Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Блогрол
Постинг
29.07.2009 16:27 -
Договореностите с Русия 2008 – етап в развитието на Българо-Руските отношения в условията на глобализация
Договореностите с Русия 2008 – етап в развитието на Българо-Руските отношения в условията на глобализация
Експертна разработка
на
колектив от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК, в състав: акад. Йордан Иванов, проф. д-р Иван Пейчев - д.и.н., инж. полк. Стоян Цаков – летец - изпитател и Анна Зографова - член. Кор. на академия МАБИК
Mont-press.com
Анализът на историята на българо-руските дипломатически отношения показва, че икономическите, историческите и културните връзки и интереси на етнокултурите ни изискват нов подход. Независимо от негативите, консумирани и изпитани в последните 18 години в този контекст, стремежът на политици, експерти, интелектуалци и администратори двустранно, позволи на политическия елит в България и Русия отново да наложи неформални приятелски отношения между двете нации. Такива е имало и, надяваме се ще има и занапред, защото с подписаните на 18.01.2008 г. договорености, тези отношения придобиха специално значение: особено в момент, когато България вече е член на НАТО и на ЕС. На фона на световната рецесия, растящата инфлация, стагнацията – /свиване на произведения брутен вътрешен продукт/ и стагфлацията са и процесите, които движат българския икономически и обществен живот. Равносметката в края на първата година от членството ни в Европейския Съюз показа, че е отчетен ръст на инфлация от порядъка на 12.5%, в сравнение с 2006 г. От началото на 2007 г. по данни на Националния ни статистически институт от Русия са били внесени стоки на стойност 4,8 млрд. лв., докато износа за там е регистрирал стойност 590 млн. лв. С това отрицателното салдо в търговията ни с Русия възлиза на 4,3 млрд. лв. Очакванията са това отрицателно салдо да бъде не само намалено, но и сведено до минимум. Основание за това дава и решението на ръководството на Руската федерация, да включи в своята стратегия за развитие намаляването на отрицателното салдо от външната търговия с България.
И тъй като монопола по износа на газ в Русия принадлежи на компанията “Газпром”, с този руския гигант “Булгаргаз” има сключен договор от 18.12.2006 г., по силата на който при доставките на газ в България, пазарните цени, съобразени с котировката на европейските пазари ще се въвеждат постепенно и поетапно до 2011 г. В тази връзка още от началото на м. януари 2008 г., природният газ на едро поскъпна почти с 10%. Към момента 1000 куб. м. газ вече струват 365.10 лв. Предвижданията са поскъпването на цената на едро на природния газ да нарастне още два пъти до края на настоящата година: от 1 април и от 1 юли 2008 г. Очакването е поскъпването в края на с.г. да бъде 33%.
Броени дни преди посещението на официалната руска делегация в София, гръцкият министър на развитието Христос Фоляс, вицепрезидентът на руската компания “Транснефт” Владимир Немцов и директорът на “Булгаргаз” Любомир Денчев договориха в Атина всички необходими подробности по създаването на Международна компания, която да осъществи проектирането, строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис. В Атина бе подписано и тристранно споразумение по силата на което компанията, която ще строи и експлоатира петролопровода да бъде регистрирана в Холандия.
От документите стана ясно, че от общата дължина на тръбопровода Бургас – Александруполис, която се предвижда да бъде от 280 км, 155 км. ще бъдат построени на българска територия. Предварителните договорености визираха и участието на България и Гърция, с дялово участие от по 24,5% и на Русия с 51%. А предвиденият първоначален капацитет за транзит се изчислява на стойност 35 млн. тона петрол годишно, с възможности да бъдат достигнати и 50 млн. тона.
В руския консорциум влизат "Транснефт", "Роснефт" и "Газпромнефт", 24.5 на сто са на компанията “Бургас-Александруполис БГ”, в която участват българските “Техноекспортстрой” и “Булгаргаз холдинг”. Гръцкият дял се разпределя между консорциума Хеленик Петролеум и Траки и правителството, което ще държи един процент.
След регистрацията на централата на МПК в Ротердам ще бъдат финализирани и преговорите с банките за финансиране на част от инвестицията на стойност между 900 млн. и 1 млрд. евро. Предстои сключване на договори с българската и гръцката държава във връзка с транспортните такси, които се изчисляват на около долар на тон за всяка държава, както и обявяване на международен търг по възлагане на строителните работи, след изготвянето на необходимите екологични разрешителни за инсталиране на съоръженията в България и Гърция.
Тъй като петролът и газът са едни от фундаментите на енергетиката, които влияят най-силно на отношенията в света, необходимо е да припомним, че правителството на Русия след проблемите, които възникнаха в близкото минало при доставките на газ за страните от Европейската общност, днес провежда политика на договаряне и строж на нови газопроводи – дублиращи успоредни на съществуващите, с цел да се гарантира в максимална степен сигурността на доставките на руска газ до коректните търговски партньори и в крайна сметка до гражданите потребители на газ от Европа. Гарантирането на сигурността на доставките на руска газ е в интерес и на двета страни както и на страните от Европа.
И така осем изключително важни за България двустранни спогодби между България и Русия бяха подписани на 18.01.2008 г.
по време на двудневната визита на екипа на президента на Руската Федерация Владимир Путин в София. Затова тя може да бъде окачествена като исторически шанс за икономиката ни. Приетите двустранни договорености на експертно ниво безусловно нашият екип оценява като едно изключително важно събитие, чието значение ще се засилва непрекъснато, в процеса на осъществяването му както в съответните области на нашата икономика, така и в социалната свера, с откриването на хиляди нови работни места и с вливането на сериозни реални финансови средства.
Подписани бяха :
1. Договор по проекта за нефтопровода Бургас – Александруполис, който потвърди геополитическата значимост на България.
2. Споразумение между правителствата на България и Русия за създаване на газопровод за транзит на природен газ през територията на България “Южен поток”, който ще транспортира газ от Русия по дъното на Черно море до България, и след това към Централна и Южна Европа.
3. Договор за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ “Белене” като проектната сума е от 4 млрд. евро за строителството на новата АЕЦ, чиито главен изпълнител е руската компания "Атомстройекспорт".
4.Спогодба между правителството на България и правителството на Русия за сътрудничество по вноса в Руската федерация на ядрените отпадъци от изследователския реактор - отработеното ядрено гориво от изследователски реактор на БАН.
5. Спогодба между министерствата на транспорта на Република България и Руската Федерация за организация на пряка международна железопътна фериботна връзка между пристанище Варна и пристанище Кавказ.
6. План за съвместни действия между Република България и Руската Федерация за периода 2008-2009 г. за сътрудничество в областта на туризма.
7. Протокол за провеждане на фестивал на руската култура през 2008 г., в рамките на Годината на Русия в България .
8. Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между България и Русия за периода 2008-2010 г..
И тъй като влиянието на тези спогодби при избраните приоритети неминуемо трябва да бъде свързано и с горчивия опит от близкото минало, ще се постараем да конкретираме и коментираме обхвата и съдържанието на подписаните документи. Още повече, че Спогодбите с Русия бяха подписани в един изключително подходящ момент и следва усилията да се насочат съчетано към най-пълноценното усвояване на средствата от присъединителните фондове на ЕС. Нека знае цивилизована Европа, че структурирането на спогодбите на пръв поглед дава основание да се разглежда както следва: енергетика,енергоносители, отраслова икономика, култура и културни връзки, развитие на информатиката и на условията за нейното ефикасно функциониране, в условията на глобализация и конкретните достижения в тази област на Република България и на Руската Федерация.
За интелектуалците от двете страни, създатели на висока култура и на професионални знания е ясно, че за да се направи обобщаваща оценка на взаимоното влияние на постигнатите дсоговорености в двете страни е абсолютно необходимо това да се извърши в условията на концепции за дългосрочно развитие на същите по отделно и общо за период, не по-малък от 50 години.
Преодоляването на доминантата на партийното участие в Република България спрямо националните идеали и интереси е една от важните причини за ефективно реализиране на спогодбите ни с Русия. Още в самото начало следва да се извърши адаптиране на законовата и подзаконова уредба така, щото да се стимулира развитието на дейностите по спогодбите. Досегашната синхронизация на законовите уредби по правилата на ЕС трябва да се съчетава с новите изисквания, произтичащи от подписаните документи. Едва ли съществува съмнение, че стратегическото участие на страната ни не може да се извършва от отделни партии, бизнесгрупировки и други формации поради това, че нито законовият автоматизъм, нито партийните програми биха могли да заместят координираното и целенасочено управление на обществените процеси – материални, духовни, идеологически, политически, морални и др.
Добре известно е, че увеличението на националното богатство и неговата концентрация във владеене и разпореждане от страна на по-малък брой хора не отговаря на обществените изисквания и въжделения. Тази постановка тангира с преразглеждане на някои недобре аргументирани постулати от времето на прехода. Например приватизация и реприватизация, развитие на стопанско – организаторската функция на държавата, в смисъл на повишаване или отхвърляне ролята на частната собственост. В тази връзка огромна е и ролята на международните партньорства на България в европейски аспект както и взаимоотношенията ни с руската енергетика.
Глобалната оценка в областта на енергетиката би могла да се даде след анализа на перспективен горивно-енергиен баланс за България. За енергоикономистите е ясно, че увеличението на относителния дял на нефтено-газовите горива води до повишението на КПД.
Известно е, че в развитите страни, /в енергоикономическо отношение/ КПД на Енергийния Баланс е по-голям от 30%, докато в България той е около 26%. Това по същество означава, че продукцията в България е по-високоенергоемка и при равни други условия е по-ниска от тази на Русия, САЩ, Германия и др. Това, разбира се не се отнася в еднаква степен за всички стокови групи, които съществуват в България. Освен това въвеждането в икономически оборот на по-големи количества нефт и газ създава условия за автоматизация, химизация, механизация и др. процеси, които до сега се извършват при по-големи енергийни разходи.
Енергификацията като процес има решаващо значение за модернизацията на комунално-битовия сектор и за създаването на по-голям комфорт в условията на труд в материалното производство. Разглеждайки въпроса за енергетиката възниква проблема не само за енергификацията, енергийната ефективност, но и за сигурността. По традиция енергийната сигурност се постига чрез изграждането на студен резерв от генериращи мощности. В най-добрите условия за развитие той е бил около 20%у което по същество означава замразяване на материални средства. Когато съществуват добре обмислени и сигурни партньорски връзки за дългосрочен период, необходимостта от този резерв става излишна.
Затова вниманието на експертните екипи на страните при обсъждането на бъдещото на икономическите връзки между България и Русия бяха съсредоточени най-вече върху договарянето на дълго готвените документи за енергийно сътрудничество, в подписването на споразуменията в областта - на енергетиката, на доставката на енергоносители,на ядрената енергетика.
Тук задължително трябва да подчертаем, че подготовката на поетите взаимно задължения бе един много продължителен процес, включващ отчитане интересите на всяка от страните: координиране работата на общия експертен потенциал; синхронизация на законовите условия по осъществяване реализирането на постигнатите договорености впоследствие; оптимизиране прогнозите на стратегическите насоки за развитие както в Република България, така и в Руската Федерация. Затова на този етап може да бъде оценена прогностично същността на събитието. Докато за реалните параметри ще можем да говорим едва след като се появят обществено-икономически, политически и други реални резултати и то на фона на проблемите възникващи от глобализацията на света.
Използуването на ресурсовия потенциал на двете страни за разрешаване на такива фундаментални икономически проблеми като енергоснабдяването, развитието на стокообмена на основата на бизнеса между фирмите и компаниите производители, търговци и дистрибутори както и спазването на еконормите при реализация на постигнатите договорености наред с развитието на традиционните културно-историческите взаимоотношения между руския и българския народ и народите, наследници на българския етност в Руската федерация може да получи своята адекватна оценка едва от бъдещите поколения. Защото напълно ясно е, че едно поколение ще инвестира и изгражда материалната основа на проектите, а следващите поколение ще се възползват от резултатите. Затова всяка една прибързана оценка от гледна точка на конюнктурни политики или на представители от лобита на чужди политически и икономически интереси, при това в условията на оскъдна количествена информация би дала възможност за разпространение на умишлена дезинформация, което от своя страна би довело и до заблуди и в професионалните кръгове. Ето защо ние си запазваме правото да разгледаме въпроса за важността и значението на постигнатите дсговорености след време в един по-изчерпателен, и надяваме се верен ракурс. На обществеността вече е ясно защо именно точно сега се дава такова начало, защо точно в тези области, и защо за такъв дълъг период от време се приемат ангажиращи междудържавни договорености, с фундаментално значение за България.
Сериозните икономисти и професионалисти управленци предполагат, че тези решения ще окажат комплексно влияние върху развитието на страната. Ще предопределят глобално развитието ни. Докато за Русия, дори и решенията да се окажат не съвсем удачни, не биха могли да повлияят в някаква сериозна степен върху руската икономика и обществен живот.
По повод изграждането на предстоящите съоръжения и строежа на новите инфраструктури по договореностите и екологизацията на страната ни, следва да се знае, че ще се отразят позитивно всички мероприятия по използването на нефтено-газови горива.
Ще бъдат намалени емисиите от замърсяване и във високите температурни процеси – енергетика, металургия, химия. Затова от особена важност ще бъдат стила и методите по изследване на местата, през които ще минават тръбите на газопроводите и нефтопроводите. Надяваме се да бъдат взети под вниманине всички евентуални негативи и анахронизми в териториалното им разполагане. Защото ако изчисленията на бъдат точни, възможно е екопроблемите на някои наши населени места да се задълбочават и ескалират, което би довело до перманентна опасност от кризи като здравна, социална и пр.
Нашият коментар по споразуменията между правителствата на България и Русия по създаване на газопровода за транзит на природен газ през територията на България “Южен поток визира, че при преустановяване доставките на газ, загуби търпят всички потребители в Европа. Такава ситуация би довела до енергийна, икономическа и дори в крайна сметка и до политическа и национална криза или на практика това би довело до застрашаване на националната сигурност на всяка страна.
България, Русия както и страните от Европа са в много голяма степен заинтересовани, доставките на газ да бъдат гарантирани оптимално. Ето защо политиката на Русия за строж на нови паралелни газопроводи, гарантиращи сигурността на доставките среща пълна подкрепа и съдействие. Резултатите от тази последователно провеждана от Русия политика са вече на лице. Известно е, че беше постигната договореност между правителствата на Германия и Русия за строителствого на газопровода “Северен поток” по дъното на Балтийско море, за доставка на газ от руска територия, директно до територията на Германия. Чрез този газопровод се постига в голяма степен независимост на доставките от руска газ до потребителите в Германия и Западна Европа. Затова те няма да зависят от евентуални политически или икономически трусове и кризи в страните, през които преминават съществуващите тръбопроводи – Беларус, Украйна , Полша, Унгария.
Постигнатата бе договореност между Русия и Турция като за сравнително кратки срокове беше построен газопровода “Син поток” от черноморския бряг на Русия до северното черноморско крайбрежие на Турция - гр.Синоп. С този газопровод бяха избегнати териториите на често изпадащите в икономически, и политически кризи кавказки бивши съветски републики.
Не без значение са и тлеещите етнически проблеми на Южна Осетия, Абхазия и Аджария, Азербайджан и Армения, с нерешения етнически конфликт в Нагорни Карабах. Докозателство за ефективността на споразумението между Русия и Турция е непрекъснатото увеличаване обема на доставките на газ по газопровода “Син поток”. Още повече, че в края на м.г. Турция пожела двукратно да бъдат увеличени доставките. Затова и прогнозите за доставки на газ по този газопровод могат да визират оптималните проектни мощности. Особено с нарастване обема на заявените нужди от газ от страна на Гърция и Италия. Транзитирането на газ до тези страни се осъществява по съществуващите тръбопроводи като се предвижда изграждането и на нови, свързващи Турция през Егейско море с Гърция и Италия.
“Газпром” през 2007 г. също осъществи рекордно транзитиране на газ като доставките за Балканите бяха увеличени с 13.2 %, а за България с 4,7%. Поради факта, че реалното потребление у нас нараства, а капацитетът на съществуващите газопроводи е достигнал проектните си възможности, процесът по задоволяване на нарастващите потребности ще бъде улеснен, с изграждането именно на газопровода “Южен поток”. С реализирането му на практика страната ни ще стане стратегически енергиен разпределителен център за Балканите и Южна Европа. Подписаното споразумение за газопровода "Южен поток", в който партньор е руската компания "Газпром" го прави конкурентно на европейския проект "Набуко", чието изграждане е предстоящо. Но за изграждането на “Набуко” до момента няма постигнати договорености между правителствата на страните от Европейския съюз и правителствата на Турция, Иран, Ирак, Туркменистан, Казахстан, Азербайджан и в далечна переспектива с някоя от страните от района на Персийския залив. Затова днес биха могли да бъдат прогнозирани само потребителите на газ, кито биха ползвали доставкито по този тръбопровод. Това са страните от Европейския съюз и страните от Балканския полуостров, през териториите на които или покрай които той ще бъде построен.
Резонно е да се помисли, че в действителност на доставки на газ от Иран трудно може да се разчита. Независимо, че правителството на Иран заявява официално, че ако бъде построен газопровода до границата с Иран, транзитирането на доставки по него ще стартира веднага. Иран задоволява с газ собствен добив реално само южните си провинции. Потребностите на северните си провинции задоволява посредством внос на газ от Туркменистан и това позволява на държавата да изнася за Турция излишъка си от газта, добивана от неговите находища в южните провинции, в район на Персийския залив. Всяка зима обаче Туркменистан намалява доставките с газ за Иран, което принуждава държавата автоматично да намали своите доставки за Турция, за да може да задоволи потребностите на своите северни провинции. Оптимистично звучат прогнозите, че газопровода може да се захранва с газ от Туркменистан. Дали обаче това е възможно, при условие че Туркменистан има подписан договор за доставки на газ с Русия. Договорирана е доставка на 40 милиарда куб. метра газ годишно. По информация от руски източници, Туркменистан не изпълнява своите ангажименти с необходимата отговорност и ритмичност. По същия повод, в свое изявление в София президентът на Руската федерация Владимир Путин заяви, че партньорите - доставчици на газ на Русия не изпълняват стриктно и отговорно поетите към “Газпром” договорни задължения. Известно е, че с Иран е договорирана доставка на 17 милиарда куб. метра газ годишно, като реално държавата издължава около 10 милиарда куб метра газ годишно. Но и тези договорености не се изпълняват стриктно, особено през зимата. Има и случаи, в които транзитирането се преустановява. С Китай са подписани договорености, възлизащи на стойност 30 милиарда куб. метра газ годишно. Те също не се изпълняват, поради факта, че газопроводът от Казахстан за Китай все още не е построен.
Според световните експерти, запасите от газ в Туркменистан възлизат на около 2.5 до 3 трилиона куб. метра. Това представлява приблизително 10% от разчетното количество на експлоатираните в Русия газонаходища. След смъртта на бившия президент на Туркменистан Ниязов, от новото ръководство на страната изтече информация, че находищата на държавата са със запаси 20 – 22 трилиона куб. метра газ, което означава количества, съизмерими с тези на Русия. Туркменистан обаче няма нито кадровия, нито финансов капацитет и потенциал да ги подготви за експлоатация. В този смисъл за да могат чужди компании да пристъпят към екплотация на същите тези находища, те трябва да вложат десетки милиарди долари за купуване на концесии, за проучвателни сондажи, за строежи на съоръжения по добиване, пренасяне и износ на газ. Затова при настоящия модел на управление на Туркменистан, трудно би било да се намерят финансови компании и банки, които да рискуват и да се ангажират с финансирането на подобни проекти или програми. Друга пречка за увеличаване износа на газ от Туркмениктан е непрекъснатото нарастване на потреблението на газ в самата страна, тъй като газта за населението както и много други услуги са безплатни. Изводът е, че на този етап не е намерен надежден доставчик на газ, който да осигури оптимално подаване по бъдещия газопровод “Набуко” когато той бъде построен. Нелогично е дори да се предполага, че този газопровод би могъл да се захранва с газ, доставян в Турция по газапровода “Син поток” от Русия. По газопровода "Набуко" се предвижда да бъдат транзитирани доставки от газ от Каспийския район и от Персийския залив, от Иран и Ирак до Европа, но по тръби, които ще преминават извън територията на Русия. В тази връзка, според агенция Франц прес, експертите на Европейския Съюз са изразили мнения, че този проект има за цел да намали зависимостта от руския газ.
Що се отнася до Договора между съдружниците по проекта за нефтопровода “Бургас – Александруполис”, препотвърдил геополитическата значимост на България, бихме желали да припомним едно изявления на българския държавен глава Георги Първанов, който неотдавна заяви, че “България винаги е страдала от своето кръстопътно геостратегическо положение, затова е време да го осребрим”. В същия контекст, в друго изказване и външният ни министър Ивайло Калфин изрази мнение, че “ е от особен интерес България да се възползва максимално от своята географска позиция и да се изяви като основен дистрибутор за нарастващите енергийни нужди на континента Европа”.
Не трябва да се забравя, че е в ход и подготовката по реализацията на още един руско – европейски проект - прокарването на нефтопровода от Констанца през Румъния за Унгария, за снабдяване на унгарските рафинерии на МОЛ, през Сърбия, захранвайки сръбската рафинерия в Панчево, през Хърватска, захранвайки хърватските рафинерии през Словения, захранвайки словенските рафинерии до Триест в Италия, където ще бъдат захранвани още група рафинерии, а впоследствие ще се свързва и с италианските нефтопроводи. Същият проект многократно ще надхвърли по инвестиции, капацитет и по значение за Европа договорения нефтопровод “Бургас –Александропулис”, който на практика би могъл да се окаже много по опасен за екологията в Черно море и за Българското крайбрежие, поради характерните повърхностни черноморски течения от север към пролива Босфора и преобладаващите североизточни ветрове и предвид огромните количества нефт, които ще се превозват с танкери през Черно море, за да се осигури с нефт огромния, в сравнение с нефтопровода Бургас - Александрополис капацитет, който ще притежава нефтопровода Констаца – Триест. Не би било коректно политиците да не информират общините по българското черноморие и по старите български земи през делтата на реката Дунав за тази многократно по голяма екологичиска опастност, защото в Констанца ще бъдат разтоварвани десетки пъти по-голям брой и вероятно по-големи танкери. Защото ако бъдат допуснати разливи, теченията от делтата на реката Дунав и другите големи реки, вливащи се в Черното море ще разнесат тези замърсявания до турската и грузинска акватории, тъй като там са най-големите дълбочини на бившото сладководно езеро от преди потопа, което първоначално е имало размери 24 на 54 км. /В това езеро по време на потопа са загинали по-голямата част от племето тини както и още два етноса, за които историята все още не разполага с данни и сведения.
Затова протестиращите еколози у нас не бива да бъдат заблуждавани, че като спрат нефтопровода през Бургас, ще бъде изключена възможността за екокатастрофа в Черното море. Напротив, ако в Бургаския залив бъдат изградени съоръжения за разтоворване на нефт, то задължително заради тях ще бъдат предвидени и средства за осигуряване на екологическата безопастност на разтоварището. Предвижда се и участието на кораби и вертолети за контролиране чистотота на залива както и за откриване и оповестяване на аварийни и други разливи, за да могат те в последствие да бъдат отстранявани, чрез специално съоръжение за почистване на разливи и замърсявания на кораби. Това почистване би било редно да бъде за сметка на копанията, експлоатираща този нефтопровод или разтоварището, а не за сметка на българския данъкоплатец. Затова – следва да се знае, че ако строителството на нефтопровода не бъде осъществено, то и тези средства за екологическа защита просто няма да ги има.
Екологизацията на околната и работна среда, подобряването на жизненото равнище не познават граници. Затова и досегашният обем на екоинформация от междудържавен тип съвсем не е достатъчен за да се задоволят изискванията за здрави хора и чиста природна среда. Трябва обаче да се има предвид, че една голяма авария в чужда акватория би довела наистина до трагична екологическа катастрофа и по нашия черноморски бряг. Защото тогава страната ни просто няма да разполага нито с необходимите средства за оповестяване на опастността от замърсяване, нито и с ресурси за ликвидирането на разливите. Затова задача на българските еколози е, те самите да преценят, коя опастност е по-сериозна. Затова те не трябва да позволяват на корумпирани политици – леви, десни, демократи, либерали и пр., за пореден път да ги използуват като трамплин за реализиране на заветни цели - да властват на всяка цена. Защото получат ли властта, те задължително ще направят всичко възможно за да се корумпират допълнително.
По отношение на Спогодбата между министерствата на транспорта на Република България и Руската Федерация за организацията на пряката международна железопътна фериботна връзка между пристанище Варна и пристанище Кавказ, следва да подчертаем, че този документ би облегчил в максимална степен търговските отношения между страните, между фирмите износители и вносители, защото за да се осъществи внос или износ от някоя от двете страни по суша, трябваше да бъдат преодолени служителите на митниците и граничната полиция на пет страни - българските, румънските, молдавските, украинските и руските и обратно. При това във всяка транзитна страна, с входящ и изходящ контрол е предвидена и загуба на време, от порядъка от 5 до 10 дни. Време, необходимо само за граничен и митнически контрол. И в тази връзка, неизбежен е и рискът на всяка граница да възникват непредвидени проблеми, свързани и с финансови разходи, оскъпяващи допълнително транспорта, а от там и доставките...Подписаното споразумение създава условия за директни връзки и контрол само на две граници, за поевтиняване на транспорта и за по евтини и конкурентни доставки.
Развитието на транспортните връзки, съгласно договореностите за България означава намаляване на транспортните разходи на комбинираните чрез ферибота Варна – Кавказ както и интензификация на фрахтовия пазар, въздушния транспорт. Ефективността от реализацията на този проект изисква не само възстановяването на традиционните връзки, но и пренасочване на инвестиции за осъществяване на транспортните средства. За Русия този проблем се изразява главно в приближаване на техните товаропотоци с потребителите в Европа, на базата на транспортните магистрали, които се строят и се изграждат чрез структурните и кохезионни фондове.
Националният опит на страната ни показва, че приемането на крайни решения, свързани с промени в структурата на външно-търговския стокообмен са пагубни. Защото такива бяха до момента на подписването на договора и обстоятелствата по вноса и износа между България и Русия. И тъй като възниква и въпрос, защо например при “топлите” политически връзки със САЩ и Германия – българският стокообмен там е в пъти намален. Точно по този повод красноречиво доказателство за това как не трябва да се прекъсват производствено-технологичните връзки са загубите именно от изоставянето на Руския пазар за българските стоки от селското стопанство.
През 2007 г. бе регистрирано и 90% увеличение на стокообмена между България и Русия. Очаква се още по-голямо увеличение на стокооборота, в резултат на търговските сделки, които се осъществяват и ще се осъществяват от българските и руски фирми, ангажирани с договореностите по споразуменията от 18.01.2008 г., независимо от това какви са били желанията и намеренията на политическите ръководства на двете страни за договаряне бъдещото на икономическо сътрудничество на държавно ниво. В областта на чистите външно-търговски взаимоотношения се очаква възобновяване и адаптиране на продукцията на нови български фирми на Руските пазари. В това отношение следва да бъдат реализирани и непознати до сега на българските търговци изисквания.
По ратифицирания план за съвместни действия между Република България и Руската Федерация за периода 2008-2009 г. за сътрудничество в областта на туризма - независимо от конюнктурната и външна политика, водена от всички български правителства след 1990 г. до сега, от политическите промени, настъпили у нас. Затова руските туристи, въпреки немалкото пречки, които им бяха създавани от бългрската държава като визови и пр., бяха сравнително най-многобройни. Известно е, че те са изключително търпеливии и дори понякога и непретенциозни към предлаганите им у нас туристически услуги. Вероятно и поради обстоятелството, че и те като нас преживяха, може би по-страшна политическа и икономическа криза и ни съчувстваха за изпитваните трудности по време на т. н. “преходен период” към демокрация. Сега обаче, след стабилизирането на руската икономика, след повишаване стандарта на живот на гражданите на Руската Федерация, коренно са променени изискванията на руския туризъм към този род услуги. Конкуренцията на туристическия пазар между туристическите фирми и туроператорите в съседните ни страни Гърция и Турция доказва това. Не трябва да пропускаме и фактите, свързани с облекченията, които дава безвизовия режим за руските туристи Република Турция. За тях немалко са и облекченията по отношение на визовия режим в Гърция и Кипър. Всички тези обстоятелства налагат българската държава да предприеме необходимите спешни мерки за подобряване условията на туристическия ни пазар, който просто трябва да стане конкурентноспособен.
В разговорите между правителствените делегации са постигнати и договорености за отдиха на руски деца по нашето Черноморие както и за използване капацитета и възможностите и на планиските ни зимни ски курорти.
В рамките на програмата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката между България и Русия за периода 2008-2010 г. ще се работи по създаването и на нови компютърни софтуери, така щото кирилицата, която се използва в България, Русия, Беларус, Украйна, Молдова и други страни – вече официално да се налага и в страните на ЕС. По този начин България отново повтаря своята мисия по изграждането на интелектуален и културен мост между държавите и народите на Западна и Централна Европа с държавите и народите от Източна Европа и Северна Азия до Тихи Океан. Основното в тази насока е развитието на мрежи от съответни институции и звена, реализиращи спогодбите. Интензификацията на обмена трябва задължително да придобие масовост. Деструкцията в езиковата подготовка и практика, съгласно приетите договорености в голяма степен може да се намалява еволюционно чрез конкретно развитие на кирилизацията, която да стане основа в езиковото ни общуване.
Считаме за особено важно обвързването на сферите от производството с предвижданите общи договорености в областта на културата, образованието и развитието на културните връзки. Би било абсолютно непрофесионално това взаимодействие да се разглежда само като продължение на историческите традиции. Може ли да се остави извън внимание факта, че обсъждането на различни кръгове от народите на двете страни няма да доведе до по-добро синхронизиране и в областта на деловите взаимоотношения?! Например набелязаните договорености не само в областта на традиционните форми на туризма, а и в обмена на реципрочни събития и форуми и за децата ще дадат тласък на всяка една от конкретните инициативи. Ще бъдат стимулирани същотака институционалните и стопански фирми.
В рамките на официалните разговори между правителствените делегации на България и Русия са били коментирани и въпроси за връщането на българските държавни архиви от четиридесетте години на миналия век както и на архивите, изпратени в бившия Съветски Съюз след края на Втората световна война. За решаване на проблема, българската държава трябва ясно и точно до формулира своите искания писмено, за да може руската страна да ги разгледа и да прецени, в каква степен и на какво законово основание би могла да ги удовлетвори.
Предмет на коментари е бил и дългът на Русия към българската държава. В тази връзка президентът на Руската федерация Владимир Путин вече даде официално необходимото уверение, че 38-те милиона от този дълг ще бъдат върнати на България.
Обсъждани са били и въпроси, свързани с възможностите по урегулиране на проблеми с българските промишлени предприятия, произвеждащи военна продукция по руски лицензи. Постигнато е било единодушно мнение в разбирането, отделните проблеми да бъдат детайлно изяснявани на ниво специалисти и производители. Чак впоследсвие, ако разбира се това се наложи и е необходимо, е било решено те да се обсъждат на ниво министерства или на правителствено ниво.
В хода на двустранните преговори са били коментирани и въпроса с положението на Балканите, които са известни навсякъде по света с нарицателното си наименование – “Барутният погреб на Европа” както и проблема по признаването на Косово. Известно е, че сръбският премиер Воислав Кощуница даде преди време улиматум на Европейския Съюз по плана “Ахтисари” за Косово, предвиждащ създаване на марионетна държава. Известно е, че ако Сърбия признае Косово, това би гарантирало и нейното членство в ЕС.
Българското държавно ръководство трябва много внимателно да подходи към този изключително важен за Балканите, Европа и света въпрос. Безболезненото му решаване е приемането на Сърбия в Европейския съюз, но само при условие, че политическите ръководства и на Сърбия и на отделните етнически области и общности в нейната територия приемат да спазват стриктно приетите в Европейския съюз договорености: закони, правила, норми, указания. Защото само и единствено в Европейския съюз могат да бъдат гарантирани и нормативно и в действителност правата, свободите и интересите на всички граждани, независимо от техния етнически и народностен произход, от вероизповеданията и политическата им принадлежност.
За да бъде постигнат консенсус по проблема Косово е необходимо ръководителите на сръбската държава, сръбските политичиски водачи, сръбската интелигенция и лидерите на отделните общности както и представителите на интелектуалния елит да приемат за символ верую и поведение именно създадените от правителствата на Европейските държави общоприети за изпълнетие Европейски закони, правила, норми и договорености. Защото поради грешките в националната политика на техните предшевственици, допускани в продължение на повече от едно столетие, сега в последните две десетилетия сръбските граждани са принудени да изстрадат кървавите братоубийствени войни, етническите войни в Хърватска, в Босна и Херцеговина и особенно конфликта с албанския етнос в Косово. Това са събитията, съпътствали разпадането на създадената по изкуствен начи от великите сили Бивша Югославия. Известно е, че сравнително безкръвно стана отделянето и на Словения, която бе една от първите страни от Източна Европа, приета в ЕС. Словения е нагледен пример как когато няма военни действия и следвоенна разруха, една страна би могла успешно да просперира в рамките на Европейския съюз.
Безкръвно бе осъществено и отделянето на Черна гора. Това обаче стана след намесата на световната общност, на ООН, на Европейския съюз и НАТО, които с военна сила принудиха Сръбската армия да преустанови участието си в изброените вече етнически конфликти, след като с жестоки бомбардировки над мирните срабски градове и столицата Белград, сръбското държавно ръководство бе принудено да спре военните действия срещу армията за освобождение на Косово и да сложи край на геноцида над мирното албанското население.
Ако трябва да коментираме в резултат на какво се разразиха тези кървави братоубийствени етнически конфликти, следва да отбележим, че генезиса им се корени в бруталната шовинистична асимилаторска политика, провеждана от сръбските режими на управление в периода на цялото съществуване на създадената по изкуствен път държава Югославия.
Известно е, че и идеята за панславизма, за обединението на братските славянски народи в Европа е родена в Словения. Създаването на държавата Югославия обаче под властта на сръбския крал и шовинистичната сръбска управляваща върхушка компроментира напълно тази идея, което на практика потвърди мъдростта, че пътят към ада винаги е послан с добри намерения. Защото този път превърна в ад живота на поколения интелектуалци и патриоти от останалите етноси и народи, населяващи предоставените на Югославия територии - българи, хървати, словенци, бошняци, унгарци, албанци, черногорци и т.н.. Тази политика бе продължена и от управляващото ръководство и от репресивния апарат на Титова Югославия. Специално подчертаваме Титова Югославия, защото до смъртта на Йосиф Броз Тито, в страната властваше неговия тоталитарен режим. След него ще бъде запомнен и режима на последния сръбски тоталитарен лидер Милошевич.
Най-жестоко и брутално, в периодите след първата и втората световни войни бе гонението на бългрите в Македония, Южна Сърбия и Войводина. Десетки хиляди наши съотечественици бяха тормозени, репресирани, преследвани, изселвани и затваряни в затворите и концлагерите. Десетки хиляди намериха смъртта си в нечовешки условия за съществуване, а хиляди бяха пребиваните до смърт, избитите без съд и присъда от репресивните органи както на кралството така и на Титовата република Югославия. Аналогична бе и съдбата и на патриотично настроените представители и на другите етноси, които по същия начин са били преследвани, репресирани и изселвани. Затова не си позволяваме да класифицираме свидните жертви, дадени от народите на бивша Югославия. Защото за загиналите няма друга квалификация от паметта на поколенията след тях. Ето защо всички те са начело, в пантеона на паметта на народите.
Нашият народ както и останалите народи на бивша Югославия пази дълбоко в душата си спомените за своите свидни жертви. Пример за това е честването на подвига на останалата вечно млада българска патриотка от Македония Мара Бунева, жертвала своята младост, отмъщавайки за свидните жертви и предотвратила страданията и смърта на много невинни от сатанизиран сатрап и убиец на българи,/ един от многото представители на сръбската власт, името на който нарочно не споменаваме, защото имената на убииците не трябва да се помнят/, те подлежат на забвение!
Независимо от негативното отношение към България от страна на сръбските власти в Бивша Югославия, българския народ като един многоизстрадал народ с хилядолетна история е доказал през вековете мъдростта си. Изразил е своето състрадание към събратята и масово изрази своето неодобрение за войната в Бивша Югославия, неодобрение по отношение на масовите бомбардировки на съюзническата авиация срещу градовете и селата на Сърбия. Заради дивото, в лицето на режима на Милошевич, изгоря и питомното: загинаха много невинни граждани на република Сърбия, в това число невинни жени, деца и старци. Не загина обаче нито един сръбски политик. Междувременно по време на Удара в Югославия бяха бомбардирани и теритоиите на южна Сърбия, където живеят много наши сънародници както и в Западните покрайнини. Бомбардирането бе осъществено с унищожаващи човешката цивилизация бомби, съдържащи обеднен уран. И всичкият този боклук, който се изсипа над Балканите на практика замърси за един изключително дълъг и продължителен период и нашите западни български територии - Видинско, Монтанско, Трънско и т.н.
В отношенията на човешкото обществото от векове се е наложил като определящ и ръководещ принцип, принципът на огледалното отражение и на реципрочността във взаимоотношенията Народът на краткост го е опоетизирал и формулирал в една много точна и популярна българска поговорка: “Каквото повикало - такова се обадило!” Същият огледален принцип на отражение е бил формулиран много сполучливо и точно и от българския учен и общественик, родом от южна Сърбия - академик Тодор Павлов, експониран в неговя научен труд “Теория на отражението”.
По принцип жестокото, тиранично и репресивно отношение на сръбските власти към останалите народи и етноси на Балканите неминуемо е довело до реципрочното отоншение на репресираните към властта, неправилно отъждествявана със сръбския народ. Причина за това е обстоятелството, че основните изпълнители на репресиите, особено в последната война са били предимно сърби. Тези взаимоотношения са оставили изключително тежко насладство, което в много случай води до непримиримост и открита вражда както към представителите на властта, така в отношенията към представителите на сръбския народ. Подобни античовешки взаимоотношения между властите и подвластните народи са били възможни в Европа през миналия век. Сега обаче при съществуването на Европейския съюз подобни взаимоотношения са невъзможни и нетърпими. Ето защо ООН, Европейският съюз и НАТО предприеха необходимите мерки, в това число и воени за предотватяване даването на невинни човешки жертви от безмислената и жестока война в Косово. За предотвратяване и на евентуални бъдещи човешки касапници в Европа и по света бе създаден и Международният трибунал за военнопрестъпници – Международният съд в Хага. Именно за да бъдат справедливо наказани виновниците за масовите екзекуции и убийства на невинни граждани , жени и деца от всички народи в Босна, Косово и в бивша Югославия.
Докато за преодоляването на цялото това наследство са необходими усилията на всички трезвомислещи хора – интелектуалци, политици и ръководители от етносите и народите на Балканите и главно от тези в Република Сърбия. Защото на тях се падна тежката участ да преодолеят негативите натрупвания, в продължение на повече един век и да възстановят авторитета и истинския човешкия морален облик на Сръбския народ пред останалите Балкански народи и пред народите на Европа и света. Те никога не трябва да забравят, че мъката и страданията на репресирираните, прокудените от родните места и на тези които още не са прежалии своите близки, станали жертва на тази политика, ще се изживеят изключително трудно и болезнено. Затова и доверието на народите един към другг, в частност и към Сръбските власти ще бъде възстановено изключително бавно.
Независимо от трагичните събития от последните тежки години, животът на Балканите продължава. Балканските народи както и до сега са обречени да живеят съвместно което наистина задължава интелектуалците и политиците от страните да положат максимални общи усилия, народите ни да живеят в мир, взаимно уважение и зачитане на всички права и интереси. Пример в това отношение са трезвомислещите интелектуалци и политици от България и съмишлениците им в Сърбия. Похвално бе в тази връзка и поклонението на Българския и Сръбския президенти пред костите на загиналите Български и Сръбски войници, положени в общите военни гробища. Правилна е и позицията на България, в подкрепа членството на Сърбия в НАТО и Европейския съюз. Защото само след като бъде приета, след като възприеме европейските ценностии за приоритетите в обществения си живот, Република Сърбия ще създаде необходимите условия за демокрация и равноправие за всчки свои граждани, независимо от националния им произход и верска принадлежност. И ако все пак бъдат създадени такива мечтани от интелектуалците на Балканите условия за свободно общуване и контактуване между нашите народи на всички равнища, в съвременния обществен живот, тогава ще дойде времето, в което многобройните ни сънародници - граждани на съседна Сърбия ще имат историческия шанс да изиграли ролята на живата връзка за оптимизиране и капитализиране на взаимните отношетия, с цел създаване на възможно най-добрите условия за добросъседство и бизнес на нашите народи. Само тогава би било възможно да се създадат условия и за разгръщане и развитие на географския център на Балканите и за превръщането му от един изостанал и неперспективен граничен за съседните страни район, в централен переспективен.
Светът е изначално единен. А ние шопите, като потомци на дакомизийците – продължаваме да бъдем генетичното продължение на най-стартото коренно население на Балкнския регион. Затова с нашите единни хилядолетни корени, брулени и закаляване с огън и дъжд във времената и ледниците, независимо че през последните 100 години, по силата на чужди политически обстоятелства и интереси бяхме разделени в границите на две държави, успяхме и устояхме и на това историческо изпитание. Затова и ние както и останалите българи сме калявани от историческите събития на Балканите. Минали сме през огън и вода. И сега, в рамките на Европейския съюз имаме отново прекрасния исторически шанс, в условията на мир и разбирателство, съвмесно с нашите сънародници от всички части на Европа да използваме огромния потенциал на България, в тясно сътрудничество с останалите народи на Балканите. Особенно с нашия съсед - Сръбския народ, за да превърнем Балканите от “Барутен погреб” и място на безмислени раздори и кръвопролития, в един истински земен рай. В най-прекрасното място за живот на земята..
Едностранното вземане на решение за независимост е изстрадано много и от Албанското население на Косово. Цивилизована Европа обаче трябва да знае, че земите на Южна Сърбия, Косово, Бошняшките, Западните покрайнини, земите на Горяните, Браничево и Белград са били исконно български в старите велики времена, когато България е имала излаз на три морета. А там са живели и продължават да живеят асимилирани българи. И всички , които днес четат, обичат и милеят за историята, трябва да знаят, че това са земите на България - на запад до Шкодра и след Браничево и Белград, първата българска крепост на границата с маджарите, които също така са били членове на великобългарския племенен Съюз от времето на хан Кубрат Велики. Доказателство за това са старите карти на Стара Велика България.
Младите ни поколения трябва да знаят, че във времето на Златния век на Българската книжнина, цар Симеон Велики е оставил в Косово само 50 сръбски семейства, за да придружават по време на лов българските местни феодални владетели и пристигналите от столицата. Едва след кръстоносните походи, в старите шопски –български земи около и след Белград и Браничево идват и се настаняват изгонените и преследвани от инквизицията представители на германски и британски племена, живели по горите по поречието на река Елба. Така Българският геном в тези райони е бил асимилиран от новодошлите. Затова техният език е ограничен и не е бил приет в тогавашния цивилизован свят, а по тези места се е говорило и пишело с кирилица и глаголица. Значително по-късно сърбите населват масово тези българските територии. Не трябва да се забравя и, че от центъра на същите тези дакомизийски земи са произлезли десетките дакомизийски императори на Рим и Византия.
И като финал на изложеното до тук, въпреки всичко, в името на бъдещия съвместен живот, поколенията на балканските етноси трябва да знаят, че всичко развито през българските територии и земи е било добро и е добро, стига да има правилно управление. Затова народите на Балканите трябва днес да направявт своя цивилизационен избор, който би бил покриване на всички изисквания - и от Косово, и от Сърбия за приемането им в Европейския съюз. Защото само тогава ще се създадат условия за разгръщане възможностите на Косово и за превръщането му переспективен район, в който ще се съсредоточат както местните и така и чужди инвестиции.
на
колектив от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК, в състав: акад. Йордан Иванов, проф. д-р Иван Пейчев - д.и.н., инж. полк. Стоян Цаков – летец - изпитател и Анна Зографова - член. Кор. на академия МАБИК
Mont-press.com
| Бр. 9 (1546), год. ХIX, 31.01 - 4 февруари 2008 г |
 |
| СРЕЩАТА ПУТИН - ПЪРВАНОВ В СОФИЯ |
Няма коментари
