Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2009 13:37 - За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1657 Коментари: 0 Гласове:
-2



научен доклад За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло Сердите от Сердика и сардите от Сардиния са генетично свързани
Автори:
Акад. Йордан Иванов
и
асистент Анна Зографова – Член. Кор. на академия МАБИК
Mont-press.com - Бр. 76(1513), год. ХVIII, 2 - 3 октомври 2007
image
Акад. Йордан Иванов
Миналото на Пернишката котловина и на град Перник е изключително. От там, в онези много отдалечени от нас древни времена някога е минавал Екватора. Вследствие на топлия климат, горите в района започнали да се окисляват. При гниенето в почвите били натрупани особени вещества, които стимулирали въглеобразуването. Според официалната наука най-интензивното образуване на въглища в Европа е ставало в периода от 345 до 280 млн. г. назад. Антрацитните въглища, каквито имаме в Свогенския Басейн, в землищата на селата Томпсън, Батулия, Чобаовци и Церецел са отпреди 300 млн. г. Изучаването на запазените във въглищата растителни остатъци ще позволи да бъде проследена еволюцията на въглеобразуването в региона и като бъдат датирани висшите растения и времето на първото появяване на ХОМО САПИЕНСА по нашите земи. Ако най-интензивно въглеобразуване е било отчетено за периода - 345 до 280 млн. г назад, известен като каменовъглен, пермският период (280–235 млн. г. назад) е регистрирал най-много образуване на въглища в Евразия. По-малките месторождения на въглища в Европа са били формирани в периодите на триаса и в юрския период във времето(185–132 млн. г. назад.). Официалната наука обаче приема, че в Източна Европа въглищните залежи са се оформили преди 100–65 млн.г. назад. Днес за специалистите няма да бъде трудно да изчислят времето на образуването на въглищата в пернишкия каменовъглен басейн. В старинните предания Перник е и ще остане едно от най-старите селища в Пернишката котловина, основано хилядолетия преди новата ера. Обстоятелството, че районът на Перник е изключително ерозирал, карстов, с червено-кафяви почви и глини го прави уникален и от геологична гледна точка. В дъждовно и зимно време на фона на скалите се наблюдава изключително интересно явление: от тях потича и като че ли буквално се източва “кървава вода” ,станала символ и нарицателно на тежкия миньорски труд и на кървавия пот на робите в Пернишките мини, експлоатирани още по времето на римляните. Тази “кървава вода”течаща по скалите символизира и дълговечността на местния дакомизийски геном, с неговия шопски ген и с разновидността му - граовски. Защото шопите - граовци са потомци на най-древния балкански етникон - Дакомизийскя. В Пернишко по много особен начин историята е преплела съдбите на шопи, граовци и първите древни арменци. Обстоятелство, което чрез бъдещи геномни изследвания може да бъде доказано. В региона по невероятен начин се преплитат изначалните корени на местните дакомизийци – шопите, шопите - граовци и потомците на най-старите арменци от района на Трън. Що се касае до някои твърдения, че местните граовци били потомци на племето “агриани”, нещата са по-скоро хипотетични. Днес в района на Перник заедно с шопи, граовци, арменци, съжителстват още потомци на мигриралите тук древни семити яхвисти и всякакви пришълци от последния 100 – годишен период, в който мините на Перник активно действат. В Перник през 20-те г. на ХХ век са се заселили и немалко офицери от арамията на барон Врангел както и много белогвардейци с целите си семейства. Акад. Йордан Иванов: “Когато преди 70 000 години били разкъсани родословията, именно тук на Балканите са се образували първите най-стари народи. /Според изследванията на етнолога проф. Петър Петров, преди Потопа на Балканите са съжителствали 123 етноса/. От тях два са се удавили при един от древните потопи. От онова време пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси обаче останала като тяхно нарицателно в хилядолетията и като пример за подражание. Автори като Евстатий Византийски и Страбон отъждествявали /сепите/ със САИ И СИНТИИ, а етноса, чийто днешни потомци са шопите е съществувал от времето след третия потоп. Районът на Трън според моите изследвания и проучвания някога е бил древната първа “обетованата” земя на арменците. Първоначално те владеели земите между Ниш, Скопие и Вардар. Транскрипирайки етимологично наименованието Армения, то буквално означава “ниска земя”/”Ар” - земя, и “мения”, което ще рече – ниска/. От Севан /на арменски/ и Сардис идва и най-старото име на столицата ни София, което означава “Мъдрост”. Непосредствено след един от древните библейски Потопи от тук, от земите в района на днешния връх Ком, района на Пернишко с Годеч, Берковица, Сребърна, връх Чепан, Драгоман, Трън, Витоша, Люлин, Стара планина и на селата и градовете на запад от София по високите места. Е започнало разселението на оцелелите местни балкански етноси. Защото в онези предпотопни времена тук на Балканите е била залюляна люлката на човешката цивилизация. Както вече уточних – след потопа оцелелите от дакомизийския етнос тръгнали по отцеждащите се води. /Виж доклада, публикуван в Бр. 7 (1444), год. ХVIII, 25 - 29 януари 2007 на Интернет изданието на в. “Монпрес”, озаглавен “Мизийската субкултура в DUROSTROM*DUROSTRUM по акад. Йордан Стоилов Иванов, с пожелание:Да съхраним корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще” - по-конкретно фрагментарния разказ от материала за СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ, тръгнали от района на връх Ком, Берковица и Сребърна на изток и югоизток/.Най-старите Арменци също се разселили на юг, югоизток и изток. Тогава измежду арменците са се обособили множество самоуки майстори златари. Те наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на гигантското бедствие. Арменските майстори златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Трябва да отбележа, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дако-мизийски и сепски -шопски територии първи развили тъкачеството.Арменците първи развели знамена от плат, боядисвани в цвета на кръвта - в червено. Затова ако проследим пътя на корените на изначалния арменския геном, той днес може да бъде регистриран всред потомците на днешните села Читирци, Къдийн мост, Невестино, Харса, Гръмохор и др. в Кюстендилския регион. Всред местните поколения там могат да бъдат открити съвременници, с черти на истински арменци, с много голяма прилика в антропологичен план. Те са копия на автентичните представители на старите арменци, съхранили и запазили гена в поколенията. Затова не трябва да се учудваме, ако в района на Трънско и Кюстендилско срещаме хора с арменски черти.. Ако два от последните известни на учените регистрирани потопи са определени от преди 24 000 години и от 11 552 г. пр. н.ера, според, мен, наложителни са известни корекции.. По моя методика датирах известия последен голям потоп в 12 050 г. , /считано от 1980 г назад/. Изчисленията ми са правени по карта и календар през 1980 г. Този потоп, отново според моите проучвания и изследвания е станал в единадесетия месец, на 24-то число. Тогава е станала и катастрофата със столицата на континента, потънал при Южния полюс. Информацията ми присъства и в моя научен труд, който съм предоставил на Академията на Науките на СССР през 1980 г. Известно е, че по темата за Всемирния потоп, в света са написани над 80 000 книги, излезли на повече от 100 езика. 9/10 от тях включват сюжета за митичния разрушен кораб на легендарния Ной. В тази връзка десетки са били експедициите по ледените върхове на арменската планина Арарат, търсили следи от кораба фантом. Много били и очевидците, твърдели, че са го, “видяли” Последният автентичен разказ, звучащ достоверно е от 19 в., в който местен овчар забелязал в глетчер, недалеч от арменското село Байзит нещо, наподобяващо кораб.. Въпросът е дали наистина потопът е заварил арменците на Арарат или тук, по нашите земи. Желая да уточня, че според митологията, в иранската Зенд Авеста съществува разказ по древно предание за първочовека Йима, предупреден от бог Ахура Мазда, че “ Тъй като земният свят тогава бил много грешен е застрашен с гибел” и че ще дойде време, в което “на земята ще настъпи зима, силен студ и големи наводнения. Бог Ахура Мазда посъветвал Йима “да построи “Вара” особена “къща– кораб”, който да може да плува и в който да прибере по двойка от едрия и дребен рогат добитък, от човешките същества, от кучетата, птиците, от различните растения за да им запази живота. Авестийският Ной – Йима както и библейският са се”погрижили” да съхранят семейството, стопанството и животните. И ако също така много отдавна еврейският Бог Йехова заповядал на Израил да се сражава, за “да очисти Обетованата земя от покварените хананейци, /Левит 18:1, 24-28, Второзаконие 20:16 – 18/, случило се така, щото по подобен начин били наказани злосторниците, в дните на Ной, с потоп. Подобен е и случая със Содом и Гомор, унищожени обаче от огън”. И тъй като историческият ареал на дакомизийците и сапейците е много богат, не трябва да забравяме, че находките в района на Варненския некропол, датирани от официалната наука от края на VІ – V хилядолетие пр. Хр. доказват, че много преди идването на траките, местните предпотопни балкански етноси са били първите истинските ваятели на съхранените и до днес уникални глинени съдове, златните гривни и украшения, златни жезли и брадви, златни плочки, златни пениси, посуда и др. В пернишко от най-дълбока древност са били регистрирани артефакти – наличието на древен град, отпреди 8 000 години. Длъжни сме обаче да отбележим, че в разселението на изток и югоизток от тези земи във времето след потопа тръгнали почти паралелно както АРМЕНИТЕ, СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ от района на днешна Сребърна и Берковица, така и други групи от местния дакомизийски етникон от Берковско, Дрогамонско, Трънско и Годечко. Заради този потоп съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички етноси някога в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие от гръцки, римски, турски и други историци. А всъщност от тук, в онази най-дълбока древност от района на Балканите са започнали миграцийте, демографските експанзии след гигантския катаклизъм, състоял се много преди Ноевия потоп. /Бел.авт./ Според официалната история “първото заселване на Пернишката котловина е датирано от новокаменната епоха (VІ хил.пр.Хр.), когато древни земеделци изградили селище в непосредствена близост до р. Струма, (сега селището се намира под хокейната площадка в квартал Изток) като живеели в жилища, измазани с глена. Те умеели да изглаждат камъка, обработвали животинските кости и рога за да ги превърнат в оръжие или в оръдия на труда. От глината изработвали съдове и ритуални предмети, (идоли, модели на жилища, култови масички). Черупките от миди, /останали след коментирания потоп/ използвали за изработката на гривни и огърлици. Така живеели древните в ранно-неолитното селище, а през каменната и камено-медната епоха селищата значително се умножили, разпростирайки се на все по-голяма площ. Следи от такива селища в региона са били открити в непосредствена близост до сегашната гара Перник, до гара Метал, върху хълма Кракра и в неговата околност. Наред със старите умения, с ваятелството и ювелирството, обитателите на тези древни селища опознали и тайните за получаването и преработването на медта. От нея започнали да изработват медни брадви и длета. Започнали да произвеждат и бронз. Така в началото на ІІІ хилядолетие,/ в ранната бронзова епоха / местните дакомизийци населили днешния хълм Кракра. От този период до ХІІІ век включително там е регистрирано постоянно човешко присъствие на представители на шопския етнос. Акад. Йордан Иванов: “В описанията на Омир и Херодот могат да бъдат открити доста писмени сведения за това “как на Балканите преди 30 века нахлули траките”, трябва да отбележа, че и това не е вярно. Защото когато траките дошли, те заварили местно много по-старо население – дакомизийците, местните стопани, с невероятно по-високи духовни знания, култура и с не-по малко интересни родови патриархални традиции, със свои жреци-царе, със занаяти, ритуали, ареал и богове - неща изключително интересни и сложни. Част от преминалите по време на преселенията на територията на Балканите в миналите времена етноси са от индоевропейските етнически групи.Херодот и Тукидит са писали за владетеля Ситалк като за “цар на траките”, за когото разказва и Диодор. Тукидит го описва като “ син на одрисеца Терес” и “жрец – цар на сапи, сепейци”, чийто потомци са днешните ШОПИ”. /Бел. Авт./ Граовците, населили от същите стари времена региона на Пернишко са шопски клон на дакомизийците, отличаващи се със своя неповторима аура. Те имат уникално присъствие в софийската равнина. Затова трябва да припомним, че Шопите са известни с наименованията “полянци”; в района на трънско като “знаполци”; в пиротско и нишко като “нишавци”; в годечко и искретцко като “планинци”; в радомирско като “мраканци”; в дупнишко като “кекавци”; в кюстендилско - “потурнаци”; в самоковско - “кусаци”; в чипровско като “торлаци”,/които след Чипровското въстание са били разселени в различни райони за търсене на поминък/; в новоселско - “шаранодрешковци”; в пернишко и брезнишко като “граовци”. Търсейки връзката между граовци и агриани можем да добавим, че агрианите са роднини с дарданите. Според официалните исторически справочници, те са описвани като исконен народ от балтоилири, съставляващи основата на албанската етногенеза. В учебниците по най-стара история пише, че “в началото на II хил. пр. Хр. в земите по средното течение на р. Струма се заселили племената пеони, агриани и дентелети/последните населявали земите в Кюстендилско/. Граовците са считани от някои наши изследователи като потомци на агрианите”. Наименованието “граовци” според тази теория се е получило при палатализацията на наименованието а-гриани. А като разновидност на етнос, граовците са още по особени от шопите. “По дръпнати”. Отличават се с атлетичност, упорство, граничещо с фанатичен инат, с невероятното си чувство за хумор и ирония, с усет към бащиното огнище и дома, който боготворят, с неповторима обредност, песни, обичаи и хора като “Граовското хоро”, което и до днес неправилно се интерпретира със “шопската сюита". Граовците са големи специалисти по правенето на боза. По този повод с тях се майтапили едно време шопите, казвайки за тях: “Заради това, че правят боза “едната им ръка е по-дълга”. Агрианите, според сведенията в енциклопедията били особено “войнствено древно племе, населявало горното течение на р. Струма. За тях е писал Тукидит по повод похода на одриския владетел Ситалк срещу макЕДОНИТЕ през 429 г. пр. н. е. Артефакти от бита на племената агриани и от по-късното време на илеите и струмяните,/ последното е славянско племе, дошло по тези места в 7. в. сл. Хр./, били открити в района на пернишкия квартал Църква.. Имало е времена, в които “за реките Дунав, Струма и Искър се е знаело, че извирали от "страната на келтите и друидите", времена, в които келтските народи съжителствали с нашите дакомизийски местни предци, заедно със своите жреци друидите.Това потвърждава и самият Херодот. Чак впоследствие 3-ти - 6-ти век, келтите се изместили на север, заедно с племената от илирийски и дако-мизийски произход ,/сапи, сепейци или шопи/, достигнали до земите на днешна Шотландия. В древността Шотландия била наричана от римляните Каледония, населена от келтски племена - пикти, гаели, а също и от сапи /сепи, сепейци/. Съвременните албанци са далечни потомци на Дарданите. А Дардания, според покойния проф. Владимир Георгиев, означава “страна на сладките круши”. В съвременния албански “darda” означава круша. Има презумция и за келтско присъствие в основния корен, още повече, че келтите са преминавали през тези земи. Ирлендското наименование diartain, diardan означава – гняв, т.е гневни, страшни. /EDGL/ От същия корен е и иранското *dart/*dard – болка, страдание. Агрианите участвали във войните на Пелион, в обсадата на Тива, в битките с персите при настъплението на цар Кир, в преследването на войските на цар Дарий по време на похода му през нашите земи и връщането през Странджа, където в района на днешния град Малко Търново той остава знаменитата си СТЕЛА. Владетелят на агрианите Лангар, съюзник на макЕДОНИТЕ оказал неколкократно помощ на Александър Македонски като го предупредил го за коалиралите се срущу него племена, населявали земите на днешна Албания. Става дума за илирийския владетел Клит и за царя на илирийското племе таулани. Агрианският цар Лангар пазел тила на Александър Македонски от другите северни племена, по време на походите му в Илирия. Освен това същият му предоставил и корпус от 1000 елитни воини агриани”. Вековното съжителството на дакомизийци, шопи – граовци, арменци, тракийци и римляни е оказало огромно влияние върху облика на древния град като от тези времена е и светилището на р. Рударщица. Водите й според древни предания са целебни, а светилището се намира на основния път, между София и Кюстендил. По древна хилядолетна традиция тук посещавалите го поклонници носели дарове. Носели монети, статуйки, оброчни плочки. Докато траките вързвали парцалчета и част от своите дрехи по клоните на дърветата, римляните оставяли жертвени скулптури. Носели и амулети, в чест на Асклепий и Хигия. От тях те очаквали изцеление. От времето на управлението на Нерон/45 г. след Хр./, в района на Перник са съхранени късноримската баня, светилището и крепостта. Много са от времето на дакомизийците в региона на Перник неразкопаните и непроучени некрополи и гробници, интерпретирани от официалната наука като “тракийски” в пернишко и брезнишко. Немалко са и калетата и артефактите от поселищата край селата Прибой и Гълъбник, в южните поли на Бърдото, по Гребен в местността св. Петър при Гоз, връх св. Петър при Горна Секирна, местността Прокопие при Завала, Градището при Ноевци, на връх Любаш, на Ребърската могила. Акад. Йордан Иванов: “Тук са воювали и даките - на Запад, на Изток, на Север и на Юг от Витоша, в земите от Бялото море до Стара планина и Карпатите. Тяхната първа битка е била тук, в земята на Балканите, преди оттеглянето им в Карпатите. /Бел.авт./ Отново според класическата история значително по-късно “през VІ в. сред пикти, илири, скоти и от потомците на скитските племена се приема християнството. И ако през 681 г. Аспарух регистрира темел с Първото Българско царство в Европа, много преди останалите Европейски монархии да ситуират своите кралства, през 844 г. се образува кралството “Албан”, претрансформирано впоследствие през ІХ век, в единно шотландкско кралство, наричано "Скотия". Изследвайки етимологията на наименованието на град Перник някои изследователи са го свързвали с перперата – която е стара златна монета. Тук можем да поумуваме: от /пер- което означава цар и суфикса ик/. Етимологията на Перник изследователите са свързвали още и с името на славянския бог Перун, с аналогиите с Перек, Пернек, Перинград. Тя е изследвана многократно. Интерес представлява обяснението на археолога Васил Миков, защитено в негова монография. Това което имаме да добавим е, че още една аналогия може да се направи и с особено старото местно женско име Поручиста. Такова име имат и авестийците. Така се е казвала и дъщерята на Заратустра, потомък през старите Чуваши на Сребърните българи. Според академик Иван Дуйчев, името Перник идвало от първичната гръцка форма Петърник, респективно от „петрос“ /камък/. Т.е. “Каменград”. Градът бил регистриран в пределите на българската държава официално през 809 г. по времето на хан Крум почти по същото време, в което великия хан завзема и древна Сердика – днешна София. При царуването на цар Петър, оттук преминал светият мъж Иван Рилски, потърсил според местно предание покой в една от нишите на скалите, в местността “Кървавото”. Акад. Йордан Иванов: “Наименованието на града има анонс на аналогии и с наименованието ПЕКЛЮК. Невероятно красиви са природният феномен Пеклюк и поречието на едноименната рекичка. Пеклюк отстои на 6-7 км северозападно от гр.Сливница и на около километър от с. Гургулят, в източна посока. В непосредствена близост е било ситуирано в древността и светилището на гръцкия бог Асклепий Лименос. Има и пещера със същото наименование. В района на Пеклюк е съществувала старата резиденция на императора от дакомизийски произход Константин Велики, изрекъл култовата фраза: “Сердика е моят Рим!”. От времето на управлението на този велик владетел на Римската империя християнството започва да си проправя път официално в Рим. Същият дворец, в района на Пеклюк е обитавала и майка на Константин Велики - царица Елена. По всяка вероятност в района на Пеклюк е било нейно родово имение. Известно е, че император Константин Велики е издигнал през 326 г. великолепна гробница над разкрития тогава гроб на Йисус, украсявайки я с прекрасни стълбове, които поддържали великолепен покрив от позлатени греди”. Това пише в старите поклонически дневници на древнохристиянските хронисти. Когато в Първото българско царство християнството е било прието за основна религия по времето на княз Борис Михайл І - последния династ от най-стария династичен род в света – рода Дуло, по един особено драстичен начин историята на региона е вписала заповедта на покръстителя за посичането на непокорните 52 болярски колена. По заповед на владетеля, болярските родове непожелали да заменят вярата в ТангРА с християнската били екзекутирани. Тези българи начело с рода на кавхан Исбул били посечени над Годеч, на в. Ком на мястото, където някога е имало жреческото прорицалище и светилище ТангРА. През първата половина на 7 в., в земите на Перник и региона се заселило славянското племе струмяни. През 816г. земите на региона били присъединена от Хан Омуртаг към земите на І Българско царство. Построени били множество крепости, а след покръстването на връх. Ком започнало повсеместно изграждане на църкви и манастири. В апокрифния средновековен разказ “Сказанието на отец Исая” се споменава и за основаването на град Брезник. В хрониките е описана героичната съпротива на местното население в началото на 11 век при налагането на доминантното присъствие на Византия. Съвременни историци твърдят, че Византийско робство не е имало, защото в земите на Пернишко са действали местни хегемони, които не са признавали византийската власт. Такъв владетел е бил Кракра Пернишки, пословичен със своята храброст. Същият средновековен болярин владеел не само едноименната крепост, но и още 40 такива в региона, от които 13 в Брезнишко. Колекцията на Пернишкия музей, създадена през 1953 г., която днес притежава над 50 хил. експоната бе създадена, формирана и обогатена благодарение на един невероятен български учен - етнолога проф.Петър Петров. Музеят на град Перник дължи много на него. Проф. Петър Петров не само организира, описа, на и обогати експозициите с прекрасни етнографски сбирки. По негово настояване и препоръка бе запазено неоценимо национално богатство, илюстриращо местната обредност, занаяти, оръжия, накити и облекла през вековете. Чрез публикациите на проф. Петър Петров, чрез научните му студии и разработки, музеят на Перник стана известен навсякъде по света. За този негов принос за град Перник, както и заради всички те му проучвания, научни публикации, в областта на етномедицината, етногенезиса на народите, висшата математика, Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК предлага посмъртно проф. Петър Петров да бъде удостоен със званието Академик. Ст.н.с.I ст. Петър Петров, съвместно с академик Даки Йорданов са основоположниците на етномедицината - науката за народната медицина у нас. От етномедицината е добре известно, че по своята същност народната психотерапия е била още от най-дълбока древност особен вид лечебно въздействие върху психиката на болен човек, върху неговата личност, а чрез нея върху цялото тяло, осигурявайки необходимата степен на въздействие върху болната част на тялото. Описвайки – народната психотерапия от древността, проф. Петров винаги е подчертавал, че тя се е отличавала сред различните дялове на народното ни лечебно изкуство със своята всеобхватна приложимост, което се обуславя от общооздравителните й въздействия, които извисяват всеки болен човек до състояние на бодрост и повишават телесните му сили за по-успешно лекарствено или друго лечение и по-бързо оздравяване. И затова, разбира се, тя се прилага донякъде и от другите дялове на народната ни медицина. Според народната ни психотерапия, оживителните душевни въздействия са необходими за лекуването на заболелия от всяка болест човек. Защото чрез тях се създават благоприятни условия за проявлението на извънредно важната закономерност, която управлява и усилва телесното лечение, чрез въздействие върху психиката на болния със средства, съдържащи слово или напев, свирня, хоро, песни, изобразително изкуство - природна красота или създавани от болния красиви неща, изпълнявани от него обичаи, игри и всевъзможни ободряващи и успокояващи обичайни дейности. Така за всички музейни работници проф. Петър Петров – учения с голямото сърце и обич към историята, етнографията, фолклора на етносите в България и етномедицината, той бе и си остана просто чичо Петър”. /Бел.авт./ Към момента сбирката на Пернишкия музей съдържа уникална керамична колекция, илюстрираща културана на централния балкански регион, обогатена и с множество релефи и скулптури от времето на Рим, скулптури на Асклепий и на богинята Хигия, почитани в района заради наличието на множеството минерални извори. Събрани са множество археологически находки, илюстриращи начина на живот в съществувалото тракийско селище от късния неолит. Тъй като Пернишката крепост е свързана с най-древната история и с историята на І и ІІ Българско царство, тя продължава да бъде една от най-интересните исторически забележителности, имала през всички времена изключително важно стратегическо значение, защото е на пътя, свързвал още от древността Улпия Сердика ( София) с Улпия Пауталия (Кюстендил). Най-старата колекция на музея илюстрира и осветлява онова древно време от преди 8 хилядолетия, когато представителите на ХОМО САПИЕНСА са живели в глинени къщи и са обработвали земята с примитивни сечива. От тогава са запазени точило за костени инструменти, керамични съдове, култови масички, глинени фигурки, илюстриращи езическите култове. По-късните местни жители били и придошлите тракийски племена като илеи, а също и славяните –струмяни, продължили да поддържат построената много преди тях крепост. Според изследователя археолог Филип Михайлов, в региона на Перник е било регистрирана една интересна констатация: а именно, че крепостната стена на хълма е била изградена във височина не с псевдоизодомна система, както се е смятало досега, а с квадрати, с пълнеж от глина и камъни, което било една напълно непозната за траките техника. Такава техника не е била позната нито на траките нито на римляните. Тя е била наследена от старите местни исконни дакомизийски майстори, които чрез своеобразното заякчаване са я използвали срещу нападенията с таран – унищожителното оръжие, употребявано във времето на късножелязната епоха и по време на кръстоносните походи”. Впоследствие по такава древна традиция били строени и къщите. От плет и глина. И за да ги запазят от влагата, местните изобретили варта. Варта била измислена тук, от първите местни дакомизийски майстори рудничари. При изпичането на камъка и гасенето с вода била изобретена гасената вар. Ползвали за да пази от влагата. С нея белосвали отвън и от вътре къщите, традиция която в някои села продължава и днес. Значително много по-късно по времето на император Клавдий римляните изобретили цимента. ВСИЧКО ЗА ХРАМА КЛАДЕНЕЦ КРАЙ СЕЛО ГЪРЛО *СЕРДИТЕ ОТ СЕРДИКА И САРДИТЕ ОТ САРДИНИЯ С ОБЩ ПРОИЗХОД На 50 км западно от София, в района на с. Гърло в средата на ХХ в. е бил открит храм - кладенец от протосардински тип. Обозначен е като яхвически отчески кладенец от времето на Мойсеевия изход от Египет. През миналия век е обектът е бил обявен за паметник на Юнеско. Днес обаче той въобще не се охранява. Няма и втори аналог по нашите земи. Намира се на 5 км в посока северозапад от град Брезник като в същия район, в непосредствена близост, южно от кладенеца наши археолози са открили още и фрагменти от старинно кале, основи на римска вила и на километър разстояние в старинното местно гробище - култови кръстове от времето на ранното християнство и на кръстоносните походи. Храмът - кладенец от с.Гърло е бил датиран от официалната наука към ХIV в. пр. н. е., но може да се окаже много, много по-стар, защото изказаните предположения, че е бил пряко свързан с култа към шумероакадския бог на подземния океан Енки не са достатъчни. Според археоложката Димитрина Джоново- Митова, този кладенец - храм е от времето на Мойсеевите преселения. Тя изрежда храмовете с подобни конструкции от Балла на о. Сардиния, от остров Кеос в Гърция и визира обект на Кримския полуостров. В България обаче има и други находки, представлявящи пластики от протосардинската култура нураги, които дават основание за нейните аналогии. Така например при при с. Брестовица, на около 15 км., южно от Пловдив при археологически разкопки е бил открит шлем с рога, аналогичен на шлемовете от протосардинската пластика. Археоложката припомня, че в Гърция при Костур (антична Кастория) "също е било разкрито селище на нурагите, а в Микена - чаша с изображения на воини, идентични с иконографията на воините от сардинската пластика. Значително по-далеч на североизток, при Пантикапей, в района на Херсон, е било идентифицирано светилището на Асклепий, което напълно покрива плановото решение на кладенеца от с. Гърло и на останалите протосардински свещени кладенци. Тези аналогии обаче налагат нови въпроси за същността и предназначението на храма край с. Гърло. Би било целесъобразно и полезно ако нашата академия МАБИК излезе с единодушно предложение за съхраняване и проучване на този уникален обект. Открити са аналогии както в архитектурно-планово отношение така и в размерите на кладенеца край с. Гърло със свещения кладенец от с. Балла в Сардиния и с още два архитектурни паметника, отстоящи на хиляди километри един от друг. Всички те обаче са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът кладенец от с. Гърло, официално е датиран към ХIV в. пр. н. е., свещеният кладенец от с. Балла е интерпретиран към IХ в. пр. н. е., а асклепионът от Херсон - към V-VI в. пр. н. е. Освен това светилището от Херсон се свързва и с култа към Асклепий, докато храмът кладенец от Гърло – с бога Енки, а свещеният кладенец от Балла, както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са с неизяснена религия за която единствено е безспорна само връзката им с култа към подпочвените води. Такива култове са изповядвали и древните местни дакомизийски племена на Балканите преди хилядолетия. Затова ако се проследи този неизвестен култ в хилядолетията, може да се стигне до много интересни заключения. Този култ според археолозите има аналогии и при раннохристиянските баптистерии, които в първите най- ранни периоди били изграждани под земята. Защото както твърди изследователката археоложка Димитрина Джонова-Митова: “Връзката между протосардинската култура, яхвизма и християнството е установена и от други проучватели. Бронзовият вотивен модел на лодка от Ветулония е отъждествяван с Ноевия ковчег. А светилището от Кукуреди в Сардиния е било прието за прототип на Соломоновия храм, а в ротондата с пейки и вана, в средата на нурага Су Нуракси при Барумини се вижда също първообразът на християнската кръщелна... С това нейното заключение е, че общото между културата нураги и шумероакадските предно-азиатските религии е било засвидетелствувано и от протосардинската пластика, в която най-широко е бил застъпен шлемът с рогата. Шлем с рога през II-I хил. пр. н. е. са носили боговете Ан, Енлили и Енки, от религията на шумероакадите. Рогът е бил най-същественият атрибут и в цялата култура на Междуречието и в Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. И докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо е липсвало, при сцените от шумероакадските печати то е заемало централно място. Затова може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие”. Въпросът е кои са били СЕРДИТЕ, считани за основатели на древна Сердика – днешна София, с нейната 3 хилядогодишна история. Според Херодот и други хронисти, племето СЕРДИ е било тракийско, заселило се по нашите земи, в района на Софийската котловина през 8-ми век пр. Според артефактите обаче и според нас, сердите от Сердика и сардите от Сардиния са кръвно свързани и са принадлежали към мигриралите тук много древни племена. И общ е коренът им - “сардара” . Това доказаха и изследванията на българската историчка и изследователка археолог Димитрина Джонова-Митова, която акцентува на връзката със семитите яхвисти. Според изследователката sfard (сфард) в лидийския и персийския език е тъждествено с юдейското sephard, което говори определено за древно (презпалестинско) преселение на Балканите до Адриатика, приблизително ХІV века пр.н.е. – времета на библейския мойсеев изход. Херодот объркване между етносите!!! Отделно sefarad на староарабски и старотурски означава "мисия" или "посолство" Изследвайки културата Нураги, българката коментира състоялите се семитски миграции, акцентувайки на факта, че малкият брой светилища в Сардиния "са напълно в духа на яхвизма". Най-голямата й заслуга обаче е, че именно тя откри връзката на протосардинския кладенец в района на с. Гърло с яхвистките отчески кладенци . С това д-ра на историческите науки Димитрина Джонова - Митова - ст. н. с. I степен, в своята студия "Протосардинската култура нураги" приведе примери, заключавайки че "общоприетото отъждествяване на сардите с шардените, след установената етническа принадлежност на сардите, придава нова стойност на египетските извори от 14 - 9 век пр. н. ера Тя привежда като исторически примери за участието в морската битка на Рамзес III, коментира историята с настанените по долното течение на Нил шардени и тяхното участие в азиатските походи на фараоните като наемни войници”. С това освен лингвистичните извори, сведенията на египетските извори за шардените, СВЪРЗАНИ ВЕЧЕ СЪС СЕМИТИ ЯХВИСТИ, се потвърждават и от арамейските търговски надписи от Синджирлий. Последните разказват и за държавата Йауди или Иахуди, основана от яхвисти, отделили се от юдейските племена при преселението им на юг към Палестина, на територията на която през VIII в. пр. н. ера се води война с Титглатпаласар III. Това наше експозе има за цел да обясни не само визираните аналогии, но и пътищата на създателите на уникалната древна протосардинска култура нураги. Защо и у нас и в Италия днес се срещат селищни наименования, системи и планински имена на етниконите Сардесос, Сардис, Сардене, Пунта Сардой, Сарди, СЕРДИ. А това е важно за историята на нашата столица – древна Сердика, останала в хилядолетията, в сърцето на миграциите на древните народи, на пътя на семитите яхвисти, преминали през земите на Азия, Балканския полуостров, достигайки Сардиния, отстояща на хиляди километри от началния път на племената. Обстоятелства по силата на които племената Сарди от Сардиния и Серди от Сердика завинаги остават генетично свързани. Днес в Сардиния, освен името на острова и това на етникона САРДИ, има и две селища, чиито названия произлизат от същия корен САРДАРА. Сардите от Сардиния и Сардите /Сердите/ от Сердика /Сардика/ били родствени племена. Според сведенията за миграциите, в Старозаветните библейски книги са описани предположения, че след великото Голямо Мойсеево преселение, потомците на Нафталимовото и Завулоновото коляно са се заселили между островите около Сардиния, като точно тези обстоятелства поставят на нова основа въпросите за зараждането и развитието на християнството с извеждането на Сардиния като една от първите най- раннохристиянски епархии, докато Рим е и си остава център на римокатолическата църква. Ползвана литература: 1.Mitova-Dzonova, D. Megalitischer Brunnentempel protosardinischen Types, p. 14, Abb. 34, 38, H. Muller-Karpe, Handbuch der Vorgeschichte Mьnchen, 1974. 2.Mitova-Dzonova, D. Die protosardinische Plastik als Quelle der christischen Ikonographie.- XVI. 3. Митова - Джонова, Д. Към проблема за произхода на ранохристиянския баптистерий - Годишнник на Националния институт за паметниците на културата, 4р 1987г. 4.А.Зографова, Т. Манова “Боянският маг Йордан Иванов”, ЕТ”Йордан Иванов”, София, 2004 г. 5.Бр. 7 (1444), год. ХVIII, 25 - 29 януари 2007 на Интернет изданието на в. “Монпрес”, озаглавен “Мизийската субкултура в DUROSTROM*DUROSTRUM по акад. Йордан Стоилов Иванов, с пожеланието:Да съхраним корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще” 6.Румен Стойчков.” Перник - Българското Рио де Жанейро” - студия 7.Асенов, Петко “Брезник и брезнишко” - София 1969г. 8.Василев, Ас. “Църкви и манастири в западна България. Разкопки и проучвания” Том 9,1950г. Колектив, Сб. Перник, том І и ІІ – София 1981г., Извори на Българската история, том 16, с.БАН, 1971г. 10.Българите и Европа. История на ранносредновековните българи (доклади и съобщения от Научно-практическа конференция – София, 9-10 май 2006 г.). София, 2006. 11. Сичин, З. Войните на боговете и хората. София, 2003. 12.Херодот. История, ч. 1-2. София 1986-1990. 13.Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград, Правно-исторически факултет, Курсови работи по темата: “Граово – идентификация на културната общност”.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465929
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634