Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
12.08.2009 12:04 -
Сердите от Сердика и Сардите от Сардиния са с общ произход
*СЕРДИТЕ ОТ СЕРДИКА
И
САРДИТЕ ОТ САРДИНИЯ
ИМАТ
ОБЩ ПРОИЗХОД
Автор: Анна Зографова - Член-кореспондент на академия МАБИК
Според Херодот и други хронисти племето СЕРДИ е било тракийско, заселило се по нашите земи в района на Софийската котловина през 8-ми век пр. н. е. Други историци - семитолози, обаче изказват мнение, че сердите от древна Сердика и сардите от Сардиния са кръвно свързани. Допуска се, че коренът им е общ и че е “сардара” . Това доказват и изследванията на българската историчка и изследователка археолог Димитрина Джонова-Митова, която твърди, че sfard (сфард) в лидийския и персийския език е тъждествено с юдейското sephard, което говори определено за древно (презпалестинско) преселение на Балканите до Адриатика, приблизително ХІV века пр.н.е. Отделно sefarad на староарабски и старотурски означава "мисия" или "посолство" Изследвайки културата Нураги, българката привежда данни за семитски миграции, твърдейки, че малкият брой светилища в Сардиния "са напълно в духа на яхвизма". Най-голямата й заслуга е че именно тя подчертава "връзката на протосардинския кладенец с яхвистките отчески кладенци" , а буквалната му аналогия - храма кладенец край село Гърло,/намиращ се на 55 км западно от София, в басейна на река Струма/, с шумероакадския бог Енки се потвърждава и от проучвания на археолози в района на месопотамския град Абла. Г-жа Димитрина Митова - ст. н. с. I степен, д-р на истр. науки, в своята студия "Протосардинската култура нураги" привежда следния пример: "Общоприетото отъждествяване на сардите с шардените, след установената етническа принадлежност на сардите, придава нова стойност на египетските извори от 14 - 9 век пр. н. ера, за участието в морската битка на Рамзес III, за настанените по долното течение на Нил шардени и за тяхното участие в азиатските походи на фараоните като наемни войници. Сведенията на египетските извори за шардените, СВЪРЗАНИ ВЕЧЕ СЪС СЕМИТИ ЯХВИСТИ, се потвърждават и от арамейските надписи от Синджирлий, които съобщават за държавата Йауди или Иахуди, основана от яхвисти, отделили се от юдейските племена при преселението им на юг към Палестина, която през VIII в. пр. н. ера воюва дори с Титглатпаласар III. Интересни данни за тези семитски миграции предлагат и лингвистични извори. Едва ли само омофия, особено след установените аналогии и протосардинската култура нураги след приведените сведения, може да се обяснят селищните и планинските имена на етниконите Сардесос, Сардис, Сардене, Пунта Сардой, Сарди, СЕРДИ, Сердика, застъпени в Азия, Балканския полуостров и Сардиния - райони, отдалечени с хиляди километри и преградени от морета” Днес обаче в Сардиния, освен името на острова и на етникона САРДИ, има и две селища, чиито названия произлизат от същия корен САРДАРА. Сардите от Сардиния и Сардите /Сердите/ от Сердика /Сардика/ били родствени племена Дали Нурагите - Сарди /Шардени/ и юдейските дактили не са донесли и идола на божеството на войната Сохмет - жената с глава на лъвица, която да ги пази в похода на гонението и да им помага при завоюването на нови земи?!! Всичко това са въпроси, на които историците трябва да отговорят. В своята докторска дисертация, посветена на "Протосардинската култура нураги", българската историчка пише още: "Археологическите проучвания на Балканския полуостров и на Херсон (Северното Черноморие) през последните години обаче разкриха, че културата нураги намира тук аналогии не само на своята същинска мегалитна култура, но и на специфичните си свещени кладенци, на селищната архитектура и градоустройство и на иконографското решение на бронзовата пластика”. В България при с. Гърло, на около 50 км западно от София, е открит храм кладенец от протосардински тип, а при с. Брестовица, около 15 км южно от Пловдив - шлем с рога, аналогичен на шлемовете от протосардинската пластика. В Гърция при Костур (антична Кастория) "е разкрито селище нураги, а в Микена се намира чаша с изображения на воини, с иконографията на воините от сардинската пластика. Далеч на североизток при Пантикапей на Херсон се намира светилище на Асклепий, което напълно покрива плановото решение на кладенеца от с. Гърло и на останалите протосардински свещени кладенци. Тези новооткрити аналогии на културата нураги опровергават тезата за произхода и същността да бъде поставен на преразглеждане. При интепретацията на храма кладенец от с.Гърло се установи, че той датира от ХIV в. пр. н. е., че е пряко свързан с култа към шумероакадския бог на подземния океан Енки и че намира буквална аналогия не само по своето архитектурно-планово решение, но и по размери при свещения кладенец от с. Балла в Сардиния и при асклепиона от Херсон. Тези три буквално повтарящи се архитектурни паметници не само са на хиляди километри един от друг - тях ги разделят и много столетия. Ако храмът кладенец от с. Гърло датира от ХIV в. пр. н. е., то свещеният кладенец от с. Балла е отнесен към IХ в. пр. н. е., а асклепионът от Херсон - към V-VI в. пр. н. е. Но докато светилището от Херсон е свързано с култа към Асклепий, храмът кладенец от Гърло - с Енки, то свещеният кладенец от Балла, както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са с неизяснена религия. При тях е безспорна само връзката им с култа към подпочвените води. Ако се проследи този култ през следващите столетия и религии, въз основа на архитектурата, свързана с него, ще се стигне до раннохристиянския баптистерий. В ранните периоди дори и той е изграждан изцяло под земята. Връзката между протосардинската култура и яхвизма и християнството е установена и от други проучватели. Бронзовият вотивен модел на лодка от Ветулония е отъждествяван с Ноевия ковчег. Светилището от Кукуреди в Сардиния е прието за прототип на Соломоновия храм, а в ротондата с пейки и вана в средата на нурага Су Нуракси при Барумини се вижда също първообразът на християнската кръщелна... Общото между културата нураги и шумероакадските предно-азиатските религии е засвидетелствувано и от протосардинската пластика. Тук най-широко е застъпен шлемът с рога. Шлем с рога през II-I хил. пр. н. е. носят боговете Ан, Енлили и Енки, от религията на шумероакадите. Рогът е най-същественият атрибут в цялата култура на Междуречието и Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. Но докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо липсва, при сцените от шумероакадските печати то заема централно място. Може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие. "Според сведенията за миграциите в Старозаветните библейски книги съществуват и предположения, че след великото Голямо Мойсеево преселение, може би потомците на Нафталимовото и Завулоновото коляно са се заселили между островите около Сардиния. Г-жа Димитрина Джонова - Митова визира, че "точно тези обстоятелства поставят на нова основа въпросите за зараждането и развитието на християнството и на запад, за издигането на Сардиния като раннохристиянска епархия, а на Рим като център на римокатолическата църква"
И
САРДИТЕ ОТ САРДИНИЯ
ИМАТ
ОБЩ ПРОИЗХОД
Автор: Анна Зографова - Член-кореспондент на академия МАБИК
Според Херодот и други хронисти племето СЕРДИ е било тракийско, заселило се по нашите земи в района на Софийската котловина през 8-ми век пр. н. е. Други историци - семитолози, обаче изказват мнение, че сердите от древна Сердика и сардите от Сардиния са кръвно свързани. Допуска се, че коренът им е общ и че е “сардара” . Това доказват и изследванията на българската историчка и изследователка археолог Димитрина Джонова-Митова, която твърди, че sfard (сфард) в лидийския и персийския език е тъждествено с юдейското sephard, което говори определено за древно (презпалестинско) преселение на Балканите до Адриатика, приблизително ХІV века пр.н.е. Отделно sefarad на староарабски и старотурски означава "мисия" или "посолство" Изследвайки културата Нураги, българката привежда данни за семитски миграции, твърдейки, че малкият брой светилища в Сардиния "са напълно в духа на яхвизма". Най-голямата й заслуга е че именно тя подчертава "връзката на протосардинския кладенец с яхвистките отчески кладенци" , а буквалната му аналогия - храма кладенец край село Гърло,/намиращ се на 55 км западно от София, в басейна на река Струма/, с шумероакадския бог Енки се потвърждава и от проучвания на археолози в района на месопотамския град Абла. Г-жа Димитрина Митова - ст. н. с. I степен, д-р на истр. науки, в своята студия "Протосардинската култура нураги" привежда следния пример: "Общоприетото отъждествяване на сардите с шардените, след установената етническа принадлежност на сардите, придава нова стойност на египетските извори от 14 - 9 век пр. н. ера, за участието в морската битка на Рамзес III, за настанените по долното течение на Нил шардени и за тяхното участие в азиатските походи на фараоните като наемни войници. Сведенията на египетските извори за шардените, СВЪРЗАНИ ВЕЧЕ СЪС СЕМИТИ ЯХВИСТИ, се потвърждават и от арамейските надписи от Синджирлий, които съобщават за държавата Йауди или Иахуди, основана от яхвисти, отделили се от юдейските племена при преселението им на юг към Палестина, която през VIII в. пр. н. ера воюва дори с Титглатпаласар III. Интересни данни за тези семитски миграции предлагат и лингвистични извори. Едва ли само омофия, особено след установените аналогии и протосардинската култура нураги след приведените сведения, може да се обяснят селищните и планинските имена на етниконите Сардесос, Сардис, Сардене, Пунта Сардой, Сарди, СЕРДИ, Сердика, застъпени в Азия, Балканския полуостров и Сардиния - райони, отдалечени с хиляди километри и преградени от морета” Днес обаче в Сардиния, освен името на острова и на етникона САРДИ, има и две селища, чиито названия произлизат от същия корен САРДАРА. Сардите от Сардиния и Сардите /Сердите/ от Сердика /Сардика/ били родствени племена Дали Нурагите - Сарди /Шардени/ и юдейските дактили не са донесли и идола на божеството на войната Сохмет - жената с глава на лъвица, която да ги пази в похода на гонението и да им помага при завоюването на нови земи?!! Всичко това са въпроси, на които историците трябва да отговорят. В своята докторска дисертация, посветена на "Протосардинската култура нураги", българската историчка пише още: "Археологическите проучвания на Балканския полуостров и на Херсон (Северното Черноморие) през последните години обаче разкриха, че културата нураги намира тук аналогии не само на своята същинска мегалитна култура, но и на специфичните си свещени кладенци, на селищната архитектура и градоустройство и на иконографското решение на бронзовата пластика”. В България при с. Гърло, на около 50 км западно от София, е открит храм кладенец от протосардински тип, а при с. Брестовица, около 15 км южно от Пловдив - шлем с рога, аналогичен на шлемовете от протосардинската пластика. В Гърция при Костур (антична Кастория) "е разкрито селище нураги, а в Микена се намира чаша с изображения на воини, с иконографията на воините от сардинската пластика. Далеч на североизток при Пантикапей на Херсон се намира светилище на Асклепий, което напълно покрива плановото решение на кладенеца от с. Гърло и на останалите протосардински свещени кладенци. Тези новооткрити аналогии на културата нураги опровергават тезата за произхода и същността да бъде поставен на преразглеждане. При интепретацията на храма кладенец от с.Гърло се установи, че той датира от ХIV в. пр. н. е., че е пряко свързан с култа към шумероакадския бог на подземния океан Енки и че намира буквална аналогия не само по своето архитектурно-планово решение, но и по размери при свещения кладенец от с. Балла в Сардиния и при асклепиона от Херсон. Тези три буквално повтарящи се архитектурни паметници не само са на хиляди километри един от друг - тях ги разделят и много столетия. Ако храмът кладенец от с. Гърло датира от ХIV в. пр. н. е., то свещеният кладенец от с. Балла е отнесен към IХ в. пр. н. е., а асклепионът от Херсон - към V-VI в. пр. н. е. Но докато светилището от Херсон е свързано с култа към Асклепий, храмът кладенец от Гърло - с Енки, то свещеният кладенец от Балла, както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са с неизяснена религия. При тях е безспорна само връзката им с култа към подпочвените води. Ако се проследи този култ през следващите столетия и религии, въз основа на архитектурата, свързана с него, ще се стигне до раннохристиянския баптистерий. В ранните периоди дори и той е изграждан изцяло под земята. Връзката между протосардинската култура и яхвизма и християнството е установена и от други проучватели. Бронзовият вотивен модел на лодка от Ветулония е отъждествяван с Ноевия ковчег. Светилището от Кукуреди в Сардиния е прието за прототип на Соломоновия храм, а в ротондата с пейки и вана в средата на нурага Су Нуракси при Барумини се вижда също първообразът на християнската кръщелна... Общото между културата нураги и шумероакадските предно-азиатските религии е засвидетелствувано и от протосардинската пластика. Тук най-широко е застъпен шлемът с рога. Шлем с рога през II-I хил. пр. н. е. носят боговете Ан, Енлили и Енки, от религията на шумероакадите. Рогът е най-същественият атрибут в цялата култура на Междуречието и Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. Но докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо липсва, при сцените от шумероакадските печати то заема централно място. Може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие. "Според сведенията за миграциите в Старозаветните библейски книги съществуват и предположения, че след великото Голямо Мойсеево преселение, може би потомците на Нафталимовото и Завулоновото коляно са се заселили между островите около Сардиния. Г-жа Димитрина Джонова - Митова визира, че "точно тези обстоятелства поставят на нова основа въпросите за зараждането и развитието на християнството и на запад, за издигането на Сардиния като раннохристиянска епархия, а на Рим като център на римокатолическата църква"
Няма коментари
