Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2009 16:42 - БОРИС ТАНУШЕВ - ЖУРНАЛИСТ:"ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА!"
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2385 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 05.08.2009 12:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    БОРИС ТАНУШЕВ ЖУРНАЛИСТ НА СВОБОДНА ПРАКТИКА:   ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА!”     image    МИРКО, ЛЕЙНИ И ИВИ, КОИТО В МОМЕНТА СА ДАДЕНИ НА РАЗЛИЧНИ ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА!     Наскоро българските медии отбелязаха две години от освобождаването с френско посредничество на българските медици от либийския затвор. Също така наскоро, но вече в самата Франция магистратите от висшия съдебен съвет решиха, че техен колега съдия следовател, вкарал в затвора само по донос, без основание, за срок от 1 до 3 години 18 души за сексуално насилие върху деца в така наречената афера от Утрo(l"affaired"Outreau), не заслужава по-строго наказание от едно обикновено мъмрене.   Общото и в двата случая е, че висшата френска администрация се оказва с по-голяма влияние и меродавност от обичайното съдопроизводство. По исторически причини – необходимостта от налагането на общ национален идентитет, чиновничеството във Франция още от времето на абсолютизма е всесилно. И нещата в никакъв случай не се променят към по-добро след периода на френската революция. Цветът на нацията е избит и носител на известното „ държавата това съм аз” става чиновничеството – социален слой, даваща едновременно защита и власт на ощастливените да му принадлежат индивиди.   И до днес кариерата на държавен служител води класацията в предпочитанията на средно статистическия французин, като по-доходоносна и по-защитена от тази в частния сектор. Веднъж издържал конкурса за чиновник, въпросният служител получава нещо като индулгенция за непогрешимост с допенсионно осигурен държавен пост. При толкова ясно отдадено предпочитание към въпросния статут осъществяваната от чиновничеството държавна регулация на обществото има тенденция да се самодоказва и самоподдържа. За справка – само в централното кметство на Париж има заети два пъти повече чиновници отколкото във всичките институции на Европейския съюз взети заедно.   Затова и се стига до парадокса веднъж взето решение от овластен чиновник трудно (ако не и невъзможно) да бъде променено. Има например във Франция законодателство в защита на децата, според което, те могат да бъдат отнемани от родителите им, дори и да са чужденци, ако последните не се грижат за здравето им, не ги изучават или пък се държат лошо с тях. И това може да става по експресни процедури, без първоначално решение на съда, единствено по прецинка на социалните служби, които в тези случаи реагират изключително по сигнали, които често пъти не представляват нищо повече от обикновени доноси.   Трябва да се знае, че в чиновническа Франция доносничеството не само е толерирано но и поощрявано (ако примерно някой съобщи за случай на укриване на доходи от трето лице той получава отстъпка в данъците си). Доноса (във Франция термина няма пейоративен смисъл) е и едно от средствата за осигуряване на препитание на стотици хиляди служители, както е в случая с индустрията, в която се е превърнала отнемането на деца от родителите им. По официални данни всяко второ дете от сигнализираните се оказва впоследствие неправомерно отнето от родителите му.   Такъв е и случаят на моето българско по произход семейство, при който и четирите ни деца бяха отнети от френските служби по донос и пласирани разделено в различни семейства. Деца на 13, 7, 5 и 2,5 години, които никога не са били в лошо материално състояние – аз работех на постоянен договор в Страсбург, не са били малтретирани или в недобро здравословно състояние, бяха измежду първите по успех в класовете си. Но тази, която скалъпи доноса срещу семейството ми, беше за разлика от нас чиста французойка, макар и безработна, и мотивирана от факта, че получавайки правото да се грижи макар и само за едно от децата (най-голямото) получава всъщност правото на парична помощ от държавата в размер на една заплата.   Между другото, за представата, която се изгражда във френските медии за българите (извън отзвука за медиците ни в Либия). - Ако по тамошната телевизия минават от време на време репортажи за нас, то те основно са свързани с далаверите на българските цигани, на които никога не се споменава етническия произход, а само това, че са българи, за разлика от техните френски събратя, с които те са във връзка, за които изрично се подчертава, че са от цигански произход. Поучително в това отношение е да се прочетат статиите и във френските енциклопедии посветени на Тракия, Добруджа, Македония където българите, турско според авторите им племе, са представени като нашественици по въпросните земи.   И за да се върна на темата с децата, която извън предубедеността срещу нас българите, е и тясно свързана с насажданото във французите убеждение за непогрешимост на по същество несменяемите им държавни служители. - Веднъж взето решение за отнемане на децата от съответните служби, целта на задължителната последваща съдебна санкция за това действие е не толкова да търси истината, колкото да оправдае на всяка цена вече взетите мерки – постулата за непогрешимост на службите.   Ето защо френският съдия, за да съчетае явното несъответствие между фактите и предприетите вече действия, ни изкарва нас родителите ненормални. Механизма е съвсем прост. Назначава ни се психиатрична експертиза, като на експерта се предоставят материалите от доноса, без да се уточнява, че те не са дебатирани или конфронтирани като факти, но затова пък представени като достоверни от съдията. От тук нататък, на „експерта” на който и през ум не му минава да подложи на съмнение авторитета на съдията, решава че родителите са параноици, тъй като оспорват „фактите” а и „втвърдени”, след като не приемат вмешателството в личния им живот на службите, които не желаят нищо друго освен добруването на семейството им. Така, съдията веднъж получил обратно „експертизите” може вече да твърди, че „резултатите им потвърждават направените наблюдения”.   За съжаление, френският апелативен съд с нищо не надхвърли „обективността” на първоинстанционното решение. Вместо да търси дали има реални основания за постановяването на подобна присъда, той се занимаваше главно с въпроса как се изпълнява наложеното  разделение от децата. Несъстоялата се санкция от второинстанционния съд всъщност даде основание на детския съдия да стовари с цялата му тежест административния произвол който произтича от статута му на безнаказанност (виж по-горе аферата Утро).   С мълчание бяха подминати българските експертизи, които доказват, че сме нормални и любещи родители – идентично на  начина, по който и експертизите на френския професор Люк Монтание бяха отхвърлени от либийския съд. Без никакво основание в реалността беше удължено от съдията с още една година отнемането на децата ни, служейки си между другото с аморалната манипулация, че те (разпитвани не в наше присъствие), вече не искали да се върнат при родителите си. И въпреки че имаме право да ги виждаме само по час и половина два пъти в месеца (поотделно аз и жена ми) в затворено помещение и в присъствието на френски надзирател, беше ни отнета и възможността да ги чуваме по телефона под предтекст, че говорим с тях предимно на български и това не позволявало да бъдем адекватно подслушвани.   Върхът на това „правосъдие” беше обаче, когато съдията в последното за сега заседание пред 5-ма свидетели заяви приблизително следното – че докато аз обжалвам неговите решения, не съм готов да видя децата си и това състояние на нещата може да трае още години! Какво друго още мога да добавя след този финален правосъден акорд, освен факта, че не е достатъчно да нямаш в държавното си наименование определението „Джамахирия”, за да претендираш за правова държава. Още по-малко да претендираш за учител в областта на човешките права, когато в ролята на такъв си оставил да се изживява безнаказано бюрокрацията.
*С Л Е Д В А!/



Гласувай:
5



1. bovari - Другата Франция
06.08.2009 19:36
Четейки текста, неволно направих паралелите:
И до днес кариерата на държавен служител води класацията в предпочитанията на средно статистическия БЪЛГАРИН...
В България въведе ли се закон, подобен но тизи във Франция, който да поощрява доносничеството, тогава......ще ги надминем по "постижения", за съжаление.
У нас не са изключения манипулации като описаната - да се разпитват деца без присъствието на родители.



цитирай
2. анонимен - един подобен случай.... но в България
17.03.2010 04:11
Здравейте господин Танушев. Напълно разбирам мъката ви. Аз съм в подобна ситуация...само дето детето ми е в България. Навсякъде се правят идиотщини, стига тези дето ги правят да имат власт. Нито една държава не е застрахована от това. Имам син на шест и половина години, когото не познавам. В момента в София се води дело по Хагската конвенция за наи-елементарен достъп до сина ми. Аз съм направил интернет сайт, като съм се опитал да покажа колкото мога повече документи по случая. Надявам се някой ден те да бъдат прочетени от сина ми и той да си направи собствена преценка къде е истината. Сайта ми е : www.hristopetrov.com Пожелавам ви успех и знам, че не ви е леко. Христо Петров
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466271
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634