2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2760 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 11:49
IN MEMORIAM: МУЗИКАЛНИЯТ ПЕДАГОГ
ПЕТЪР ЗОГРАФОВ
ЗА
ДИРИГЕНТА
МЕСРУ МЕХМЕДОВ
Зографов дирижира в зала "България"
фрагмент от операта "Ригулето" на Джузепе Верди
с участието на оперните певци Лиляна Барева и Георги Генов
1977 г.
На 18 януари 1981 година на връщане от Съединените американски щати, след грандиозен концерт, посветен на 10-годишнината на конкурса “Митрополос”, самолетът, в който пътуваше моят приятел - световно известният български диригент Месру Мехмедов катастрофира на летището в Цюрих. По време на инцидента загиват над 150 пасажери. Помня, че само едно 6-годишно японско дете остана живо. Тогава с живота си се прости и моят голям приятел Месру Мехмедов. Наричахме го "Месруто".
Месру Мехмедов е ярка фигура в музикалния живот на нашата страна. Със своя диригентски талант той популяризира музикалната ни култура далеч зад пределите на родината, а неговото изкуство получи международно признание. През 1965 година той бе удостоен с втора награда на Международния концерт за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген. Удостоен е с първа награда на традиционния Международен музикален фестивал за диригенти “Дмитри Митрополос” през 1969 година в Ню Йорк.
В репертоара си Месру Мехмедов е дирижирал над 100 класически музикални пиеси и симфонични творби. Да не визирам и оперите - “Фауст”, “Кармен”, “Евгений Онегин”, “Черното домино”, “Царска Годеница”, “Риголето” и др. Помня как той дирижираше найзсут. Месру Мехмедов е дирижирал големи оркестри не само в България. През 1965 година е канен за концертите на филхармониите в Прага и Бърно, впоследствие в Дебрецен и Ню Йорк. Именно в Ню Йоирк той спечели на-престижните си и големи награди. Великолепни бяха изпълненията му на диригентския подиум, когато дирижираше на Смфония № 1 на Йоханес Брамс и “Реквием” на Джузепе Верди. Публиката винаги е ставала на крака и дълго, дълго го е аплодирала. Бяхме колеги и в софия много често се отбивахме в кафето на зала "България". След всяко пътуване - било то в Монако, Япония, Уругвай, Англия, Италия, Франция той не събираше и разказваше… показваше ни снимки. Бяхме няколко добри приятели - все колеги от Консерваторията. Включително и Николай Гяуров. Гяуров идваше със своята първа съпруга на нашите сбирки. Тя - също наша колежка бе негов корепетитор и великолепна пианистка. Последната пиеса, която дирижира Месру, бе симфонията “Шотландия” от Феликс Менделсон Бартолди.
Именитият диригент е роден на 4 февруари 1935 година във моя роден град Велико Търново. Бе само с 8 години по-малък от мен, но с музика се занимаваше още от ранното си детство. Помня, че когато аз свирех вечер с градския оркестър Месруто идваше, сядаше и слушаше, после след концертите винаги идваше при мен. Един ден ми каза категорично. Аз ще стана диригент. Творческият му талант изгря още докато беше ученик. Учеше в гимназията в Дряново, но всяка събота и неделя идваше в Търново за нашите концерти. В училището в Дряново той основа хора и оркестъра. Дирижираше детски и юношески хорове. Ръководената от него група стига на финал на Младежкия музикален фестивал в София през 1955 година. Тогава аз завършвах Консерваторията в класа на проф. Саша Попов, а той ме чакаше и заедно прекарвахме свободното време във фестивалните дни. През 1960 година Месру Мехмедов завърши симфонично и оперно дирижиране в Санкт-Петербургската консерватория. Възторжено разказваше на мен и приятелите за големия руски педагог и диригент проф. Н.А.Мусин, който му е преподавал. Впоследствие и под ръководството на известния педагог проф. Мравински той започна да ръководи оркестър. Месруто ми е разказвал, че е бил състудент и на друг известен руски диригент - Юрий Темирников. След завършване на консерваторията в Съветския съюз приятелят ми се завърна в България с диплома за диригент. Но противно на очакванията и независимо от големия му талант го назначиха не в Софийската филхармония, а в Пловдивския държавен симфоничен оркестър. "Нямам гръб и нямам достатъчно силни позиции всред властимащите!" - сподели ми той. В Пловдив Месру остана няколко години. Поради несъгласие с тогавашната партийна политика бе освободен от работа.
През 70-те години на ХХ век, в Съединените американски щати се провеждаше традиционен фестивал за диригенти. Участваха все млади дарования, от четирите краища на света. Но в тези конкурси не можеше да участва всеки. За това само талантът не достигаше. В България тогава дори, никой не взимаше пред вид таланта. Управниците действаха както искат. Един ден Месру сподели с мен, че иска да участва на този конкурс. Графе, казваше ми той. Просто - не е честно!!! Но беше унил и обезнадежден. Оказа се, че Режимът не беше му издал дори и задграничен паспорт. Аз бях съученик на Николай Гяуров и го помолих лично да разговаря с брат си Костадин Гяуров, който по това време беше Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Костадин Гяуров посрещна с разбиране Месруто. Пое цялата отговорност върху себе си и уреди изпращането на чудесния ми приятел и велик диригент в САЩ! Там - в Съединените американски щати Месру Мехмедов срещна най-известния диригент в света и шеф на Ню Йоркската филхармония Ленард Бърнсейн. Знаех, че по същото време Бърнстейн бе и председател на конкурса за млади таланти “Митрополос”. На традиционния международен фестивала в Тенгълууд - щата Масачузетс, между 21-те най-известни в света диригенти, журито отреди Първо място на Месру Мехмедов. Как го чакахме този момент - как го чакахме!!! Всъщност - ние приятелите в България научавахме за събитията няколко дни по-късно, защото за представянето на Месру нашата преса и радиото и телевизията първоначално мълчаха. Оказва се, че На последния тур на Месру му се пада да дирижира пиесата “Франческа Да Римини” на П.И. Чайковски. Тя е любимата пиеса на нашия диригент. С изпълнението си, той така силно е впечатлил най-известните музиканти в света щото когато ми разказваше за това, помня че каза: "Графе, знаеш ли, братко, след обявяването на резултатите, повярвай ми, аз се почувствах най-щастливият човек на земята!
Същата вечер Месру Мехмедов получава поздравления от много известни творци, както и предложения да дирижира също така едни от най-престижните симфонични оркестри в света. На гала-концерта е присъствал, знамго със сигурност, което може да потвърди и сестрата на Месру - и посланикът на Република Турция в САЩ.
- Поздравявам Ви за големия успех, му казал посланикът.
- Благодаря, господине!
Турския дипломат се представил и му е предложил да стане шеф на Анкарската филхармония. Месру обаче отказал.
-Разберете ме добре, ваше превъзходителство - аз съм роден и израсъл в България. Обичам родината си. И в бъдеще ще разнасям славата на музикалното изкуство на моята родина, която ме създаде и като човек, и като диригент… Ако ме поканите, винаги мога да дойда на гости в Турция. В Анкара или Истанбул, мога да дирижирам ваши оркестри... това е гласял отговорът на Месру Мехмедов.
След завръщането си в България той ми разказа най-подробно всичко това. Бе посрещнат с овации от музикалната общност у нас. Веднага го назначиха за директор на Софийската филхармония. Но имаше и много завистници. На тази работа той остана затова кратко време. По една щастлива случайност, в този момент го ангажираха в Симфоничния оркестър на Бостън. По силата на сключения вече договор той трябваше да дирижира през новогодишните тържества, както и през летните месеци. Две години Месру Мехмедов работи в бостънския симфоничен оркестър и във Филаделфийската филхармония.
И днес /годината е 2006-та/,Месру Мехмедов продължава да живее в спомените ми, както и в сърцата на своите колеги и приятели от Софийската филхармония. И аз смятам, че израз на почит и уважение към човека и големия диригент ще бъде, ако една от групите на Симфоничния оркестър или някоя зала бъде назована на негово име!
Месру Мехмедов заслужава това. С живота, с достойнството си и с творчеството си! Месруто доказа, че действително съществува връзка между величието на истинския талант и верния усет по отношение на творческата и гражданската позиция.
Петър Зографов - диригент, композитор и музикален педагог.
Случайно получих едно запитване от Сергей от Русия, да му помогна да издири адреса и телефона Ви. По негово твърдение, вие сте отдавнашни познати. Аз се порових в интернет и открих блога и е-мейла Ви. Изпращам Ви неговото писмо:
сергей: Уважаемая Мария! К вам обращается человек из Москвы. Меня зовут Сергей, я есть на этом же сайте. У меня небольшая просьба к вам, поскольку вы живете в Софии. Дело в том, что много лет назад мы потерялись с одной моей знакомой из Софии, болгаркой. Я много лет жил в других странах, теперь вернулся в Москву, и вот ищу ее. Ее зовут Анна Заграфова, то есть Anna Zagrafova, и вот ее адрес в Софии: Люлин, блок 730 Б, аппартамент 50. Я не знаю, но может быть это не сложно будет посмотреть в телефонной книге, или узнать в справочной. Мне из Москвы это сделать не получается. Если это не сложно, окажите мне такую любезность - узнать телефон и переслать мне. Также еще по сведениям она тоже ищет меня уже давно. Ей где-то от 50-58 лет. Бывший ее телефон такой: 226445(6,0,9...?)50. Но очевидно он давно изменился. Заранее благодарен.
Ако наистина желаете да се свържете с този човек, моля напишете ми своите данни и аз ще му ги изпратя.
Мария Герджикова
P.S. Не успях да се свъжа с Вас през abv.bg, затова Ви написах тук.