина на ХІV век. при кхан Узбек и по време на управлението на сина му Джанибек (1342-1357), ключов фактор за укрепването на Ордата станало приемането на исляма като златоординците спазили завещаното от Чингис-хан - наследниците му да да проявяват търпимост към религиите, което е било неоспорим факт! В армиите на Златната Орда участвали и руски велики князе със своите отряди. Именно те атакували Полша, Литва и земите на Балканите. В столицата на Златната Орда Сарай, хронистите от онова време описват в своите византийски хроники наличие на действащи храмове на най-различни религии. Дори нещо повече – в трудовете на ЛЕБ открихме информация за това, че през 1261 г. там е била открита и православна епархия. Много от членовете на Ордата били езичници-шамани, макар че всред елита им (включително сред потомците на Чингис-хан) имало и християни и будисти. В периода 1314-1342 г. – по време на управлението на кхан Узбек ,ислямът вече бил наложен като основна религия и доктрина в Златната орда. През 1361 г. - ординският кхан Булат-Tимур (Тимур-стоманения) създаал ханство на територията на волжкобългарските земи. През 1332 г. във войската на българите били внедрени кумански формирования - отряди от Ордата, които от цар Иван Александър ползвал. Те участвали и в битката през 1332 при Русокастро. През 1364 г., в последната война срещу Византия също. Действително съществуват хроники, в които е описано, че в знак на благодарност за този акт васалитетът на българите от Второто българско царство е бил свален. Дори има предположение, че кхан Токту е дал Бесарабия на българите и по тази причина в този момент Второто българско царство е станало съюзник на татарите. Средновековните византийски хроники и по - специално историята на Ле Бо описва как българите са привличали силни татарски конници като наемници в войската си. Особено кумани. Обръщаме внимание върху тази хронология и тези факти, защото в българската историографска традиция до момента изобщо не е изследвана ролята на хановете в татаро-българските отношения от втората половина на ХШ, 14 и 15 век в., както и т.н. т.нар, татарска хегемония в Търновското царство, която започва още по-рано – от момента на възцаряването на Великия български цар Калоян, който се оженва за куманската принцеса Целгуба. Не е изследван също и приносът на волжските българи при формиране на златоординската култура. През 1380 г. – Московският Велик княз Дмитрий Иванович (Донски) е победил Мамай хан на Куликовското поле. Това се случва в поречието на култовата река Дон, докато в периода на 60- те и 70-те г., фактическият управител на ордата е бил именно кхан Мамай. По това време от територийте на ордата отпаднали Хорезмските земи, земите на днешна Польша и Литва , част от земите в басейна на Днепър както и град Астрохан. Мамай се сражавал с формираната армия от съюза на руските княжества под върховенството на Московското княжество. Но опитите му по време на организирания мощен грабителски поход отново да отслаби този съюз дове до неговия разгром. Този момент е описан както от Ле Бо, така и от много други хронисти, изваяли от баталиите до най-малки подробности историята на Куликовската битка от 1380-та г. При хан Тохтамъш (1380-95) били прекратени смутовете и през 1380 г той разгромил войските на Мамай на река Калка, а през 1382 г. организирал поход към град Москва, основан през 10 в. От протобългарския болярин Акхад Моска. Тохтамъш завзел Москва и я изгорил до основи! Като след укрепването на своята власт той предприел походи срещу владетеля Тимур. В хода на редица опустушителни сражения, владетелят Тимур разбил войските на кхан Тохтамъш. Данни за това отново откриваме във византийските хроники, а именно как в периода 1391 - 1395 г. в Чагатайския улус, с център Самарканд, чингисидът Аксак-Tимур (Тимур куция, Tамерлан) нападнал Златната орда и разорил волжкобългарските земи, пленявайки 5000 млади девойки и младежи
1391 г. - мангътският кхан Едигей от Ногайската орда предприел грабителски походи в Поволжието. В края на 14-ти, нач. на 15 в. Руски шайки и формирования на пирати - разбойници-ушкуйници, подпомагани и насърчавани от руските князе, извършвали също множество грабежи и завоевателни походи в ординските земи, включително и в бившите волжинскобългарски земи. Разушителни били походите през 1367, 1376, 1379, 1391, 1396, 1409 и 1429 г.не! В начале 20-х г. на 15 в. се образувало Сибирското ханство, през 40-те г. - Ногайската Орда, а впоследствие се развило Казанското царство (1438), после и Крымското ханство (1443). През 60-те г. били ситуирани още Казахското, Узбекското и Астраханското ханства на Ордата. Така постепенно през ХV в. значително ослабнала зависимостта на Русия от Златната Орда. Докато през 1480-та г. княз Ахмат, кхан на Голямата Орда – приемница наЗлатната Орда се опитал да получи пълномощия от цар Ивана III, но тези опити завършили с неуспех. Така през 1480 г. Голямата Орда прекратила своето съществуване. 92 години след това, през 1552г. Казанското Царство / Волжинска България, /било унищожено от цар Иван Грозни по чиято заповед били избити над два милиона и половина българи и унищожени над 40 приказни български града.
Известно е, че са съществували и продължават да съществуват най- различни интерпретации на етнонима «татари» и , че този въпрос е свързан с переоценка на исторически ценности. Едни исследователи акцентувът върху произхода на етнонима от понятието «планински жител», в което «тат» носи значението на «планина», а «ар» е «жител».(А.А.Сухарев. Казанские татары. СПБ, 1904, с.22). Други извеждат етимологията от думата баща – „тат” или „ татко” – баща – „бащица н а ариите”! В този контекст въпросът за татарския етнос действително се оказва фундаментален. Тюркологът Д.Е.Еремев свързва произхода на думата «татари» с древнатюркската дума, която означава древнеирански народ въз основа на информации от хрониста Махмуда Кашгари, според когото «тати» тюрките наричали всички тези, които са говорили на езика фарси, то е. на ирански языке. Первоначалното значение на думата било«тат» или «иранец», но по-късно с тази дума започнали да наричат всички чуженци. (Д.Е.Еремеев. Семантика тюркской этнонимии. – Сб. «Этнонимы». М., 1970, с.134). Днес точното дешифриране на етнонима «татари» очаква своя откривател.
Според съвременните чувашки историци, чувашката народност пък е била формирана за сметка на „оцелелите българо-чуваши”, докато „татарската народност се е формирала за сметка на придошлото кипчакско население, чингисидската аристокрация и част от старата ислямска волжкобългарска аристокрация”. “Татарин” не е етноним , защото няма такава държава. По-скоро на монголски това е било унизителното прозвище за “чужденец”! Трябва да отбележим, че още през 14 в. терминът „татари”, в земите на Джучиевия улус (Златната орда) е придобил социално значение, обозначаващо военно-служащата аристокрация. Дори през 14-16 в. татарите се считали за чингисидска аристокрация. Впоследствие терминът прерастнал в синоним на тюркоезичието. Така са се наричали и се наричат бесермените – мюсюлмани. Освен това ако науката отдавна е доказала произхода на казанските татари от волжкнските българи като тюркоезичен етнос, чиято държава е унищожена в първата половина на ХІІІ век (1), то въпросът е кои са били предците на Пензенските татари, от чиито аристократични родове произхождат впоследствие руските аристократи?! Историята на пензенските татари по никакъв начин не е отделна от историята на Волжските българи. Следва обаче да се отбележи, че етническата история на татарите-мишари също още не е напълно изяснена по причина на факта, че и тяхното формирование е имало свои особености, преминавайки през един по-дълъг етап на еволюция.
През XVI – XVII век не са били обозначаване в документите просто като «татары», с посочване на точното място на тяхното местожителство. По белега на местожителството по време на крепостничеството били терминирани татарите като пензенски, казански, темниковски, кадомски, арзамаски, касимовски, шацки. Или както предполагат някои изследователи, цялото етническо развитие на всички татари е вървяло в най-тясна връзка с потомците на казанските татари, с тяхната култура, ценностна система и обичаи, докато терминът “мишари” е по-конкретен.(Белорыбкин Г.Н., Мухамедова Р.Г. Указ раб. – Пак там). В процеса на разпадането на Златната Орда два фактора особено силно са обусловили по нататъшните териториални формирования на татарите-мишари, оказали се от една страна в зоната на влиянието на Московското царство, като някои емири от улуса Мохши са преминали със своите поданици на служба към рязанското княжество. Между тях откриваме такива известни дворянски фамилии като Салахмир-Апраксини, Хитрови, Шая-Булгакови, Голицыни, Татищеви и други. От друга страна татарите мишари останали в сферата на влияние на Казанското царство, (Акъегет Кад р.Пенза татар-лары. Казань, 2001, 9 б т.; Белорыбкин Г.Н., Мухамедова Р.Г. Татары-мишари. «Пензенская энциклопедия». М., 2001, с.602). Историята на пензенските татари специално, тяхната етнография и пр. са намерили отражение в трудовете на краеведи и историци като Р.Г.Мухаммедова, Г.Н.Белорыбкина, К.Акъегета и др. Предци на татарите-мишари были тюркоезичните племена, живели през IX – XIV век на територията на пензенския край, които също са влизали в състава на Волжинска България. През XVII – XVIII в., в хода на строителните дейности, татарите започнали да усвояват териториите на пензенския край. Татари от Темников, Касимово и Шацк са участвали в основаването на Горен и среден Ломов, на Керенск. Тук се установяват и родовете на князете Акчурини, Тенишеви, Максютови, Кугушеви, дворяните Тевкелеви и др. Между XVII – XVIII в. татари заселили огромни пространства от Дивото Поле - територии на съвременните Каменски и Белински райони, за което свидетелства откритият от краеведа П.А.Фельдманом документ – Указ на цар Петър Велики, от датата 3 септември 1701 г. във връзка с жалби на дворяните Кикини, Аргамакови, Щепотьеви. През същата година те, дворяните заселили Каменския край. Руски изследователи издигат тезата, че от Пензенските татари се е формирала руската аристокрация. Това доказват и хронистите. По този повод през 2003 г., в Република Татарстан е ситуиран Меджлис от потомците на старите татарски мурзи. Учредено е било Татарското дворянско събрание, създадено под егидата на Федералната национално-културна автономия на Република Татаристан. На датата 30 август днес в Татаристан се чества Деня на суверенитета от СССР и Обявената независимост през 1990 г. В това дворянско събрание членуват само представители на поколенията потомствени татарски мурзи, с доказана генеалогия. Всъщност това е най-высшият слой или т.н. каймак на тюркското дворянство, от времето на Казанското царство. Членове на същото Дворянско Събрание /Меджлис/ към момента са 250 татарски мурзи от 38 аристократични рода на благородници от Татарстан, разселените от регионите на Руската Федерация, от Китай, Австралия, Казахстан, Франция, САЩ и пр. Данните за тях сме почерпили от Официалния сайт на Академията на науките на Република Татаристан. В Меджлиса на татарските мурзи са обединени потомците на осем велики дворянски рода рода, чийто благороден происход е доказан и потверден с Императорски Укази. Тъй например, с Указ от 15 мая 1796 г. № 999/ са били утвърдени князете Акчурини, Еникееви, мурзите Биглови, князете Кудашеви, мурзите Терегулови, князете Сакаеви, князете Чанишеви, с Указ от 27 .11.1796 г., мурзите Мамлеви, с Указ от 13.11.1797 г. «Князете Акчурини като преки наследници на Рюриковата династия винаги са били мозъчният тръст на дворянството. Те управлявали и били носители на идеите и традициите, които спазвали задължително. За подобни неща става дума и в изложеното в книгата на княз Еникеев Г.Р., както и идеите на потомците на тюменските аристократи, татарските мурзи и принцове, идеи, към които се стараят да се придържат днес всички потомци от княжеската фамилия Акчурини, които на практика са прекото поколение потомци от коляното на самия Велик владетел Чингис кхан Рюрик. И молбата им е да се запомни, че не по патент, а по кръв и родословие произлизат от най-висшата каста на Златната Орда. Някои от тях са и от Актуба/А хтуба (Ак-тюбе, това са белите хълмове по левия ръкав на Волга, отстоящ срещу древния прабългарски град Царичин /Волгоград - бившият Сталинград/. Защото и името им е било дадено от предците. Заедно със синята кръв, пулсираща в поколенията. Кръвта на "Идигейте"! А това ще рече, на известните семейства, потомци на Едига /Идигей/, с фамилиие Урусови, Юнусови, Юсупови..и др, Кантемирови, /също много древен княжески род на дворяни татари, приели християнството през 1540 г. и раззаселили се в Молдавия/. Съгласно татарските предания, Кантемирови са били потомците на кхана на Белгородската орда – Темир кхан. А днес, за да докажат своето родословие и генеалогия на рода, членовете на тези знаменити древни фамилии се подлагат доброволно на ДНК – тест. Към момента е особено актуален т.н. Кадомски ДНК проект, в който може бесплатно да участва всеки, който се счита за потомък на древен род, и чиито корени са от Кадомския района (уезд) . Защото на всички въпроси може да отговори ДНК – експертизата. Още повече, че в мъжкия Y хромозом съществува участък, котойто до нотдавна е бил неизвестен. А днешните изследвания доказват, че точно този участък е еднакъв при син, баща, дядо, прадядо и... стотици поколения назад във времето...! Този проект доказва съпричастността на поколенията към дворянското съсловие на предците. Що се отнася до съвременните руски мъже, то при геномните изследвания в страните на ОНД и бившите съветски републики, за руснаците са характерни три основни хапло групи - R1a - арийци, N – нордмени или угро-фини, и I1 – представители на Балканската хаплогрупа. И като финал на изложеното до тук, бихме желали да посочим, че през 2010 г. е отпечатан един уникален сборник със статии, озаглавен «Татарските мурзи и дворяни: история и современност», монография на изследователя Исхакова Д.М. «Арските князе и нукратските татари» както и книгата на Кашаева Р.С. «Казанската гилдия».В сборника «Татарските мурзи и дворяние: история и съвременност» са публикувани и докладите на участниците в проведената м.т. Всероссийска научно-практическа конференция със същото наименование, на датата 9 апрел 2010 г. в Казан. В монографията «Арские князья и нукратские татары» са включени особено ценни историко-етнографские сведения за генеалогята и клановата принадлежност на родовете, а също и за местата на Арските князе, в социално-политическата структура на Казанското княжество / ханство/ и на Руската държава и това е първата монография с подобна тематика. Направените изводи са особено важни както за пензенските, така и за чепецките татари, които са клон от казанските. В заключение на изложеното до тук, според Булгаро-татарската теория, която е била актуална в 20-те години на миналия век, волжките българи са интерпретирани като основно население на съвременните казански татари, които регистрират волжско-българската си принадлежност един век след ситуирането на Аспарухова България, достигайки апогей на културното си развитие през 10-13 в., след приема на исляма. Ние обаче имахме за задача да изследваме взаимоотношенията на владетелите от Златната Орда, последвайки я в периода на ситуирането на Казанското царство.. Именно след разпадането на ордата Княжествата на волжките ни братовчеди се оформят като центрове на етнос, в който комуникират пензанските татари, казанските татари, булгаро-буртасите, казано-булгарите,кипчаците, башкортите, киргизите, узите, мишарите . Тази теория подкрепят изследователи като А.Халиков, М.Закиев, Г.Юсюпов, Т.Трофимова, Х.Гимади, А.Смирнов, Л.Заляй, Н.Калинин. Днес се защитава от „булгаристите” – Ф.Нурутдинов, Г.Халилов, доц. Д-р тТатянаЯрулина и др. Съществува и т.н. Татаро-монголска теория, възникнала по същото време, според която старата Кубратова Волжинска България не е имала отношение към сегашните татари. Оцелелите от разпадането на Златната орда са успели в мини общности да съхранят някои езически особености, вярвания и са свързани с чувашите. За извеждане основите на тюрко-татарските корени е създадена и Тюрко-татарска теория, според която всички племена и народи са еднакво участие в етнокултурните традиции на І-вия Тюркски каганат, Хазария, Волжка България, Златната орда, Казанското ханство. Тази теза защитават следните учени: Н.А.Баскаков, Ш.Ф.Мумедяров, Р.Кузеев, М.Усманов, Д.Исхаков, Г.Губайдулин, А.Каппелер, Н.Девлет, И.Л.Измайлов.

Библиография:
- Томове с номера 18 -21 от Histoire du bas empire par Lebeau, издание на Френската Академия на науките, Париж
- „Къса-и-Юсуф” (Сказание за Йосиф), на Кул Гали, от 1233 г., на огузо-кипчакски език има следи от караханидски влияние, което показва че в навечерието на монголското завладяване волжките българи са били тюркизирлани.
-Трудовете на Ф.Нурутдинов - /ФН-БМЦ/ - Фархат Нурутдинов. Булгары и Мировая цивилизация. „Джагфар тарихы”-том 1. С.2001 г., стр.324-347
-Пътеписи на известни турски, английски, арабски, полски, литовски, пътешественици и съобщения за населението на Поволжието като: - Дон Хуан Персийски, испански пътешественик, в 1599 г. посещава Казан, „..татарите от 50 години не са сложили оръжие и се опитват да си врънат независимостта”. (Знаменитые люди о Казанском крае. Казань, 1990, стр. 14.) - Стрейс Ян, холандски търговец, посещава Казан в 1669 г. „Областта около гр.Казан в миналото е било царство на татарите. Дълго време воювали в русите от което отслабнали.” (същия сборник, стр. 19). - Бел Джон, английски пътешественик, е бил в Казан в 1716 г. „Казан е бил някота част от Татария... В 1552 г. Казан е отнет от татарите, от руския цар Иван Василиевич... Победените татарски господари, които приели християнството, са получили от руския цар титли и владения, в които живеят днес техните потомци. (Знаменитые люди о Казанском крае, Казань, 1990, стр. 28).
- Асылбек Бисенбаев. ДРУГАЯ ЦЕНТРАЛЬНАЯ АЗИЯ. Алмат. 2003 г. - /АБ-ТТИ/ - А.Баяр. Татары. Тайная история -
- /АГ-СМПСР/ - А.Гаркави. Сказания мусульманских писателей о славянах и руских /с половины 7 в. до конца 10 в. по Р.Х./. Санкт-Петербург. 1870 г.
/АФ-ОИБН/ - д.и.н., проф. А.В.Фадеева. ОЧЕРКИ ИСТОРИИ БАЛКАРСКОГО НАРОДА. –
. /ВБ-ЭТВП/ - В.А.Бушаков. Этноним „татар” во времени и пространстве”, сквозь века. Припожение към сп.”Крымский контекст”- серия „Народы Крыма”, вып.2, стр.41-52. Симферополь. 1996 г. – /ВИ,ВН,ВД-ЧЭИТ/ - Иванов В.П., Николаев В.В., Димитриев В.Д. Чуваши: этническая история и традиционная культура. Изд-во ДИК г. Москва. 2000 г.
- /ВМ-ОЭ/ - В.Миллер. Осетинские этюды, Владикавказ 1992 года, печатается по изданию 1881 г.
- /ВС-ТНБ/ - Валери Стоянов. Турското население в България между полюсите на етническата политика. Bulgaro-Turcica – 2. С. 1998 г. -- Френ, "Монеты ханов Улуса Джучиева etc." (1832 г.), "Очерки России" (1840 г., кн. II), "Журн. мин. внутр. дел" (1837 г., ч. XXIV, № 4; 1843 г., ч. III и IV; 1845 г., ч. XI кн. 5, ч. XII кн. 12; 1847 г., ч. XIX и 1848 г., ч. XXI); "Сарат. губ. вед." (1842 г., №№ 26 и 27; 1846 г., № 10); "Астр. губ. вед." (1843 г. № 12 и 14; 1857 г., № 40 — 42 и 48); Штукенберг, "Hydrogr. des Russ. Reich" (1848 г.); "Северная Пчела" (1849 г., № 126, 260; 1850 г., № 139 и 140); "Записки С.-Петерб. нумизмат.-арх. общ." (1850 г., т. 2); "Ученые записки Импер. акад. наук" (1853 г., т. II, вып. I); газ. "Волга" (1862 г., № 49); "Труды астрахан. губ. стат. комит." (1875, 77, 79 гг., вып. II, IV и V); газ. "Восток " (1867 г., № 35). - /ИИ-СТСЭК/ - Среденевековые татары: Ставление этноса и культуры. И.Л.Измайловский
- /ИМ-ИКБН/ - И.Мизиев. ИСТОРИЯ КАРАЧАЕВО-БАЛКАРСКОГО НАРОДА с древнейших времен до присоединения к России.
- /ИМ-ОИЭТ/ - Ильяс Мустакимов. Очерк истории этнонима «татар» в Волго-Уральском регионе. -
- /ИТ-1/ - История татар, том І. Народы степной Евразии в древности. Казань.2002 г.
- /ЙИ-ИП-1/ - Йордан Иванов. Избрани произведения. Сегашните „българи” при Волга. С.1982 г.
- /ЛЕ-ЮСД/ - Л.А.Евтюхова. „Тайники Кыргызских курганов”, Южная Сибирь в древности. По следам древных культур. М. 1954 г.
- /МЗ-СЭК/ - М.З.Закиев. Сакалиба - это кыпчаки, а булгары - одно из кыпчакских племен. Источник: Татары: проблемы истории и языка - Казань, 1995 г.- 464 с. - C. 68-82. - http://turkolog.narod.ru/info/I392.htm
- /НП-БВП/ - Николай Павлов. БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ВОЛГО-УРАЛИЕТО (1988-2003). С. 2003 г. изд.”Тангра-Танакра”
- /ПА-ДК/ - П.П.Азбелев. Древние кыргызы. Очерки истории и археологии. http://www.kronk.narod.ru/mono/mono.htm
. /ПД-ИРК-2/ - П.Добрев.История разпъната на кръст, ч.2.С.1998 г.
- /РБ-ФЕЭВБ/ - Риза БАРИЕВ ФИЛОСОФСКИЕ АСПЕКТЫ ЭТНОГЕНЕЗА ВОЛЖСКИХ БУЛГАР. Санкт-Петербург.1997 г. Персоналан Уеб сайт на проф.Риза Бариев
- /РФ-ТПВБ/ - Об имени и титуле правителя Волжской Булгарии. Р.Г.Фахрудинов. Советская тюркология, бр.2, 1979 г.

 


Тагове:   anna zografova,


Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466087
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634