Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
24.07.2009 15:48 -
Кармичната мисия на рода Дуло в христянизирането на България и Русия I част.
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 2089 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2009 15:59
Прочетен: 2089 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.07.2009 15:59
МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА
Кармичната мисия на рода Дуло в христянизирането на България и Русия
Доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на МАБИК
Mont-press.com - Бр. 14(1451), год. ХVIII, 20 - 21 февруари 2007 г.
Много е писано за кармичната предопределеност на личности и народи. Изследвайки християнизаторската мисия на последния династ от рода Дуло и неговите потомци от І българско царство ще обърнем специално внимание на причините, довели до приемането на християнството за основна религия в Дунавска България и в Киевската Рус. По въпроса, защо предците от Дунавска България са предпочели християнството вместо вярата в Тангра и в езическите божества, ще уточним, че церемониалното налагане на ортодокса в Европа през ІХ и Х в. е било инспирирано от борбата за надмощие между църквите на Константинопол и Рим. От друга страна немалко проблеми са произтичали от иконоборството във Византия, довело и до борба между ортодоксалното монашество и набралите скорост еретични учения - арианство, манихейство и богомилство. Богомилите проповядвали Христовото учение извън храмовете, които те отричали под влияние на иконоборството във Византия. А катарите, албигойцитe, тамплиерите и хусиститe изследователите днес определят като по-късни последователи на богомилите от България като проблемите на богомилското движение били почувствани най-вече при наследниците на Борис І. Основната причина, довела до налагането на християнството като основна религия в Дунавска България е свързана с инвазията на съвършено новата и модерна за времето на VІІ век религия - Исляма. Така в ІХ век, последният ни династ от рода Дуло - княз Борис Михайл І Дуло /852 - 889/ се оказал единственият далновиден български владетел, преценил разумно всичко това и спрял съзнателно разпространението на Исляма в Европа, християнизирайки България. Този монарх изживял жестокия си катарзис чрез монашеска Голгота, с което остава в историята на Първото българско царство като единствения наш владетел, завършил земния си път като черноризец, в името на респектиращата древнобългарска държавност и стари традиции, които унищожил за да спаси народ и територии.
Светият Цар Борис - Михайл І Дуло/852 -889/, канонизиран от руското православие, завършвил земния си път на 2 май 906 г. Бил е родственик на св. мъченик Боян Български. И въпреки, че е бил обявен за "равноапостолен светец", немалко историци и изследоватили определят великата му мисия по иницийраното от него християнско покръстване на българите, с екзекуциите на непокорните боляри езичници през ІХ век като "най-страшния кървав курбан", извършен в името на Христос. Учени и изследователи и до днес не са отчели приноса му за запазването на Европа от ислямизиране. В същото време обаче, историята на християнството може да посочи много примери, в които ортодоксалното монашеството, отхвърлило земни радости и стремащо се към духовно съвършнство, с кръст и меч е защитавало вярата. В името на ортодокса са се водили много войни. Цели армии от войнстващи монаси - рицари, обединени в духовни ордени, в името на Христа са предприемали кръвопролитни кръстоносни походи, заличили много земи и народи. Затова ако в ІХ век по един особено жесток и насилствен начин княз Борис Михайл І Дуло да покръстил българите, 131 г. преди това във Волжско - Камска България стартира ислямизирането. И когато през 619 г. в Константинопол племенникът на оногурския Органа Хан от рода Ашина - Кубрат Дуло приема светото кръщение, възцарявайки се през 622 г. в Стара велика България като първ български християнски хан, придобилият вече известност нов арабски месия, Мохамед ибн Абдалах от рода Хашим на племето Корейши, въз основа на монотеистичните учения юдаизъм, християнство и на християнските ереси създал основните принципи на исляма. Мохамед получил в периода 612 - 632 г. "откровенията" на Аллах свише както и способността за "рецитация" на Корана о през същата 622 г. избягал от свещенната Мекка в Медина.От този момент нататък учението му бързо се възприело и разпространило в Арабския халифат и в съседни земи.
Акад. Йордан Иванов: "През 632 г. изповядващият християнска религия хан Кубрат Дуло отхвърлил тюркското васалство, обединявайки всичките българи в Стара Велика България. В 640 г. ислямизираните араби и измаилити нахлули в Кавказ. През 650 г. се образувал Хазарския хаганат по Каспийското крайбрежие, включвайки и района на Дербент. Управляващи там първоначално били потомците от рода Ашина като върховенството на същата династия било признато през 652 г. Тук искам да уточня, че по майка хан Кубрат Дуло бил потомък на рода Ашина, а негов вуйчо бил Ураган хан или т.н. бат Органа,/ хан Органа/, роднина на Атила Дуло. След смъртта на Кубрат Дуло, под натиска на хазарите, неговото държавно обединение се разпаднало. Племената започнали да се разселват при което кутригурите отседнали около средна Волга и Кама. Две други племена тръгнали на запад като едното се присъединило към аварите, а другото заедно с лангобардите завзело провинция Бенвенто. Така държава на другия Кубратов син - хан Алцек Дуло е била ситуирана в част от земите на днешна Австрия, Бавария, района на Рагенсбург. И когато хан Алцек преминал през Алпите и заселил хората си около Равена и Бенвенто, той станал поданик на императора на Византия. Тогава бил хиротонясан за екзарх. Така на територията на днешна Италия са ситуирани български обединения, в района на Изерния - Бояно и Пентаполис и в Тичино, днес Павия. Историческата съдба на българските колонии и мисии в Италия от VІІ век днес е обект на особен интерес. В същата връзка не са правени подробни разширени проучвания и изследвания. И тъй като във Ватикана продължават да се съхраняват всички оригинални документи за българското заселване в земите на Италия дори още от времето на Троянската Война, след която вождът Еней заселил атрячите си в Лациум искам да спомена някои факти. В Болоня днес се съхранява още един уникален наш исторически документ - Болонският псалтир, съдържащ 264 пергаментови страници, който се пази в библиотеката на канониците, в Августинския манастир. Според италианския изследовател на историята на българите в Италия, наши сънародници професор д-р Винченцо Д, Амико той описва заселилите се там наши сънародници, в периода на ранното Срдновековие без да взема под внимание заселванията пр.н. ера. Затова смея да твърдя, че такива е имало много реди новата ера. А днес в Италия има още стотици селища, с топоними, свързани с наименуванията българи - болгари, Булгария -планината Булгария в Неаполитанския край. Известен е основателят на Болонския университет от ХІІ век - средновековният учен, писател, риторик и правист, проф. д-р Булгаро де Булгари. В Калабрия има български манастир. Имало е и българска църква“Санта Мария де Булгари”, строена почти паралелно със знаменитата Боянска църква край София и съборена през 1419 г.. Съществува и университетска черква Капела Булгара от ХV в., която днес се нарича“Санта Мариа дей Булгари”. А сред плеадата известни духовници и сановници от български произход, откриваме имена като кардинал Пиетро Булгаро - Блажени в Рим, също и имена на десетки викарии, епископи, на знайни и незнайни монаси, преминали своя житейски път в килиите на италианските манастири. През Средновековието българите в Италия строяли замъци и кастели каквито има в районите на Пиемонт - Кастелло де Булгаро, в Тоскана - Кастелло ди Болгери, в Милано /Ломбардия/ и в Лациум. Потомък на българи бил и граф Уголино Болгари де ла Герарардеска - архонт на Пиза през ХІІІ век, който благодарение на своята мъдрост, успял да сключи мир с републиките и градовете Флоренция и Генуа, но неблагодарни роднини го предали и той загинал заедно със синовете си от глад и жажда. Тук е мястото да отбележим, че според статистики, правени по искане на Хитлер през 1932 г, българите в Италия са били 3 млн. и 200 000.
Когато част от Стара Велика България, начело с хан Батбатай се подчинила на Хазария като приблизително по същото време ургите - маджари от Северен Кавказ се насочили към района на Дон. Годините 657 - 659 се оказали гибелни за Западнотюркския хаганат. През 670 г.като пълководец на Голямата Орда на царското племе на оногурите тръгнал хан Аспарух Дуло/Аспар - хурк, вождът на белия кон Есперери/. Точно както са го описали византийските историци. С народа си той преминал реките Бури чай /Днепър/ иДнестър, завзел Онгъла, преминал и Дунава, насочвайки се към плодородната територия на днешна Добруджа и към Вергева /Хемус/ и през 681 г. създал Дунавска България. Аспарух Дуло спрял неуспешния поход на потомъка на Ираклий, византийския император Константин Погонат ІV по устието на Дунав, където войските на императора били победени от българското племе. Това го задължило да плаща ежегоден данък на българския хан Аспарух Дуло, ситуирал в този момент началото на Първата българска държава".
Междувременно войнстващите мохамедански рицари пак по същото време не останали по-назад. Екзалтирани от новата си религия, те също започнали грандиозни завоевателни войни. Завзели последователно огромни територии от Месопотамия, древна Персия, Сирия, Средна и Мала Азия и Кавказ. Нашествията им причинили преселения и избиване на немалко етноси и народи. Многобройни племена тръгнали от Прикаспатието и Кавказ обратно към Европа. Тогава и част от племената берсили, варсани, кутигури, утигури и др. се отправили обратно към районите, от които преди това били дошли. Така в периода VII - ХIII в., ислямизираните Болжски /волжски/ българи завладели огромни територии от Източна Европа до Сибир и Китай, което е коментирано в запазените до наши дни произведения на достойните потомци и личности от Волжско - камска България като Ахмед ал Булгари, Аббу Гали Хамид, Якуби ибн Нигмани, Хасан ал Булгари, Бахши Иман, Гаази Барадж, Бу Юрган, Шейх Али и Мохамед Амин. Затова ако хронологизираме по-важните събития по темата за рода Дуло, оказва се, че династите с гени на рода "Дуло" към момента на християнизирането на Дунавска България са създали над 10 държавни обединения: Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България на хан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която произлизлезли Дунавска България - Първото българско царство, Волжско-камска България, временната държава Дуло, а също и държавните обединения при ситуирането на българите на Алцек, в района на Ровена, Джунгурия и др.
Безбройни са теориите дали българите са тюрки, индоарии или азиати. Днес обаче геномните изследвания катгорично доказват, че българите са били местни балкански племена, мигрирали в хилядолетията от Балканите на изток и югоизток. За пътя на предците най-добре говорят топонимите, антропонимите и всички онези наименувания и обозначения на племена и народи, добили известност в историята като потомци на дакомицзийци, пел-АСГИ, ПЕЛгари, балгАРИ, балхАРИИ, есегели,, АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ и др. Впоследствие хуните преминали от Азия в Европа през Азовско море, в преследване на готите, техни братовчедни племена. От техните потомци - стотиците хиляди синове и дъщери на древни вождове и ханове са се раждали бротовчедните ни поколения. Така са се формирали народите.
Днес всеки достоен българин знае легендата за завета на великия хан Кубрат, за снопа пръчки, който владетелят накарал синовете си да счупят. След като не успели, ханът ги заклел да бъдат единни като пръчките от снопа, защото прозрял, че ако синовете му се разделят, държавата ще бъде погубена. Преди разделянето на Стара Велика България, братът на хан Кубрат - хан Шамбат Кий Дуло ситуирал времената държава Дуло /Дулоба/, в района на днешен Киев. От “Легенда за дъщерята на Хана”, написана в периода 855 - 900 г. и от “Свод Булгарских летописей - 1680 г.”, научаваме по какъв начин хан Кубрат Дуло е заповядал на по-малкия си брат Шамбат Кий Дуло, да завладее земите на Панония. Освен киевските земи, по-младият брат превзел Трансилвания и част от земите на Словакия, Полша и Източна Австрия. Същият аскал Шамбат Кий Дуло управлявал Дулоба 33 години /до 655 г./, когато бил победен от франките и германите. В историческите анали е регистрирано, че този владетел е управлявал до 673 г. гр. Аксал /Самбатос/, преименуван впоследствие, в негова чест на Киев.
През 675 г. другият Кубратов наследник - хан Кубер вдигнал въстание срещу аварите и изселил хората си в Битолския край. През 685 г. той с ордата си завзел част от Панония и земите около Солун и Битоля, където се сражавал с византийците. С българите на Кубер пристигнали и част от берсилите от Кавказ. Хронистът Мовсес Каланкатуйски е описал завземането на Кавказ и по-спциално на Алуанк /Агван/, интерпретирайки нещата като завладяване на земите на берсилите и савирите. Хазарите останали там до ІХ - Х в. до момента, в който били покорени от Рюриковичите - Киевските владетели от рода Дуло. Кубер основал държавата Котокио, с територия - Керамисийското /Косово/ поле, долините на реките Струма и Вардар към Охрид и Деветол. В един малко по-късен период, по време на царуването на хан Телериг / 768 - 777г. / - дядо на нашите просветители Кирил и Методий, І българско царство е присъединило към своите територии земите на Берзития, намирала по течението на река Места и в Средните и Западни Родопи. Същите събития от онова време е описал в своето многотомно издание френският историограф LE BEAU, обозначил обаче берзитите като славяни:
"В царуването на злощастния Константин Копроним, славяните според Теофан, бяха завладели цяла Гърция. Вдовствующата императрица, жена на Леон VІ и майка на малолетния император Константин VІ, Ирина, тръгнала с любимеца си Ставраки през май 784 г. и с многобройна войска за да очисти Гърция от Славяните и ги изгони от страната. Българите обаче бяха по-опасни от Славяните, затова при завръщането си в Цариград, тя зема по пътя Българската граница и постави Пловдив и Анхиало в отбранително положение".
/2/ - Hist. du bas emp. t.12, p. 329-331.
"Сед пет години /789 г./ българите се побуниха и се заловиха пак за оръжие. Тракийският военачалник Филетий тръгна против тях към реката Струма, но стана жертва на немарливостта си. Навлязал в неприятелската земя и се установил на лагер без никаква предпазливост за сигурността си, бил нападнат от българите ненадейно, затова загинал сам и голяма част от войската му".
/3/ Hist. du bas emp. t.12, p.352.
Теофан Изповдник и Скилица Кедрин са описали обаче друго, а именно как българите са избили ромеите по време на битката от август 788/789 г/. до р. Стримон, в която бил убит и генералът Филетос".
В "Хрониките" си Теофан Изповедник, разказва как българският хан Телериг /768-779/ присъединил берзитите към Дунавска България:
"Прз октомври 11 индиктион, император Константин V Копроним /741-775/ , женен за хазарска княгиня, която след покръстването се именува Ирина, получи от своите тайни приятели в България писмо, че архонтът на България изпратил 12 000 войска и боили да завземат Берзития и да прместят населението й в България...".
Кои са берзитите - берсили ?
Според изследванията на акад. Йордан Иванов и проф. Балард след потопа в Черното море, описан в Шумерските текстове на "Библията", предпотопната Балканска цивилизация, съществувала преди над 7 800 години се разпаднала като по същото време част от дакомизийските племената от Балканите мигрирали на юг към Месопотамия, на изток към Кавказ и Централна Азия. Последните от тях, останали на Балканите били назовавани неправилно в по-късните хроники и в гръцките, римски и византийски анали като "Траки". Техните корени обясняват първоначалната генетична връзка между дакомизийци, българи, берсили, авари, казахи, ичкери, ингушети, кабардино балкарци и пр. и другите сродни народи в Кавказ, която днес може да бъде доказана чрез геномните изследвания.
Немалко историци и изследователи продължават да определят Берзитите /берсилите/ като славяни. Трябва да уточним, че въпроса за техния произход въобще не е доизяснен. Берзитите /берсилите/ според акад. Йордан Иванов са онези върнали се от района на Кавказ в родните земи племена, потомци на първите най-стари местни балкански етноси, потеглили 8 000 г. пр. Хр. на Изток и Югоизток. Берсилите са братовчедни племена на българите, от рода на "Сребърните българи", от народа, който, в едно свое преселение е тръгнал от района на днешна Берковица. Били рудничари с дакомизийски гени. И до днес, в името им е запазен корена "Бер", от което наименование по-късните техни потомци дали името на народа си. От там е и името на селището, от което са произлезли - Берковица. Част от тези преселници достигнали Урал и Кавказ. Тяхната история за началото на пътя на "сребърните българи" не се знае от потомците - днес вече граждани на републиките Ингушетия, Ичкерия, Дагестан, Кабардино Балкария, Чувашия, Татаристан, Башкортостан, Казахстан, Тюркменистан и пр. Поколенията не знаят, защо дедите им са се наричали "сребърни". Тази теза на акад. Йордан Иванов е потвърдена от направени археологически разкопки през последните години, в местата където е била ситуирана държавата Берзития на Балканите. През последните години нашите български учени археолози успяха да докажат еднаквите обичаи, бит, култура, традиции, дрехи, украшения, накити, керамика, шевици, празници, оръжия и погребения, характерни за периода VІІ - Х век както за Дунавска България, така и за определени райони в Кавказ - Дагестан, Чечено-Ингушетия, Кабардино Балкария, а също и в райони на Чувашия, на Волжско - камска България както и за райони, в които все още не са започнали археологически разкопки, в новите страни по териториите на някогашната Старата Голяма Велика България, с народ колкото "пясъка на моретата".
Акад. Йордан Иванов: "Припомням своя разказ за преселения, изграден въз основа на моите изследвания: когато древните дакомизийски "Сребърни" племена добивали сребро, в района на Берковица и връх Ком, в Хемус, в един момент рудата се оказала много надълбоко, в недрата на планината. Извличането й станало не само трудно, но почти и невъзможно за онова древно време. Това мотивирало рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторене на оръжия, с помощта на техните шамани. Те - "Сребърните" понесли кожени торби с бащина пръст, селекционирани от тях, /в земите на Мизия/ житни семена от пшеница, ръж и просо. Пътували на Изток с цялата си покъщнина, с овчата селекция на стадата си, за да се изхранват в земите на Изтока и да правят посеви. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият артефакти за техните оракули и крепости. Така "Сребърните" предци стигнали преди хилядолетия до територии, в планините Урал и Кавказ, където продължили по известния им стародавен начин да извличат руда и сребро. Ползвали са технологии и способи, използвани преди хилядолетия от майсторите на сребро на Балканите, от района на Берковица. Продължили и традициите в бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив и майсторенето на оръжия. И всичко майсторели отново и отново именно по познатия стародавен начин. Защото и днес по хилядолетна традиция, единствено в Кубачинкия аул на Кавказ, потомствените бижутери и ювелири продължават ръчно да изработват уникалните накити и бижута от сребро.Тези наши братовчедни потомци били особено изкусни майстори и в изработката на разнообразни оръжия. Изработвали и заменяли различните видове лъкове, стрели и копия, саби, мечове и ласа - аркани. Изработвали тежки бойни гири, чукове, бойни двуглави брадви и огромни боздугани, всякакви многобройни видове ханджари, кинжали, ками и ножове, с орнаменти, инкрустации, емайл и надписи, които впоследствие закалявали. Ползвали ножовете при ръкопашен бой, в който днес техните потомци се оказват много вещи. С риск да се повторя, ще подчертая още веднъж, че когато през VІІ в. пристигналите с хан Кубер кутигури преминали от Панония в Керамисийското /Косово/ поле, с тях дошли и част от берсилите - берзитите, потомците на същите тези "сребърни" преселници. Дошли за да търсят своите корени и сродници. Затова се заселили по поречието на Места, основавайки държавата Берзития /Велзе/и/тия/, която хан Телериг присъединил към Дунавска България.
Тук е мястото да припомня и известната еврейска хроника, съдържаща преписката на цар Йосиф, син на царя на Тограма, в която пише, че племената българи, бизили /берзили/, хазари, авари, агиори, тирси, угузи, тарани, янури и савири са били потомци на коляното на Яфетово. Затова смея да твърдя, че всичките тези племена са наши братовчеди - първи, втори, трети. Защото и до днес се среща прилика, в едни или други държави, тъй като генетичното, великото не може да се загуби. Така предците ни, старите българи са роднини с авари, хазари, авиури, азахи, берзили/бизли, савири, трани и янури и в този смисъл днес антрополозите са тези, които могат да докажат както и генетиците, връзките на древните етноси - сепи, сепейци, дако-мизийци, траки, пеласги, фриги, болги, с някои техни съвременни потомци, каквито например са днешните шопи.
Българският изследовател проф. Ганчо Ценов, ровейки по библиотеките на Европа е открил в стиховете на ранносредновековния поет Георги Писада, живял в началото на VІІ в. интересни данни за родството на най-древните балкански племена, което потвърждава тезата ми за дакомизийците като първи автохтонни народи на Балканите. Стиховете описват периода след смъртта на великия Атила Дуло по време того-гпидските бунтове:
"Войната не бе еднократна и обсебена,
а многостранна и многоуплетена.
В старо време някога възстанали, събрали се,
славяни с хуни, скити с българи,
така мизийци, скити - все едно мислеха.
Отделен език и отделно място имаха...
Бидейки отделни и отдавна съединени,
една срещу нас война водеха..."
Младото поколение на България е запомнило как през ІХ век, покръстителят княз Борис Михайл І Дуло "с Христова сила и кръстен знак" наредил да бъдат избити 52 езически български болярски рода, начело с кавхан Исбул на връх Ком. Кой е кавхан Исбул? Велик пълководец, служил на трима владетели: по времето на хан Маламир, завзел Филипопол /дн. Пловдив/, Одрин и Солун, завладял античния град Филипи, по времето на хан Персиян и покорил югозападните Балкани и Албания, присъединил териториите им към Дунавска България. Кавханът бил и велик строител и инженер, който сътворил водонапоителната система на престолния български град. Въпреки заслугите му обаче ,той и родът му не били пожалени. Всички те до послдното коляно били екзекутирани на връх Ком. Ще попитате защо точно там? Там е бил центърът на тогавашната България. И по причина на факта, че от тук 8 000 г. пр. Хр., от Ком са тръгнали "Сребърните" българи по пътя на изток към Болга /Волга/, Урал и Кавказ.
Цар Борис Михайл І Дуло - Първият покръстител
Френският изследовател от ХІХ в. LE BEAU определя примането на християнството от българите като "най-достопаметното събитие по времето на царуването на византийската императрица Теодора".
Акад. Йордан Иванов:
"Под въздействие и влияние на своята сестра, възпитана в Константинопол, цар Борис І извършва второто кърваво кръщение на българите във вярата на Христа, след приемането на Исляма от волжските българи, започнало през 733 г. Към владетеля, езичниците са отправяли страшни клетви и много тежки обвинения, че е създал "лоши закони" за своя народ и е "отстъпил от правото на вярата, от бащината чест, от бащините символи и от силата и славата на Тангра". Защото Христос е бил месия на най-коварния противник на българите - Византия. С това настроенията срещу владетеля Борис І се засилвали. Разбунтували се последователно боилите, старейшините и езичниците от всичките десет области на страната, защищавайки светилищата на Тангра. Тогава с меч в ръка династът заставил жилавото и непокорно българско племе да приеме християнството.Той проявил изключителна далновидност и така спасил народа си от ислямизиране. Този акт се оказал изключително важен не само за нас българите, но и за Визанития и за Рим. Защото тогава е бил голям страха от българите, разрушавали многократно устоите на двете империи. Впоследствие династът се отдал и на монашески подвиг и постъпил в манастир. Оставил на престола първородния си син Владимир Ръсате, но недоволни боляри подтикнали Ръсате Дуло да извърши преврат и върне езическата религия и култ към Тангра. Княз Борис Михайл І Дуло жестоко потушил метежа и заповядал сина му да бъде ослепен с нагорещени шишове. Тогава на престола се възкачил другият му син Симеон, а Борис отново се върнал в манастир, отдавайки се на пост и молитви".
Според френския историограф LE BEAU, през 853 г., българският владетел Богорис Дуло /Борис/ бил убеден, че може да покори Византия: "Тъй като империята се управлява от една жена, прати й извстие, че й обявява война. Императрица Теодора отговори смело, че ако той навлезе в змите на Византия, тя ще отиде да го пресрещне и че се надява да го победи; но ако се победи тя, пак той ще се черви, защото е победил една жена. Варварският цар, очуден за толкова достолепния отговор, почувства почит към тая царица и поднови мирния договор. Във време на преговорите за откуп на един монах, именуем Теодор Куфара, от дълго време пленник в България, комуто тя почиташе святостта, Борис се съгласи да стане замяна със сестра му, която беше преди 38 години зета в плен , при царуването на Леона Арменеца и задържана в Цариградския двор. Тази княгиня, пленена още от люлката, беше покръстена и възпитана в Християнската религия, в която беше много изучена. След завръщането й при брат й, тя не преставаше да му я хвали и го увещаваше да я възприеме и да се откаже от заблужденията на идолопоклонството. Монахът Теодор беше хвърлил в духа на Бориса няколко семена от християнството; сестра му го трогна съвършено, а и Бог като че ли й съдействаше".
LE BEAU, Hist. du bas emp.
St. Martin е писал за княз Борис Михаил І Дуло следното:
"Той накара монаха Методия, брат на Кирила, който минавал и за най-добър живописц по него време, като боядисвал една галерия в палата, да му изобрази нещо ужасно, страшно, тъй като този княз е бил естествено суров и свиреп. Методий изрисувал и представил бъдещия съд Божий, мъките на осъдените от Бога, със сичките обстоятелства за да внушат уплаха. Обяснението на тази картина смрази от ужас и самого Бориса и той почна да се страхува от Бога повече, отколкото от поданиците си. И уведоми императрица Теодора, че не иска нищо друго, а само чака един министър от християнската религия, за да се покръсти. Тя му прати един владика, който го кръсти нощем тайно и му даде името Михайл, което е и на сина й императора Михаила. Но тази тайна не останала скрита и слухът, че князът се покръстил разбунил духовете. За да запазят вярата в Тангра, българите организирали буна и пожелала да свалят от трона последния Дуло".
LE BEAU, Hist. du bas emp.
"Безбройно число бунтовници нападат палата. Яко окуражн и подкрепен от божията помощ, носещ и кръста на гърдите си, княз Борис Михайл Дуло излиза на чело на 48 души от слугите си, напада метежниците и нанася страх на това буйно множество. Немирниците се разбягват, и като се уталожиха от уплахата, предават се на победоносната религия; която и възприемат. Теодора им праща Кирила, който става апостол на Българите, какъвто беше на хазарите /847/, какъвто стана по-късно и на Моравците/861/. Покръстването на българите се последва от един нов съюзен договор с тях. Императрица Теодора, за да го направи по-траен, прибави в него отстъпката на една малка, но пустинна местност, съседна на България. Тая околност се простираше от мястото, наречено Сидерас /железник, което било по-старо име на днешния град Стара Загора / до Девелта /днешен Бургас/; на север тая местност/наречена от българите Загоре/ се простираше до града Одесос /Варна/.
Френските историци разправят, че Лудвиг, германският цар, поискал и той да съдейства за похристиянчването на Българите, защото бил приятел на Борис Михайл Дуло и по искане на когото, Лудвиг му пратил владици; но тези министри като намерили в страната други мисионери, изпратени по-напред от папата, не пожелаха да им съперничат и се завърнаха в Германия. Впоследствие , това духовено завладяване на българите стана една от главните причини за разцеплението на църквата на восточна и западна."
/4/. Hist. du bas emp. t. 13, p.188-191.
"Българският цар Борис прати прз август /866 г./ посланици в Рим, /между които би, според историка St. Bertin , и Борисовия син, за да пита папата върху много точки, отнасящи се до религията и да му поиска владици и свщеници: папата отговорил на тия въпроси и се вълнува от този случай да прекара в Цариград някакви си писма, ндопуснати до това, до императора, до патриарха Фотий, до владицит и до други знатни лица, защото през България бил по-сигурн, отколкото тоя път по морето, което владееха гърците. Затова той придружил двамата владици /Павла Популонски и Формоза Портонски/, според St. Martin/, които изпрати в България с тримата духовни пратеници...
А Фотий патриархът гръцки още по-разгневен от император Михаи, като се научи, че папските пратеници са в България и го представили за узурпатор/похитител/, рши да отиде до крайност и да си отмъсти за отлъчването му от църквата, произнесено от папа Николая, като низложи и той самия папа/".
/5/. Hist. du bas emp. t. 13, p.237-238.
Когато през 869 г. бил свикан VІІІ общ събор в патриаршеската катедрала "Св. София" в Цариград , с участието на 102 владици. На този събор е било решено Българската Църква да остане под юрисдикцията на Цариград. ..
"Тогава папата писа на българския цар Борис да се откаже от послушността към гърците и да се подчини непосрдствено на римския престол, като го уверява, че той обичал българите до толкова, щото да се жертва за тях. Папата подканяше българските боляри да убедят царя си за целта. Вижда се обаче от едно друго по-послешно писмо на папата до Борис, че българите останаха привърженици на цариградския престол, защото в това послдно писмо го мъмри за дето напуснал Рим и го кани да се възвърне в лоното на Римската църква, инак го застрашава с отлъчване".
/6/. Hist. du bas emp. t.13, p.267-299 г.
"Българският цар Борис, когото папата толкова малко щадеше беше пример на святост. От покръстването си насам той поведе един много строг живот: днем облечен в своите царски украси, нощем се покриваше с връхна дреха, и отиваше тайно в църква, където прекарваше цели часове в молитва на колене върху един козяк. Много време преди смъртта си, той предаде короната /888 г./ на големия си син Владимир/Ръсате/ и се оттегли в един манастир. Занимаваше с само с молитви и милостини. Но като се научи, ч синът му се е отдал на разпутство и разврат, че претоварил поданиците си с даждия и, че ги призовавал даже къв идолопоклонство, остави религиозната си дрха /расото/, нахлу пак шлема и бронята с царските знаци, събра тези от своите поданици, които имаха страх от Бога и почна да преслдва сина си, който беше избягал; залови го, извади му очит и го хвърли в тъмница до живот. След това, в едно всенародно събрание, прогласи за цар втория си син, Симона като го заплаши, че ще постъпи също така и с него както с брат му, ако залови същия път. Тогава този християнски герой, обсипан с благопожелания, почести и жалости на всичките си поданици, се затвори пак в манастиря, гдето свърши светия си живот на 896 г."
/7/. Hist. du bas emp. t. 13, p.299.
В началото на ХІ в. Българският Охридски архиепископ Теофилакт написал: "Навярно искате да узнаете кои са тези блажени отци Кирил, който бил велик в езическата философия и още по-силен в християнската и Мтодий - който украсявал Панонската епархия".
/8/. Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, стр. 79.
В издаденото в Лвов /9/. Четвроевангелие от 1636 г. четем: "На светия наш отец Кирил, учител на българите и славяните - вечна памят! ".
В /11/. "История во кратце о болгарском народе" на йеромонаха Спиридон Габровски, последният цитира Патриарх Евтимий, написал за първоучителите Кирил и Методий следното: "Благословен е бог, който желае всички да се спасят и да дойдат в истински разум /т.е. да усвоят началата на християнското вероучение/ и затова не остави и нас българите докрай в незнание, но ни навести като ни издигна от нашия български род такъв учител като Константин Кирил Философ, който просвети нашия народ, за да живее според божите заповеди".
За това, че блажените просветители Кирил и Методий са превеждали и писали на български език е писал преди сто и тридесет години и хърватският историк Таде Симичиклас.
/12/. T. Smiciclas, Povjiest hrvata, II, Zagrb, стр. 186, 1882 г.
Черноризец Храбър в своето съченинение "За буквите", интерпретирано в "Берлинския сборник" от ХІІІ в. пише: "Сега е свята българската книга и Свята е българската литургия - свят мъж я създаде!"
/13/.Е. Григоров, Кирил и Методий - основоположници на славянските литератури, С., 1956, стр. 100.
В синодика на цар Борил /1207 - 1218/, Кирил Философ е прославен така: "На Кирил Философ, който преведе свещеното писание от гръцки на български език и просвети като втори апостол българския народ - по врме на император Михайл и нговата майка Теодора, които украсиха църквите с икони и утвърдиха православието - вечна памет!"
/14/. Попруженко, Синодик царя Борила, с. 77, 1928 г.
Акад. Йордан Иванов: "В историческата народна памет битува информация за преводите на Кирил и Методи от гръцки на български. Нека не забравяме, че "Сказанието" описва как "Константин се върнал обратно и отишъл да учи българския народ". Така след проповедите по долината на р. Брегалница, през 50-те години на ІХ век, кирилиметодиевите книги се завръщат в българските земи.
Ще посоча и, че в т.н. /15/. "Никоновска летопис", издадена през 1767 г. се уточнява, че като се завърнал в Българи, Константин се бил прибрал в "свой дом след спора с триезичниците и диспута във Венеция".
Тъй като Константин - Кирил философ е бил един от най-важните средновековни дипломати за своето време, ще припомня, че през 847 г. до византийската императрица , майка и регентка на малолетния византийски импратор Михаил ІІІ е било написано прошение от хазарите, с което те "я молели като изповядващи към момента на прошението юдаизъм и мохамеданство, да изпрати свещеници за да ги просветли в христовата вяра". В замяна на това и обещали да й върнат всички пленници. С тази важна дипломатическа мисия императрица Теодора натоварила възпитаника на Магнаурската школа Константин, наречен философ, "роден в Солун, преименуван отпосле "Кирил", който "се занима с изучаването на Хазарския език и после отиде при Хазарите. Трудът му се увенча с успех: той смути и забърка еврейските и мюсюлманските сектанти и целия народ се похристиенчи".
LE BEAU
Акад. Йордан Иванов: "Има извънрдно много доказателства и сведения в аналите на Ватикана за това, че патриарх Фотий, който навремето е предявил към римския папа Николай 60-те си претенции за “отстъпления от правото на вярата” е инструктирал мисията на първоучителите Кирил и Методий. Затова коментирайки заслугите на двамата братя, аз в никакъв случай не бих желал да омаловажа стойността на огромния труд на тези двама първоучители. Със сътворяването на КИРИЛИЦАТА се слага точка на древната история на предците, което налага нейното пренаписване, защото това е четвъртата писменост, която се появява в Придунавието, след старите йероглифи, клинописи, глаголицата и готската писменост на епископ Вулфила. В аналите на Евстатий Палестински пише, че "преди писмото на светите братя Кирил и Методий, българите ползвали буквите на египтянина Хозерзиф, доведен син на фараона Рамзес ІІ , известен още и като Мойсей, извел евреите от египетски плен".
Затова категорично смея да твърдя, че нашите предци прабългарите не само са имали писменост и история, но и книги, с история дори и на родословията. Това доказват мисиите на Константин - Кирил философ, който е пътувал и издирвал в папируси и анали информация за древните писмености. Така през 855 г. Константин Кирил Философ заминал в страната на сарацините, като официален пратеник и участник в църковно - религиозен спор. Съвременниците на Константин Философ са оставили сведения за възпитаника на Магнаурската школа, че е "изучавал и събирал древни ръкописи". Учени и изследователи продължават да спорят и относно това, по чия заповед или по каква причина е била осъществена т.н. “арабска мисия” на Константин. Известно е, че Константин е заминал за страната на сарацините, когато се е считало, че арабският език е превъзхождал всички останали. Всъщност по време на това свое пътуване, този учен мъж е имал невероятната възможност да посети светите библейски земи, земи на наследниците на Халдея и Бабилон - Персия. Земи, в които били сътворени прекрасни шедьоври, писмена и клинописи. 860-та г. възпитаникът на Магнаурската школа Константин-Кирил заминал за Херсонес, където в столицата на хазарския хаганат, с еврейско управление и със смесено мюсюлмано-християнско-езично народонаселение в Итиле е участвал в рядък диспут. В изключително разгорещените теологични спорове, с представители на изляма, юдаизма и зороастризма Кирил, с благословлението на патриарх Фотий и на византийската императрица е представял православието и Константинополската църква. От страна на мюсюлманите проповядвал кадията - шериатски съдия, а домакин на събитието бил местен тълковател юдаист. Освен това, в житието на Константин се казва, че той е “оборвал своите събеседници философи с цитати от Корана”. През 861 г. Константин посетил аланите, а през 863-та г., заедно с брат си Методий гостувал на Великоморавския княз Ростислав и на блатненския княз Коцел. Там двамата братя подготвили над 100 ученици и последователи, научили кирилицата - респективно нейното четмо и писмо. И след като като папа Адриан благословил делото на двамата братя Кирил и Методий, един по-късен папа забранил богослуженията на варварските езици. А когато след смъртта на Кирил, почти в края на своя човешки живот /885 г./, Методий посетил Рим отново, във Великия град братът на философа се постарал да обори твърдението, че Светото писание можело да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. Папата се съгласил с него, но поставил условие, богослуженията да продължат да се водят на еврейски, гръцки и латински. А в един малко по-късен период през Средновековието, гръцкият библиотекар Анастасий записал в своите спомени, че “когато след 1018 г. България попаднала под византийско владичество, не е имало никакво гръцко покръстване и робство, а само и единствено спор между църквите на Рим и Константинопол, под чия зависимост и власт да остане българската църква".
В периода ІХ - Х в. византийските хронографи не споменават първоучителите Кирил и Методий, докато през 1061 г., папа Александър, в своя специална була ги нарекъл еретици, а тяхното писмо готско и арианско. Така братята Кирил и Методий изпълнили брилянтно мисията по вменяването на една чисто имперска доктрина на Византия, с цел да се християнизират българите, като най-сериозни техни съперници. И тъй като за ранното християнство, йерархията на Рим и Константинопол била неприемлива, мисията на Кирил и Методий била инспирирана най-вече от влошаване отношенията между църквите на Рим и Константинопол".
В томовете на LE BEAU открихме една много важна подробност и данни за това, че философът Кирил е участвал в съставянето на писмеността на хазарите, която днес се счита за безвъзвратно изгубена:
Според Клапорт: "Вероятно е, Кирил да е съставил и азбука на Хазарите..., след като оставил у Хазарите свещенно-проповедници, той се върнал в Цариград. След малко той замина в страната на Славяните, в Моравия, която образуваше тогава едно силно славянско царство, на което князът Растилас /Ростислав/ желаеше да последва примера на Хазарите. Като минаваше прз България, Кирил хвърли там семената на християнската вяра, които не закъсняха да се разплодят. И така след четири и половина години, двамата евангелски министри Кирил и брат му Методий установиха евангелското учение в 861 г. в Моравия. Тогава Кирил изнамерил КИРИЛИЦАТА и превде Евангелието и оная част от свещенното писание, които намери най-полезни за тяхното обучение. Папа Николай ІІ повика и двамата в Рим, но те не го застигнаха, защото той беше умрял на 13 ноемврий. Те завариха папа Адриан ІІ и бяха произведени в сан владици. Методий, след смъртта на брата си - 14 февруари 868 г., сполучи да похристиенчи и Бохемия"
/16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177.
След смъртта на св. Методий, цар Борис І приел учениците на двамата просветители и им помагал да просвещават народа, докато Климент Охридски основал просветна школа в Охрид с над 4 000 ученици от приелите много преди това християнството българи на Кубер, които са живяли по тези земи, но са имали нужда от азбука, за да пишет и четат на родния език, с цел да се запази народността и да се утвърди българското. Известно е, че през 896 г. цар Симеон е провъзгласил този наш първоапостол в църковен сан епископ на Дрембица /Велица/, в чийто диоцез влизал и град Охрид. Така този книжовник просиял в подвизи и извършил немалко чудеса като починал през 916 г.
Житията на братята първоучители Кирил и Методий продължават да се считат за достоверни. Техните текстове са били издадени, съответно от академик А. Т. Балан, в монографията "Кирил и Методий" , І, С., 1920 г. а също и от д-р В. Сл. Киселков през 1942 г. както и през 1973 г.от екип, в състав Б. Ст. Ангелов и Христо Кодов. /17/. Извори на българската история, т.12, С., 1965 г., стр. 67-68.
Ако Арнолд Тоймби е определил "Европейската култура като наследство от І българско царство и приемник на античния Логос, известният френски изследовател Луи Леже е твърдял, че "съществува диахронно единство между санскрскритския и българския" като българския литературен ранносредновековен обработен книжовен език, ползван в българските литературни школи впоследствие, французинът е нарекъл "Санскрит" за славяните.
Акад. Йордан Иванов: "Ако в ранно срдновековните хроники, авторите пишат за КИРИЛИЦАТА като за азбука, веднъж дадена свише и втори път като "изнамерена", тези факти са особено важни и не трябва да се пренебрегват. Още повече, че християнските първоучители Кирил и Методий като учени са ползвали материали в библиотеките и архивите на старите манастири, в Рим, в Хазария, в страната на сарацините. Според мои изследвания, първоучителите братята Кирил и Методий са открили в древна библиотека мостра на азбука от югоизточно оракулско светилище, която са предложили на византийците, с евентуалното условие как биха могли да я приложат за племената, приели християнството. Но в аналите все още не са открити документи и писмени сведения за това. Имам основанието да смятам, че във Ватиканската библиотека могат да бъдат открити и други документи - преписи, описи от ония далечни времена. Ако се разровят архивите, данни за това могат да бъдат открити както и докумнти и в югоизточните манастири, в манастирите по Дарданелите, Африка и т.н. Защото всъщност тази първомострата е била занесена там и затворена от мощните ортодоксални монашески братства.
И като финал на изложеното да тук искам да отбележа, че войните окончателно биха могли да спрат когато бъдат извадени скритите документи от зазиданите хранилища на Ватикана - документи за родствата на древните племена племена и народи. Единственият славянски папа на най-новото време папа Йоан Павел ІІ / със светското име Карой Войтила/ поде тази инициатива, инициирайки великата среща на главите на вероизповеданията в Асизи, за което сме му много благодарни. Бих искал да уточня, че вероятно той щеше да направи това, но не му стигнаха годините. Затова, искрено се надявам и, че благодарение на новия папа Бенедикт ХVІ, който е германец и е потомък на същите тези стари първи древни европейски етноси, сименно той би могъл да извърши велика мисия и получи световно признание, ако разреши достъп до тези хранилища. Защото, уверявам Ви, тогава могат да бъдат направени епохални открития, които неговите предшественици не успяха да направят, защото времето не им достигна. В този контекст ще бъде открита истината и за Глаголицата. Защото ако първият превод на Библията след Христа по нашите земи е направен от Никополския епископ Булфила /Вулфила/, създателя на готската писменост и на глаголицата, и за него историята ни продължава да мълчи. Желая да направя едно съобщетние - има една много интересна българска икона на светите равноапостоли Кирил и Методий, рисувана към 1863 г., която към днешна дата би трябвало да се съхранява в манастира на с. Мъглиж. На нея освен двамата първоучители е изобразен и трети светец. Реставраторът експерт Димитър Радев е изказал мнение, че това е образ на ирландския светец св. Патрик, но не виждам логика. Защо Св. Патрик трябва да бъде изобразен заедно с българските светци?! Според моите изследвания, изобразният светец, заедно със светите братя Кирил и Методий не е някой друг, а именно небезизвестният никополски епископ Булфила /Вулфила/".
Мълчи се и по въпроса за родословието на Кирил и Методи, които са внуци на хан Телериг /768-777 г./. Те са синове на патриция Лъв, наречен на името на императора Лъв ІV. Затова по някакви непонятни, вероятно държавнически причини, наследниците на българския престол след хан Тервел Дуло - внука на хан Кубрат биват свалени от управление като следващият хан Телериг дори бяга от България, т.е. емигрира в Константинопол".
"Леон ІV, синът на Константин Копроним като император забрави жестоката смърт, нанесена от хан Телерик на бащините му приятели, и му даде прибежище, покръсти го, наименова го патриций и благоволи да го сроди със семейството си, като му даде за жена братовчедката на императрицата".
/18/. Hist. du bas emp. t.12, p. 309-310.
Знае се, че хан Телериг е бил приемник на хан Паган. През месец октомври 777 г., хан Телериг е изпратил своя армия "да оплени Берзития и да вземе жителите й в Дунавска България". Заради бунтове обаче той оставил престола и избягал в Константинопол, къдто бил приет добре от византийския император Лъв VІ/775 - 780/, удостоил го с титлата патриций и името Тофилакт. Покръстил го в християнска вяра и му дал за съпруга братовчедка на императрицата. В запазен личен печат на хан Телериг от сфрагистична колекция е открит надпис: "Божия закрила за патриция Телериг - Теофилакт".
В известната "Дуклянска хроника" има текст, който потвърждава същия факт:
"По това време цъфтял като роза един философ ог град Солун на име Константин, син на някой си патриций Лъв. Той бил мъж пресвет във всичко и още от детинство бил най-задълбочено обучен в светите писания. По внушение на Светия дух, този свят мъж отпътувал от своя роден Солун и пристигнал в Хазария. Там в диспут, който траял дни наред, той оборил много философи със своето учение и проповед и обърна цялата област Хазария във вярата Христова. И всички покръстени осветил в името на Отец и Син и Свтаго духа. След това той обърнал в християнството цялото българско племе и по същия начин те, българите били покръстени във вярата на Света Тройца. И чак след това Кирил е бил наречен учител на Хърватите".
/19//Извори на българската история/, стр. 171
"Търсел прадядовата чест" - това съобщава самият Константин - Кирил Философ в Хазария, когато го попитали какъв е бил неговия сан. На този въпрос той отговорил, че някога "имал ДЯДО, който бил много богат. Но той не зачитал достатъчно честта, оказана му от царя, затова бил прогонен в чужда страна, обеднял и там се родил Константин". Затова спокойно ние българите можем да говорим за "род наш" и за "език наш".
В. Е. Априлов в своите "Избрани съчинения и писма под редакцията на П. Каратодоров, С., 1940р стр. 28 /20/. пише "Като роден българин, длъжен съм повече от всички да браня своята народност и да не оставям да устоят другите, ако и да са сродни племена, това, което не е тяхно". Това пише В. Априлов, считайки, че Кирил и Методий са "същи българи".
/21/. В Краткото житие на Кирил - Константин Философ, написано от Климент Охридски, Кирил е назован "Българин родом" като там се разказва още и как е покръстил 54 000 души по долината на река Брегалница.
В сръбски летопис от 1671 г. е открит следният текст: "През 852 г. бяха съставени нашите букви от Св. Кирил Философ, учителя на българския народ при гръцкия цар Михаил и неговата майка Теодора, които наредиха да бъдат почитани светите икони"/22/.
Когато през 1981 г. академик Дмитрий Лихачов изнесъл доклад, в рамките на българо-руска научна среща е цитарал следния пасаж: "обикновено светците приемат мляко от дойките си", подчертавайки, че "случаят с Константин - Кирил Философ е уникален!".
"В този ден, 11 май честваме паметта на нашите преподобни Кирил и Методий и Константина - Кирил, епископи моравски и учители български, едноутробни братя от български род, които са изнамерили българославянските букви и са се потрудили да преведат Светото писание на нашия език и са починали в ІХ век от Рождество Христово. Затова им честваме особен празник, защото са наши светци подир светиите църковни. И затова сме длъжни всяка година да ги празваме и почитаме, по тържествен начин."
/10/. В. Сл. Киселков, Кирилометодиевският култ в България, Сб. 1100 години славянска писменост", София, 1963, стр. 343.;А.Т. Балан, Кирил и Методий, 2., С., 1934, стр. 12-13.
Ако за историците ни продължава да представлява интерес въпроса, свързан с датите около честването на двамата братя Кирил и Методи, едната от които е 11 май, то тази дата е била възприета като ден на почит към двамата първоучители, защото на същия ден, през 330 г. друг един римски император от дакомизийски произход Константин Велики е въвел християнството за основна религия в Римската империя. Той обявил за столица на великата империя Цариград, градът на Босфора, кръстен по-късно на негово име Константинопол. Има данни, че дълго е умуивал, колебаейки се между Сердика и Цариград, защото родовата му резиденция била именно в Сердика. И неведнъж е заявявал "Сердикя е моят Рим". Ето какво пише по същия повод доаенът на Светия синод на Българската православна църква - негово високопреосвещенство, доростолският митрополит Иларион: "Светият равноапостол цар император Константин Велики царувал в Рим и в Константинопол. По негово време през 313 г. се обявява свободата на Христовата вяра. Той свикал І Вселенски събор през 325 г. против ерестта на Арий и починал през 337 г. в Никомедия като бил поставен в златен ковчег, в църквата "Св. апостоли" в Цариград. Майка му - царица Елена живяла благочестиво. По нейна инициатива и почин е бил открит Кръстът Господен на Голгота".
Царица Елена е била потомка от местен дакомизийски етнос според изследванията на акад. Йордан Иванов и тя е водила младия Константин за да го запознае със своите роднини преди да стане император в нейното родно място - района на Голямото кале, района на Пекюг - днешна Сливнишка община между селата Гълъбовци и Гургулят. По данни на академика, царица Елена е била родена в землището на селата Гургулят и Гълъбовци, в региона на запад от София. По това време местността е била известна с названието "Славиня" и в тази местност, в рамките на своето царуване Борис Михайл І Дуло е бил победен в битка от сърбите. Наложило се да остави коня си, любимата си наложница за да освободи от плен първородния си син Владимир Расате и още 12 български боляри.
Ако в "Краткото житие на Кирил", философът е наречен "най-мъдър учител на българи, руси и славяни", там пише още и, че: "Св. Кирил беше родом българин от Солун и създаде писменост и на нея преведе писмото при управлението на гръцкия цар Михайл, на цариградския патриарх Фотий, в годините на българския княз Борис и на моравския Ростислав, на блатненския и ляшски княз Коцел, на моравския Ростислав, на Заврий - княз хазарский, на Карлус - княз немски, на Дунай - господар унгарски, а също и на царствуващия в Новгород Рюрик, княз руски - 122 г. преди кръщението на Руската земя".
Още в два средновековни писмени документа в "Йоакимовската летопис" и в т. нар. "Дуклянска хроника" се разказва за "руското кръщение, което било осъществено от български духовници" и за първия руски епископ Михайл, който "бил българин родом".
/С Л Е Д В А/
Mont-press.com - Бр. 14(1451), год. ХVIII, 20 - 21 февруари 2007 г.
 |
| АКАДЕМИЯ |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
