Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 13:32 - Мироточива икона на Боянската Света Богородица е осветена в Ловеч преди година.
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1412 Коментари: 0 Гласове:
0



За пореден път - истинско освещаване на икони по дакомизийските земи Автори: Академик Йордан С. Иванов и Анна Зографова – член. Кор. На академия МАБИК

Montt-press.com
Бр. 67(1604), год. ХIХ, 2 - 3 септември 2008 г
image
ЛОГОТО НА АКАДЕМИЯ МАБИК
Написването на този материал бе продиктувано от фактите, които действително допринесоха за гостуването на чудотворната икона на мироточивата Боянска мадона от Украйна в Ловешкия край, която ще остане в България до 8.09.2008 г. – празника Рождество на Пресветата Богородица. В тази връзка, достойно за особена похвала е обстоятелството, че Ловчанският митрополит Гаврийл е преценил много правилно и точно именно сега да покани тази светиня от нашите български крайща, която да бъде почетена от жителите на Ловеч и региона и да гостува в днешните български дако-мизийски земи. Чудотворната икона, нарисувана и оценена през 1991 г. бе пренесена от украйнски иеромонаси със специалното разрешения на Светия Синод на Украйна. Реално обаче, нейното донасяне в Ловеч като събитие съвсем не бе случайно. То стана в момент, в който в Ловеч бе открита още една истина за най-достойния мъж от Българската революционна история – Апостола на свободата Васил Левски, който до днес не е канонизиран. Чрез откритията, направени във възрожденска къща на квартал Вароша на две неизвестни до сега скривалища на Левски, разкрити последователно на датите 25 юли и 13 август т.г. академикът от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК - Йордан Стоилов Иванов успя да докаже, че Левски не е бил предаден от Ловчанлии. Същите находки позволиха на учения да опровергае и битувалата повече от цял един век теза за предателството на поп Кръстю.Тези обстоятелства дадоха много сериозно основание за пренаписване на възрожденската ни революционна история по изясняване голямата мистерия около арестуването на Апостола в Къкринското ханче, истината за която винаги е била в Ловеч, в Ловешките документи и архиви, както и в архивите на Светия Синод. Оправдана бе и църквата на Ловеч, защото измежду архиереите не е имало предатели. /Вж Електронното издание на в. Монтпрес бр. . Бр. 58(1595), год. ХIХ, 31 юли - 4 август 2008 г.„АПОСТОЛЪТ ИЗБРА ЛОВЕЧ ЗА ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И СИТУИРА ТАМ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ” Нови неизвестни данни за скривалище на Левски в града - Доклад на акад. Йордан С. Иванов, асистент Анна Зографова –Член – кор. На академия МАБИК и Катя Иванова – абсолвентка със специалност история на Шуменския университет. И Електронното издание на в. Монтпрес - Бр. 63(1600), год. ХIХ, 19 - 20 август 2008 г. „Кой предаде Васил Левски?” - Материалът се посвещава специално на170- годишнината от рождението на поп Кръстю Тотев Никифоров, съратник на Левски - Научен доклад на Акад. Йордан С. Иванов и асистентите: Анна Зографова – члан кор. на Академия МАБИК и Катя Иванова – абсолвентка от Шуменския университет –със специалност история./. Необходимо бе да напишем това, защото в историческата памет на ловчанлии са останали приписани трайни петна, които никой до сега на се е постарал да изчисти. За да се знае истината за този здрав и устойчив народ от региона, който повече от 100 години търпи смачканото си самочувствие заради фалшивата версия с предателството на поп Кръстю. Защото в Ловеч са съхранени не само разказите за предателството на апостола, но и спомените на очевидци. А ние се чувстваме задължени да дадеме истината на младите поколения на България. Не претендираме за оригиналност, но считаме, че този материал е изключително важен и необходим за бъдещите поколения, които са длъжни да знаят тази нарочно пропусната историческа страница от Любен Каравелов, Марин Поплуканов, Захари Стоянов и някои други не от местния район, която ще възпита в поколенията патриотизъм и чувство на гордост от факта, че са българи. И така, всред многочислените стари реликвени икони и светини на Украйна, особено място в сърцата на българите, с украинско поданство е скъпоценната чудотворна мироточива икона на Боянската Света богородица, която е била прерисувана от една от хилядите скрити истински стари български икони, пазени и крити и до днес по нашите стари Кубратови земи. Тази традиция по прерисуването на оригиналните старинни икони от ранното Средновековие винаги е съществувала. За да има в руските земи светци и икони от земята на България, от земята на най-първата българска светицата - Великата княгиня Олга Расате Борис Михаил Дуло – внучка на княз Борис І, управлявала Киевския престол и по чиято повеля нейният син Свети Владимир Киевски Дуло през 10 век приема християнството от България за основна религия на Киевската Рус. Защото още от тогава, от времето на княгиня Олга, единствената жена приела православието в Атонската обител, по една стародревна неписана традиция, светците и иконите на Ортодоксалното ни православие, винаги са били връщани в земите на днешна България. За да съберат молитвите и почитта от истинското коренно устойчиво население, от дакомизийските земи, като ги върнат обратно там, където са били нужни: за да са живи, здрави, щастливи и с радост да следват своите човешки задължения и плодородие потомците на братята български кханове Шамбат Кий и Кубрат Дуло. /Виж електронното издание на в. Монт прес: Бр. 52(1589), год. ХIХ, 10 - 14 юли 2008 г. „ЗА ОГРОМНИТЕ НИ ТЕРИТОРИИ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО И ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КХАН КУБРАТ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ”. Научен доклад на академик Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – чл. Кореспондент от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК/. Иконата стъпи на българска земя със специалната благословия на Главата на украинското православие – митрополит Владимир, по специалната молба на ловчанския митрополит Гаврийл, който от 1986 г. до 1991 г. като архимандрит е огловявал и Подворието на Българската православна църква в Москва, а след завръщането си в България е бил назначен за протосингел на Софийската епархия. На 19 октомври 1998 г. архимандрит Гаврийл е ръкоположен за Макариополски епископ и назначен за викарий в Софийската епархия. В лоното на Българската православна църква, митрополит Гаврийл е бил въведен от Левкийския епископ Партений, който е бил и негов духовен наставник, както и от руската дворянка - схиигумения Мария, служила в наши български манастири, за житието на която той е посветил специална книга. След завършване на богословие, той специализира в Московската духовна академия като през 1986 г. получава научната степен “кандидат по богословие” за дисертацията си по темата: “Характерните черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век”. По време на церемониалната служба тази година на Преображение , деня, в който Иисус Христос / Виж. Електронното издание на в. Монтпрес - Бр. 23 (1460), год. ХVIII, 22 - 26 март 2007 г. Голямата тайна на Витоша - планината Витезда*Истината за гроба на Божия Син и Римския Музей на доктор Марк* Първа и втора част.* Доклад на акад. Йордан Стоилов Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на академия МАБИК./, който преди две хилядолетия бе доказал пред трима си ученици - Петър, Яков и Йоан своя божествен произход, негово преосвещенство, ловчанският митрополит Гаврийл, избран на 21.01.2001 г. /със светското име – Цветан Методиев Динев /,извърши специален молебен, в историческия митрополитския храм на Ловеч “Св. Троица”. Същата култова църква на Ловеч от столетия е свързана с революционно-освободителните борби на България по време на турското робство. В нея се пази още една чудотворна икона - на Св. Архангел Михаил, която е придружавала руските войски при освобождението на Ловеч от турско робство. Всичко това стана именно, в навечерието на пристигането в Ловеч на уважаваната от всички българи чудотворна мироточива икона на Боянската Света Богородица. Иконата бе изпратена да гостува в България специално от Главния митрополит на Украйна, за здраве и живот на населението, на всички български архиереи, на управляващите и на всички православни миряни българи. В деня на Св. Александър (340), Йоан (595) и Павел Нови (784), патриарси Цариградски както и в деня на пренасянето на честните мощи на благоверния Велик княз Александър Невски - 30 август, Чудотворната икона "Боянската Света Богородица"пристигна в Ловеч. Литийно шествие отнесе реликвата през площад "Екзарх Йосиф I" в Ловеч до Катедралния храм "Света Троица". Освен на черкуващите се в Ловеч богомолци, мироточивата икона ще бъде показана в целия Ловешки район. Тя бе пренасяна до най-светите български места, крепости, манастири и църкви в Ловешката епархия. На 31 август в единадесетата неделя след Петдесетница и Полагане честния пояс на Пресвета Богородица, на Свещено мъченик Киприян, епископ Картагенски, на Свети Генадий, патриарх Цариградски, иконата пое своя път из Ловченската епархия, в Литийно шествие. Нейната история е изключително интересна. Била е нарисувана като подобие на старинна българска чудотворна икона на Божията майка още през 1991 г. И то специално за обновения иконостас на украйнския храм "Рождество на Пресвета Богородица" в село Бояни, Черновитска област. Оказа се, че този храм повече от четвърт век не е бил действащ. На 1 септември в Троян, в деня на Св. преподобни Симеон Стълпник (357-460) и майка му св. Марта, на Св. мъченик Айтал и 40-те Свети Мъченици, пред Чудотворната икона бе отслужена Голяма Света архиерейска Литургия, с участието на игумена на Троянски манастир - Деволския епископ Теодосий и на ловчанския митрополит Гавриил.. Светата мироточива иконата на Божията майка до сега е била съхранявана постоянно в Девическия манастир на украинското село Бояни. Не за първи път обаче тя тръгва на литийни шествия. Според Руския православен сайт, лековитата й мощ е доказана многократно. На 4 октомври 1994 г., Св. Синод на Украинската православна църква е признал иконата за чудотворна. Именована е по името на селището и храма за който е била предназначена – Боянска. А за нейн празник е определена датата 25 септември. В навечерието на Милениума, през 1999 г. е основан и женският манастир "Боянската икона на Божията майка". От православния руски сайт научаваме още и, че през 1995 г. е бил съставен и акатист, в чест на иконата на румънски език от протоиерей Адриан Акостаки. През 1997 г. акатестът е съставен и на старобългарски /църковнославянски /, от архиепископ Онуфрий Березовски. Статистиките показват, че до днес пред същата чудотворна икона са се черкували над 3 милиона православни от старите Кубратови земи на България. Тук е мястото да припомним и за още една реликва, която през 2007 година Ловчанската митрополия получи в дар от игумена на славяно-българския светогорски манастир "Св. Георги Зограф" - архимандрит Амвросий. Дар от него за жителите на Ловеч и региона бе чудотворната икона на Св. Георги, с вградени частици от неговите свети мощи. Иконата представляваше светогорския благослов за катедралния нов храм "Св.св. Кирил и Методий". ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ: Електронните издания на в. „Монт Прес”: 1. Бр. 23 (1460), год. ХVIII, 22 - 26 март 2007 г. Голямата тайна на Витоша - планината Витезда*Истината за гроба на Божия Син и Римския Музей на доктор Марк* Първа и втора част.* Доклад на акад. Йордан Стоилов Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на академия МАБИК. 2. Бр. 58(1595), год. ХIХ, 31 юли - 4 август 2008 г.„АПОСТОЛЪТ ИЗБРА ЛОВЕЧ ЗА ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И СИТУИРА ТАМ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ” Нови неизвестни данни за скривалище на Левски в града - Доклад на акад. Йордан С. Иванов, асистент Анна Зографова –Член – кор. На академия МАБИК и Катя Иванова – абсолвентка със специалност история на Шуменския университет. 3. Бр. 63(1600), год. ХIХ, 19 - 20 август 2008 г. „Кой предаде Васил Левски?” - Материалът се посвещава специално на170- годишнината от рождението на поп Кръстю Тотев Никифоров, съратник на Левски - Научен доклад на Акад. Йордан С. Иванов и асистентите: Анна Зографова – члан кор. на Академия МАБИК и Катя Иванова – абсолвентка от Шуменския университет –със специалност история./. 4.Бр. 52(1589), год. ХIХ, 10 - 14 юли 2008 г. „ЗА ОГРОМНИТЕ НИ ТЕРИТОРИИ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО И ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КХАН КУБРАТ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ”. Научен доклад на академик Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – чл. Кореспондент от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК/.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466382
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634