Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 17:04 - Гълфстриймът е много по-стар от Парниковия ефект. ПРОГНОЗИТЕ ОТ 1980/81 Г. НА АКАДЕМИК ЙОРДАН С. ИВАНОВ ЗА ЗАСТУДЯВАНЕТО, ПАРНИКОВИЯ ЕФЕКТ И ГЪЛФСТРИЙМА ПОТВЪРД
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2140 Коментари: 1 Гласове:
1



Гълфстриймът е много по-стар от Парниковия ефект
ПРОГНОЗИТЕ ОТ 1980/81 Г. НА АКАДЕМИК ЙОРДАН С. ИВАНОВ ЗА ЗАСТУДЯВАНЕТО, ПАРНИКОВИЯ ЕФЕКТ И ГЪЛФСТРИЙМА ПОТВЪРДИХА ЛАБОРАТОРИИ И УЧЕНИ 30 ГОДИНИ ПО-КЪСНО!/2010/


Научен доклад
на
академик Йордан Стоилов Иванов
и
асистент Анна Зографова – член кор. на академия МАБИК

Mont-press.com - Бр. 83(1821), год. ХХI, 26 - 27 октомври 2010 г
image
 
По повод твърденията на полски учени, че скоростта на Гълфстрийма през последните 5 години е намаляла двойно и, че течението не компенсирало студа, българския академик Йордан Стоилов Иванов уточнява, че Гълфстриймът е много по-стар от Парниковия ефект. Това мега течение може и да изчезне, но това няма да бъде скоро. А прогнозите за низки гемператури в Европа също не са нови. Резултати от изследвания на британски океанолози показаха, че топлото океанското течение през последните 10 години тече със значително по-слаба сила. Така, че поляците въобще не са открили топлата вода. Дори в южната част на норвежкия архипелаг Лофотен, отвъд полярния кръг средните температури през месеците януари и февруари от години достигат един градус по Целзий. От анализа на отчетените температури в Атлантическия океан и на различните климатични маркери, изследователите са установили, че в последните няколко века, температурите на Северния Атлантик са се покачвали и са спадали в цикли с период от около 60-80 години. Стряскащи прогнози за силно студена зима заляха медиите. Длъжни сме да уточним, че точна прогноза за това какво предстои сега и за вбъдеще е съставена от акад. Йордан С. Иванов още през 80-те години на ХХ века, когато той изчислява, че преместването на земната ос ще стане след 2800 години /считано от 1980 г./. Вероятно неговите прогнози и изчисления дълго са отлежавали в някои скрити чекмеджета и днес на бял се появяват отделни негови ремарки и констатации Гълфстриймът намалява своето действие и затова нахлува студеният въздух от Севера. Климатологът Тим Озбърн (Tim Osborn) е отбелязал, че когато течението Гълфстрийм забавя своя ход, с по няколко градуса се понижават средно и температурите във Великобритания и в Северна Европа. Същият ефект е различен през съответните сезони и се влияе също от тях. Скоростта на Гълфстрийма не е постоянна. Установени са промени най-вече в зависимост от сезоните. Доказано бе, че с максимална скорост течението Гълфстрийм протича през есента, а с минимална през пролетта. Специални апаратури перманентно засичат напоследък и своеобразна “миграция” на течението на север”. В този смисъл ако топлото течение през Атлантика престане, в Европа ще настъпи нов ледников период, което би превърнало Скандинавия в ледници. Същите заключения днес вече потвърждават и руски експерти както и метеорологът Алексадндър Фролов, който е изчислил, че през септември т.г. арктическият лед по площ е заемал 4,8 млн. кв. км, т.е. с 600 000 кв. км по-малко от 2007 г. Според този учен върху западната част на Арктика няма лед. Световни експерти метеоролози и океанолози допускат , че и аварията с нефтената платформа на "Бритиш петролеум" в Мексиканския залив също е една от причините за забавянето на Гълфстрийма. Това течение, което е по-старо от парниковия ефект обаче няма да изстине, защото го предпазва ледът на Гренландия, известен като гренландски леден щит. Това е уточнено от българския учен акад. Йордан С. Иванов. Интересни данните е публикувал и американският експерт океанолог Джош Уилис от НАСА, изчислил, че след 1995 г. Гълфстриймът е увеличил скоростта си с 20%, а температура с 0,2 градуса. Коментар по темата на акад. Йордан ИВАНОВ: „Гълфстриймът/gulf stream/, според възприетите определения представлява ситема от топли течения в Атлантическия океан, чиято дължина надхвърля 10 000 километра и протича от Мексиканския залив до остров Шпицберген, достигайки Колския полуостров в Северен Ледовит океан”. Обемът на потоците му надвишава 50 кубически километра вода ежесекундно. Това означава, че е с 30 пъти повече от обема на водите във всичките световни реки. Топлинната мощ на течението съставлява около 1,4 петавата. То може да бъде сравнено с мощтността на един милион атомни електроцентрали, функциониращи едновременно. Тук съм длъжен да уточня и, че „ Парниковият ефект е процес, при който атмосферата затопля земята поради способността на газовете й да поглъщат инфрачервената радиация. Атмосферата задържа част от енергията на слънцето, затопля земята и променя климата. Глобалното затопляне е резултат от емисиите въглероден двуокис и другите газове, предизвикващи парниковия ефект. Такъв е бил наблюдаван и на Титан. Количеството му се определя като разлика между средната приповърхностна температура и температурата на атмосферата. Следствия са температурните разлики в полярните и екваториални територии и при дневните и нощни температури”. Общоизвестно е, че замърсяването на природната среда стимулира в значителна степен процеса на парниковия ефект. Очаква се след няколко десетилетия в Европа климата да се промени към захладняване. Такива бяха и прогнозите на британски учени, констатирали, че през последните 50 години всички течения в Атлантическия океан забележимо са променили своя курс. Притокът на топлата вода в дълбините на студената е съкратен с 30%. Затова екипите на Британския океанографски център вече бият тревога с твърдения, че теченията, образувани от Гълфстрийма и най-вече топлото, миещо бреговете на Великобритания и Северна Европа са отслабнали. В Европа следва да се очаква застудяване. Към същите хипотези американските учени днес се отнасят с изключителна сериозност, още повече, че през април 2004 г. бяха публикувани и данни от секретен доклад на американските спецслужби, представящ една специална “Стратегия на националната безопасност на САЩ, в случай на рязка промяна на климата”. По данни от същия доклад, заради топенето на ледниците през 2010 г. много е възможно Холандия и Калифорния да се окажат под водата, а южното курортно Средиземноморие на Африка, Централна и Южна Америка да бъдат подложени на унищожителна суша. В Канада и Русия – обратното. Там се очаква климата да стане по-мек, с тенденции за много добро развитие на селско стопанство. В същото време прогнозите за Азия и Северна Америка са, че средногодишните температури ще паднат с повече от три градуса, а очакванията за климата в Англия са той да стане както в Западен Сибир към момента. И така – глобалното затопляне в един определен критичен момент може да се окаже праг към същинска катастрофа. Този въпрос разглежда подробно и руският учен Владимир Сергеевич Арутюнов, доктор на химическите науки, завеждащ спецлабораторията за окисление на въглероди при институт по химическа физика в Русия. Съгласно Американската агенция за природна защита 20 век е бил най-топъл през последните хиляда години . Днес обаче учените предполагат, че предстоящата зима ще бъде „най-студената за Европа за последното хилядолетие” и, че огромни ледници могат в недалечно бъдеще да покрият и континента. Арктическата ледена шапка, замръзнала преди 50 млн. години се топи и именно температурата на океанската вода и въздушните течения са отговорни за това топене. Затова топенето на Арктическата ледена шапка е симптом за промяна на климата. Според прогнози на балкански метеоролози през настоящата 2010 година се очакват валежи, ниски температур, сняг, студ като валежите през м. ноември ще достигат 30 - 60 литра на квадратен метър. Точно климатичните промени, произтичащи от топенето на ледовете в Арктика предизвикват това небивало охлаждане на теченията и въздуха. Също и изригналия вулкан в Исландия - Ейяфятлайокутл изхвърлял между 150 и 300 хиляди тона въглероден двуокис ежедневно. Прогнозите на вулканолози предположиха, че ако това равнище се запази в течение само на една година, вулканът ще се изравни по отделяне на газове с парников ефект с Австрия. Оказва се, че само при първото изригване в атмосферата са били изхвърляни по 15 000 тона CO2 дневно. Впоследствие магмения поток е бил между 10 и 20 пъти по-голям, следователно, количеството CO2, изхвърляно от вулкана, вероятно е било към 150 000 тона на ден, според геолога Колин Макферсън от университета в Дърам, Англия. Океанолозите отдавна доказаха, че всички наблюдавани аномалии, свързани с Гълфстрийма днес са във връзка с повишаване температурата на водата. Резултатите потвърждават, че само за една секунда Гълфстрийма пренася приблизително с 6 милиона тона вода по-малко по сравнение с 1992 г. Наблюдавайки повишението на нивото в Световния океан, океанолозите предупреждават и, че през последните 5 години ледниците се топят особено интензивно. Поради глобалното затопляне и реките вливат повече вода в океана при което смесването на водите нарушава цикъла на топлообмена, осигуряващ съществуването на Гълфстрийма. Особено актуална напоследък е хипотезата за предстоящ пореден потоп. Към подобна теза се придържа изследователя Лори Милър от Американското национално управление по изучаване и усвояване на океана и атмосферата /NOAA/. Подобни предположения са изказани и от изследователя Брюс Дъглас от Лабораторията за брегови изследвания на Университета във Флорида. Акад. Йордан С. Иванов: „Лично аз считам, че една от основните причини за промяната на климата е именно Гълфстриймът. Днес тази моя теза, изведена през 70-те години на ХХ век застъпва и метеорологът Джеймс Хърел от Националния Център за Атмосферни Изследвания в Боулдър, Колорадо. Считам, че огромно влияние върху климата на планетата ни оказва и огромната подземна, подводна река, която опасва Земното кълбо, обратно на течението на Гълфстрийм. Тя се движи от Север на Юг през Антарктида. Текла е неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години./Изчислено към 1980 г. /.Западният й ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. ... те са разнесени и много по на север към Шпицберген, Гренландия и Мечия остров. ... дървета, влачени от Гълфстрийма и от източното гренландско течение. През 1980 г. предоставих на Александър Горбовски – член кор. на АН на СССР моя разработка за загадки, свързани с въртенето на Земята както и с преместваненето на земната ос. Тези процеси стават и под влияние на арктичните ледове, образували се във времето на последния ледников период. Тези ледове обаче днес са започнали да се топят. Един особено сложен въпрос, който занимава учените - геофизици е свързан с презумция за това - възможно ли е да бъде спрян процеса на преместване на земната ос, която на всеки 100 години се премества средно с над 9 метра. Изследванията показват и, че се повишава и налягането в низките слоеве на океанското дъно, където както е известно са концентрирани огромни залежи и от газове, а най-вече от метанхидрид. Гълфстриймът донася в района на Северна Европа топла вода от тропиците, която се задържа на повърхността. По към север тя се охлажда и се спуска надолу, след което се отправя на юг, като така се осъществява непрекъснатия процес на циркулация. Установено е, че ако съдържанието на соли във водата е малко, (а това се случва именно след смесването на морска с речна вода), то плътността на водата се изменя. Затова е налице презумцията, че и течението може да изчезне. Топлата вода на Гълфстрийма, която е /10°C/ както и силно солената от Мексиканския залив прилива в Северноатлантическите води, която впоследствие се охлажда под влияние на арктическите ветрове, а през зимата допълнително замръзва още една част от морската вода, в която ледът съдържа съвсем малко сол. Незамръзналата вода продължава да бъде студена, но с много по-високо съдържание на сол по която причина потъва на морското дъно най-вече в районите на Гренландия и Исландия. На дълбочина 3000 метра същата тази вода буквално “изтича” като дълбочинно особено студено течение към юг. Затова колкото повече студена вода се образува на дъното, толкова повече солена вода се изтласква към повърхността, в северната част на океана. По причина на глобалното затопляне се увеличава циркулацията на въздуха, която зависи и от огромните количества вода, които се изпаряват в тропическите пояси. Затова се топят и северните арктическите ледове в района и на Гренландия. Постепенно обаче количеството на замръзналата вода през зимата става по-малко, а заради глобалното затопляне край Гренландия преди време там се появи т.н. “нов” остров. Според мен той е бил отделен от сушата в момент на разтапяне на ледената маса, която я покрива. Тези данни се коментират напоследък и на страниците на британския в. "Индипендънт". Същият “нов” остров има дължина няколко километра и е ситуиран в източната част. Имало е глетчер, който се е стопил. Вследствие на това останала земя, заобиколени отвсякъде от вода. Американският институт по геология вече потвърди съществуването на острова през 1985 г. Направени са множества сателитни и спътникови снимки от които става ясно, че през 2002 г. островът е бил свързан със сушата с тънък леден мост, който днес напълно е отделен от сушата. Възможни са още трансформации. Изчислено е, че ако само леда на Гренландия - 2,5 млн. куб.км се стопи, морското ниво ще се покачи средно със 7-8 метра. Естествените последици от това отново ще бъдат невероятни наводнения. В своята книга “Аномални явление и техните биолокационни проучвания”, издадена през 2004 г., в която в главата за “СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ В РАЙОНА НА БЕРМУДИТЕ КОРАБИ И САМОЛЕТИ” съм описал точната причина за част от изчезналите кораби. Те са заседнали в подводните пясъци край остров СЕЙБЪЛ, които се образува под влиянието на дейността на подводен вулкан, намиращ се на дъното на Атлантическия океан на около 6-тия градус, южно от Екватора и 1-ви и 5-тия градус, западно от Гринуич. Въпреки опитите за регистриране на острова през годините на средновековието, този остров – фантом върху морска карта въобще не е може да бъде начертан, защото територията му винаги се видоизменя от плаващите пясъци”. /Бел. ред/: Във времето на Средновековието о. Сейбъл, открит преди хилядолетия от викинги е бил назоваван “Острова на хилядите загадки” или, “Гробището на кораби” и дори “Смъртоносната пясъчна ивица”. Местоположението на острова е визирано край Нова Шотландия на около 150 мили източно от брега. Точно там се пресичат топлият Гълфстрийм и студеното Лабрадорско течение. При добро време о. Сейбъл има очертанията на ятаган, което е регистрирано при добро време от самолетни снимки. За него от години се разказват небивалици и тайни ужасяващи легенди, които гласят, че винаги е обвит с тайнственост, с мъгли. Че на него живее прекрасната фея Моргана. Всред моряците се носи неговата слава като “най-опасния остров на света”. Интерпретациите му и рисунките в различните морски карти през последните пет века поразяват с обстоятелството, че островът е бил отбелязван почти винаги с различна дължина, варираща между 20 и 200 морски мили, което се дължи на плаващите пясъци. Шотландците в своите легенди и предания зазказват зловещи случки за стотиците кораби и бригантини, намерили смъртта си именно около острова. Съществуват много поверия за слухове и призрачни кораби от типа на “Летящия Холандец”. На острова днес отиват единствено търсачи на силни усещания, любители на приключения, на екстремни ситуации или спасителни екипи и пътешественици. Историята на острова обаче няма да бъде пълна ако не бъде спомената и VIP визитата изследователя-изобретател Александър Бел за когото в морските учебници пише, че е “ лагерувал там по време на спасителната експедиция на корабокрушенците от френския лайнер “Бургон”. Описано е и събитието, станало в годината, в която Америка подписва Декларацията за независимостта, на датата 4 юли. Тогава е регистрирана и катастрофата с платнохода “Кромантишир”, връхлетял върху плавателния съд “Бургон”, в непосредствена близост до бреговете на о. Сейбъл при което лайнерът потънал. Събитието е било съпътствано и от гибелта на 600 пасажери на “Бургон”, потънали в същия ден във водите на океана. Акад. Йордан Стоилов Иванов: “Подводен вулкан определя постоянно менящите се цветове на течението “Гълфстрийм”. При своята дейност, променяща активността си, вулканът бълва и много пясък, сяра и други частици, които се отразяват на оцветяването на водите на това течение и поддържат топлината му. Тъй като движението на океанските, морски и речни водни маси се причинява най-вече от гравитационното взаимодействие между земята и луната, двупосочни са единствено движенията на водите при приливите и отливите, а непрекъснато движещата се океанска вода остава под въздействие на промените в атмосферата, и на подземните вулкани се образуват вълнения, понякога и цунамита, вследствие на земетресения. Интересно би било да се поумува и прогнозира какво би могло да стане ако океанските течения изменят своите маршрути. Т.е. какво ще стане ако топлите води проникнат в по-ниските слоеве на океаните – на огромни дълбочини и то в Северния Атлантик. И така - вулканът, който изригва на около 6-тия градус, южно от Екватора и 1-ви и 5-тия градус, западно от Гринуич е на повече от 2000 м под водата. Вулканът намалява или увеличава мощтта си, в зависимост от изригванията по други места на океанското дъно. Затова северното движение на Гълфстрийма е по-силно в района на Скандинавия и Англия. И докато Северното течение носи огромни маси студен въздух във връзка с глобалното затопляне,водите от топящите се ледове на Северния полюс, които се носят на юг биха могли да отслабят силата на течението Гълфстрийм. Известно е, че океанската вода на огромна дълбочина е с налягане хиляди атмосфери, а подземните вулкани изливат своето съдържание от дълбините на земните недра именно под влияние на атмосферното налягане както и на налягането на слоевете океанска вода. А от Афрка цялата топлина се свежда до определен периметър от Европа. И така Гълфстриймът пренася топлата вода след инцидента във Филипините. От Филипините към полюса и започва процеса на топене на ледниците. Така, че наводненията в Англия в Северна Европа през 2007 г. бяха причинени от трансфера на огромните количества топла вода от дейността на подводния вулкан, който непрекъснато работи и изхвърля. Вследствие на това водите на подводната подземна река продължават да пренасят топла вода. Известно е, че след гигантски катаклизъм на дъното на океана е била отворена цепнатина, с дължина 100 м. и ширина 35 м. Това е станало западно от Лисабон и на около 40 градуса северна ширина от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След тази катастрофа се е оформил и трети подземен ръкав, който прекосява Испания, Италия, Гърция, България и Румъния. Затова зачестиха земетресенията в Испания и Гърция и в Егейско море напоследък, след големите наводнения голямото засушаване напоследък. Вулканът, който изригва на 6-тия градус, южно от екватора на дълбочина 2000 м под водата намалява своята функция по причина на факта, че има подводни изригвания и на други места по океанското дъно. Били са направени пробиви в Индийския океан , в района на Филипините и в района на Японско море. Затова още веднъж северното движение преобладава за Скандинавия, Англия и другите страни с голямото охлаждане, а от Африка цялата топлина се пренася с водните масиви до определен периметър в Европа. Докато механизмът, който е движел и продължава да движи континентите е свързан с постоянното напукване на подводния материал на места, като мезоокеански гръбнак, където са се образували вулканични скали. Този механизъм идва от дълбините на земята. И тъй като тезата за континенталното разделяне също е добила особена актуалност през 60-те години на миналия век, някои океанографски търсения на известни изследователи са били в региона на т.н. подокеански “Атлантически хребет”, простиращ се по линия, наподобяваща бреговете на цели два континента. С това учените съвършено правилно, в края на ХХ век изказаха предположения, че евентуално двата континента са се отдалечили, вследствие разцепване на земната кора. Докато Подводният хребет не е потънал континент, а частичен резултат от подобен процес. По този повод още във времето на изригването на вулкана на о-в Тира, вулканичните камъни, изхвърлени при изригването са достигнали не само Крит, но и дори и разстояния по-голямо от 400 км. Част от тези камъни са падали и в територията на днешен Египет. Това изригване е предизвикало невероятен местен потоп. В особено широка зона огромно количество лава се изляла в морето след което са последвали жестоки цунамита. Според моята визия и теория ПОДЗЕМНАТА РЕКА, която опасва Земното кълбо, обратно на течението на Гълфстрийм, се движи от Север на Юг през Антарктида и се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там между 130-ия и 140-ия градус източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск, където захранва коритата на 5 реки, пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Според списание "Сайънс", Джеф Найт и неговите колеги от Центъра Хадли за Климатични Прогнози и Изследвани в Екзетър, Великобритания са създали математически модел за симулация на океанските течения за период от над 100 години. Моделът ХадСМ3 на Центъра Хадли, според авторите на проекта дава доста реалистична представа за цикличните промени с период от 70 до 120 години.. "Все повече и повече стават доказателствата в полза на ролята на океаните върху промяната на климата", твърди метеорологът Джеймс Хърел от Националния Център за Атмосферни Изследвания в Боулдър, Колорадо. За тях причината е и едно от най-големите океански течения – Гълфстрийм, чието продължение в Северния Атлантически океан определя по-високите температури през зимните месеци по крайбрежието на Норвегия и Великобритания. То оказва влияние и по бреговете на Швеция и Финландия. Акад. Йордан Иванов: “Лично аз считам, че наводненията и бурите и в Северна Европа, регистрирани още през 2007 г. са във връзка и с ураганите и цунамитата както и с изригването на вулкана на Филипините. За учените не бе изненада факта, че ураганите в Атлантическия океан през 2007 г. бяха с невиждана мощ. През 2007 г. ураганите са били по-активни от 2006 г. А черната хроника е регистрирала през 2005 г. в Атлантическия океан поява на 28 тропически бури, 15 от които ураганни. Четири от тези урагани са преминалиа през САЩ като всред тях беше и ураганът Катрина, по време на който бяха изравнени огромни територии от крайбрежието на Мексиканския залив и също загинаха много хора. През 2006 г. само над Атлантическия океан са били регистрирани 9 бури и 5 урагана. В Европа летните наводнения от 2007 г. във Великобритания са били съпътствани от проливни дъждове - залети бяха Уелс, Северна Ирландия, части от Шотландия. Ураган, съпровождан от проливни дъждове и градушки премина тогава и над Германия, нанасяйки огромни поражения в Бавария, Саксония и в района на Бранденбург. ЗАКЛЮЧЕНИЕ По време на международната среща в Киото (Япония), посветена на глобалното изменение на климата през ХХІ век, делегати на повече от 160 страни от света приеха конвенция, задължаваща развитите страни да съкратят изхвърлянето на въглеродния двуокис СО2. Киотският протокол задължи 38 индустриално развити държави да съкратят в периода 2008 – 2012 г. изхвърлянето на отпадъчни продукти със съдържание на въглероден двуокис с 5% по сравнение с 1990 г. По силата на този документ Европейският съюз се задължи да съкрати изхвърлянето на СО2 и други топлинни газове с 8%; США със 7%, а Япония с 6%. В контекст на межддународните договорености, Киотският протокол е особено важен, защото се базира на международно рамково споразумение каквото към днешния ден е Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКИК, UNFCCC). Научното мнение, изразено от Международна група от експерти по изменение на климата към ООН е с непрекъсната поддръжка от страна на националните академии на науките, от страните на «Голямата осморка» се заключава в това, щото средната температура на Земята се е повишила с 1 градус от края на ХІХ век, и че глобалното затопляне, наблюдавано през последните 50 години е предизвикано от човешка дейност – най вече вследствие на изхвърлянето на газове като въглероден двуокис (CO2) и метан (CH4). Киотският протокол е установил количествени ограничения върху обема на изхвърляне на парниковите газове от промишлено потребление. Представители на неправителствени екологични организации вече са изразили мнение, че постигнатите договорености съвсем не са достатъчни за решаване на всички проблеми, тъй като договорените споразумения за съкращаване на изхвърлянето на промешлените газове не са достатъчни за да стопират промените. В момента се обмисля как обемът на изхвърлените газове да бъда съкратен с още 60%. Не зависи само от газовете, а и от магмата, от постоянно действащите вулкани и т.н. Те само спомагат, а магмата си върши нейната работа. В същата връзка са налице вече и конфликти между промишлени гиганти на равнище държави, защото такива развиващи се държави като Индия и Китай, известни с многобройните обстоятелствата по замърсяване на атмосферата бяха изпратили свои представители на срещата в Киото, които обаче не подписаха споразумението. Развиващите се страни също по особен начин възприемат екологичните инициативи на индустриалните държави по причина на замърсяването с газове и изсичането на гори. Проблемите с глобалните промени на климата са ярък пример на това какви механизми следва да бъдат включени в решаването на екологичните нужди и да се помисли какво да се направи с тази вода за да не потъват цели континенти. А такива компоненти като икономика и политика нерядко ще играят ключова роля в тези процеси. И ако трябва да коментираме квотите на ЕС, в съответствие с Киотския протокол, страните биха могли да договорират и цели по снижаване изхвърлянето на парникови газове - индивидуално или в сътрудничество с други страни. Европейският Съюз е принял решения да работи за постигане на целите по договореностите. Европейската програма по изменение на климата диктува квотите на своите страни членки, които задължават търговците да изхвърлят вредните газове по специална контролирана схема. Използвана литература: 1. Акад. Йордан Иванов, София 2004 г. София, издателство ЕТ”Йордан Иванов” – “Аномални явления и техните биолокационни проучвания” –дадени на АН на СССР – Ал. Горбовси през 1980 г. 2. Доклад - Гълфстриймът - по-стар от парниковия ефект 3. Експозето е продължение на авторския материал на акад. Йордан Иванов по темата “След изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода”, публикуван в интернет изданието на в. “Монтпрес” в бр. 25 (1462), год. ХVIII, 29 март - 2 април 2007 г. Акад. Йордан ИВАНОВ и асистент Анна Зографова – Член. Кор. на академия МАБИК. 4. Акад. Йордан Иванов – “Космическият спътник КЕО, изстрелян да лети 50 000 г. ще се завърне с 5 000 г. по-рано в бъдещето”, в. “Монтпрес”, брой 25/1462/, 2007 г. 5. Акад. Йордан Иванов – “След изясняване на човешкия геном идва ред на войната за питейната вода”, в. “Монтпрес” , брой 25/1462/, 2007 г.: В своя научен труд за аномалните явления и техните биолокационни проучвания, посветен на сензационните тези за земята и човешката цивилизация, предоставен още през 1980-та г. на АН на СССР, на член-кореспондента на същата академия Александър Гарбовски и на Украинската академия на науките, посветих една специална информация за водата на планетата ни. Защото без водата, животът на планетата ни би бил немислим. Тя дава животворната си влага на растенията, хората и животните, а там, където водата липсва, всичко се превръща в мъртва пустиня. Към края на ХХІ век екологично чистата вода ще се цени повече от златото. Ако за в бъдеще ще продължават да се водят войни, както неведнъж съм отбелязвал, то през ХХІ век тези войни ще бъдат освен за Човешкия геном и за водните ресурси на планетата. От огромна важност е значението на сладката вода за живата материя, за живота на човека въобще. Повече от 1/5 от изчезващите земноводни видове живеят в или около сладките води. А повече от половината повърхност на земята е залята от огромни по размерите си водни басейни, но само нищожна част от тяхната вода е сладка. Изчислено е, че 97.5% от всичките запаси с вода на земята са солените води на моретата и океаните и едва 2.5% о т световните запаси са от сладка. От тях днес 70% са във вид на ледени блокове, глетчерите и ледниците. Запасите от питейна вода са били и ще продължават да бъдат най-скъпоценното съкровище на земята. Основният захранващ източник на десетките и стотици реки и езера, на хилядите планински извори, бликащи на повърхността, е подземната подводна река, която поема своя път от дълбините, в близост до Лисабон. След това прекосява територията на цяла Испания, Италия, Гърция, България и Румъния за да се появи в източната част на Карпатите, където поставя началото на двете надземни реки Уж и Тетерев. 6.”Руководство по контролю качества питьевой воды” - 2-е издание., т.1, ВОЗ, Женева, 1994. 7. Н.А. Агаджанян, В.И. Торшин «Экология человека» - ММП «Экоцентр», КРУК 1994 . 8. Бернард Небел «Наука об окружающей среде» (В 2-ух томах), «МИР» М. 1993 г. 8. Разработки на Технологичен университет в Делфт, Холандия (TU Delft), Университетите по архитектура, строителство и геодезия, София (UASG-Sofia) и Черноморска брегова асоциация- Варна (BSCA- Varna) 9. М. Е. Аспиз "Энциклопедия биологии" М. 1986 10. "Концепции современного естествознания" Под ред. В. Н. Лавриенко М. 1997 11.В. Г. Жиряков "Органическая химия" М. 1978 12.В. А. Ранов "Страницы истории земли" М. 1988 13."Биология" Под ред. Д. К. Беляева М. 1996 г. 14. Сп. “Наука и Техника”,“Глобалното затопляне унищожава Гълфстрийм”, броя от 5 декември 2005 г. 15.Зелена книга относно бъдещата морска политика за ЕС , Европейска комисия – Оперативна група за морска политика - “Зелена книга за морска политика”, J-99 7/12,B-1049 Брюксел.


Тагове:   академик,   ефект,   Много,   Учени,


Гласувай:
1
0



1. raders - Не съм спец по тези въпроси, но ид...
26.10.2010 18:10
Не съм спец по тези въпроси, но идеята за наличието на подземна река през Испания, Италия, Гърция, България и Румъния, както и други, пресичащи разни континенти е доста спорна. Поради простата причина, че това няма как да се случи. Каква сила ще ги прекара тези тунели под земята при това високо налягане и високи температури, плътни скални маси или магма, за да се задържи или мине от там вода? И какво ще стане като се загрее тази вода над сто градуса? Изобщо фантастика...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1106891
Постинги: 418
Коментари: 86
Гласове: 479