Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2009 14:19 - ПРЕДИСТОРИЯ НА ОБРОЧНИТЕ КРЪСТОВЕ - НАУЧЕН ДОКЛАД НА ЗДЕНКА ТОДОРОВА - ЧЛЕН НА АКАДЕМИЯ МАБИК И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХЕЛЗИНКСКИЯ КОМИТЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 7804 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.08.2009 15:58


Зденка Тодорова МАБИК, конференция /11 – 12. 05. 2009/    image   Снимката е лична собственост на г-жа Зденка Тодорова и лично тя я е предоставила за този материал!
   ПРЕДИСТОРИЯ НА ОБРОЧНИТЕ КРЪСТОВЕ  
  Корените на българският народ трябва да търсим хилядолетия назад в историята. В световен мащаб, нашите предци са изиграли важна роля сред древните народи, с култура, религия, духовност. А древната българска религия може да се определи като мириглед и фолософия, като мъдрост. Танг – Ра като Мъдрост, като признание на света и космогония, като морално поведение. В подкрепа на това можем да посочим древнобългарският календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизен. Древните българи са познавали до съвършенство космическите цикли и движението на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.   Идвайки на територията на днешна България, нашите предци увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете), която в този момент е само на 5 градуса отстояние по еклиптиката на двете планети. Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основанието на българската държава го прави уникален в света. Зад него има неща, които още не са открити и разкодирани.   КУЛТЪТ КЪМ КАМЪКА   Направих този кратък увод за да подчертая култа на българите към камъка. Той е много силен до днес сред българите не само в България, но и извън нея, в прародината на древните българи. И понеже в Северозападна България и по-точно в Западните покрайнини, където съм аз родена и където постоянно се натъквам на невероятни факти свързани с древната ни българска история, бих се спряла върху уникалното нещо с което са осеяни Западните покрайни и по-точно Царибродско. Това са оброчните камъни, наричани още и оброчни кръстове. Прави впечатление факта, че една немалка част от тези оброчни камъни нямат формата на кръст а напротив - на тотем, звяр, човешка фигура или кукерска маска. Върху тях са вдълбани множество символи, знаци приличащи на древнобългарски руни, но и изображения на орел, сокол, вълк, розети. Разбира се, че всичко това е много трудно да разкодираме, защото лицевата страна на голяма част от тези паметници отдавна е заличена, и мъхясала, а има и такива, които поради подаване на почвата под тях са падали върху земята след което местните хора или са ги заравяли в земята или са ги изправяли край стъблата на някое дърво определяно за свещено или “миросано”. В по-новата история имаме случаи и на целенасочено унищожаване и чупене на тези оброчни камъни, което ни затруднява в разкодирането на тяхното послание от гледна точка на тяхното местоположение. Култът към камъните се среща и в Алтай, прародината на дрвените българи, където са известни като каменни баби. В отделни райони на Северозападна България им викат побити камъни. В Грузия, още през първите столетия след Христа много широко разпростренение са имали призматичните, вертикално забити камъни, които вероятно са представлявали прототип на прабългарските “побити камъни”. Такива могат да се видят на входа на гробищата в село Пъртопопинци, Царибродско.   Пресъздавайки на местна почва различните културни наслоения, запоаднопокраинските каменоделци са илюстрирали в своите творби светогледа на българите характерен за техните древни традиции. Каменоделските майстори са носители на колективния опит да предават своите знания и послания от баща на син, от майстор на майстор, от поколение на поколение. В повечето случаи оброчният камък е осеян със символни знаци често пъти смесени с името на светеца по който местните хора са назовали оброчния камък. Мога да наведа стотици примери за това, като тръгнем от оброка намиращ се край църквата “Св. Спас” в село Горно Градини върху който може да се види обърнатият напоаки ипсилон с двете хасти от страни, които не се виждат защото времето ги е заличило и да стигнем до оброчния камък приличащ на кукерска маска в село Вълковия или до оброчния кръст в село Каменица, който е една философски много сложна композиция в центъра на която е Слънцето.   Знаем, че древните българи са изписвали върху камъните Слънцето с кръжащите около него 6 планети. По-късно богомилите го превърнали в свой сакрален знак. Подобен род знаци можем да срещнем при богомилските стечки в Босна и Херцеговина, както и при българите горани на Косово. Професор Николай Тулешков издига в ранг на архиектурна школа майсторите строители от царибродското старопланинско село Славиня, които върху фасадите на къщи, църкви, и манастири са поставяли разпознаваемите древнобългарски знаци, каквито са: шестолистната розета, българската пафта, слънцето, месецът, звездите, барсът, орелът, вълкът, еленът и други. Подобни знаци са вписани и върху богомилските стечки в Босна и Херцеговина.   През 476 г. преди Христа древните българи изчислили, че земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня безмалко и пресметнали това “без малко” с невероятна точност. Върху камъка нашите древни предци са влизали в диалог с вечността, вселената, част от която е и Слънцето, изписвайки послания към бъдещето.   СЛЪНЧЕВИЯ КУЛТ У ТРАКИТЕ   В тракийските погребални обичаи могат да се срещнат главните направления в религиозното мислене на траките – култ към Слънцето, култ към безсмъртието на душата, култ към силите на природата. Материалните следи, кото са оставили тези религиозни схващания на траките са скалните гробници по високите върхове на Родопите и гробниците под могилни насипи, чиято еволюция започва в началото на V в. пр. Христа, за да завърши с Казанлъшката гробница – IV– III в. преди Хр. Основната част от тракийското население е държала на обичая на своите предци – да погребва мъртвите под могилни насипи. Оттам и връзката с оброчните камъни пред които се покланят и днес българите в Западните покрайнини. Те са поставяни на могилни насипи, край лечебни ивори, край мимолетно дърво, най-често дъб, на кръстопът, през който се пресичат пътища. Най-показателния пример за това са двете царибродски села Радейна и Бребевница, намиращи се на километри от българо-сръбската граница.   При траките камъкът е означавал трайното и непреходното символизиращ божествеаната власт. Вдълбаните в скалите кръгове се тълкуват като слънчеви символи. Разположението им на най-високата точка свидетелства за връзката им със слънчевия култ у траките. Кръглите жертвеници пък са били използвани за приготвяне на “свещено вино” и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности като: вода, мляко, вино, кръв.   В конкретни случай можем да направим паралел между едно от най-добре запазените скално изсечени тракийски светилища край с. Татул, в южната страна на което е изсечена засводена ниша, в чиято основа е издълбан символичен гроб. В книгата “Траки” на Валерия Фол, издадена от фондация “тангра ТанНакРа през 2005 г., в главата “Свещените места” е описано мястото на което древните траки са извършвали сложна обредност с жертвоприношение, която най-вероятно е съотнасяна към слънчевия календар. Ще посоча този пример защото намирам много голямо съответствие между тракийската обредност на скалата и подобна обредност в днешно време край оброчните камъни в Царибродско. ”Към скалната пирамида водят седем стъпала, след което трябва да се изкачат още четири, за да се достигне до засводената ниша с друг символичен гроб. На върха на пирамидата е издълбан т.нар. саркофаг, захлупван с каменна плоча. На дъното му обаче е оформен отвор за оттичае на течност към улей към отвесните скали на каньона. Святото място и досега е почитано. Хората от околността вярват, че билките край скалата са най-лековити. Последното жертвоприношение на овен на върха й е извършено през 1995 г., на деня на Св. Георги, 6 май. Археоастрономическите изследвания извършени на обекта, показват, че изсичанията имат връзка с наблюдения на есенното равноденствие и на зимното слънцестроене преди повече от 3000 години. Този извод подкрепя тезата, че в Татул е извършена сложна обреднст, която най-вероятно е съотнасяна към слънчевия календар. Първите лъчи на слънцето, раждащо се в деня след зимното слънцестоене, огряват отхлупения “саркофаг”. Кръвта от жертвоприношението на върха на скалата се стичала като по големия улей, за да проникне в земята, така и през отвора на дъното на саркофага, за да покапе в засводената ниша с “гроба”.   Ще продължа с примера на провеждането на обреда в село Бребевница край оброчния кръст носещ името на Св. Петка, пред който рода, който всяка година поднася курбан, който е един вид жертвоприношение на овца, се води сметка кръвта от закланата за курбана овца да се стича по специално приготвен улей, за да проникне в земята, което означава плодородие за реколтата на семейството. Улея е затварян със специална плоска правоъгълна каменна плоча предавана по наследство от поколение на поколение. Курбана в село Бребевница се изнася сутрин рано след първия изгрев на слънцето. Със задължителното поливане на мястото край оброка с вино.   Оброците сами по себе си не дават кой знае каква информация без цялостният анализ на местоположението на всички оброчни камъни в селото, селището или района. И тук опираме до основния проблем, как да разтълкуваме посланието ако знаем, че през последните сто години голям брой оброчни камъни са изчезнали. Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи или посегне със зла умисъл върху оброка или “миросаното” (свещеното) дърво ще го сполети нещастие или ще му се случи нещо много лошо на него или неговото семейство. Тук бих вметнала и още нещшо а именно, че в тази част на Балканите, християнството е дошло без да къса връзката с древното минало а 90-годишната гранична изолация е допринесла районът да остане в автентичния си вид съответно и да се съхрани голяма част от духовното наследство на българите.   ОБРОЦИ   А сега нека да кажем нещо по-конкретно за понятието оброк. За начало ще се спрем върху понятието оброчна плоча. Това екаменен, по-рядко метален и глинен култов паметник с релефно изображение на някое божество, поднасяно като дарение в светилището му. Оброчните плои са с малки размери (между 15 и 30 см) и са с различна форма: четвъртити, трапецовидни и кръгли. В днешните български земи са намерени оброчни плочи от периода I-IV в., като най-многобройни са от периода II-III в. на всички основни и второстепенни тракийски божества, като най-много са на тракийският бог Херос стари и до 2000 г. В Цариброд, в един частен имот преди доста години бяха намерени две оброчни плочи на божествата Митра и Хеката. Митра е древен индо -персийски бог на светлината и правдата, по-късно и на слънцето, докато Хеката в богинята на мрака, луната, магьосничеството, покровителка на лова, овцевъдството, коневъдството. Може би никак не е случайно че тъкмо в Цариброд бяха намерени тези оброчни плочи, точно на тези божества. За съжаление те в момента се намират в Нишкия исторически музей.   Що се касае до понятието оброк, в Енциклопедията на България, БАН, 1984 г. то е описано като “обет, за принасяне всяка година или през дълъг период от време на жертвен дар, посветен на християнски светец, Богородица или Господ, с цел да се осигури според народните вярвания тяхното покровителство и помощ в стопанския и личен живот”. Оброкът може да бъде личен и колективен, което ще рече семеен, семейно-родов, махленски, селски. Оброчището представлява култово място за изпълнение на колективен оброк. Най-често се прави извън селището, на високо място, край някое дърво наричано “миросано” или край няколко мимолетни дървета, в близост до извор, кладенец, чешма. Много оброци се намират върху развалините на стари светилища, върху които след време бил построен християнски храм. По време на османското иго, в селищата в които не е имало черква, около Оброкът задължително са поставяни елипсовидно подредени камъни върху които са сядали членовете на семейството, рода или фамилията. Това място се нарича оброчище и край него се съсредоточвал религиозният и празничният живот. През Възраждането край Оброка се построяват християнски храмове, параклиси и манастири. В Царибродско в дворовете на църкви и манастири се намират по един или повече оброчни камъни и по едно или повече оброчни дървета. В повечето случаи оброчният камък се намира с лице към запад и е поставян в източната част на оброчното място.   Що се касае до “свещените дървета” наричани в Царибродско “миросани” нека да кажем, че древните българи още в своята прародина са практикували култа към световното дърво. Писмени свидетелства за упражняването на този култ при тях са засвидетелствани в Северен Дагестан. Световното дърво присъства като мотив и върху надгробната каменна пластика от II – IV в. на н.е. През късно римската епоха изображенията на свещеното дърво вече са изпълнени с християнско съдържание. В черкавата “Успение Богородично” в Пирдоп върху основите на жертвения камък зад олтара на черкава се вижда изображение на свещеното дърво.   Академик Йордан Захариев, който е автор на прочутия труд “Краище” и в който в детайли описва обичаите, историята, традициите на българите в Карището и особено на босилеградските българи, казва следното: “Християнството в този район не е оказало почти никакво влияние за изкореняване на езичеството, а тъкмо обратно – много езически елементи са се така свързали с християнските обреди, та сега е мъчно да се познае, кое е по-старо. Краищенецът никога не се счита толкова силно обвързан с християнските си религиозни задължения и обичаи, както с тия от езическо време”. (Сборник за народни умотворения и народопис, кн.22, БАН, 1918).   КАМЕНОДЕЛСТВОТО   Каменоделството в България и по-точно каменоделската школа в село Гинци, Годечко, или тази в Любош, Пернишко, през епохата на Възраждането е била тясно била свързана с традиционната народна култура. Кръстът, който е стар рунически символ, в Средновековието и по време на османското робство се е превърнал не само в символ на верската, но и на националната принадлежност. Каменоделците са били личности с особено духовно съдържание. Наричали са ги “народни майстори”, защото са предавали традицията – от баща на син, от майстор на майстор, от поколение на поколение.   Нека да не забравим, че одухотвояването на камъка датира от най-древно време. Първоначално са били почитани камъните с естествени, природни форми, наподобяващи някакви същества, на които била приписвана чудотворна сила “оренда”, която имала свойство да се принася от предмет на предмет, както и между хората. От това вярване произлязал орендизмът, залегнал в основата на всички религии. И понеже майсторите каменоделци до тънкости владеели материята върху камъка успешно изобразявали малки фигурки, древнобългарски символи, каменни релефи с човешки фигури, конници, митологични същества. Каменоделецът е имал пред вид преди всичко идейно-символичното предназначение на тези изображения.   Върху оброчните камъни в Западните покрайнини можем да срещнем символни знаци които идват от предхристиянско време. Всеки символ отразява многообразието на заобикалящият ни свят. Те служат за обозначение на върховното божество Тангра, ипсилонът с двете хасти, макар и обърнат наопаки може да се види врязан върху един оброчен кръст в село Горно Градини. Най-често срещаният символ върху оброчните камъни, чешмите и външните стени на къщите е розетата, една от най-старинните български форми. Върху една от колоните в двора на Погановския манастир може да се види древнобългарската шестолистна розета. Изображенията на Слънцето, Луната и Звездите се нареждат между едни от най-старите изображения в изкуството на древните българи. Със Слънцето се е символизирала животворната сила и хубостта а с Луната – задгробния живот. В християнството Слънцето е символизирало Новия Завет а Луната – Стария.   Върху оброчните камъни днес могат да се видят множество геометрични фигури прилагани или самостоятелно или в съчетание с други видове, като: точка, чистата права, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, ромбът, начупеният зигзаг, звездовиднарта форма, кръстът, спиралата, въжевидният шнур. Върху кръста в село Гоин дол носещ името на “Св. Унуфрий” са изобразени някои от тези знаци. Анализирайки го с Татяна Ярулинна стигнахме до извода, че неговият майстор или майстори е бил много посветени хора. Числото 7 стои в основата на структурата на кръста, което е в основата на структурата на Вселената. В непосредствената му близост се намират още четири кръста като върху единият е изобразена женски образ с формата на “крилато Слънце”, каквото се среща при старите египтяни. Интересен е и кръстът в село Борово, приличащ на женско тяло с композиция върху която са съчетани няколко символа и геометрични украси. Слънцето е изобразено в горната част на композицията и то се преплита с триъгълник, две черти пд него и два различни по форма кръста. Кръстът тук е във връзка с култа към Слънцето. Той може да символизира космическото, оброчното или свещеното дърво, което символизира връзката между трите свята: долния,(подземния), средния (земния) и горния (небесния). Дървото може да символизира Вселената, но и човешката природа поради представата за адекватността на макро и микрокосмоса. А когато дървото се свърже с други символи се получава сложен символизъм. В повечето случаи цялостното съдържание на оброчните кръстове би могло да се сметне за преплитане на идеи, понятия и представи свързани с култа към Слънцето и Луната.   В Западните покрайнини се срещат и кръговидни паметници смятани от местните хора за богомилски. Те дължат своите характерни особености на древнобългарските първообрази. Какво значение има Кръгът? Той е един от универсалните символи, многобхватен и широко разпространен, “вторият фундаментален символ” заедно с Кръста, Центъра и Квадрата. В Северозападна България, не само в Западните покрайнини се вярва, че Кръгът предпазва от злите сили. Той може да бъде смятан и за текст – символ. По време на сватбените обреди в Царибродско, невястата в миналото щом прекрачела прага на новия си дом, обикаляла трикратно огнището по посока “на слънцето”, т. От ляво на дясно. Кръгът в конкретния случай е символ на Слънцето. Оттам и изображение на Слънцето върху външната стена на една къща в село Бребевница.   В същото това село съм заснела и описала девет оброчни кръста а неотдавна с моя брат открихме още два гробищни затрупани със земя на едно от двете селски гробища Оброчните кръстове или камъни опасват селото в кръг под формата на сакрална защитна зона. Всичките те се намират на оределено възвишение, покрай извор, чещма, гробища. А в село Радейна, което се намира на десетина километра от село Бребевница, оброчните кръстове са 14, само че за разлика от село Бребевница правят два концентрични кръга около селото. В село село Петачинци в гората открихме и го заснехме оброчен камък приличащ на вълк. Докато в село Вълковия заснехме оброчен кръст приличащ на кукерска маска.   Конникът също се среща като изображение върху оброчните кръстове. Най-често конниците са два – Св. Георги и Св. Димитър. Първият е изобразен върху оброчният кръст в двора на манастира “Св. Димитър” в Цариброд, в заобиколен от седем свещени дървета мимолетни борове. Почитането на коня е било характерно и за древните траки. Един от основните атрибути на тракийските божества е конят. Възникването на култа към конника в Тракия се отнася към средата на I хилядолетие пр. Христа. Конят е атрибут на много божества – на кон се придвижват от един свят в друг боговете, герои, душите на умрелите. При древните българи конят е Слънчев символ. Тези представи са оставили следи и върху българските средновековни паметници.   Спиралата е също сред често срещаните символи врязани върху оброчни камъни или чешми в Западните покрйнини. В село Каменица на селските гробища заснех един такъв каменен кръст с две спирали, каквито съм виждала върху стечките в Босна. Спирали са изробразени и върху старата селска чешма в село Каменица. Сред символите които присъстват върху оброчните кръстове са и ангелите. Серафимите и херувимите.   Сред знаците, които се срещат върху оброчните камъни е знака комбинацията с кръг и остър ъгъл (   ), характерен за родовите знаци на древните българи, такива които имат форма на гребен или двузъбец (   ), който се среща и в Кавказ, или знаци във формата на комбинации от прави черти и други елементи ( ). Голяма част от родовите знаци българите са донесли тук от старата българска земя. За знаците богата информация и тълкуване ни поднася нащия колега Васил Томов разработени в неговите книги.   Философските и религиозните представи на българските каменодлеци не са кристализирали в окончателно установени правила. Тяхното митологично мислене е било – космогонично – началото на света, творческия акт, твореца. Затова е необходимо последователно и обстойно изучаване на феномена оброчни камъни, които в Царибродско са толкова силно запазили древните български вярвания и традициии.       Използвана литература: 1.      Тулешков, Н.Архитектурата на българските манастири, С., 1989. 2.      Тодорова, З. Светилища разделени с граница, С., 2007. 3.      Любенова, И. И гробовете умират, С. 1996 4.      Иванов, С. Праистория и история на древните българи, С. 2005 5.      Томов, В. Докосване до същността на българите, С. 2009 6.      Голийски, П. Предхристиянска и премюсюлманска религия и митология, С., 2003 7.      Цонев, В. тайните на Евразия и древните българи, С. 2005. 8.      Шкодров, Б. Писмените знаци на българите ретроспекция на цивилизацията, С. 2006. 9.      Петрунова, Б. Григоров, В. Манолова-Николова Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, С. 2001. 10. България в световната история и цивилизации – дух и култура, доклади от Международна конференция, Варна 1996. 11. Василев, Р. Свещеният триъгълник, С. 2008. 12. Яруллина, Т. Волжка България и Европа, С. 2008. 13. Мошев, А. Древните българи на Балканите преди Аспарух; Бог Тангра на българите, С. 2002.      



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466290
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634