Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: IN MEMORIAM: В памет на годишнината от смъртта на Але...

19.08.2009 13:17 - IN MEMORIAM: В памет на годишнината от смъртта на Александър Солженицин и на българите, казаците, татарите, чувашите, башкирците, мишарите, ингушетите и ичкери

Автор: souroujon Категория: Технологии

Прочетен: 2752 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 19.08.2009 14:25

Soljenitcin
IN MEMORIAM:
В ПАМЕТ НА
ГОДИШНИНАТА
ОТ СМЪРТТА НА
АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН
И НА
БЪЛГАРИТЕ, КАЗАЦИТЕ, ТАТАРИТЕ, ЧУВАШИТЕ, БАШКИРИТЕ,
МИШАРИТЕ,
ИНГУШЕТИТЕ И
ИЧКЕРИЙЦИТЕ,
ЗАГИНАЛИ В КОНЦЛАГЕРИТЕ НА АРХИПЕЛАГА ГУЛАК /Госсударственное
управление лагерей КАТОРЖНИКОВ!
R
И "Архипелагът ОСТ"!!!
Оказва се, че Комунизмът е избил в пъти повече хора от капитализма и фашизма! До падането на комунизма са били регистрирани 25 милиона убити в локалните войни/160/ в Корея ,Виетнам, войните в Африка, където негърските режими са с десни сили ориентирани към САЩ или с леви, ориентирани към Съветския съюз.
Значение слова: Гулаг

ГУЛАГ (Главное управление исправительно-трудовых лагерей, трудовых поселений и мест заключений), в СССР в 1934 - 56 подразделение Народного Комиссариата Внутренних Дел (МВД), осуществлявшее руководство системой исправительно-трудовых лагерей (ИТЛ). Специальные управления ГУЛАГа объединяли многие ИТЛ в разных районах страны: Карагандинский ИТЛ ("Карлаг"), Дальстрой Народного Комиссариата Внутренних Дел (НКВД/МВД СССР), Соловецкий ИТЛ (Управление Соловецких лагерей Особого Назначения), Беломорско-Балтийский ИТЛ и комбинат Народного Комиссариата Внутренних Дел, Воркутинский ИТЛ, Норильский ИТЛ и др. В лагерях были установлены тяжелейшие условия, не соблюдались элементарные человеческие права, применялись суровые наказания за малейшие нарушения режима. Заключенные бесплатно работали на строительстве каналов, дорог, промышленных и других объектов на Крайнем Севере, Дальнем Востоке и в других регионах. Чрезвычайно высокой была смертность от голода, болезней и непосильного труда. После выхода в свет книги А. Солженицына "Архипелаг ГУЛАГ" (1973), где он показал систему массовых репрессий и произвола в советском государстве, термин "ГУЛАГ" стал синонимом лагерей и тюрем Народного Комиссариата Внутренних Дел, тоталитарного режима в целом.

.......................................
Данни за унищожение на българи и казаци в лагерите на архипелага ГУЛК има публикувани в книгата на Войнов като в библиографията й са цитирани всички източници и ползвани документи.

Тя е озаглавена

“Българския Геноцид и Холокост. Опити за физическо и духовно унищожение на българите през вековете и до днес”.
Ето фрагменти, цитирани по време на форумите за концентрационните лагури у нас и в Съветска Русия по времето на Сталин и след неговата смърт :

".............В средата на 30-те години на XX век в Съветския съюз (СССР) започват масови политически репресии, от които страдат стотици хиляди българи, главно поради провежданата от Сталин* национална политика на обезличаване на нациите и утвърждаване на несъществуващата съветска националност.....Бихме могли да се запитаме - защо през 1934г. ,съветският гражданин Георги Димитров заявява: “... Няма българска нация. Има тракийска, мизийска, македонска ...” ?!! По същата логика в СССР няма българи - има само съветски граждани!??????? ...
Георги Димитров и Васил Коларов, съгласувано с вожда Сталин*коментират от Москва кои и кога да бъдат ... репресирани. Много от българските политемигранти са били предадени тогава, а за местните въобще да не говорим. Много българи загиват в ужасните условия на концентрационните лагери в Сибир (ГУЛАГ), добре описани от бившия лагерист и затворник Александър Солженицин, в книгите му “Един ден на Иван Денисович” и “Архипелагът ГУЛАГ”. За тези отвратителни лагери на смъртта съществуват огромен брой документи и книги (64, 75, 88, 74). ....Английския депутат Ло Сиденнам, през 1923г. в Камарата на лордовете казва следното: “Повече от 30 милиона християни са били унищожени по време на руската революция чрез глад и мъчения..
В съветските концлагери в Сибир и Казакстан и преди и след Втората Световна война са били избити не по-малко от 1 000 000 българи?! По-късно комунистите твърдят, че те били загинали през войната, но фактите говорят друго !
След 1934г. започват яки репресии и гонения на българите в Украйна и Крим, където има много български селища – богати и процъфтяващи до 1917г. Тече физически и духовен геноцид налаган от комунистите. Изкореняват се вековни обичаи, традиции и обреди на българското население, обявени за буржоазни и религиозни отживелици. Преди всичко се разрушават основите, върху които се гради духовността и нравствеността – религията и църквата. Тъкмо тогава са срутени всички църкви в българските селища в Украйна и Крим; свещениците са лишени от енориите си и възможността да се придържат към предишните нравствени ценности в живота ... В началото на Втората Световна война от Бесарабия насилствено са изселени в Сибир всички, които се смятат за потенциални политически противници. Сред тях са българите, учителствували в румънско време, активистите на политическите партии, а също и борците за национално развитие на бесарабските българи (32).
Паралелно с това комунистите репресират и други групи българи – казаци, волжки българи (чураши, башкири и “татари”), кабардино – балкарци, чеченци, българи от вътрешността на СССР и други Кавказки националности. Това рефлектира върху тяхната позиция по време на войната и много от тях се присъединяват на страната на германците за освобождението на окупираните си земи от руснаците . В Украйна и Молдова германските войски са били посрещнати като освободители от комунистическия гнет. Много българи от всички споменати групи се записват в така наречените Източни легиони на третия райх и армията на генерал Власов, казашките формирования на Вермахта, СС дивизията “Галиция” и други германски части, съставени от българи, украинци, азербайджанци, казаци, кримски татари, волжки българи, чеченци и други с обща численост 1 200 000 души ! (154).
След края на войната повечето от тези формирования се намират в Южна Австрия, Северна Италия и Франция и правят всичко възможно да се предадат на съюзниците англичани и американци, а не на руснаците. В тези формирования имало и един танкоизтребителен полк на СС (SS – Pz. Zerstorer Rgt. – bulgarisches №1) – български №1; състоящ се от 700 души доброволци (прогермански настроени войници и офицери и членове на патриотичните организации “Бранник” и “Съюз на българските национални легиони”) от България. Последните се изтеглят с усилен марш на скок в Чехословакия и се предават на американците. И едните и другите, особено казашките формирования от българи (които са били изключително боеспособни и добре въоръжени) слагат оръжие пред съюзниците при единственото условие да останат в английската и американската зона. Те обаче биват вероломно измамени !
Тези нещастници са били принесени в жертва като тяхната съдба била решена още в Ялта между тримата големи – Сталин*, Рузвелт* и Чърчил*. Още тогава, вдигайки тост, генералисимус Сталин е предложил след края на войната да се разстрелят без съд и присъда поне 50000 германски офицери. За това свидетелстват и документите по плана “Моргентау” за унищожение на Германия след войната и за избиването на няколко милиона германци в концлагери (след войната са избити 2 милиона германски военнопленници!) . Този пъклен план е кореспондирал по договореностите със Сталин и с операция “Килхоул”, (вид смъртна присъда) замислен от обкръжението и някои от съветниците на Рузвелт.... Разсекретени английски и американски документи от Втората Световна война за избиването на милиони от Сталин са публикувани в редица документални книги в Англия и в САШ както и в книгите на българските автори на Бъчваров (75), Дойчинов (74), Дробязко и Каращук (154), Рид (76), Ифандиев (9) и други.
Бъчваров цитира в книгата си и данните на канадския писател Джеимс Баскус, който дава подробни сведения за операция “Килхоул” проведена от американците и англичаните спрямо германските пленници и съюзниците им на служба. Това е описано в книгата “Други загуби” (75). Според документите предателството, което решило съдбата на милиони християнски бежанци от Съветския съюз и Източна Европа и военнопленниците от съюзниците на германска служба (казаци, българи и прочие) било извършено от Уинстън Чърчил*, лорд Авон (Антони Идън) – външен министър на Англия и Харолд Макмилан – министър председател. На 10 октомври 1944г. Антони Идън се срещнал със Сталин* в Москва и там се договарят всяка заловена личност със съветско гражданство, също поляци, балтийци и българи, да бъдат връщани в руската зона, независимо от това дали искат или не! Така съдбата на тези хора била решена (75).
Тук трябва да споменем, че заедно с казаците и другите формирования били голяма част и от техните семейства заедно с имуществата си.
До есента на 1944г. над 4 милиона руснаци, украинци, българи, казаци и други напуснали страната си заради режима на Сталин и навлезли изтегляйки се с немските войски в Западна Европа, където да търсят спасение. Съюзниците събират съгласно споразумението, тези бежанци и военнопленници в концлагери в Германия, Австрия, Италия и Франция. Ето какво пише за тяхното предаване Бъчваров:
“... Вероломство, бруталности масова смърт били необходими за натикването на бежанците от тяхната последна крепост за свобода – безрадостните и мрачни лагери, намиращи се под контрола на съюзниците ... Когато деня за депортирането на тези нещастни хора наближил, в лагерите били изпратени агенти, които да заблудят емигрантите, че щели да бъдат преместени в по-големи и удобни места ... Създадената обстановки в лагерите станала причина хората да започнат да се съмняват и инстинктите им да подсказват, че са предадени от върховните господари - лидери на западната либерална демокрация и са обречени на унищожение и смърт! Останалите живи около 2 700 000 - включително жени и деца били извозени до съветската зона като животни – според кореспондента Дъглас Рид. Уместно е тук да споменем и за избиването на 200 000 югославски антикомунисти- Австрия, като са вярвали, че ще бъдат на сигурно място под контрола на англичаните. Внезапно обаче започнали да ги товарят във вагони за добитък, в които ги заключвали и транспортирали до другата страна на планината, където бивали избивани с картечен огън и ръчни гранати. Труповете им били хвърляни в големи и дълбоки ями ...” (75). Сред тях имало много българи, хървати, черногорци и босненци !
Дойчинов описва подробно и съдбата на казаците и войниците от армията на генерал Власов – РОА (Руска Освободителна Армия). “Казашкия стан” включвал множество казашки полкове, казашка група “Савоя”, корпуса “Походен Атаман”, парашутно - снайперистката школа и други, с обща численост 31 463 души, в това число 1575 офицера, 592 чиновника, 16 485 унтер – офицера и редови, 6304 нестроеваци (негодни за служба поради раняване и възраст), 4222 жени, 2094 деца на възраст до 14 години и 358 младежи на възраст от 14 до 17 години. От общата численост на Стана 1430 казаци били от старата емиграция, а останалите били съветски граждани (154). По други данни, броят на казаците в Южна Австрия през май 1945г. е бил около 50 000 души; в това число бил и 15-ти казашки корпус, в състав 19 000 души, който се изтеглил от Югославия в постоянен бой с партизаните на Йосиф Броз Тито* (74). Общият брой на казаците, участвали на немска страна е бил над 70 000 души.
Те се предават на англичаните, под командването на фелдмаршал Александър. За това пише българският автор Дойчинов:
“... С цел да протекат нещата по-спокойно, англичаните отначало внушават на казаците, че се очаква решение от по-горно началство къде евентуално да бъдат изпратени на Запад. След седмица се отнема тежкото въоръжение, доколкото го има, и се оставя само личното оръжие на казаците, основно хладното.
На 28 май 1945г. Са били извикани всички казашки офицери под предлог, че ще се проведе среща с фелдмаршал Александър в австрийския град Юденбург, но оказало се, че в сградите на близкия металургичен завод снайперистки части с използване на огнепръскачки качват насила в товарни камиони и откарват до близката железопътна гара атаманските офицери, откъдето следите им се губят в Сталинските лагери на ГУЛАК. ... При насилствената репатриация загиват, или се самоубиват няколко стотин човека ... (74).
След изселниците остава маса лично имущество, около 200 000 долара в общата казашка каса и не по-малко от 5000 ездатни елитни казашки коне.....

... По данни от съветските архиви и докладите на Галиков до Сталин* става ясно, че германците през войната “насила са отвели” на своя територия 6 810 547 съветски граждани. От които 4 794 087 са граждански лица и 2 016 460 военнопленници. 5 236 130 човека обаче са репатрирани на територията на СССР, а за останалите 1 574 417 души няма данни. Могат да се смятат основно за загинали, както посочва Дойчинов (74).

....По данни на английското списание “Економист” от 2000 г.; цивилните лица избити от правителството на Съветския съюз извън войните, в периода 1917 – 1991г. наброяват 62 милиона души(64). В тази цифра са и избитите от комунистите българи от руските територии.

По този начин са били ликвидирани казаците и другите военнопленници и бежанци, по силата на “Келхоул”; един от активните участници в която е бил американският генерал Дуайт Давид Айзенхауер*, на чиято съвест тежи ликвидирането на над 2 000 000 германски военнопленници, които съгласно зловещия план “Моргентау” са били затворени в концлагери. Планът според известни документи е предвиждал чрез глад, болести и финансов крах да бъдат ликвидирани още 20 милиона цивилни лица в Германия ! (75).
Още по време на войната, през 1944г. след освобождаването (окупирането) на Крим, комунистите предприемат масови репресии и над българското население и кавказките българи. На 9 май специални части от автоматчици на НКВД блокират българските селища и започва депортация. Операцията започва в 4 часа сутринта; “В името на съветската власт! ...На депортираните се дава срок само няколко часа за да съберат ръчен багаж и биват натоварени като животни в камиони... Който се е съпротивлявал е бил разстрелван на място. По данни на българските изселнически организации само тогава от Крим са изселени повече от 13 000 българи, които са откарани в концлагери и трудови колонии в Казахската, Узбекската и Таджишката републики, а също и в РСФСР (32). Това е обаче само една незначителна част от депортираните в лагери българи, чийто точен брой едва ли някога ще се узнае...
Заедно с тези българи по същото време насилствено се изселват и кримските татари ,(преименуваните българи – мюсюлмани)* (*Голяма част от българите – мюсюлмани в Русия е наречена тенденциозно от руски историци “татари”, без да имат нищо общо с историческите татари и монголци. Така е било процедирано – 238 500 души; чеченци и ингуши – 500 000 души; кабардинци и балкарци (българи) – 37 713 души и други. По официални данни, половината тях измират по пътя и в лагерите. За заслуги по тази операция е бил награден генерал – полковник Иван Серов от НКВД лично от Сталин* с пълководческия орден “Суворов”, а по-късно със “Златна звезда”, с 6 ордена “Ленин”, с 4 “Червено знаме”; докато последният си орден “Кутузов” I степен този “заслужил” Военен е получил на 18 декември 1956 г., заради участието си в потушаване на Унгарските събития.
---------------

Наскоро Казахстан разсекрети архивите си за съветските концлагери, които са се намирали на територията на републиката по времето на СССР. Имало е огромна лагерна система, в степите на Казахстан наричана “Карлаг”; разпростираща се върху площ по голяма от тази на Кралство Дания. В запазените досиета и документи за над 800 000 концлагеристи се откриват много интересни данни. Тези документо в момента се проучват от историци и специалисти.
Над 45 000 документа съдържат информация за затворници и надзиратели, както и документи за загиналите над 70 000 души (само за тези има документи).
Периода обхваща 1931 – 1957г., като загиналите от болести, изтощение или разстрел до 95% са починали през първите три години от задържането им. Затворниците са били с присади от 5 до 10 години, но са получавали и допълнителни вътрешни присъди за провинения, по усмотрение на началството. Към повечето досиета има снимки и указана националност. Има данни и за много българи (“татари”), чуваши, башкири и други. Отбелязваме, че тук става въпрос само за един лагер и много документи още не са проучени и анализирани (156). А пропо - в Казахстан и досега живеят над 60 000 българи, останали там след Сталинските репресии. Дълга време не само там, но и на други места в Съветския съюз, след освобождаването им от лагерите, българите не са имали лични паспорти и не са могли да напускат нито държавата, нито селищата, в които са били интернирани. ЗАПОЧВА ЧОВЕКОЯДСТВОТО От документи на Греч и Червенков по този въпрос:
“... Броят на умрелите е толкова голям, че не успяват да ги откриват, регистрират и погребват. Труповете се събират в мазета, тавани и други студени помещения, където те престояват по няколко дни. Понякога не се обявяват смъртните случаи, за да се запази продоволствената дажба. В Компратски, Конгазки и други райони има случаи на човекоядство. Това напомня т.н “Изкуствен глад в Украйна когато по времето на сталин сап били ликвидирани също 15 милиона украинци с глад. Един от тогавашните ръководители на МССР, министър В. Шнирьов, описвайки този ужас в докладна записка, визира: “Изяждането на трупове придобива масов характер, като това се съпровожда с чудовищна религиозна пропаганда (умиращите старци молят своите деца и внуци да изядат трупа им, като проповядват, че това ще им запази живота, ще им опрости греховете и ще им донесе спасение)!!!.
....
За човекоядството има фотодокументация от известния френски фотограф Мартин Моносие. ...
Според по-късни проучвания след 1989г., по време на изкуствено предизвикания глад от комунистите през 1946 – 1947 г. са умрели между 3 и 7 милиона души в Украйна. По същата схема е бил предизвикан и глада в Поволжието, където са измрели между 1 и 2 милиона души предимно от български произход ?! ...
Справка на “Отдела за спецзаселванията” при НКВД на СССР за спецзаселените (концлагеристи от ГУЛАГ) към октомври 1946г., показва, че голяма част от останалите живи българи са били натикани в концлагери, където в следствие репресиите много от тях са загинали. В посочения документ: подписан от Началник на 3-то Управление на Народния комисариат за държавна безопасност на СССР са открити следните групи с българки произход:
1. Чеченци и ингуши – 400 478 (мъже – 97 441, жени – 110 818, деца до 16 г. – 191 919);
2. Каракачаевци – 60 139 (мъже – 10 595, жени – 16 860, деца до 16 г. – 32 557);
3. Балкарци – 32 817 (мъже – 6147, жени – 10 284, деца до 16 г. – 16 386);
4. Кримски “татари”, българи и гърци – 193 959 (мъже – 43 135, жени – 68 343, деца до 16 г. – 82 481);
5. Бивши кулаци – 577 121 (мъже – 165 519, жени – 203 893, деца до 16 г. – 208 309);
6. Немски помощници – 3185 (мъже – 335, жени – 1557, деца до 16 г. – 1093);
7. Власовци от РОА – 95 386 души.
Това е само част от целия документ, където подробно се посочват данни за депортирането, вид ешелони, брой, в кои лагери и области се препращат, за какъв срок и така нататък. Броят на комунистическите лагери на смъртта в Сибир достигал до няколко стотин като ти са съществували и след смъртта на Сталин. В подобен лагер, наричан “Железния град”, през 1974 г. попада и българка от Хасково – Мария Христозова, която тогава е била студентка в първи курс в литературния институт “Максим Горки” в Москва. Христозова попада в женска затворническа колония без съд и присъда, след един запой в бар с колеги – грузински студенти, които също били арестувани от милицията. Христозова по чудо остава жива.

Нагоре