Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Блогрол
Постинг
28.01.2010 19:20 -
Рецензия към новия роман "Спартак" на академик Владимир Цонев Автор: Анна Зографова - Чл. кор. на академия МАБИК
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 3300 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2010 19:28
Прочетен: 3300 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 28.01.2010 19:28
РЕЦЕНЗИЯ НА РОМАНА, НАПИСАН ОТ АКАДЕМИК ВЛАДИМИР ЦОНЕВ –“СПАРТАК”
Автор: Анна ЗОГРАФОВА – член кореспондент на академия МАБИК
Наистина романите за Спартак, писани от българи са малко. Един от авторите е приближеният до Людмила Живкова Пламен Цонев, автор на книгите “Спартак Олимпиеца”, “Орфей Прорицателя” и “Хомокосмикус”. Естествено познат у нас в България е и романът на Рафаело Джованьоли, преподавал италианска литература във Венеция и римски професор по история, Гарибалдиец, патриот и революционер, чиято най-значително е популярна творба е романът „Спартак“, публикуван през 1874 г. с предговор от самия Гарибалди. Но докато Джованьоли описва въстанието на робите и трагичния му завършек, както и кончината на Спартак, в романа на нашия колега академик Владимир Цонев, освен класическите мотиви и легендата-история за героя, въплатена в повествованието са включени също много документални подробности и оригинални трактовки. Преди обаче да коментирам написаното от писателя Владимир Цонев, бих искала да припомня, че наскоро българският зрител имаше възможност да види киноепопеята на режисьора Стенли Кубрик със същото заглавие “Спартак”, с изключителното участие на Кърк Дъглас, в ролята на смелия гладиатор-роб, а ролята на Вариния се изпълняваше от актрисата Джийн Симънс. Новата интерпретация на академик Владимир Цонев като че ри също е подготвена за сценарий на игрална баталия. Тук героят тракиец Спартак е поставен върху солиден пиедестал от документални факти. С имена и дати на реални събития от античността и реално съществували персонажи. Спартак е описан от Владимир Цонев като герой, възприемащ присъдата си като жертвоприношение, в името на бъдещето. |В романа на Цонев става дума за велико човешко Жертвоприношение, което един ден / и историята го доказва/ разклаща из основи мощта на Римската империя.
Романът на Владимир Цонев продължава темата за извечната борба на човека за свобода, съчетавайки история, документални факти и описания. По този начин авторът е сътворил едно силновъздействащо и вълнуващо произведение за смисъла на човешкия живот. За личната драма, саможертвата и дилемата любов - дълг. Повествованието се развива през I в. пр.Хр когато римлянитесе втурват да завоюват света. Основният персонаж Спартак е гладиаторът от племето МЕДИ, живяли по това време на териториите на днешна България -тракиец, роден свободен, в поречие на Струма, плененвъв времето на Великия центурион Сула, обучаван в Капуа,в школата на легендарния Лентул Батиат и въпреки ,че четири пъти кръстосва териториите на Римската империя на длъж и на шир, той не бяга, не се предава, а се старае да се завърне в земите, където е роден –днешни територии на България. През 74 г. пр. н. Спартак организиранай-великото робско въстание, предвождано от гладиатори.То обхваща цяла Южна Италия, а изпратенитеримски центуриони с цел да го потушат, биват разгромени. Разгромен е и великият Публий Вариний. Спартак предприема поход на север към Алпите– описанията са подробни и ясни. В този смисъл обаче романът на акад. Цонев е и многопластов, защото в основата му е залегнала точна документална историческа фактология с имена на градове – Капуа, Рим - императори, консули – реално съществували лица. Известно от историята е, че Римският сенат се е опитал да потуши въстанието с армиите на консулите, които били разбити от гладиаторите на Спартак в грандиозни древни битки. Академик Цонев е постигнал нещо много повече – успял е да извая реален образ на Спартак – на човек, влюбен, силен, мъжествен, честен, жертвоготовен. Изваял го е особено увлекателно. Описал го е като истински водач на огромна армията от роби.Второстепенните образи на прекрасната лечителка Фия – любимата на Спартак, на неговия чичо, на дядо му Гета , на съпругата на диктатора Сула Валерия - истинска римска матрона, влюбена също в Спартак, с особено лукавство и чувство за мъст, подсилват усещането за реалност на действието. Особено в начина по който са интерпретирани и описани взаимоотношенията в семейството на Сула. Всичко това е поднесено по един много специален начин, чрез разсъждения, диалози и дава нова героична представа и за невероятната безправност на епохата, нещо което поставя под съмнение смисъла на римските закони от епохата първи век преди Христа. Става ясно, че в патриархалните фамилии на Рим, главата на семейството е разполагал с огромна власт – можел е да продава, да безчинства, да блудства безнаказано, да затрива синове и дъщери, да ги убива или отдава в робство – и всичко това съвсем безнаказана. Тази тематика също се вписва в сюжета на повествованието. В романа по много интересен начин е описан и още един персонаж - завоевателят на Балканите - известният претор - центурион Марк Лициний Крас, легионер, воювал срещу разбунтувалите се роби, който в крайно сметка ги е разбил. Що се отнася до централния персонаж – Спартак - особено силно в литературен аспект е направено описанието на терзанията на гладиатора-предводител на въстанието, принуден от обстоятелства да отстъпи към Брутийския полуостров. Тук обаче следва да се обърне специално внимание и на мистиката и легендите за гладиаторите и гладиаторските битки. В коментарите към тях проличава стила на автора Владимир Цонев, който за пръв път в нашата нова литературна история отделя особено внимание и много сериозно място на описанията и смисъла на гладиаторските битки както и на гладиаторските школи. Битките на арената са били една наистина жестока действителност. В романа те са изваяни както фрагменти. А последният бой на Спартак е описан както във фреските, откритиот директора на Неаполския музей през 1927 година при разкопрките на знаменития град Помпей. Едната е озаглавена “Спартак”, а във втората се чете запазен надпис “Feliks Pompejans” като те и двете интерпретират сцени, в които действието се развива от дясно на ляво. Така би следвало да се чете и надписа на окски, езика на местните жители на Кампания. Известно е, както твърди и самият изследовател и писател академик Владимир Цонев, че по този начин навремето са пишели и предците на българите – пеласгите – древните българи – владетели на Балканите и предци на траките, както и етруските, принадлежали също към тяхната племенна общност.От дясно на ляво. Знаело се и, че биещите се на арената гладиатори действително са били най-добрите войни всред робите. Авторът е описал и жестокостта на тези битки. Това е точно жестокостта и на Рим. И впоследствие именно тези уникални боеве на живот и смърт с и без атрактивната им част са били разковничето, което и стимулирало робите гладиатори, да се превърнат в естествени предводители на първите бунтове на роби, описани в историята на античния свят. За описанието на школата и подготовката на гладиаторите – авторът Владимир Цонев е ползвал много материали, защото тези описания той е поднесъл по един много силен и невероятен начин което кара читателя да ги изчете буквално на един дъх. Превърнал е словесността в реалистично-зрелище. С този си прийом, авторът Владими Цонев извайва образ на легендарен войн - тракиец от племето меди. Образът на Спартак, който от свободен човек става роб, впоследствие гладиатор, превърнал се във велик водач на въстанието на угнетените. Описана е силно и личната драма на литературния герой – загубата на любимата, която почти до последния момент е редом с него. Фия умира от рана и това го съсипва. Но тракийките и тракийците като племена винаги са се отличавали със своята безумна храброст. С непримиримия си и свободолюбив дух. С вярата в отвъдното. Важно е и друго - Фия умира свободна. И когато цезарионът Крас повежда римските легиони в решителното последно настъпление срещу войската на робите, предвождани от Спартак – последният приема битката, защото вече няма какво да губи. Академик Цонев описва точно и силно момента на достойната смъртг на героя Спартак, който от този момент става ХЕРОЙ. По начин, РАЗКАЗАН НАВРЕМЕТО от самия Плутарх: “Обкръжен от голям брой врагове, отблъсквайки мъжествено ударите им, в крайна сметка също е бил съсечен”. В романа на академик Владимир Цонев са описани още немалко исторически персонажи – фрагменти от исторически събития, свързани и със завоевателните походи и на цар Митридат.В това интригуващо повествование са отделени специални и немалко страници и на личността на Митридат II Велики - царя на Партия, управлявал в периода /124-88 пр.Хр./ , в който царството му достига небивал разцвет и най-значително териториално разширение. Владетелят е описан като спасител на царството си от скитите, окупирали Бактрия и Източен Иран. Митридат ІІ побеждава арменския цар Артавазд, вземайки сина му за заложник. Този цар е допълнителен, но много важен персонаж, който подсилва историческите детайли на романа на академик Владимир Цонев. Описан е и като уникален партски цар, водил преговори чрез Сула с Рим.Влизайки със съглашение с киликийските пирати, цар Митридат е направил анонс, че би могъл да прехвърли робите на Спартак в Сицилия.Но тази операция заради предателство не се есъстояла. Защото маршируващите римски легиони на Гней Помпей и Лукул избиват в поречието на река Силар голяма част от въстаниците на Спартак. Исторически факт е, че пленените били разпъвани на кръстове по трасето Вия – КАПУА –РОМА. Това е и естественият трагичен голям финал на романа – истински, силен и исторически достоверен.
Наистина романите за Спартак, писани от българи са малко. Един от авторите е приближеният до Людмила Живкова Пламен Цонев, автор на книгите “Спартак Олимпиеца”, “Орфей Прорицателя” и “Хомокосмикус”. Естествено познат у нас в България е и романът на Рафаело Джованьоли, преподавал италианска литература във Венеция и римски професор по история, Гарибалдиец, патриот и революционер, чиято най-значително е популярна творба е романът „Спартак“, публикуван през 1874 г. с предговор от самия Гарибалди. Но докато Джованьоли описва въстанието на робите и трагичния му завършек, както и кончината на Спартак, в романа на нашия колега академик Владимир Цонев, освен класическите мотиви и легендата-история за героя, въплатена в повествованието са включени също много документални подробности и оригинални трактовки. Преди обаче да коментирам написаното от писателя Владимир Цонев, бих искала да припомня, че наскоро българският зрител имаше възможност да види киноепопеята на режисьора Стенли Кубрик със същото заглавие “Спартак”, с изключителното участие на Кърк Дъглас, в ролята на смелия гладиатор-роб, а ролята на Вариния се изпълняваше от актрисата Джийн Симънс. Новата интерпретация на академик Владимир Цонев като че ри също е подготвена за сценарий на игрална баталия. Тук героят тракиец Спартак е поставен върху солиден пиедестал от документални факти. С имена и дати на реални събития от античността и реално съществували персонажи. Спартак е описан от Владимир Цонев като герой, възприемащ присъдата си като жертвоприношение, в името на бъдещето. |В романа на Цонев става дума за велико човешко Жертвоприношение, което един ден / и историята го доказва/ разклаща из основи мощта на Римската империя.Романът на Владимир Цонев продължава темата за извечната борба на човека за свобода, съчетавайки история, документални факти и описания. По този начин авторът е сътворил едно силновъздействащо и вълнуващо произведение за смисъла на човешкия живот. За личната драма, саможертвата и дилемата любов - дълг. Повествованието се развива през I в. пр.Хр когато римлянитесе втурват да завоюват света. Основният персонаж Спартак е гладиаторът от племето МЕДИ, живяли по това време на териториите на днешна България -тракиец, роден свободен, в поречие на Струма, плененвъв времето на Великия центурион Сула, обучаван в Капуа,в школата на легендарния Лентул Батиат и въпреки ,че четири пъти кръстосва териториите на Римската империя на длъж и на шир, той не бяга, не се предава, а се старае да се завърне в земите, където е роден –днешни територии на България. През 74 г. пр. н. Спартак организиранай-великото робско въстание, предвождано от гладиатори.То обхваща цяла Южна Италия, а изпратенитеримски центуриони с цел да го потушат, биват разгромени. Разгромен е и великият Публий Вариний. Спартак предприема поход на север към Алпите– описанията са подробни и ясни. В този смисъл обаче романът на акад. Цонев е и многопластов, защото в основата му е залегнала точна документална историческа фактология с имена на градове – Капуа, Рим - императори, консули – реално съществували лица. Известно от историята е, че Римският сенат се е опитал да потуши въстанието с армиите на консулите, които били разбити от гладиаторите на Спартак в грандиозни древни битки. Академик Цонев е постигнал нещо много повече – успял е да извая реален образ на Спартак – на човек, влюбен, силен, мъжествен, честен, жертвоготовен. Изваял го е особено увлекателно. Описал го е като истински водач на огромна армията от роби.Второстепенните образи на прекрасната лечителка Фия – любимата на Спартак, на неговия чичо, на дядо му Гета , на съпругата на диктатора Сула Валерия - истинска римска матрона, влюбена също в Спартак, с особено лукавство и чувство за мъст, подсилват усещането за реалност на действието. Особено в начина по който са интерпретирани и описани взаимоотношенията в семейството на Сула. Всичко това е поднесено по един много специален начин, чрез разсъждения, диалози и дава нова героична представа и за невероятната безправност на епохата, нещо което поставя под съмнение смисъла на римските закони от епохата първи век преди Христа. Става ясно, че в патриархалните фамилии на Рим, главата на семейството е разполагал с огромна власт – можел е да продава, да безчинства, да блудства безнаказано, да затрива синове и дъщери, да ги убива или отдава в робство – и всичко това съвсем безнаказана. Тази тематика също се вписва в сюжета на повествованието. В романа по много интересен начин е описан и още един персонаж - завоевателят на Балканите - известният претор - центурион Марк Лициний Крас, легионер, воювал срещу разбунтувалите се роби, който в крайно сметка ги е разбил. Що се отнася до централния персонаж – Спартак - особено силно в литературен аспект е направено описанието на терзанията на гладиатора-предводител на въстанието, принуден от обстоятелства да отстъпи към Брутийския полуостров. Тук обаче следва да се обърне специално внимание и на мистиката и легендите за гладиаторите и гладиаторските битки. В коментарите към тях проличава стила на автора Владимир Цонев, който за пръв път в нашата нова литературна история отделя особено внимание и много сериозно място на описанията и смисъла на гладиаторските битки както и на гладиаторските школи. Битките на арената са били една наистина жестока действителност. В романа те са изваяни както фрагменти. А последният бой на Спартак е описан както във фреските, откритиот директора на Неаполския музей през 1927 година при разкопрките на знаменития град Помпей. Едната е озаглавена “Спартак”, а във втората се чете запазен надпис “Feliks Pompejans” като те и двете интерпретират сцени, в които действието се развива от дясно на ляво. Така би следвало да се чете и надписа на окски, езика на местните жители на Кампания. Известно е, както твърди и самият изследовател и писател академик Владимир Цонев, че по този начин навремето са пишели и предците на българите – пеласгите – древните българи – владетели на Балканите и предци на траките, както и етруските, принадлежали също към тяхната племенна общност.От дясно на ляво. Знаело се и, че биещите се на арената гладиатори действително са били най-добрите войни всред робите. Авторът е описал и жестокостта на тези битки. Това е точно жестокостта и на Рим. И впоследствие именно тези уникални боеве на живот и смърт с и без атрактивната им част са били разковничето, което и стимулирало робите гладиатори, да се превърнат в естествени предводители на първите бунтове на роби, описани в историята на античния свят. За описанието на школата и подготовката на гладиаторите – авторът Владимир Цонев е ползвал много материали, защото тези описания той е поднесъл по един много силен и невероятен начин което кара читателя да ги изчете буквално на един дъх. Превърнал е словесността в реалистично-зрелище. С този си прийом, авторът Владими Цонев извайва образ на легендарен войн - тракиец от племето меди. Образът на Спартак, който от свободен човек става роб, впоследствие гладиатор, превърнал се във велик водач на въстанието на угнетените. Описана е силно и личната драма на литературния герой – загубата на любимата, която почти до последния момент е редом с него. Фия умира от рана и това го съсипва. Но тракийките и тракийците като племена винаги са се отличавали със своята безумна храброст. С непримиримия си и свободолюбив дух. С вярата в отвъдното. Важно е и друго - Фия умира свободна. И когато цезарионът Крас повежда римските легиони в решителното последно настъпление срещу войската на робите, предвождани от Спартак – последният приема битката, защото вече няма какво да губи. Академик Цонев описва точно и силно момента на достойната смъртг на героя Спартак, който от този момент става ХЕРОЙ. По начин, РАЗКАЗАН НАВРЕМЕТО от самия Плутарх: “Обкръжен от голям брой врагове, отблъсквайки мъжествено ударите им, в крайна сметка също е бил съсечен”. В романа на академик Владимир Цонев са описани още немалко исторически персонажи – фрагменти от исторически събития, свързани и със завоевателните походи и на цар Митридат.В това интригуващо повествование са отделени специални и немалко страници и на личността на Митридат II Велики - царя на Партия, управлявал в периода /124-88 пр.Хр./ , в който царството му достига небивал разцвет и най-значително териториално разширение. Владетелят е описан като спасител на царството си от скитите, окупирали Бактрия и Източен Иран. Митридат ІІ побеждава арменския цар Артавазд, вземайки сина му за заложник. Този цар е допълнителен, но много важен персонаж, който подсилва историческите детайли на романа на академик Владимир Цонев. Описан е и като уникален партски цар, водил преговори чрез Сула с Рим.Влизайки със съглашение с киликийските пирати, цар Митридат е направил анонс, че би могъл да прехвърли робите на Спартак в Сицилия.Но тази операция заради предателство не се есъстояла. Защото маршируващите римски легиони на Гней Помпей и Лукул избиват в поречието на река Силар голяма част от въстаниците на Спартак. Исторически факт е, че пленените били разпъвани на кръстове по трасето Вия – КАПУА –РОМА. Това е и естественият трагичен голям финал на романа – истински, силен и исторически достоверен.
ИМА ЛИ ГОТСКИ ( ГЕРМАНСКИ ) ЗАЕМКИ В БЪЛ...
Средновековна църква "Свети Тодор&q...
АВЕНТИН И БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА БАВАРЦИ...
Средновековна църква "Свети Тодор&q...
АВЕНТИН И БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА БАВАРЦИ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Анонс на представянето на книгата направих в своя блог.
Не мога да не се присъединя към рецензията на Анна Зографова, защото споделям основните моменти в нея.
И отново задавам въпроса, който най- много ме вълнува. До колко ние българите познаваме историята си и т.н. митични герои в нея.
Роман като този на Владимир Цонев,ни провокират да разширим историческите си познания.А на Анна Зографова благодаря за прекрасно акцентираните моменти и детайлизирани анализи в книгата.
цитирайНе мога да не се присъединя към рецензията на Анна Зографова, защото споделям основните моменти в нея.
И отново задавам въпроса, който най- много ме вълнува. До колко ние българите познаваме историята си и т.н. митични герои в нея.
Роман като този на Владимир Цонев,ни провокират да разширим историческите си познания.А на Анна Зографова благодаря за прекрасно акцентираните моменти и детайлизирани анализи в книгата.
