Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2009 14:35 - Българите на Балканите през V - VII век - научен доклад на Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - чл. кор на академия МАБИК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1289 Коментари: 0 Гласове:
0



  Българите на Балканите през V - VII век
Научен доклад
от
Научно-практическата конференция, организирана от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК
ПО
темата”Ранносредновековните българи – V – VІІ век”, проведена в София на 9 и 10 май 2006 г.
Автори:
Акад. Йордан Иванов - изследовател и консултант по исторически, археологически и природни богатства
и
Анна Зографова – член кор. на академия МАБИК

 
image
Акад. Йордан Иванов
За V – VІІ век индекс за българската история и култура на Балканите са старите книги. Трябва обаче да отбележим, че българската древност продължава именно до VІІ век, когато ние първи регистрираме царство на континента Европа, преди останалите днешни европейски монархии. Тъй като в момента най-скъпият подарък за българската нация ще бъде реституция на истинската най-стара българска история, чрез нашето експозе сме се постарали да докажем, че има много непроучени данни за България и българите в най-важните европейски исторически анали. От 14 вековното официално присъствие на българската държава в Европа след последния потоп българската история прекарва скрита в аналите на Ватикана, на френски, арменски и арабски източници, които ние отново трябва да преоткрием и прочетем. Предмет на конкретното изследване е фундаменталният исторически труд от ХVІІІ век на знаменития френски историк LEBEAU в 21 тома, включващ стотици хроники, манускрипти, исторически описания, разкази и анали. В този смисъл нашето послание е те да бъдат прочетени от специалисти. Целта е да бъдат почерпени знания за най-старата българска история от този уникален извор на парижкото издание “Histoire du bas empaire”. Същият труд е едно невероятно съкровище не само за българската, но и за европейската история. Авторът LEBEAU завършва писането на томовете през 1757 г. Неговият апостолски подвиг е датиран пет години преди йеромонахът проигумен Паисий да напише в Зографския манастир "История славеноболгарская"/1762/, ползвайки немски анали и известната Маврубирова история за българи, сърби и за царете. За сведение на историографите – в момента в аналите на Френската национална библиотека се пазят многотомните издания от “Histoire du bas empaire” на LEBEAU – парижко издание от 1804 г. и от 1834 г. Десетилетия наред членът на Френската академия на науките LEBEAU е събирал, обработвал и редактирал стотици, описания, хроники, истории и жития от Арменски, Византийски, Латински, Български, Арабски, Гръцки и Турски историографи. Комисията на Френската академия на науките, натоварена особено отговорно да оцени многотомника на LE BEAU “Histoire du bas empaire”, заключава: “Този труд прави чест на Академията и на автора!”. В същото издание открихме особено интересни сведения за контактите на българи в периода V – VІІ век с владетели, управлявали Римската, Византийската и Турска империи. Открихме също и много подробни описания на събития, случили се в ранното средновековие в Европа. Проучвайки всичко, публикувано от LEBEAU за старата история на българите, преди основаване на българската държава, английският професор по Римска и Византийска историк GOOLD, преподавал през втората половина на ХІХ век в Цариград, споделил през 1862 г. пред тамошни будни наши книжовници, че черпел данни за историята на българите не от другаде, а именно от многотомното издание на LEBEAU “Histoire du bas empaire”. Като историк, професор GOOLD изнасял пред аудитория от българи лекции в Цариград. Разказвал им за мощта и величието на средновековните български владетели, за царствата ни, застрашавали Византия с многократни набези, за десетките обсади на свещения град Цариград, в които са участвали българи. След 1910 г. инспириран от труда на LEBEAU “Histoire du bas empaire”ученикът на професор GOOLD - българският общественик и изследовател Д-р Хр. Т. Стамболски превел от френски на български фрагменти от неговия фундаментален труд. С помощта и финансовото съдействие на г-ца Елисавета М. Тенева през 1914 г. Д-р Стамболски представя в един значително съкратен вид преразказ на трудовете на LEBEAU. Той озаглавява своето съчинение ”Издирвания по старата българска история”. Отпечатва я в печатницата на Народното Осигурително дружество “Балкан”. Оказа се, че историците и историографите ни франкофони до момента въобще не са се погрижили да преведат 21 томното издание на LEBEAU “Histoire du bas empaire” - един от най-дълбоките европейски извори за родната ни история. Днес Френската национална библиотека предоставя ИНТЕРНЕТ достъп до многотомното издание на LEBEAU. Книгите по томове са описани във всички архиви и справочници на Сорбоната и Френската академия на науките. Те обаче остават непреведени, непрочетени и непроучени от болшинството български историци-специалисти, защото някои хабилитирани личности в България са готвили и продължават да готвят по тях професури и докторантури, без да информират академичните ни среди, студнети и специалисти, откъде черпят сведения и познания и нарочно заблуждават, за да са единствените, които ползват сведения от там. По-страшното е, че има и съвременни български автори и историографи, почерпили сведения от същото 21 томно съкровище “Histoire du bas empaire”, които “преписват” или просто пренаписват историята на LEBEAU наново в книгите си, представяйки я за своя, без да се позовават на източника. Затова въпреки похвалния стремеж на плеадата уважавани български родолюбци и учени, да напишат най-после истинската история на предците, това все още е само едно пожелание. Защото не са сменени образователните програми по история и не е включена специалността българознание в хуманитарните ни Университети. Едно цялостно проучване на историческите трудовете на LEBEAU би допълнило представите за средновековната ни българска история. Затова данните на всичко, написано като се започне от българския патриот и революционер Георги Сава Раковски, от чеха К. Иречек, проф. В. Златарски, Юр. Венелин, Баласчов, проф. Т. Бурмов, Йоаким Груев, Марко Балабанов, П. Р. Славейков до наши дни ще се окаже спорадично, ако не бъдат взети под внимание всичките събития и факти, описани от LEBEAU в неговите книги както и в арменските извори. LEBEAU ЗА ПРОИЗХОДА И ПОЯВАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ИСТОРИЯТА V – VІІ век: “485 г. след Хр. по време на царуването на император Зенон, тракийският му генерал Теодорик, по народност гот, после готски цар се оттегли в Noves – Свищов в Мизия, където обикновено живееше, но биде принуден там да се залови за оръжие за да отдалечи от тая провинция една буря, която я застрашаваше. Българите напредваха покрай черното море и отиваха към Дунав. Навикнали да понасят добре глада, българите се хранеха с млякото на кобилите си, и конете им бяха свикнали дълго време без храна. Теодорик не очакваше признателност от страна на Зенона, но той отиде срещу тези варвари българите, на които името само правеше императора да трепери в палата му; той мина Дунава и отиде да ги търси по бреговете на Бористен/Днепър/, разби ги и в битката нарани главатаря им, именуван Либертем, който можа да се изтръгне из ръцете му само с бягство. Историкът Райске описвайки церемониалите на цариградския двор разказва/том 2,стр. 393/, че император Константин профирогенет споменувал в историята си, че отличилите се в големи подвизи и заслуги български велможи носели титлата Турхан, с привилегиите й да влизат при императора без предварително известяване, прошка до девето престъпление и обсебване на цялата си плячка в походите - “Histoire du bas empaire”, Т.10, 64 стр. Това спомянуване за българите, отбелязано и в панигириката на стр. 269 на Еннодий, бе първото указание за участието на българите, които в края на V век взеха участие в работите на хуните и напреднаха по Дунав, където са прескочили и установили върху южните брегове на тая река и са основали царство, което многократно се разширява. Там тяхното име се увековечи и до сега и си остана върху сичката земя, находяща се между планините на Тракия /Хемус-Балкана/ и течението на Дунава от Белград до Черното море. Българите получили името си от регата Болга /Волга /, която те обитаваха; обаче според Мовес /Мойсея/ Хоренски, стар арменски географ от 450 г., сл. Хр. Реката Болга е получила името си от Българите, защото тая река се наричала в старо време Атал от Татарите и всичките други варвари. Според Хоренски, българите били известни в Армения като народ, много по-ранен от него, като един могъщ народ, обитавал твърде далече зад Кавказ. А една многочислена колония под предводителството на главатаря Вунд се е установила в Армения на север от Аракс един век преди Христа при царуването на Арсас І от 129 до 116 г. пр. Хр. Българите според Мовсей /Мойсей/ Хоренски били известни в Армения по времето му, и много по-рано от него 488 г. – В тази година българският цар Виза като минал Дунава, срещнал го Теодорик; в станалата битка Виза бил убит./ “Histoire du bas empaire”- Т. 7,159. Тогава и хуни кутигури и част от рицарите на Ернак и покойния Денгизик – утигурските му “Куликовски алани” нападнали Тракия, Македония и Илирия. 499 г. сл. Хр. По време на царуването на император Анастасий, Българите минаха Дунава, нахлуха в Тракия, която опустушиха и след една победа над 15 000 ромеи гърци, командвани от илирийския военачалник Арист, който ги пресрещна по бреговете на реката Зурт той се обърна в бягство и изгуби повече от 4 000 войни. Ромеите за да намалят срама казали на императора си, че българите спечелили победата чрез баяния и магии. Т.7. стр 244. 505 г. – на Дунава се вдига въстание на федерата Мундо. Император Анастасий започва да строи 50 километровата стена от Черно до Мраморно море срещу набезите на българи и склавени. 531 г. – българи, хуни, анти, склавени многократно форсирали Дунав. Нанесли невъобразими щети на римляните, според Прокопий Кесарийски. След поредните им набези, император Юстиниан по произход от местните, назначава анта Хвалибуд за командващ по Дунав. Името хунногундури, което българите носеха от преди да се разбере, че произходът им е общ с хуните. Император Константин Профирогенет/Багрянородний/ и патриарх Никифор ги наричали Хунногундури. Теофан ги наричал Хуновендобългари, като да казва, че българите са произлезли от Хуни и Склавени, а...... според готския историк Йордан, склавените, съединени с българите и хуните, съставляват онази част от вендите, която се наричаше Анти. Заемаха те бреговете на черно море от Днестър до Дунав... Hist. Du bas emp. T. 4.,T.6, 537 г. – готите обсаждали Рим и на помощ на Велизарий идвали българи, склавени и анти. 538 г. - в началото на тази година една многобройна войска Българи, според Малала Хуни, предводителствана от двамата царе Булгер /Вулгер/ и Дрогон, нападнали 558 г. – тюркски племена от Евразия прииждали към Европа като вулкани.... 559 г. - българи и склавени завладели Тракия и обсадили Константинопол, където отбраната командвал Велизарий. След безуспешен щурм българи и славяни попаднали в засада, но император Юстиниян - /който е от дакомизийски произход/ великодушно ги пощадил. Велизарий отблъснал и хан Заберган зад Дългата стена. 560 г. - утигурите признали властта на аварите. 575 г. - образувал се съюз на тюрки и утигури. 582 – 602 г. - византийските хроники на Йоан Ефески съобщавали за прииждащи българи и берсили и тяхното пристигане от Берсилия, намирала се някога в прикаспийските степи. 597 г. – авари и българи обсаждили Сингидун /Белград/ и се пренасочили към Солун. 599 г. - българи и авари щурмували Константинопол, но епидемия прекратила щурма. Започнали брожения срещу Маврикий. 619 г. - в Константинопол се установило хунско посолство от оногури от западно-сибирски произход, българи и пр. под представителството на хан Органа и неговия племенник Кубрат, основател впоследствие на “Стара Велика България”. 623 г. - склавени въстанали и издигнали френския търговец Само за управител на бохемската държава, просъществувла до 640 г. 633 г. - братът на хан Кубрат Шамбат Кий основал държавата Дулоба със столица Самбатос/Киев/. Дулоба съществувала 33 години. 626-630 г. – Курт станал хаган на Велика България. Организирал обединение на кутригури, утигури и оногури. 630 – 634 г. започнали междоусобици в Тюркския хаганат. 631–635 г. Българите създали Велика България, източно от Азовско море начело с хан Кубрат. 642 г. – умрял ханът на оногурите Кубрат, живял до царуването на Константин Погонат. ОЩЕ ЗА МИСИЯТА НА БРАТЯТА - СИНОВЕ НА КУБРАТ 650 г. – след смъртта на хана на оногурите Кубрат под натиска на хазарите държавата му се разпада и част от кутигурите отсяда в района на средна Волга и Кама, две части кутригури тръгват на запад като едните се присъединяват към аварите, а другите с лангобардите заемат провинция Бенвенто. Четвъртите тръгват с Аспарик – най малкия му син. Така българите като се разпространиха на запад – синовете на хана Кубрат, бяха запазили вехтите си земи зад реката Болга над Черното море, които Теофан нарече Великата и стара България. Днес /1775 г./те съставляват една руска провинция, наречена Булгар. Там е била столицата на Господаря. Най-старият от 5-тях братя Базиан или Батбайс си остана там и потомството му трая дълго време; но като отслабна от раздялата на братята си, не можа да противостои на Хазарите, народ многочислен и могъщ тогава, пришелец от Берзилия, Сарматско, който беше покорил всичките ония области, лежащи, лежащи между Болга и Черното море, и го принудиха да им плаща данъщ, нещо което беше предвидил баща му. Вторият брат, именуем Котраг, премина Дон и се установи по край тая река срещу старата България. Четвъртият мина Дунава и отиде в Панония, гдето се присъедини с Аварите; петият отиде по-далеч към запад, в земите населявани от християнските народи, отправляющ се в Пентаполска Ревена/в Италия/. Той, вижда се е тоз Алзеко, който дойде в Италия през 663 г., в края на царуването на ломбардския царГримоалда и се смеси с Ломбардите в Бенвентската област. Третият брат завърши мисията на братята най-славният Аспорк – Аспарух, биде началник на новия Български род и народ, който повече от три века беше бич от към запад за ромейската империя. LEBEAU “Histoire du bas empaire”: “Дали за отмъщение или съгласно с истината, гръцките автори наричат българите – един народ нечист, порочен, гнусен, Теофан; Богоумразний – Константин Профирогонет – и им приписват един позорен порок, с който се петни още името Българи в повечето ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ” Бел. авт: акад. Йордан Иванов - Европа затова има такова отношение към нас, защото там четат тези книги, които не са достояние на нашето население! 650 г. - управляващата династия е от рода на Ашина в Хазарския хаганат на каспийското крайбрежие. Хазария завладява Велика България. 660 г. - войните и рицарите на Аспарух минали Дунава. /Формира се Дунавска България, а част от Велика България се подчинява на Хазария Батбай/. 663 г. – през същата година много българи под предводителството на хан Алзеко достигнала Италия и предложила услугите си на царя на Ломбардите Гримоалди, в замяна на което ханът поискал земя за настаняване на хората си. Царят ги пратил на сина си Ромюалд, който ги настанил в областта Бенвентска /Банванто/. Тези нови гости станали силна помощ против предприятията на Императора, който стоял в Сицилия с намерение да предприеме нови опити против Ломбардите. Жанон забелязал, че езикът на българите съдействал още повече за развалата на латинския, вече развален от намесата на Ломбардите. Тези българи възприели езика на страната без да изоставят своя идиом /език/, с който са си служели от после още дълго време - LEBEAU “Histoire du bas empaire”, Т. 11, стр. 225. 679 г. – част от българите с аварите след като преминаха по бреговете на Дунава, Дакия и Мизия, не търпейки чуждо владичество се оттеглиха във владенията на французския цар Дагобер и му поискаха убежище. Той ги прати да прекарат зимата в Бавария после реши да се отърве от тях и заповяда да изколят всичките с жените и децата. От това ужасно убийство загинаха 9 000, а само 700 се спасиха като намериха прибежище при Винидските славени в Адриатическо море 702 г. – след смъртта на Аспарик - Аспарух управлението поел Тервил, коронован за цар през 705 г. Историята следва с продължение, което ще бъде представено на следващата научна конференция и на Конгреса на академия МАБИК. БИБЛИОГРАФИЯ: 1. LE BEAU - “Histoire du bas empaire” – томове от 1 до 21, издание Париж, 1804 г. Ако нашите читатели желаят, биха могли да коментират текста или да ни изпратят материали и мнения, информации за други източници, които могат да се ползват по темата.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466093
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634