Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: Ватикана съхрани Магнаурската школа, дарена на Папа ...

Ватикана съхранява Магнаурската школа, дарена на Папа Йоан Павел II от художника Емил Янакиев Автор:Анна Зографова Един от утвърдените български художници, представител на новото време и тенденции в артизкуството и монументалния дизайн е роденият през 1954 г. в София Емил Янакиев. Автор на над 1000 живописни платна, стенописи, метални пластики, дърворезби, каменни барелефи, икони и др. Емил е представител на едно много ярко поколение талантливи творци. Картините му са попили епохата на границата на две епохи ХХ и ХХІ век. В посткомунистически условия, творбите му включват живопис, стенописи, приложно изкуство, скулптори, иконопис, перформанси и бодиарт. Техниките, които ползва са изящни и многостранни. Потомък на старинен род български интелектуалци, художникът Емил Янакиев е известен на петте континента. Картините му са показвани в редица наши и международни изложби. Болшинството от тях са откупени от частни галеристи или са лично притежание на колекционери и дипломати. По майчина линия художникът е родственик на Иларион Макриополски и Стоян Михайловски. А по бащина - фамилията идва от Кукуш. Родът първоначално се преселва от Врачанско в Кукуш, а после от там семейството се завръща и се преселва в с. Сестримо. Родословното дърво на баща му, който е бил учител по каменоделство и дървообработване с фамилията Янакиев е изготвено от краеведи и проследява поколенията на рода след 1712 г. В началото на ХХ век един от прачичовците му Любен Янакиев, който говорел и пишел на 7 езика, завършва руски лицей и става съветник на последния руски император Николай Романов. При нещастни обстоятелства, в опита през 1912 – 1913 г. да спаси живота на една руска графиня той загива. Прадедите на художника били умни, трудолюбиви и предприемчиви хора. Те закупили от местния Джафер бей голяма част от планината и горите на балкана. Сестримо днес продължава да е любимото място на Емил. То е свято. Там художникът предпочита да живее, защото се зарежда с позитивна енергия и твори. Така в параклиса на прекрасната църква “Св. Богородица” в село Сестримо – от западната страна на входа, върху фронтон, с размери 2 на 1.50 м. се появява една уникална творба. Янакиев стенописва сюжета “Успение богородично” като в библейската сцена със светците около ложето на Богородицата изографисва лицето на един изключително известен наш съвременник – народния лечител, психофизиотерапевт и феномен Йордан Стоилов Иванов от най-старата боянска фамилия Панкови – София, удостоен единствен с академична титла от Международната академия по българознание иновации и култура /МАБИК/. Първоначално Емил рисува лика на мага върху великденско яйце. Показва го в църквата и получавайки всеобщо одобрение решава да зографисва Боянския маг върху фронтона на обителта. По този повод редно е да се припомни, че ликът на същия наш съвременник е бил нарисуван и в знаменитата Боянска църква през далечната 1259 г. върху фреска, с образа на малкия Йисус всред книжниците. Портрента снимка на мага на 16-годишна възраст припокрива точно “запечатания” лик върху стената и е невероятно по какъв тайнствен начин това се е случило преди седем века. В Библията е описано как Синът Божий въздействал на болни, с поглед и докосване.По същия начин въздейства днес и българският народен лечител Йордан Стоилов Иванов, който е - с ръка, поглед и мисъл. Затова не би следвало да се очудваме, защо неговият образ като Христос е изписан в храма на Бояна. Как и защо – учените засега само са регистрирали този факт, без да могат да го обяснят. И независимо, че през вековете много от стенописите и фреските на Боянската църкав са били повредени, те са съхранили за поколенията образа на мага – който и днес продължава да буди искрено възхищение. Така и фреската на Емил Янакиев ще съхрани за бъдещето неговия образ – справедлив и милостив за православни и католици , само че като възрастен – светец и то с брада. Образ на един истински шоп – дакомизийски генотип на 6 900 г. според учените. След освещаването на стенописа в сестримската обител се случва чудо. От момента на финализиране на творбата спрели да падат камъните от високите скали в селото. През 1973 г. Емил завършва художествената гимназия. Да живописва го научава учителката му Пенка Попова - ученичка на проф. Никола Маринов. В периода 1975 – 80 г. учи в Москва и завършва Висшето художествено-промишлено училище. Бил е студент на светила от ранга на проф. Калмиков и проф. Захариев, които забелязват таланта на българина и го окуражават да твори. Завършва интериор и излага живописни творби в първата си художествена изложба, организирана от тогавашния председател на Съюза на съветските художници Тайр Салахов. В Москва в Културния център поразява критици и любители на изобразителното изкуство с втората си изложба, озаглавена “Моят Азърбайджан”, интерпретирана чрез великолепни пейзажи, изпълнени в експресивно жълто, бяло и синьо. След завръщането в България през 1981 г. в хотел “Интернационал” в курорта Златни пясъци кнай Варна за Емил е организирана самостоятелна изложба под мотото “Странджа Сакар”, открита от Станка Шопова. По повод празниците за честване 1300-та годишнина от създаването на Българската държава, художникът изработва специално медно пано с персонажи от историята на България, от времето на хан Аспарух до момента на изстрелването в Космоса на първия ни космонавт. От този момент нататък художникът организира поредиза изложби в Хайделберг през 1988 г., в Жеск – Женева през 1989 г., в Армения - Ереван през 2003 г. По време на посещението на папаЙоан Павел ІІ в българия, тогавашният външен министър Соломон Паси поръчва специална композиция за подарък. Емил сътворява шедьовър, озаглавен “Магнаурската школа”, която официално е подарена на папата. Картини на майстора Янакие са излагани и в Галерията за абстрактно изкуство в САЩ – акварели, картини, рисувани с маслени бои и други монументални произведения. Многократно участва в традиционните ежегодни изложби в Стария Пловдив. През 2006 г. организира самостоятелна изложба, в рамките на празниците Аполония. Негови картини има в Държавния департамент на САЩ, в Япония, Русия, Англия, Франция и Австралия. “Живопистта не се учи, тя идва отвътре – и винаги можеш да намериш красотата на цветовете в природата и да ги прехвърлиш в платното!” – споделя художника Емил Янакиев. Предстояща е новата изложба на художника в софийската артгалерия “Синчец”, която се посвещава на гениалния филмов режисьор, сценарист и творец Андрей Тарковски, известен наравно с Бергман, Микеланджело Антониони и Фредерико Фелини - автор на цяла плеада филми като “Огледалото”, “Сталкер”,”Носталгия” и “Жертвоприношение” , който през 1986 г. спечели голямата награда на журито в Кан. Тарковски умира и на 3 януари 1987 г. и е бил погребан в руското гробище "Сен Женевиев де Боа", край Париж, а творческият му натюрел се оказва много близък до този на Емил Янакиев. С този своеобразен банефис Емил Янакиев ще припомни за гения на култовия руски творец. Днес авторските платна на Емил Янакиев включват творби от най-различни жанрове. Кумири на художника от старите майстори са Ел Греко, Рубенс. От гениите на ХХ век - Дали и Диего Ривера, Сикейрос. От импресионистите уважава Гоген, възхищава се от Толуз Лотрек. Харесва Пикасо. Почерпил рубенсови форми за актовите си фигурални композиции, авторът твори. А постмодернизмът не му е чужд, защото прави едно своеобразно оголване на модерността в актовите си картини. А те интерпретират табутата в човешките отношения... Телата са груби, брутални в емоции и усещания. С това постмодернизмът му освобождава от догмите и постулатите на живота.

Нагоре