Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Блогрол
Постинг
05.08.2009 15:14 -
Доклад - Ранните българи - прединдоевропейци, прародина, бит и култура
Доклад
Ранните българи - прединдоевропейци, прародина, бит и култура
Автори:
Акад. Йордан Иванов
и
асистент Анна Зографова – чл.кор. на академия МАБИК
Mont-press.com -
Многогодишната ми изследователска работа и на база биолокация ми дадоха основание на този висок форум да формулирам няколко основни и конкретни заключения за древността на предците ни – най-ранните българи - първите европейци:
1. Вавилонското летоброене от 456 хил. г. пр. н. е. и писмените източници на вавилонския историк и жрец Бероз основателно сочат, че първите представители на ХОМО САПИЕНСА на Балканите са били мизите и сапеите от дако-мизийския етникон, с родоначалник Зиези, /на гръцки Зевс/. Тук те надживели няколко потопа, а техните потомци са днешните шопи. Другите древни събратя, родственици на Дакомизийците, отделили се впоследствие са били балто – илирите /кимерийци и бриги/.
2. В средата на цикъла от 432 хил. г. пр. н. е., според данни на МАБИК и БАН, същите племена са оставили своите изначални оръдия на труда като доказателство за действителното си поселение по нашите земи, в поречието на р. Дунав, /в онези далечни геоложки времена именована като реката Итил/. В най- дълбока древност Балканите били населявани от представителите на 123 етноса, отделили се поетапно един от друг. По време на древен гигантски катаклизъм, свързан с преместването на екватора, който е минавал през района на днешен Перник във водите на Черното море потънали два етноса. Според моите изчисления от 1980 г. единият е потънал след древен гигантски потоп. Това били тините, съседи на мизите от делтата на Дунав. Тук обаче не става въпрос за сегашната делта на свещената река, а за делтата на сладководното езеро, което след един от поредните потопи, с нахлуването на горчивата и солена вода се превърнало в познатото ни Черно море. Първоначалните приблизителни размери на езерото били 54 на 24 км. Достигало е до северните части на днешна Турция както и до територията на днешна Грузия. По време на същия катаклизъм сушата се разкъсала и водите на Атлантическия океан залели огромни участъци земя и територии, чието население загинало почти напълно. Водите преминали от Средиземното море през днешния Босфор и с нечувана сила се влели във водите на въпросното езеро. От неговата низина били изхвърлени гигантски маси кал, огромни количества от която достигнали дори до района на днешен Казахстан……….Това станало когато се е образувало днешното Черно море.
П.С.Според моите изследвания до сегашния екватор е имало 8 измествания – всяко от които с по 27 градуса, всичките свързани с катаклизми. Изместванията винаги са били, в посока Юг Север. Следващият екватор ще минава през Уругвай. Следва да уточня, че и изместването на земната ос става също с 27 градуса и половина, /защото тя варира/, докато в един следващ етап, Северният полюс ще бъде в Сибир.Всяко едно изместване и предизвиквало и ще предизвиква глобален проблем за цялото човечество. Остават много малко хора, които продължават родовете и устойчивия геном.
Антрополози, генетици и учени биха могли да потвърдят тезите ми за връзките на древните дако-мизийци, сепи, сапейци и одриси, с днешните им потомци шопите. До днес са оцелели именно и единствено те, защото са потомци на представители на най-качествените племена, обитавали високите планини на Средна и Западна България, Витоша, Пирин, Трънската планина Годечко, Брезнишко, Чипровско и Петроханско както и Западната част от Стара планина. В по ниските места при потопа от водите на ледниците и реките е било залятото и Софийското езеро, намирало се в сърцето на Софийската котловина. От времето, в което водите му започнали да се отцеждат, след разцепването на днешния Искърски пролом останали милиардите тонове баластра и пясък под столицата ни. В София и Софийско са се съхранили отделни допълнителни количества вода на неголяма дълбочина. Отделно и минералните води на Софийското поле, които са повече от 300 вида.
10 000 години преди римските легиони да влезат в земите на мизити в Европа и на Балканите от тук на изток и югоизток и на север се разселили племената на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на днешна Берковица, те преминали през територията на днешния град DUROSTRоM – Силистра. Вървели са по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Така извървели пътя до ВОЛГОУРАЛИЕТО И КАВКАЗ, затова впоследствие се назовали БОЛЖСКИ /т.е. ВОЛЖСКИ/ от Болга –Волга - българи. Тази история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия, Калмикия, Кавказ, Башкортостан, Татаристан, Узбекистан и Казахстан не се знае. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". А всъщност тези поколения са наследници на онези първи древни етноси на Балканите, на Сребърните българи, мигрирали преди повече от 10 000 години на изток и югоизток както и на бригите/фригите - болги/. Когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко в недрата на планината. Извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно, което мотивирало рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местнит шамани! "Сребърните" понесли както фир-болгите на запад своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях, /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали за да открияьт откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали....
/Бел. Авт/: От люлката на човешката цивилизация Балканите – корените ни тръгнали по света като спирала. Завладявали нови и нови територии и земи.Категорично мога да заявя, че представители на дако-мизийците са участвали активно в създаването на първите държави и култури по света като Харапи, Мохенджо Даро, в построяването на пирамидите и в развитието на такива държави като Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Нубия, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка, в Азия. Ситуирали държави в днешен Йемен, Заир, Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Тибет, Китай, и пр. Оставяли свое семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди, за да се върнат отново и преоткрият родината тук, в земите на Балканите. Участвали заедно с болгите в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древни градове в Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други.
От нашите земи на Балканите на изток и югоизток след същия древен катаклизъм отпреди 10 000 г. потеглили и древните арменци, /от селищата в района на днешния град Трън- мястото на първата им изначална родина от Ар – МЕНИЯ, което ще рече ниска земя/, наред и с други местни племена и народи. Със себе си те носили широките си астрономически и земеделски познания – знания на племената с богат житейски опит.
Представителите на предците ни след едно от поредните древни разселения продължавали в своя път и са се преместили и от земите на Месопотамия. Тогава те достигнали районите на днешна Индия, Афганистан, Пакистан, Китай и Хималаите, районите около езерото Байкал. Други се заселили на територии в днешна Монголия и Бурятия. Предците имали царства по поречието на реките Об, Иртиш и Енисей, в района на Ордос, във Ферганската долина, както и в старите земи на Согдиана и Бактрия, където преди две хилядолетия е съществувало Кушанската империя. Създали и империята на Хунорите.
/Бел. Авт/: В няколко писма на юдейската диаспора, издирени в началото на ХХ век от изследователя Соломон Розанес са открити изключително интересни факти в прписката на Йехуда бен Барсилай от Барселона и в писмото на цар Йосиф ІV от Тограма до равина Хасадай ибин Шафруд. Ето какво пише в едно от писмата: "Съобщавам ти, че живея до река, името на която е Итил. Началото на тази река е обърнато на изток, по протежение на четири месца път до края й. Около тази река са разположени много народи, живеещи в села и градове, някои и в открити неукрпени места/, а други в укрепени със стени градове. Техните имена са Буртс, Булгр, С-вар, Ариси, Ц-рмиси, Венуте, Свр, С-л-виюни..." .Цар Йосиф ІV информирал чрез тази преписка, че бил син на Аарон, цар на държавата Тограма и, че открил в родословните книги как цар Тограма имал 10 сина, чиито имена били Авийор, Турис, Аваз, Угуз, Бизл, Т-р-на, Хазар, Янур, Болгар и Савир, а Йосиф сам писал, че произхожда от синовете на седмия син от синовете на Тограма. Според сведенията на арабския летописец Якуби:"древните българи и едновременните талиши, гилянци и алани, прадедите на осетинците били синове на един общ прабаща - царя на Тограма. Те - тези синове на Тограма, четвърти потомък на Яфет били българи, хазари, алани, даду /дако-мизийци/. Хрониката, в която българите са описани като потомци на библейския Яфет, открита от българския учен от еврейски произход Соломон Розанес, съчетана с данните от известния анонимен латинския хронограф от 3 - 4в., определящ цар Миези/Зиези като потомък на Сим, хвърля особена светлина в нашата най-стара история. Двата документа не си противоречат. Те просто доказват една теза, че някога племената и народите са били братовчеди – първи, втори, трети. Затова съпоставката на тези древни документи е особено интересна и предстои да бъде коментирана в този контекст, защото подсказва общия корен на първите древни народи на Балканите, че са били братовчеди.
Що се отнася до българите - те са описвани в най-древните анали още и като едно от трите най-стари скитски племена, измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”.
Древните автори като Ератостен, Аполидор, Посидоний и Страбон описвали дакомизийците само като мизийци. Други съвременни изследователи са проследили и описали преселенията на мизите от Балканския полуостров в Мала Азия. Херодот е оставил сведения за преселения на мизи обратно - от Азия в Европа, до земите на Йонийското море и до реката Пеней в Тесалия. По този въпрос желая да уточня, че всъщност това не са били само мизийци, а именно дакомизийци. С техните прочути жречески общности, касти и с невероятното им устройство на управление, с търговските им умения и занаяти Дакомизийците първи изманифестирали идеите за безсмъртието за което обаче, никъде в древните анали не се споменава нищо. Дори и в старите хроники не присъстват никакви данни за дакомизийците. Затова поколенията не са могли да разберат истината - откъде са дошли знанията на великите племена на одрисите, сапеите, сапите, взаимствани и копирани впоследствие от придошлите траки и останалите древни мигрирали през Балканите народи. И така истинските съставители на същността на древнобългарската общност - мизи, борейци, сапеи и кимерийци/балто – илири/ били първите заселници по тези територии.
Дакомизийците били първите местни стопани, с невероятно по-високи духовни знания, култура и с не-по малко интересни родови патриархални традиции, със своите жреци-царе, със занаяти, ритуали, ареал и богове - неща изключително интересни и сложни. Придошлите траки уважавали дако-мизийците, заради техните знания, вярвания, занаяти и обичаи. А пъпът на Балканите събирал цвета на цивилизациите от времето на най-дълбоката древност. По нашите земи, в района на днешна София, /Сардис/се установили в едно по-късно време и потомци на шардените - Сардите – Серди , кръвно свързани със Сардите от Сардиния. От тук в един по-следващ етап минавали пътищата на семитите яхвисти на МАК- едоните /от кървавия Дон/ и на древните идейски дактили.
3. Като най-устойчиви етноси дако–мизийците и балто–илирите/кимерийци/ са били първите хора в света, развили своя цивилизация.
4. Днес българска кръв продължава да тече във вените на етноси и народи в 5/8 от Северното полукълбо. Нашите предци са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата откак свят светува/отчетени живи и починали/. В този смисъл българска кръв е текла и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи от петте континента. – начиная от Придунавието, Кавказ с Чувашия, Татария, КабардинобалкАРИЯ Ичкерия, Ингушетия, Абхазия, Башкирия, Казахстан, Афганистан, Пакистан, Азърбайджан, Етиопия, Йемен, Персия, Иран, Ирак, Турция, Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикарпатието, Англия с Шотландия, Норвегия, Италия и Америка. Всъщност българите по света са тези, които не попиват корена си, а поливат други. И ако днес се обединят потомците с българска кръв, в старите граници, само живите в момента наброяват над 156 милиона души. А българинът е индивидуалист и то не защото не познава историята си, а защото генетично знае, че историята на света е негова. България продължава да бъде единствената страна в света, която граничи сама със себе си, а българите са участвали в етногенезиса на над 3 милиарда и половина жители на планетата Земя.
5. При природни катаклизми – катастрофи и потопи от преди 70 000 г. пр. н. е. до сега човешката история се е връщала с хилядолетия назад в своето развитие, от най-древните хора – нашите предци не са загубили паметта си за тях. На 6 000 м. височина в Хималаите е открит един от най-древните градове в света, строен наред с Пловдив и Дамаск, които са дело именно на тези древни наши предци.
6. При дакомизийците, сапите и сепейците, полукълбата на човешксия мозък са работили по-добре, отколкото при представителите на всички останали етноси. Жреците - царе на дакомизийците били пазители на уникални древни космогонични знания. Те били основателите на първите херметичните учения, на познанието за времето.С уменията си и с възможностите на своя човешки мозък, жреците-царе на дакомизийците медитирали и пророкували. Владеели, умеели и управлявали невероятни параметри. Само с полета на мисълта и взора си, те организирали и променяли законите на времето. Отново със силата на мисълта си строели, рушели, съзидавали, сътворявали, лекували, предсказвали и управлявали. А в знанията, уменията и във възможностите си – пак те, жреците на дакомизийците, се позовавали на организацията и контрола, в съзерцателната и скоромисловната си дейност. Така пак тогава те стояли на много по-висок пиедестал - много по-високо от небето и звездите и от всичко, което днес се вижда, с просто човешко око.….
Жреците царе на дакомизийците били онези древни посветени мъже, които организирали живота на племената, законите и забраните. Те определяли табутата, догмите, нормите както и високоморалните ценности на античността. Всред тези племена живеели и аскети. Определени посветени от тях били ясновидци. Имало и други, които владеели тайните на гадателското изкуство. Имало и такива, които за да получат “прозрение”, дишали “огнтедишащи треви”. По този начин те изпадали в екстаз по-лесно да получавали информация. Тези своеобразни ритуали, посветените извършвали в специалноотредени древни култови места - реликвени светилища. Подобни са откритите в Перперикон и Старосел, в района на Татул и много други високи места. Последните са само една много малка част от множеството древни, култови места в границите на старите български земи. Защото множество от тях все още не са открити от археолози и изследователи. Някои от тези светилища дори са били умишлено прикрити или преписвани на други етноси.
От тези първи херметични общества водят началото си мистерийте, впоследствие огласени като ОРФИЧЕСКИ. Тези мистерии били свързвани с липсата на полово общуване между различните полове.
А дакомизийците първи на Балканите започнали да произвеждат керамика и порцелан. Тези им дейности се свързват, с откриването на глината и каолина. Дакомизийците, сапите /шопите/ били тези своеобразни далечни откриватели на пръстта каолин, която издържа на температури. Така те постепенно започнали древното ваятелство на грънци и статуи. Започнали да изливат от гипс форми, да оформят първите древни произведения на керамиката. Започнали да използват и счукания камък от мрамор както и самия мрамор.
Тук бих желал да добавя, че днешните шопи, като потомци на Дако-мизийците и сапите, от хилядолетия били и продължават да бъдат най-устойчивото племе. За тях например казват, че "Стане ли време за война - дете у майкая почва да пищи!?"
Защо споменавам това – нека не забравяме, че турците за 500-те години на робство, в които са ни владеели, не са могли да се справят с шопския етнос. Убедително мога да твърдя, че дори “шопите са давали акъл на турските султани как да си управляват империята си. Измежду представителите на същия този етнос е имало немалко съветници на турските султани.
Шопите са исконното българско население от Средна Западна България.
Всичките древни армии, включително и центурионите от армията на Великата римска империя са купували тук на Балканите, от представителите на местните етноси дакомизийци, сапи /шопи/ брустовете. Брустовете те - древните използвали за точенето на своите копия, стрели и мечове.
Дунавската равнина, която продължава да бъде осеяна с хиляди могили, представлява един древен, непроучен некропол на времето. Там са се правили глинени съдове и порцелан от каолина, който липсва в много държави. Оттук занаятите тръгнали и били пренесени по всички крайща на света. От тук тръгнали и уменията на цивилизованите представители на жреческото съсловие на дакомизийците както и уменията и топилните за обработка на руда и на метали.
Дакомизийците и сепите познавали т.н. пясъчни ситнозърнести и ситнотлакозърнести камъни, вадени и от подземните галерии. Задължително условие за тях било, те да не са били излагани на слънце, защото слънцето оказва влияние върху техния строеж и разпад.
В същото време съпругите на царете – жреци били първите, които ползвали привилегията да се оглеждат, в първите древни огледала, произвеждани в земите на Балканите. Тези огледала търговците от тук разнасяли по всички посоки на света, докато местните ги произвеждали. По този начин местните станали и майстори - монополисти на първите великолепни древни огледала, както и на точилата, брустовете за точене от тези камъни, добивани в района на с. Лик, намиращо се в непосредствена близост до днешния град Мездра.
В ежедневието си, жреците царе на дакомизийците царували гордо и достойно и демонстрирали дарби и невероятни знания и способности. Те им се предавали по рождение. Затова от тях, от жреците на дакомизийците, сепите, сапите и сапейците, по-късно другите народи взаимствали. Така се появили впоследствие всичките познати и описвани в историческите анали т.н. “древни велики цивилизации”. А жреците на дакомизийците били първите древни учители, но техните знания били интерпретирани и приписвани на други народи. Тези древни предци, в онова далечно древно време били изключителни хора. С много благородна кръв, с отворени сетива и чакри към Божественото измерение от което те постигнали невероятните си възможности за духовни контакти, медитации и визии. Така жреците узнавали тайните на сътворението и извършвали ритуални своеобразни древни церемонии по кръщаване на местности, планини, дерета реки, езера и морета и океани, които е възможно да носят имената на етносите, които са живели в онези времена на света. Изследователите, които работят по етникона биха могли да разберат имената на една част тогавашните етноси.
Дакомизийците използвали специални татуировки символи върху телата и главите, с които татуирали новодошлите племена. Тези специални знаци – татуировки, отличавали древните един от друг. Така - местните “маркирали” новодошлите. Това били личните им първи и най-стари “опознавателни знаци”. С подобни знаци, жреците предци жигосвали за цял живот новопристигналите. По този начиин дакомизийците извършвали ритуалните древни “покръствания” на придошлите. В това бил смисълът на първото истинско предназначение на също така първите древни татуировки. Чрез тях личало кой, кога, откъде и защо е пристигнал, тук, в земите на дакомизийците. Това се е запазило и до момента, в районите на Петричко, Кюстендилско и в други различни части на Южна България. Като на челата си носят татуиран кръст или друг някакъв белег, известен от онова време. И до днес има живи стари жени, които продължават да носят татуирани кръстове и други знаци по челата си.
Дакомизийците добивали златото и от наносите на реките, по поречията и техните притоци. Методиката им била невероятна. За целта ползвали одрани кожи от най- ваклите тънкорунни овни. Тъй като местният етнос – сепите, от средна и западна България или т.н. “шопи”, били тези, които опитомили овцата. Защо посочвам този факт – именно тогава те започнали да опознават и ползването вълната, и добиването на – месо и мляко от нея като стават монополисти в този поминък преди хилядолетия назад във времето. Отделно за да добиват злато, сепейците, а също и дакомизийците полагали в коритата на високопланинските ни златоносни реки руната на най тънкорунните животни. Вълната попивала златоносния пясък. И когато сапейските пастири изваждали мокрите руна за да ги подсушат на слънце, последните заблестявали, обагрени в цвета на най- старото, чисто и самородно злато в света. После обръщали руната и буквално “изтупвали”полепналите по тях златнтни прашинки. И досега дори днешните потомци на онези прастари народи –шопите, по стародавна традиция продължават да носят кожусите си с вълната навън… И когато завалява дъжд , започва силна буря или става много студено – пак те, шопите, имат навика си да “обръщат” кожусите си от овчи кожи обратно, с вълната навътре за да ги топли…
Интересите на прийждащите към плодородните земи на дакомизийците, към техните“ тлъстопочвени” земи довели в този балкански рай цяло множество племена и народи. Отделно тук идвали също за поклонение и преклонение пред мъдростта на жреците, орфиците и целителите. Идвали да изучават тяхната мъдрост и знания както и заради целебните минерални води и стотиците хиляди билки. А местните етноси са били първите истински исконни владетели на прорицалищата и светилищата в Странджа, Сакар, Родопите, Рила, Хемус и Витоша. Смея да твърдя това, защото в част от митовете, както е известно връзката земя-небе е била представена като космическо дърво, космическа лиана и т.н. Защото именно тук, в земите на Балканите са се родили легендити за царя-жрец Орфей, за легендарната Колхида, за хероя /героя/ Язон и “Златното руно”. Приказката била сътворена от една истина. В нея се разказва за митичната страна, в която се пазело руно от чисто злато, даряващо здраве, безсмъртие и вечна младост. Още една древна местна традиция на древните дакомизийци и сепейци е отразена и в поминъка им да добиват злато, от стотиците златоносни реки по балканските земи. Неслучайно българският учен проф. Рангел Гюров назовава Родопите, Хемус, Рила и Витоша – “Най-големият Клондайк на Балканите”, защото ако в Източните Родопи са се добивали в древността най-много злато и скъпоценни метали, то в сравнение с тях Клондайкът на Новия свят и Америка би могъл да се оприличи само и единствено на…”сиромашка флотационна работилница”. Защото според българския учен именно в Родопите е било извлечено повече злато, отколкото в целия свят.
7. За да постигнат тези високи достижения от огромно значение са били и добрите климатични условия на Балканите. Тук през региона на днешния град Перник, някога преди настъпването на последната ледникова епоха е преминавал Екватора. Ярко доказателство за това е наличието на въглищните пластове и тяхното разположение в една линия от Балканите до Донецк – Донбас.
8. Придунавието е било древната прародина на Шумер. Тук на Балканите е била истинската древна прародина на легендарния Билгамеш /Гилгамеш/, от която прадедите му тръгнали на изток. Към страната на изгряващото слънце - Лугал Демир Енки след един гигантски Потоп, в онова праисторическо време.
Българите по света са тези, които не поливат своите корени в България. Българите са поливали и продължават да поливат други, на други държави и континенти, което води до изменяне на кръвна група - РН отрицателно. По същата тази причина следва да спрат и войните, защото в тези войни са се били и продължават да се бият представители на сродни етноси, на братя или братовчеди по кръв, не до девето, не до петнадесето, а с роднинска връзка до двадесет и второ и нагоре колена в хилядолетията, нещо което в един прекрасен ден науката ще може да докаже, в момента, в който бъдат изработени апаратури, които да преценяват етн нашите учени не следва да се учудват от факта, че Придунавието ни ще се окаже родината и на …древен Шумер шумерите - Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско. Известно е, че древният шумерски зодиак започвал със зодията СТРЕЛЕЦ, а не с Овена, както станало впоследствие. В този шумерски календар имало 13 месеца, докато във Вавилонския 12. Докато Вавилонското летоизчисление започва от преди 457 000 години и е регистрирало няколко потопа. Що се отнася до писмените знаци, известно е, че шумерските, бабилонските /вавилонските/, акадските, халдейските и египетските клинописи са се различавали значително от по-късните – тези на древните перси. А върховенството на боговете започвало с това на бога Мардук /МарДУХ/. В едно малко по-късно също древно време, когато ахеменидите печелят благоволението на бога Мардук /МарДУХ/, египтяните вече са се покланяли на бога Ра, докато някои от предците ни изповядвали религията на Танг – РА. И ако най- древният известен български зодиакален календар е бил създаден почти по едно и също време с шумерския, трябва да се знае, че е имало още един, още по-стар от него, който е бил създаден във време, интерпретирано впоследствие неправилно от страна на византийските хронисти. Това време било свързано с Малоазийската ера а и за този календар се споменава в хроники, датирали го във времето отпреди 5 504 г. пр. Христа. Ако приемем, че предците ни, най-древните прабългари, дако-мизийците, сапите, сапейците, арменците, шумерите и много други народи, населявали първи Балканите, в онава толкова много отдалечено от нас старо време са тръгнали почти заедно по пътя на цивилизацията в същата тази дълбока древност, те отново почти едновременно са стигнали и до всички свои кулминации както и и до големите си научни и културни открития.
9. Началото ни е толкова древно, колкото днешните историци въобще и не могат да си представят. Според някои съвременни езиковеди, древните рунически надписи са се оказали сродни, с обозначенията от езиците на осетинците и талишите. Т.е. сродни с обозначенията на ИРАНските народи, които някога са живели заедно с българите на едни и същи общи територии в района на придунавието.
Точно затова днес известният Именник на българските ханове, в този смисъл трябва да има точен прочит. А не както е угодно само на някои властимащи. Българите в действителност са били най-старото от трите най-стари скитски племена между най-старите жители по долното течение и делтата на реката Дунав както и по крайбрежието на Черно море. Прабългарските племена заедно с готите и хуните били тези, които в действителност започнали да рушат основите на Римската империя. Ние наистина имаме право, но не да искаме “да влезнем отново в Европа”, а да искаме лигитимирането на мястото, което по право ни принадлежи. Защото най-жалкото за нас българите е, че европейците не оценяват значението на техните исторически корени или както бе казал небезизвестният хронист Йоан Скилица : . Откъде са тръгнали, за да се населят в Европа, където ние вече отдавна сме били, тъй като континентът е бил наш! Нека сегашните европейци да се опитат докажат откъде са дошли. Защото вече е време, светът да узнае не за друго, а именно за българския принос в /техните?/ и световната история.
Според моите изследвания историята ни започва от преди четири потпа и половина, което ще рече отпреди 53 000 г. пр. Хр. А най-старата българска летопис “Именникът на българските ханове” е била написана на езика на древните българи. От написаното обаче става ясно, че Авитохол, всъщност би могъл да бъде отъждестевн и с библейския Ахитофел.
/Бел.авт/.
Самият документ “Именникът на българските ханове” за пръв път е бил интерпретиран от руския учен А. Н. Попов през 1866 г.Съвременните изследователи счтат, че текстовете в него са спорни по отношение на пасажа, “До тук с царете асирийски, след тях управлява Навухудоносор!”, което навежда експерти на мисълта, че “Именникът” се отнася към старобиблейско време и е най.малко с две хилядолетия по-стар от времето, прието като официална дата в годината 681 - година на образуването на българската държава. Идследователите на именника го считат за най-ценния и достоверен източник , доказващ хилядолетните астрономически и астроархеологически практики на предците ни прабългарите, които пак хилядолетия назад във времето са създали най-точния слънчев календар в историята на човечеството. Този Вечен календар вече е предложен от страна на Международната организация “Юнеско” за бъдещ “Световен Вечен календар”.. А най-напред в именника е вписано името на легендарния създател и един от основателите на българската държава – Авитохол за когото някои съвременни изследователи се питат дали той не е библейският Ахитофел?!
Акад. Йордан Иванов:
Родът Дуло наистина е най-старият династичен род В СВЕТА. Името Дуло още от най-дълбоки времена е означавало “светлина, светкавица, мълния”. То и до днес продължава да се идентифицира с името на бога Толо – Дуло и със Слънцето - ТангРА.
И ако 33 000 г. пр. Хр. по поречието на реката Дунав е било разположено царството на държавата Итил, в хрониките за “ремонтирания” древен Прабългарски календар се казва, че летоброенето започнало хилядолетия пр. Хр. във “времето, което там отмервало периодите по династии и катаклизми и по царе като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло”. Точно този владетел някои историци са склоннида приемат, че е бил създател първата българска държава Итил през 14 953 г. пр. Хр. Аз обаче съм длъжен да уточня, че това е станало много много по-рано когато коляното на цар Джам Инджик Дуло, който официално е бил считан от най-древните хронисти за създател на първата българска държава Итил. Коляното Дуло управлявало 300 години. А думата “Итил” е означавала още и числото седем.Гърците и римляните така са интерпретирали времената, щото да не може да се получи реална представа за някои действителни станали важни житейски събития. От летоброенето на Болжските/Волжските/ българи приписвано към 33 000 г. пр. Хр. става ясно, че времето, измерено по династии и катаклизми е започнало от мандата на управлението на монарха Джим Инджик Дуло през същата тази 14 953 г. пр. Хр. Сериозно и категорично смея да заявя, че царството - държава Итил, принадлежала във времената преди Ноевия Потоп на предците прабългари, се е намирало на едноименната река, чието начало е обърнато на изток./Виж преписката на царя на Тограма и еврейската диаспора/. Тогава реката Дунав е била наречена с най-старото си име – Итил. Единствената река, която е текла, тече и ще продължава да тече само на изток, а също и за да се измине протежението й, е необходимо време от порядъка на четвърт година.
/Бел. Авт/.
В един средновековен разказ за древната пророчица Сибила, записан в българския Панагюрския апокрифен сборник от ХVІ 16 век откриваме още един древен текст, преразказан от неизвестни автори, в който чрез приказката за древната пророчица Сибила се описват роднинските корени на народа ни. И така, в апокрифа - приказка се разказва как древната пророчица, разгадавайки един колективен сън на жреци-съдници, съобщила чрез пророчество, откъде се е появило племето на Българите:
"Господният пророк цар Давид бил много похотлив. Даже когато седял, семето му изтичало. Затова му подлагали съд и силата му изтичала в съда. Веднъж един негов слуга избърсал съда отстрани със стиска трева и я хвърлил. Една гъска изяла тревата и снесла голямо яйце. От това яйце се излюпило дете от женски пол. То имало нозе на гъска. Тайно съобщили на цар Давид за това и той, като разбрал как се е случило, рекъл:
-ЗАВЕДЕТЕ Я В ЗЕМЯТА УГЪР!
Нарекли момичето с името Мария. Понеже била много красива и много мъдра, повече от всички на света, хората и се възхищавали...А тя самата се нарекла Сибила - по-мъдра от царете!
Тя завладяла цялата земя Угър и зацарувала. На нея се възхищавал и подчинявал и Рим...Там пророкувала за Христос, както бе рекъл господ на цар Давид :
ОТ ПЛОДА ТИ - ОТ ПЛОДА НА ТВОЯТА УТРОБА ЩЕ ПОСТАВЯ НА ПРЕСТОЛА ТИ!
Тя разбирала всички пророчества и много се надявала, че от нея ще се роди Христос и затова пазела девството си. Един ден обаче сто, жреци, които тогава са упражнявали професията на днешните съдии, видяли един и същ сън и от него Сибила разбрала, че това, за което се надявала, нямало да стане...
Съдиите рекли на Сибила: ГОСПОДАРКЕ, НИЕ ЩЕ ТИ РАЗКАЖЕМ СЪНЯ СИ, А ТИ ЩЕ НИ ГО РАЗТЪЛКУВАШ. ВИДЯХМЕ, ГОСПОДАРКЕ НАША, ДЕВЕТ СЛЪНЦА, СИЯЕЩИ НАД СВЕТА!
Сибила им рекла - опишете ми как изглеждаха в съня Ви деветте слънца...
И съдиите и отговорихли:
ПЪРВОТО СЛЪНЦЕ ИМАЛО МНОГО ЛЪЧИ. ТИХО СИЯЕЛО. БЛЕСТЯЛО ОСЛЕПИТЕЛНО И ОГРЯВАЛО СВЕТА /като символ на Тангра!/. ВТОРОТО СЛЪНЦЕ БИЛО ЯРКО КАТО МЪЛНИЯ. ПЛАМЪК ИМАЛО. ТРЕТОТО БИЛО КЪРВАВОЧЕРВЕНО.ТРИ ПЪТИ ПОМРЪКВАЛО, НО БИЛО ЦЯЛОТО В ПЛАМЪЦИ И МНОГО НЕОБИКНОВЕНО. ЧЕТВЪРТОТО СЛЪНЦЕ СЪЩО БИЛО КЪРВАВОЧЕРВЕНО...ЖАРЕЛО МНОГО И ПО СРЕДАТА МУ СЕ ВИЖДАЛ ЦАРСКИ ПРЕСТОЛ...ПЕТОТО СЛЪНЦЕ СИЯЕЛО СЪС СИНЬО-ЧЕРВЕН ПЛАМЪК И БИЛО МНОГО СТРАШНО. ШЕСТОТО СЛЪНЦЕ БЛЕСТЯЛО КАТО СНЯГ. СЕДМОТО СЛЪНЕ БИЛО МНОГО ГОРЕЩО И КЪРВАВО...СТРАШНО БИЛО ДА ГО ПОГЛЕДНЕ ЧОВЕК. ОСМОТО СЛЪНЕ БИЛО ЯЛОТО В ОБЛАЦИ, А ПО СРЕДАТА МУ СЕ ВИЖДАЛА ЕДНА РЪКА, КОЯТО ПОКРИВАЛА СВЕТА...НАЙ-СТРАШНОТО БИЛО ДЕВЕТОТО СЛЪНЦЕ - ЧЕРНО, СЪС СИНЬО СИЯНИЕ ОКОЛО НЕГО...
Сибила изслушала жреците, помислила и после им казала:
Деветте слънца са девет рода. Първият род били българите – даки, сепейци, мизийци, “шопи” - добри ,гостолюбиви, горди,. истинни и незлобливи! Обичали чужденците и вярата в боговете. Те били орисани да предадат правата вяра Богу, превъзхождайки целия свят. Вторият род били грузинците. И те били кротки, обичащи чужденцците, незлобливи и любезни, почитащи свещениците и за Бога разпитващи. Третият род били елините - гърците. Самохвалци били! Те размествали историята и царете! Нарочно се. смесвали с всички народи за да крадат от тях истина, а същевременно и да си приписват заслуги на другите племена и народи. Четвъртият били библейските евреи..."
Определено мога да твърдя, че предците ни, старите Болгари са кръвни роднини с татАРИЙ, авари, хазари, азахи, бизли, савири, авиУРИ, трани и янУРи, балто –Ил -ИРИ и в този смисъл днес антрополозите са тези, които би следвало да имат най-много работа, а не да си мълчат. Коментирайки тези въпроси бих желал да подчертая, че българинът днес е индивидуалист, но не защото не познава историята си, а защото генетично знае, че историята на света е негова – тя му принадлежи.
Мога категорично да заявя, че всичките тези племена са били наши братовчеди – първи, втори, трети. Затова се среща прилика в едни или други държави, защото генетичното, великото не може да се загуби..
Още от най-дълбока древност, предците ни са произвеждали зърно от тревата КОИЛ – див овес. Неговите хибриди търговците от древността са предлагали, разнасяйки го и засявайки го в поречията на реките Нил и Ефрат. От това жито се удължава човешкият живот на консумиращите го. И както сочат етнопедагогът проф. Петър Петров и редица други учени, още от най-дълбока древност по нашите земи са билии култивирани и отглеждани пшеницата и ръжта. В Пернишко, Кюстендилско и Хасковско са били местата, където за пръв път в света се е отглеждала пшеница. С право България може да бъде назована прародината на пшеницата и ръжта.
Можем да наречем древните ни предци истинските създатели на съвременното генно инженерство, проявило се и практикувано в земите ни около днешната ни столица в подножието на планината Витоша, на Запад от София и в района на Хемус /дн. Стара планина/.
Това са само някои от основните характеристики на предците ни от древността, на техния бит и култура, станали първооснова за устойчиво развитие на човешкото общество..
Автори:
Акад. Йордан Иванов
и
асистент Анна Зографова – чл.кор. на академия МАБИК
Mont-press.com -
| Бр. 80 (1517), год. ХVIII, 16 - 17 октомври 2007 г |
 |
| Акад. Йордан Иванов |
Няма коментари
