Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: Истината за смъртта на цар Борис ІІІ

Истината за смъртта на Цар Борис ІІІ Автори: Анна Зографова – журналист международник и член. Кор. на академия МАБИК и акад. Йордан Иванов
Материалът представлява фрагмент от книгата "Боянският маг ЙорданИванов",издадена през 2004 г. от ЕТ "Йордан Иванов"
Цялото царското семейство Кобург - Готта никога не трябва да забравя някои факти: има данни, с които навремето се е занимавало българското разузнаване, по силата на които още по времето на Втората световна война, бившият пълномощен министър на Нацистка германия в София фон Бекерле именно след смъртта на българския цар Борис ІІІ по някакъв начин успява да разубеди и Хитлер да се откаже от идеята за мъст, в момент, в който последният е търсил начин да си отмъсти на малолетния български цар Симеон ІІ Сакскобурготски, защото баща му – цар Борис ІІІ най-категорично е отказал да изпрати български войници на Източния фронт срещу Русия. Защото който и каквото и да си приписва, длъжен съм да отбележа, че най-големият принос след извършването на деветосептемврийския преврат през 1944 г. е имала засекретена специализирана служба РО2, работила основно и специално за охраняването на малолетния монарх и на цялото царско семейство! Акадл Йордан Иванов: “Бих желал да припомня още няколко факта когато точно година и един месец преди това тленните останки на цар Борис ІІІ са били балсамирани и изложенни в продължение на цяла една седмица в храма “Св. Александър Невски”, огромни върволици хора, дошли от цяла България са чакали по няколко часа, за да минат и да отдадат последа почит на цар Борис ІІІ. През цялото това време царицата е била подкрепяна от нейната сестра, принцеса Мафалда. Сестрата на царицата ни напуска България на датата 7 септември 1943 г. Това става в навечерието на примирието между Италия и англо-американците. В София принцеса Мафалда също тогава е получила фалшиво писмо, което уж било написано от съпруга й. Писмото носело “подписа” на съпруга й Филип. Децата й по същото това време били в Рим. И когато принцеса Мафалда се заврърнала в Италия, а това станало точно една година преди 9-септемврийския преврат в България, тя – втората дъщеря на крал Виктор Емануил Мафалда е била арестувана. Събитието става на 9 септември 1943 г. От тогава официално повече никъде не са се появявали абсолютно никакви данни за нея. И никой от близките й не е знаел къде е била отведена. Едва впоследствие станало ясно, че принцеса Мафалда е била транспортирана в Бухенвалд. В същото време фюрерът Адолф Хитлер упражнил невероятен натиск върху германския посланик в София фон Бекерле, изисквайки от него да задържи царица Йоанна, малкия престолонаследник цар Симеон ІІ Сакс Кобург Унд Готта, а също и по-голямата му сестра – княгиня Мария Луиза Сакс Кобург Унд Готта.. Фон Бекерле обаче, в този момент успял по някакъв свой начин да разубеди Хитлер от тези му намерения, отговаряйки му: “Българите биха реагирали много яростно, в защита на царицата и на малкия цар. Животът на германските войски в България би станал по-труден и нелегалните движения биха се възползвали от това?!”. Има и нещо друго - българският цар Борис ІІІ е получил и предложение чрез емисари в Швейцария, “да се откаже от идеята за обединена България. Дилемата в този момент е била наистина ужасна. Това е означавало царят ни да приеме и доброволно да се откаже от законните български земи - нещо, което е било абсолютно непосилно по понятията за морал на този монарх. В същото време британският премиер лорд Уинстън Чърчил вече е имал на масата си подготвен текст на секретен договор, по силата на който, страната ни, съгласно международна договореност от 1943 г. е трябвало да мине под британска опека. Става обаче така, че в момент, в който лорд Чърчил е боледувал, оригиналът на същия този договор, в един прекрасен момент изчезва – нещо за което може би е знаел неговият личен лекар ?...
Този документ впоследствие през 1945 г. е бил предаден на българското разузнаване… /Бел. авт/: Лорд Уинстън Чърчил / 1874 – 1965 г./, роден на 30.11.1874 г. в двореца Беленхайм, син на политика лорд Рандолф, четвърти син на херцог Малбъро, великолепен оратор, журналист, военен, политик, стратег и държавник. През целия си живот лорд Уинстън Чърчил е произнесъл общо над 8 000 речи. Бил е министър на финансите, а в последствие на 66-годишна възраст, на датата 10 май 1940 г. е заел поста премиер на Англия. Неговият мандат припокрива най-важните събития по време на Втората световна война. Лорд Уинстън Чърчил е може би най-важният участник в знаменитата историческа среща в Техеран с президента на САЩ Франклин Рузвелт и с генералисимус Йосиф Джугашвили - СТАЛИН /1879-1953 г./. Тази среща предрешава началото на края на Втората световна война..И ако в специалното заседание на 16 юли 1946 г. точно преди 63 години ЦК на БПР /комунисти/ решават монархията да бъде ликвидирана, същата тази позиция е била одобрена и от тогавашния Национален комитет на Отечествения фронт и от тогавашния Министерски съвет на НРБ. Постановено било т.н. "Допитване до народа" да стане на датата 8 септември 1946 година, да се премахне монархическата форма на управление и страната ни България да бъде обявена за Народна република, като законният български Цар, малолетният Симеон ІІ и Сакс-Кобургготската династия е трябвало да бъдат лишени окончателно и безвъзвратно от всички лични и имуществени права, преимущества и титли, свързани с българския престол. Точно една седмица след посочената дата, по време на същия този УНИКАЛЕН Референдум, тогавашните властимащи известили царицата майка Йоанна, че в срок от 48 часа тя и двете й малолетни деца - престолонаследникът Симеон и княгиня Мария Луиза, следвало да напуснат страната. С този акт, малолетният цар Симеон ІІ Сакскобурготски ЮРИДИЧЕСКИ ОБАЧЕ Е БИЛ ЕКСТЕРНИРАН, БЕЗ ДА БЪДЕ ДЕТРОНИРАН! В ТОЗИ момент Симеон ІІ Сакскобургготски вече е БИЛ цар, който е бил провъзгласен за монарх напълно законно, съгласно Търновската конституция. Поверено му е било управлението на страната, с помощтта на тримата регенти – министър – председателя Богдан Филов, чичото княз Кирил Сакскобургготски и генерал-лейтенант Никола Михов. В този смисъл - Република България също продължава да бъде държавата феномен, защото ТОЗИ ПОСЛЕДЕН БЪЛГАРСКИ ЦАР НИКОГА НЕ Е АБДИКИРАЛ - ДОРИ И В ПЕРИОДА, когато е бил премиер, въпреки че се клел по новата Конституция на РБ от 1991 г. и, че е преотстъпил династичните си права.
Според някои наши магистрати и днес Симеон ІІ Сакскобурготски продължава да бъде е законният монарх, който никога не е абдикирал и ако Референдумът от 1946 г. бъде преразгледан, според някогашния известен юрист и проф. Венелин Ганев /по Конституционно и Държавно право/, наистина ще се окаже, че първо е бил свикан Референдум, а едва след това Велико народно събрание! Наследниците на Кобургите в никакъв случай не трябва да забравят още един факт, че Българският държавник Тодор Живков не допусна никога в своя мандат на управление, българските специални служби във времето на тоталитаризма да ликвидират законния български престолонаследник и цар Симеон ІІ Сакскобурготски, въпреки, че някои кръгове са желаели това. Когато Негово Величество Симеон ІІ навършил 18-годишна възраст, на 16 юни 1955 г., той отправил своя специален Манифест към българския народ. По силата на това обстоятелство и съгласно Конституцията на Българското царство, според Чл. 31 от Основния закон на Търновската конституция, точно тогава Н.В. Симеон ІІ Сакскобурготски е встъпил в прерогатива на БЪЛГАРСКИ ЦАР! В този смисъл БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА МОНАРХИЧЕСКА ДЪРЖАВА В СВЕТА, МИНАЛА ПРЕЗ КОМУНИЗМА КАТО ЦАРСТВО, КОЯТО И ДНЕС ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ЦАРСТВО ЗА ЦЕЛИЯ ГЕНОФОНД НА ПРЕДЦИТЕ – ДАКИ, МИЗИ, ШОПИ, И БЪЛГАРИТЕ, разпръснати по света!” И така - на датата 16 септември на царската гара Казичене - царицата майка Йоанна, малкият цар Симеон ІІ Сакс Кобург Унд Готта, княгиня Мария-Луиза, адютантът генерал Мархолев, две придворни дами и един камериер стартирали голямото си отпътуване към Истанбул, придружавани и охранявани от Николай Задгорски и Стефан Стефанов. След пристигането им там, на тяхно разположение останал и тогавашният легитимен действащ български консул, в посолството ни в Турция Крум Лекарски, с чиято помощ царицата, Симеон и Мария Луиза се качили на борда на кораба “Ак Су”, с който отплавали към Египет. Там вече отдавна ги чакали и посрещнали специалните представители на детронирания монарх на Италия и крал на Сицилия Виктор Емануил, баща на българската царица Йоанна . А малко по-късни регентите на малолетния български цар били екзекутирани и то във времето, в което тогавашен “народен съд” издал и най-уникалните за времето си присъди, но държавникът Живков, който много по-късно става Генерален секретар на БКП просто не е имал нищо общо с това, защото по това време все още не е бил на власт. По същата тази причина и днес ние продължаваме да бъдем държавата – феномен. И по всички причини за които “цивилизованият свят” би могъл и може още да се досети. Защото никоя друга държава в света до момента не може да се похвали с факта, че някога премиер е бил нейният законен монарх, в случая царят както и, че в мандата на бившата НРБ, царят ни е бил и дори и сего продължава да бъде цар. Такова е нашето законодателство.

Нагоре