Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2011 17:49 - Сага за спасените еврейски деца - транзитирани през България по време на Втората световна война~!
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2365 Коментари: 0 Гласове:
5



Посвещавам на визитата на
Бенямин Нетаняху (
иврит: בנימין נתניהו) - ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ИЗРАЕЛСКИ ПОЛИТИК И ПРЕМИЕР НА ДЪРЖАВАТА Израел, Член на консервативната партия Ликуд.

СПАСЕНИ ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА ОТ ГЕТАТА НА ПОЛША БИЛИ ТРАНСПОРТИРАНИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ И СЛЕД II СВЕТОВНА ВОЙНА.

НЯКОИ ОТ ТЯХ И ДНЕС СА МЕЖДУ НАС!

ОЩЕ ЗА СКРИТИЯ ТРАНЗИТ НА РУМЪНСКИ, ПОЛСКИ, ЧЕШКИ, УНГАРСКИ И ЛИТОВСКИ ЕВРЕИ , ОТ ПРИСТАНИЩАТА ВАРНА И БУРГАС КЪМ ХАЙФА!

Автор: Анна Зографова – Чл. Кореспондент на академия МАБИК

Ако бомбите в Хирошима и Нагасаки убиха хиляди деца, то за престъпленията с деца, извършени по време на Холокоста светът научи доста по-късно. Известно е, че еврейски деца са ползвани първи за експериментите в "газовите камери", както и за лекарствените и хирургически експерименти с близнаци от д-р Менгеле. Най-вече в концлагера Аушвиц – Биркенау.
В началото на II Световна война от Лондон и Хага биват евакуирани над 2 милиона деца. По данни на Д-р Блуме Евърс-Емден, хиляди еврейски деца само в Холандия са били крити, в периода от 1942-1945г., за да бъдат спасени от нацистите и от депортиране.
В началото на март 1943 г. английският посланик в САЩ лорд Халифакс е съобщил на събрание на “Световния Еврейски конгрес”, че 4 хиляди еврейски деца и 500 възрастни трябва да напуснат България и, че общо 29 000 евреи от цяла Европа предстои да емигрират в Палестина до края на същия месец . В същото време 150 еврейски деца от Румъния е трябвало да емигрират през България. Главното имперско управление прави всичко възможно да осуети тяхното преминаване през Царство България на път за Палестина.-
/Вижте Документ 142/ от „Оцеляването на българските евреи по време наВтората световна война”.
По същото време служители от Консулско-стопанска дирекция на МВнР поемат риска и издават разрешения и транзитни визи на лица от Еврейски произход от Унгария и Румъния като през ЦЯЛОТО ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ІІ СВЕТОВНА ВОЙНА /ДОКУМЕНТИ № 47,48,58,74 И 129/. ТЕ ПРОВЕЖДАТ ТЕЗИ ДЕЙНОСТИ ПОД НОСА НА премиера на Царство България – Проф. Богдан Филов. Тогава МВнР се е помещавало в днешната сграда на БАН, в центъра на София като две партерни стаи от лявата страна на официалния вход са били заети от Консулско-стопанска дирекция, инстанцията, която е издавала разрешенията за транзитни визи през България за Палестина. В салон на първия етаж, вдясно от входа се е намирал кабинетът на министър-председателя и министъра на външните работи на Царство България проф. Богдан Филов. В Книгата “Оцеляването” – 1940 – 1944, издадена от издателски център “Шалом” са включени документи, представляващит извлечение САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ЗАПАЗЕНИТЕ КНИГИ, /А НЕ ОТ ВСИЧКИ КНИГИ/ за издаване на визи, входящите и изходящи регистри, отделни преписки и телеграми до и от легациите в Букурещ и Будапеща, ТЪЙ КАТО НЕ Е ЗАПАЗЕНА ЦЯЛАТА АРХИВА НА КОНСУЛСКО-СТОПАНСКА ДИРЕКЦИЯ са били документирани едва 59 издадени разрешения и 148 издадени транзитни визи, или общо 207 за чужди граждани евреи, с румънско, унгарско, турско, френско, египетско, швейцарско, латвийско, испанско, италианско, полско и други поданства, които преминавайки през България и Турция се спасяват от депортиране в концлагерите на смъртта.
Същевременно и по ходатайство на Международния “Червен кръст” българското правителство дава през януари 1943 година съгласие за транзитно преминаване през нейна територия за Палестина на още 200 еврейски деца от Унгария и Румъния. В средата на март става известно, че 70 от тях са преминали безпрепятствено през българска територия. На 1 април българската легация в Букурещ е издала визи и на втора група еврейски ученици, с румънско и полско поданство – на брой 73, с двама придружители, която е трябвало да отпътува на 6 април. Това разрешение обаче е било анулирано по искане на германската легация в София. Teзи деца са били крити, а този случай е описан и в доклада на немския пълномощен министър Фон Бекерле – в документа от 18 август 1943 година, в който той отбеляьзва, че издаването на транзитни визи от България за унгарски, полски и румънски евреи е осуетено и спряно след неговата интервенция /Документ. № 127/.
С това се е попречило на официалната хуманна дейност на Консулско-стопанската дирекция, а по преценка, дадена в книгата “L armee de resistance en Bulgarie” – оказва се, че ,,броят на спасените по този начин чуждестранни евреи многократно е надхвърлил цифрта 1000 лица /86/.
Обезпокоени от приближаваща се смъртна опасност за българските евреи, международните еврейски организации бият тревога и привличат вниманието на американското правителство. В резултат на това президентът Франклин Делано Рузвелт повдига въпроса на англо-американската среща във Вашингтон през март 1943 г.
На срещата присъстват още английският министър на външните работи Антъни Идън, американският държавен секретар Кордел Хъл, лорд Халифакс, Хари Хопкинс. Рузвелт пита Идън какво може да се направи за спасяването на 60 000 български евреи и последният посочва главните трудности: първо — невъзможността да се осигури превоз.. Въпросът остава неразрешим. Единственият практически резултат е едно писмо от Кордел Хъл до българското правителство, да позволи на евреите да емигрират в една неутрална страна.

Из дневника на Богдан Филов: – стр. 212, 213
“Известни са и преговорите по английска инициатива в София, когато правителството на Богдан Филов преговаря с швейцарския посланик Шарл РЕДЕР за изселване в Палестина на 5000 деца и 400 възрастни евреи.
По този повод, в началото на февруари 1943 година, швейцарският пълномощен министър в София Шарл Редер съобщава на Богдан Филов, че е получено съгласие от английска страна, в Палестина да бъдат приети 5 000 еврейски деца, които е следвало да бъдат транзитирани през България. Филов се консултирал с немския пълномощен министър фон Бекерле, /Документ № 76/ и на 15 февруари Бекерле е отговорил, че “Берлин не одобрява въпросното изселване”, тъй като то би било в полза на пропагандата на Англия и би възбудило недоволството на арабите.
Тогава Държавният секретар на английските колонии, Оливър Стейнли междувременно е уредил 4 000 румънски, унгарски, полски, чешки или български деца и 500 възрастни евреи да получат визи. Филов обаче не е посмял да отхвърли британското искане и на датата 11 март 1943 г. Шарл Редер посещава отново Филов, като го призовава” Да отложи ДЕПОРТИРАНЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ”/Документи № 88 и 89/.
По статистически данни ,СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО в Царство България ПРЕЗ 1934 ГОДИНА, софийските евреи са били 25 183 души, а през1946 – 25 496 души.
Оказва се, че през Царство Бъгария, в годините на войната е имало непрекъснат скрит транзит за румънски, полски, чешки, унгарски и литовски ЕВРЕИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА, ОТ ПРИСТАНИЩАТА ВАРНА И БУРГАС КЪМ ХАЙФА.!
Този транзит остава за едно известно време постоянен и след Войната!
Акциите са започнали още през лятото на 1939 г. с първия рейс на кораба "Рудничар", на който от Варна се качва първата група евреи. Капитанът Прудкин ги транспортира близо до палестинския бряг, откъдето се прехвърлят на лодки за да достигнат брега на Обетованата земя. Собственикът на кораба "Рудничар" – ЕВРЕИНЪТ КОНФИНО след завръщането на Прудкин във Варна дава по същия повод банкет, в ресторант "Морско око", а след ремонт "Рудничар" отново претоварен, с над сто души над определения капацитет поема през акватория по рисковани рейс, влачейки на буксир и гемията "Успех", натоварена също с бежанци. За тези два рейса Прудкин получава общо сума от 250 000 лв., но отказва трето плаване.
В Документ 37 е описана трагедията, свързана с удавянето на над 200 евреи, /в това число и деца/ , пътували на борда на кораба “Салвадор”, който на 3.12.1940 г. тръгва от Варна с 326 бежанци, но заради претовареност, съдът потъва във водите на Мраморно море при което загиват 213 души./Док. 37, 43 и 57/.
През пролетта на 1940 г. тримачтовият ветроход /гемия/ "Шипка", построен през 1918 г. в Русия с тонаж 80 /бруто регистър тона/, преименуван в "Либертад" е пътувал първоначално под уругвайски флаг. Еврейската община в Пловдив превежда авансово на семейство Конфино сумата от 100 000 лева за частичен ремонт на гемията и на 14 юни 1940 г. сутринта "Либертад" потегля за Палестина, с още 360 души на борда. "Либертад" стига благополучно до палестинския бряг, но е конфискуван от англичаните. Съдбата на екипажа и капитана е неизвестна. А за да улесни нелегалното дебаркиране на бежанците там, Конфино закупува и изпраща в тамошните води малките гемии "Св.Георги" и "Орион". Впоследствие купува и моторен двумачтов ветроход "Цар Крум", /бивш "Св.Никола"/, построен през 1918 г. в Херсон, прекръстан на "Салвадор". На 26 декември 1940 г. "Салвадор" потегля от Варна, с около 320 души евреи, /цифрата варира от 327 до 360 души/, от които 89 деца до 12-годишна възраст. Жестоките вълни я захвърлят върху крайбрежните скали на Джамбаз тепе, недалеч от град Силиври. Оцеляват само 123 души и всички останали загиват.
При един от рейсовете – с още един трети кораб "Струма", също се разиграва невероятна трагедия: Струма е бил торпилиран и потопен като се предполага, че торпедото по погрешка е било изстреляно от съветската подводница Щ 213. Загиват 778 човека от общо 780 на борда. “Струма” е конструиран през 1867 г., в пристанище Нюкасъл като през 1932 г. е бил с името "Есперос", а по-късния собственикът грък е преименувал съда с името "Македония". Пет години по-късно корабът е преустроен в моторно-ветроходен такъв, който през 1940 г. отново е прекръстен с името "Струма". През 1941 г. е превозвал бежанци – евреи от Румъния, Полша, Чехия и Унгария за Палестина. А собствениците –сем. Конфино са били граждани на държавата Панама. По тази причина “Струма” плава под панамски флаг, с български екипаж и капитан Горбатенко.
Бежанците евреи са плащали за тази „ услуга” със злато, венчални халки и семейни бижута, медальони и пр.
Става обаче така, щото турските власти задържат кораба на рейд пред Босфора 71 дни, без вода и провизии. Вследствие на това на борда пламва дизентерия. И само един украински евреин Давид Столяр успява да се спаси. Фаталното плаване обаче на кораба "Струма" слага край на нелегалната емиграция за Палестина.
Известно е и, че еврейски деца са били крити в Холандия от 1942-1945, в Чехия, в Полша за да бъдат спасени от нацистите от депортиране. След войната много малко от тях откриват своите истински родители. Измежду тях има живи и днес.
След Втората световна война започва процес по ситуирането на сравнително малкото оцелели в гетата и концлагерите, но и дълбоко травмирани малчугани и то в държави, където е било възможно те да бъдат изхранвани. Укриването на еврейските деца през 1942-1945 в Холандия е било придружено с невероятни психологически последици за които пише австрийската лекарка д-р Артър Зайс-Инкварт. Четири книги, издадени в края на ХХ век описват подобни случаи. Една от тези книги е озаглавена "Съдбата на полски деца".
. Част от тези еврейски деца от Полша, Унгария, чехия, Белгия, Румъния и Унгария били транспортирани в НРБ и след 1945 г., още преди създаването на държавата Израел. Впоследствие по-големите и здравите са били препратени там… Транзитирани са били еврейчета, оцелели от гетата на Варша, Лодз и Краков, а също и от концлагерите….Просто от тук, през земите на България е бил пътя към Обетованата земя…
Някои от същите деца били давани и за осиновяване. Заради глада и болестите. Много от тях, болни, докарани в конски вагони в България приличали на незжити. Недохранени!Мръсни, полуголи, слаби и в окаяно състояние. Въпреки грижите на Международния Червен кръст! Композициите с конски вагони влизали основно през Румъния, но е имало и деца, транзитирани и през бивша Югославия /и презБелград/.
Децата, пристигнали у нас били затваряни, /според полк. Елена Христозова – бивш сътрудник на Димо Дичев от бившата ДС/ за по няколко дни в тъмни помещения, за да забравят и по-бързо и да се адаптират, също и към българския език, който впоследствие някои от тях възприемат е като матерен.
За тях са се грижили жени – членки на женските дружества в НРБ, под председателството на Роза Димитрова и Цола Драгойчева, /след 9 септември/ както и Елена Христозова – съпругата на генерал Руси Христозов, първия министър на вътрешните работи на НРБ. Други били настанявани в женските ни православни манастири, за да могат монахините да ги изхранват. Христозова е била и Комисар на един от детските лагери с еврейски деца, докато съпругата на покойния кантор на Софийската Синагога Йосиф Леви е отговаряла за югославските деца.
В края на ХХ век светът научи за подвига на полската монахиня Ирена Сендлерова, спасила хиляди еврейски деца в Полша по време на войната. Едва след 1983 г. един американски студент от Канзас успява да я открие и да установи връзка с нея. Монахинята Сендлерова е обявена за национален герой на Полша, но уви, вече не е жива.За героизма й, за това, че е спасила хиляди деца е удостоена с Командорския кръст на Полша. Най-високото отличие на страната – Ордена на Белия орел. Името и е вписано завинаги в полските архиви и то със златни букви, като кандидат на Полша за Нобелова награда за мир.

Както е известно първият министър на Вътрешните работи на НРБ след 9-ти септември 1944 г. в периода 1946 – 1949 г. – генерал Руси Христозов е обезпечил технически репатриацията на повече от 38 000 евреи от България за Палестина, в ситуираната през 1949 г. държава Израел. /На 14 май 1948 е обявена независимата държава Израел като. ООН я приема за член на 11 май 1949 г./
Транспортирането се е извършвало освен с влакови композиции отново също и с конски вагони до пристанищата Варна и Бургас, а от там с кораби.
Ползвана литература:
ОЦЕЛЯВАНЕТО – 1940 – 1944 – Издателство – “Шалом”София, 1955 – със съдействието на Д. Коен – комплект от документи.
Др. Бломе Евърс-Емден е родена в еврейско семейство, в Амстердам през 1926 година. През август 1944 година тя е била изпратена в Аушвиц, но е всред оцелелите. През 1973 г. тя става преподавател по психология в Университета в Амстердам. Нейните изследвания за холандските еврейските деца,крити по време на войната, както и за техните родители е публикувано в четири книги. Тя е удостоена със специална награда за това от кралицата на Холандия.




Тагове:   Анна,


Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1164248
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482