Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Блогрол
Постинг
24.07.2009 16:24 -
Гроб, мавзолей и предания за син на Атила Дуло, кътали до ХХ век Kормянското и Ряховско текета край Севлиево
Гроб, мавзолей и предания за син на Атила Дуло, кътали до ХХ век кормянското и ряховско текета край Севлиево
научен доклад
на
акад. Йордан Иванов
и
асистент Анна Зографова - член - кор. на академия МАБИК.
Pubikatcia - Mont-press.com
Бр. 27 (1464), год. ХVIII, 5 - 11 април 2007 г. През 2006 и 2007 г. академик Йордан Стойлов Иванов изведе много данни за най-старите наши балкански конфесионални общности - дакомизийци, сребърните българи, шопи, капанци и др., за техните традиции, вярвания, обичаи, фолклор и ритуали. Освен, че някои от тях продължават да се практикуват, много други остават още непроучени. В района на Севлиево повече от хилядолетие се разказва лeгендата за прочулия се с чудодейните си мощи светец Гаази Баба, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. В България има и други непроучени култове, свързани с жреци-царе и с войни, а също и с други общи светци от етническитe ни балкански вероизповедания: Демир Баба, Саръ Салтък, Енихан Баба. Случаят с известния персонаж Гаази Баба е повече от уникален. Името му се свързва с топонимията на Кормянското и Ряховско текета, които са на отстояние пет километра, в посока северозапад от Севлиево към старото шосе за Ловеч. Оказва се, че истинското име на Гаази Баба е било заличено през вековете – по точно по време на петвековното турско робство. Мюсюлманите, които окупирали Балканите през ХІV век са възприели много от местните светци и герои, но започнали да ги кръщават със свои имена. Изследванията на академик Йордан Стоилов Иванов, в областта на най-старата история доказват, че в хилядолетната традиция на Балканите е имало и моменти на добро съседство между представителитe на различните местни етноси. По този повод етнографката Сава Костова е изразила мнение за района на с. Кормянско, че в региона въобще не е имало турска колонизация. Регистрирано било само османско присъствие в годините на петвeковното турско робство – периода ХІІІ – ХVІІІ век. Гаази баба е описван в местните предания ту като цар-жерц, ту като великан със сила на Херой, преборил Змея, ту като уникален лечител или като светец. От Средновековието много българи и турци посещавали Кормянското Теке, свързано с последния пристан на Гаази Баба, който е в землището на с. Кормянско, отстоящо на 5 км на северозапад от днешния град Севлиево. На на юг от него се издига и историческият Ряховски баир, свързан също с легендата за Гаази баба, която разказва как бил погребан в дървен ковчег, заедно със Змея, когото победил. Персонажът свързва мита за него със Змея като е интерпретиран не само в региона. Но тъй като легендите и преданията за Гаази баба свързвали личността му и с родината му - Панония, едно по-обстойно проучване, надяваме се, че ще разкрие нови неизвестни факти. В преданието за Гаази баба се разказва, че имал седем братя. Единият бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. В легендата открихме още един архитип на персонажа, с познатия мотив за победителя на седмоглавия Змей. Ранен от Змей, в района на село Дебелцово, Гаази баба паднал на Кормянското теке. Там помолил стар овчар да го пренесе на Ряховското теке, където починал. Погребали го в ковчег, заедно със Змея, когото той победил в пехливанско змееборство. Така двамата юнаци демонстрирали силата си. Подобна Кралимарковска интерпретация обаче е непозната за християнските жанрове. Още повече, че действието в легендата се развива около много старо свещено дърво. Сюжетът може да бъде открит в подобна легенда и в района на нос Калиакра, където “преборването” станало в самото царство на Хадес, в змейската пещера. Там друг подобен на Гаази Баба сакрален герой отсякъл четири от седемте глави на Змея във великата битка на Доброто със Злото. По този повод преди през 1968 г. по данни и посочки, /насоки/ на севлиевския учен краевед и историк Илия Зографов и на юриста доц. Григоров от юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", /днес и двамата покойници/, в района на текетата Кормянско и Ряховско била организирана студентска археологическа експедиция. Студeнтите открили оригинална урна с ковчег на царя-жрец или на светеца Гаази баба. Открили и немалко артефакти и атрибути от инициираното му погребение. Те обаче за съжаление днес не са запазени. Ковчегът – урна бил изрисуван с царски атрибути. Бил положен в приземно помещение на миниатюрен четириъгълен мавзолей. Според разкази на тогавашни очевидци, стаята на приземието била изпълнена с интериор, украсен в стил, типичен за капанския етнос. А ковчегът бил поставен, ориентиран в посока изток – запад. В западната му част имало дървен кръст. Открити били и рисунки в червeно, синьо, кафяво, черно и бяло, в интериора на мавзолея и върху ковчега, направен от талпи. Те изобразявали владетел с червени ботуши, /привилегия само за нашите прабългарските ханове и царе/ и с шапка – бяла тип каподулий, типична за владетелите от най-стария династичен род в света – рода Дуло. Именно наличието на християнски кръст върху ковчeга, по някакъв особен начин напомнило на местните краеведи за инсигниите и царските атрибути на българския хан Омуртаг, изобразени върху изсечения по негова заповед хански златен медальон, регистриран като уникален във всички наши нумизматични справочници. Затова севлиевци решили, че в ковчега може би е бил погребан брат на хан Омуртаг, който също водил войни в Панония. В медальона владетелят Омуртаг е представен с кръст и с жезъл в дясната ръка, а също и с кръст върху корона. От правените до сега опити за проучване личността на Гаази Бабаба няма конкретен резултат. Не е взета под внимание старинната прабългарска историчска традиция. Според покойните изследоватли - Илия Зографов и доц. Григоров близо до старинния мавзолей навремето действително е имало старо свещено дърво – бряст. За него местните разказвали, че там жреци, шамани, а по-късно раннохристиянски свещеници и мюсюлмани извършвали ритуални жертвоприношения. Имало и оброчище, около което от векове болните преспивали, в нощта на Пасха. Разказват, че много от преспалите били излекувани. За благодарност те, излекуваните, обикаляли мавзолея с ковчега и носели цветя. Според академик Йордан Стойлов Иванов, мавзолеят в района на Севлиево пазел праха от мощите на цар Еменцар, един от седемте синове на Атила. Еменцар бил владетел на Балкана в края на V и началото на VІ век. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: Аргументите ми по тезата, че Гаази баба и Еменцар са една и съща личност се базират на метода ми по разкриване на археологически, природни и исторически богатства и биолокация. Що се отнася до мотива за седмоглавия змей, известен и от житието на Свети Никола или Саръ Салтък, в случая с Гаази Баба, той търпи нова интерпретация. Легендата за Гаази баба гласи още и, че героят е бил известен древен жрец - лечител. Тук директно правя аналогия с царете – жреци на дакомизийците, наши предци. Според преданието, Гаази Баба имал седем братя. Единият от които бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. И тук имам аргументи, в контекст на седемте братя – синове на Атила, единият от които загинал в Панония: известно е, че в най-важната битка през 454 г. след смъртта на Атила, водена от синовете му, загинали над 30 000 хуни. Тя се е състояла в Банат и в нея загинал синът на Атила Еллак. Тогава хуните били прогонени. След смъртта на Елак, трона на Атила наследил крал Дингезих – вторият син. Тогава въпреки опита да възвърнат величието и властта на империята, хуните неколкократно претърпели още загуби. В една от последните битки край реката Болия загинал и самият Дингезих Дуло. Това станало през 469 г. След него върховенството поел поредния по старшинство син Ернак, когото българските историци идентифицират с хан Ирник от известния Именник на българските ханове. Впоследствие постепенно хуните, заедно с част от прабългарите били изтласкани към бреговете на Аскейноса /Черното море/. Тук обаче жeлая да уточня, че в династичните хроники от онова време фигурират всичките имена на останалите живи синове на Атила, които били владетели на уновендо-българите тогава. /Бел. Авт/:. Данни у нас в България има и за още един племенник на Атила Дуло - владетеля на Илирия Мундо, роден през 470 г. Според проф. Ганчо Ценов, Мундо/505-520/, известен и като Банджа Татра Бананд, е българин. Хронистът Йордан го е описал така: “Мундо произхождаше от рода на Атила. Той бе завзел една кула от другата страна на Дунава, която се казваше Херта и тук около Дунава се провъзгласи за Цар”. След победа над готите в Сирмиум през 505 г. Мундо, син на мизийска принцеса, побеждава в Моравия десетхилядната армия на византийския василевс. По-късно е управлявал Илирия, а през 532 г. с войската си, състояща се предимно от дакомизийци и българи е потушил въстанието “Нике” в Константинопол. Мундо и синът му загинали на бойното поле, но внукът му Теодомунд се издигнал като мъдър пълководец. При османското нахлуване на Балканите, в хрониките много от имената на царете били заличени и дори заменени. Мюсюлманските духовни средновековни ордени от ХІІІ и ХІV век тачели най-вече чуждите лечители и легендарните пълководци. Затова името на Еменцар достига до нас префасонирано по особено странен начин. Известно е, че конакът в Севлиево през средновековието бил наричан Емни. Докато истинското му название е "Ени конак"- Новият конак. Имало е също и стар конак - Емни - Ески. Точното значение на думата "конак" буквално е означавала място, дом за пренощуване. Знае се от местните жители, че конакът е бил опожаряван и застрояван последно през 1870 г. по нареждане на валията на Дунавския вилает Митхад паша. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: През 451 г. двама велики императори от български произход решават съдбата на Западна Европа – Атила Дуло – император на хуннобългарите и бележитият пълководец Аеций, роден в Дурострум /дн. Силистра/, изпълнявал в тази известна “Битка на народите в Каталунската долина” функцията на върховен главнокомандващ на римските легиони. Изходът й е известен – двеста хиляди трупа на бойното поле. Затова тя останала в историята на войните като най-кървавата и жестоката баталия на V век. /Бел. Ред/ Според историците дeйствителното поражение над Атила Дуло, наричан още "Бич божий", е станало през 451 г. при Каталунските поля в Галия, в територията на днешна Франция. Мнозина знаят, че Атила Дуло бил разбит от "последния истински римлянин" - Флавий Аеций, но не е общоизвестен фактът, че Аеций е роден в град Дуросторум, наречен по-късно Дръстър, а сега Силистра – район, обитаван най-вече от гетите и преселилите се по-късно от долината на Марица беси по това време. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: След това грандиозно за времето си сражение, описано във всички военни енциклопедии, част от мигриралите с хуните на християнина ариянин Атила българи се заселили трайно в земите на Панония. Те участвали последователно в още няколко битки с готите, в периода 479 – 490 г. В една от тези битки на бойното поле паднали ханът предводител на българите Бузан/474-486/ и кралят на гепидите Траустала. В същото време император Зенон, който доказано бил от дакомизийски произход си възвърнал трона. След него управлявал Анастасий, който се оженил за бившата императрица Ариадна по произход дакомизийка. По време на управлението на Анастасий ето какво пише за него в том 7 на своята 21-томна енциклопедична история от ХVІІІ век френският хронист Ле Бо: ”През 506 и 507 г. сл. Хр.когато хуните и готите и българите застрашаваха много често Цариград, а околността на имперската столица бе накичена с летни къщи и със селца много богати, императорът Анастасий построи една стена, протягаща се от Черното море до Мраморното, до на юг от Силиврия. Тя беше дълга 80 км, а широка до 6,5 метра” том 7, стр 386 и 387” Този акт бил плод на страха от хуните и българите. Така след края на хунското нашествие в Европа и разпада на хунския европейски съюз, достигнал своя апогей във времето на Атила Дуло, именно страхът от хуните и българите стимулирали гръцките хронисти да ги описват като диваци и варвари. Това писал и известният Амиан Марцелин, докато готският историк Йордан бил по-конкретен, пишейки, че “Синовете на Атила, които……..определил като “цяла тълпа, пожелали да си поделят народите поравно. Така след многото безкрайно тежки сражения на гепидите се усмихнала неочаквано победата”. През 505 г. тронът бил преотстъпен на Виталиан, също внук на дакомизиец. И неговата армия по същото време според хрониките била съставена изключително от българи и хуни. За този период още един известен наш български писател Пламен Цонев изразява свое мнение в книгата си “Хомокосмикус”: “Във всички хроники за времето след грандиозния поход на Атила и битката в Каталунската долина през 482 г. е записано, че българите по същото време са имали стройно формирана военна организация и представлявали първа сила в тогавашна Европа, докато днес не приемаме официално, че основаването на българската държава е станало едва по времето на хан Аспарух през 681 г.” Сега искам по подробно да уточня какво е станало със синовете на Атила: първородният Иллак Аби Дуло Бирюли, наричан също и Еллак или Илдус /453 – 469 г./ управлявал Малорусия /Козарско/. Уго /Уайт/ се заселил в Алмус и Вита. Дингезих се поселил в Гъсчен град, известен още и като Гъмзиград /днешен Видин/. Улсиндур /Златодвер/ се поселил в Кулско, Усколом/Оескалмус/ в Лом и около реката Искър. Ирнак в Малка Скития или Добруджа. В други летописи Ирник е изписан също и като Бел Кермек, Кернек, Хернах и дори Ирна/463-489/. Негов син бил Ружа Джураш Масгут от рода Дуло/489-505/. А цар ЕМЕНЦЕР, който най-много ни интересува станал владетел на Емуса /Балкана/. Със своите хора се поселил в дома на римския император Кустадин /Константин Велики/ в предбалкана, което съответства с мястото край Севлиево, където е била една от неговите резиденции. Освен местните легенди, в които Еменцар е обозначен с името Гаази Баба, дадено му от мюсюлманите, по мои изследвания и проучвания, данни за владетеля ЕМЕНЦЕР могат да бъдат открити ако се прегледат обстойно всички съществуващи стари книги, с описания на династичните фамилии, с имената на вождовете, хановете, балтаварите и царете на уно/оно българите. Станало така, че синовете на Атила разпилели и хората си в малки съюзни царства по течението на Дунава. За тях данни могат да бъдат открити и в старите унгарски хроники както и в църковните хроники от V и VІ век. Към средата на V век други известни царе на хуните и покорените скири били Унтар, Гаузерк – крал на Норик и Левендия, крал Роа, властвал в Сирмия и Илирия. Обстоятелството, че Емнцар се е заселил в двореца на цар Кустадин, според хрониката, дало основание на историците и краеведите от Севлиево да търсят археологически доказателства за неговото съществувание. /Бел. Авт./ Информацията с данните за крепостта "Хотелич" десетки години събирал същия местен изслдовател Зографов, открил още и сведения, че в района на Свлиево, римският император Константин Велики имал свой дворец-резиденция. За този дворец още през 1917 г. Зографов разказал на археолога Рафаил Попов, посочвайки му мястото на юг от една кула, непосредствно срещу старите казарми на града, оставащи ниско в подножието. По негово указание, археолозите открили мястото на двореца. С това империята на цар Костадин, /Константин Велики/ била обвързана и със съществуващия дворцов некропол, в района на Свлиево. Именно в този дворец според династичната хроника се е заселил синът на Атила, управлявал Балкана. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: Известно е, че по подобни места и са били откривани още гробове на светеци и личности от други вероизповедания. Така по легендите и указанията на местни изследователи, археолозите открили в местността Ортада руини и останки и от стените на древен римски манастир. От много стари времена жителите на с. Кормянско наричали крепостта Хотелич "Царьовата дупка". А за Калето крепост, северозападно от Севлиево, където днес е ситуиран Музея на открито"Средновековен град и крепост “Хоталич" имало сведения още от началото на ХVІІ век, когато била регистрирана Севлиевската кааза. От средата на ХVІІ век са открити и други документи, според които старият град, споменат като кааза Хоталич, бил интерпретиран с “дописано” наименование "Нам и дигер Серви". В превод то ще рече "с другото име Серви". Последното било вписано впоследствие в регистъра на Търновския вилает, с което се доказвала идентичността стария Хоталич и Севлиево. Впоследствие бил открит и турският ферман от 1826 г, (29 мухарем 1242 г.), в който крепостният град бил записан с наименованието "Нам и дигер Серви": /Бел.авт/ И тъй като в България съществуват не само свидетелства но и още няколко подобни гроба, от които най-известните са в района на Дмир Баба Теке, в района на Калиакра, в района на Енихан баба теке, не бихме се очудили ако при основното им проучване и те поднесат нови исторически изненади. Същото се отнася за светилищата Бабадаг и Бабаески, за бшикташкит и дервишки манастири по нашите земи. И както е известно от разкритията и научните съобщения, направени от археоложката Мария Йосифова през ХХ век, в едно от тези свещени места, в района на Калиакра са се съхранявали мощите на Свети Никола Мирликийски. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София - НБКМ на български, арабски и турски има купища непроучена литература за тези светилищата, разкази - житиета за мюсюлманския светия Саръ Салтък, за железния герой Демир Баба. По данни на известния османския дипломат и пътешественик Евлия Челеби, Саръ Салтък е бил идентифициран със Свети Никола именно по време на едно известно религиозно литийно шествие към земите на Панония. Евлия Челеби много подробно е описал житието на светеца Саръ Салтък в текето на нос Калиакра през пролетта на 1642 г В този контекст известно е, че и честванто на прекрасния християнски празник "Гергьов ден" съвпада с мюсюлманския "Хъдерлез", който се празнува както в Кормянско и Ряховско, така и в района на Демир Баба Теке. Литература: 1.Ю. Венелин “Критически изследвания по историята на българите” 1849 г. 2.А. Нескович “История на българския народ” от 1801 г. 3. “Царски поменик на Зограф” от 1502 г. И “Боянски поменик” от 1845 г. 4. С.С. Шангов “Българска история” от 1923 г. 5. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие, издателство “Св. Кирил и Методи” във Велико Търново, 1995 г. 6. С. Попов – “Авитохол и Ирник”. Начало на българската държавност. 7. Проф. Йордан Иванов, Българските старини из Македония – История во кратце о Болгаро-словенском народе, София, 1931 г. 8. Историческите записки и мемоари на краеведа от Севлиево Илия Зографов от 1970 г. 9. Данни по разкази и предания, интерпретирани от местни жители на град Севлиево. 10. Димитров, Към историята на добруджанските двуобредни светилища. - Добруджа, 11, 1994. 11. Мутафчиев, П., Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през ХIII в. - Избрани произведения, Т. II. С., 1973.
на
акад. Йордан Иванов
и
асистент Анна Зографова - член - кор. на академия МАБИК.
Pubikatcia - Mont-press.com
Бр. 27 (1464), год. ХVIII, 5 - 11 април 2007 г. През 2006 и 2007 г. академик Йордан Стойлов Иванов изведе много данни за най-старите наши балкански конфесионални общности - дакомизийци, сребърните българи, шопи, капанци и др., за техните традиции, вярвания, обичаи, фолклор и ритуали. Освен, че някои от тях продължават да се практикуват, много други остават още непроучени. В района на Севлиево повече от хилядолетие се разказва лeгендата за прочулия се с чудодейните си мощи светец Гаази Баба, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. В България има и други непроучени култове, свързани с жреци-царе и с войни, а също и с други общи светци от етническитe ни балкански вероизповедания: Демир Баба, Саръ Салтък, Енихан Баба. Случаят с известния персонаж Гаази Баба е повече от уникален. Името му се свързва с топонимията на Кормянското и Ряховско текета, които са на отстояние пет километра, в посока северозапад от Севлиево към старото шосе за Ловеч. Оказва се, че истинското име на Гаази Баба е било заличено през вековете – по точно по време на петвековното турско робство. Мюсюлманите, които окупирали Балканите през ХІV век са възприели много от местните светци и герои, но започнали да ги кръщават със свои имена. Изследванията на академик Йордан Стоилов Иванов, в областта на най-старата история доказват, че в хилядолетната традиция на Балканите е имало и моменти на добро съседство между представителитe на различните местни етноси. По този повод етнографката Сава Костова е изразила мнение за района на с. Кормянско, че в региона въобще не е имало турска колонизация. Регистрирано било само османско присъствие в годините на петвeковното турско робство – периода ХІІІ – ХVІІІ век. Гаази баба е описван в местните предания ту като цар-жерц, ту като великан със сила на Херой, преборил Змея, ту като уникален лечител или като светец. От Средновековието много българи и турци посещавали Кормянското Теке, свързано с последния пристан на Гаази Баба, който е в землището на с. Кормянско, отстоящо на 5 км на северозапад от днешния град Севлиево. На на юг от него се издига и историческият Ряховски баир, свързан също с легендата за Гаази баба, която разказва как бил погребан в дървен ковчег, заедно със Змея, когото победил. Персонажът свързва мита за него със Змея като е интерпретиран не само в региона. Но тъй като легендите и преданията за Гаази баба свързвали личността му и с родината му - Панония, едно по-обстойно проучване, надяваме се, че ще разкрие нови неизвестни факти. В преданието за Гаази баба се разказва, че имал седем братя. Единият бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. В легендата открихме още един архитип на персонажа, с познатия мотив за победителя на седмоглавия Змей. Ранен от Змей, в района на село Дебелцово, Гаази баба паднал на Кормянското теке. Там помолил стар овчар да го пренесе на Ряховското теке, където починал. Погребали го в ковчег, заедно със Змея, когото той победил в пехливанско змееборство. Така двамата юнаци демонстрирали силата си. Подобна Кралимарковска интерпретация обаче е непозната за християнските жанрове. Още повече, че действието в легендата се развива около много старо свещено дърво. Сюжетът може да бъде открит в подобна легенда и в района на нос Калиакра, където “преборването” станало в самото царство на Хадес, в змейската пещера. Там друг подобен на Гаази Баба сакрален герой отсякъл четири от седемте глави на Змея във великата битка на Доброто със Злото. По този повод преди през 1968 г. по данни и посочки, /насоки/ на севлиевския учен краевед и историк Илия Зографов и на юриста доц. Григоров от юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", /днес и двамата покойници/, в района на текетата Кормянско и Ряховско била организирана студентска археологическа експедиция. Студeнтите открили оригинална урна с ковчег на царя-жрец или на светеца Гаази баба. Открили и немалко артефакти и атрибути от инициираното му погребение. Те обаче за съжаление днес не са запазени. Ковчегът – урна бил изрисуван с царски атрибути. Бил положен в приземно помещение на миниатюрен четириъгълен мавзолей. Според разкази на тогавашни очевидци, стаята на приземието била изпълнена с интериор, украсен в стил, типичен за капанския етнос. А ковчегът бил поставен, ориентиран в посока изток – запад. В западната му част имало дървен кръст. Открити били и рисунки в червeно, синьо, кафяво, черно и бяло, в интериора на мавзолея и върху ковчега, направен от талпи. Те изобразявали владетел с червени ботуши, /привилегия само за нашите прабългарските ханове и царе/ и с шапка – бяла тип каподулий, типична за владетелите от най-стария династичен род в света – рода Дуло. Именно наличието на християнски кръст върху ковчeга, по някакъв особен начин напомнило на местните краеведи за инсигниите и царските атрибути на българския хан Омуртаг, изобразени върху изсечения по негова заповед хански златен медальон, регистриран като уникален във всички наши нумизматични справочници. Затова севлиевци решили, че в ковчега може би е бил погребан брат на хан Омуртаг, който също водил войни в Панония. В медальона владетелят Омуртаг е представен с кръст и с жезъл в дясната ръка, а също и с кръст върху корона. От правените до сега опити за проучване личността на Гаази Бабаба няма конкретен резултат. Не е взета под внимание старинната прабългарска историчска традиция. Според покойните изследоватли - Илия Зографов и доц. Григоров близо до старинния мавзолей навремето действително е имало старо свещено дърво – бряст. За него местните разказвали, че там жреци, шамани, а по-късно раннохристиянски свещеници и мюсюлмани извършвали ритуални жертвоприношения. Имало и оброчище, около което от векове болните преспивали, в нощта на Пасха. Разказват, че много от преспалите били излекувани. За благодарност те, излекуваните, обикаляли мавзолея с ковчега и носели цветя. Според академик Йордан Стойлов Иванов, мавзолеят в района на Севлиево пазел праха от мощите на цар Еменцар, един от седемте синове на Атила. Еменцар бил владетел на Балкана в края на V и началото на VІ век. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: Аргументите ми по тезата, че Гаази баба и Еменцар са една и съща личност се базират на метода ми по разкриване на археологически, природни и исторически богатства и биолокация. Що се отнася до мотива за седмоглавия змей, известен и от житието на Свети Никола или Саръ Салтък, в случая с Гаази Баба, той търпи нова интерпретация. Легендата за Гаази баба гласи още и, че героят е бил известен древен жрец - лечител. Тук директно правя аналогия с царете – жреци на дакомизийците, наши предци. Според преданието, Гаази Баба имал седем братя. Единият от които бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. И тук имам аргументи, в контекст на седемте братя – синове на Атила, единият от които загинал в Панония: известно е, че в най-важната битка през 454 г. след смъртта на Атила, водена от синовете му, загинали над 30 000 хуни. Тя се е състояла в Банат и в нея загинал синът на Атила Еллак. Тогава хуните били прогонени. След смъртта на Елак, трона на Атила наследил крал Дингезих – вторият син. Тогава въпреки опита да възвърнат величието и властта на империята, хуните неколкократно претърпели още загуби. В една от последните битки край реката Болия загинал и самият Дингезих Дуло. Това станало през 469 г. След него върховенството поел поредния по старшинство син Ернак, когото българските историци идентифицират с хан Ирник от известния Именник на българските ханове. Впоследствие постепенно хуните, заедно с част от прабългарите били изтласкани към бреговете на Аскейноса /Черното море/. Тук обаче жeлая да уточня, че в династичните хроники от онова време фигурират всичките имена на останалите живи синове на Атила, които били владетели на уновендо-българите тогава. /Бел. Авт/:. Данни у нас в България има и за още един племенник на Атила Дуло - владетеля на Илирия Мундо, роден през 470 г. Според проф. Ганчо Ценов, Мундо/505-520/, известен и като Банджа Татра Бананд, е българин. Хронистът Йордан го е описал така: “Мундо произхождаше от рода на Атила. Той бе завзел една кула от другата страна на Дунава, която се казваше Херта и тук около Дунава се провъзгласи за Цар”. След победа над готите в Сирмиум през 505 г. Мундо, син на мизийска принцеса, побеждава в Моравия десетхилядната армия на византийския василевс. По-късно е управлявал Илирия, а през 532 г. с войската си, състояща се предимно от дакомизийци и българи е потушил въстанието “Нике” в Константинопол. Мундо и синът му загинали на бойното поле, но внукът му Теодомунд се издигнал като мъдър пълководец. При османското нахлуване на Балканите, в хрониките много от имената на царете били заличени и дори заменени. Мюсюлманските духовни средновековни ордени от ХІІІ и ХІV век тачели най-вече чуждите лечители и легендарните пълководци. Затова името на Еменцар достига до нас префасонирано по особено странен начин. Известно е, че конакът в Севлиево през средновековието бил наричан Емни. Докато истинското му название е "Ени конак"- Новият конак. Имало е също и стар конак - Емни - Ески. Точното значение на думата "конак" буквално е означавала място, дом за пренощуване. Знае се от местните жители, че конакът е бил опожаряван и застрояван последно през 1870 г. по нареждане на валията на Дунавския вилает Митхад паша. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: През 451 г. двама велики императори от български произход решават съдбата на Западна Европа – Атила Дуло – император на хуннобългарите и бележитият пълководец Аеций, роден в Дурострум /дн. Силистра/, изпълнявал в тази известна “Битка на народите в Каталунската долина” функцията на върховен главнокомандващ на римските легиони. Изходът й е известен – двеста хиляди трупа на бойното поле. Затова тя останала в историята на войните като най-кървавата и жестоката баталия на V век. /Бел. Ред/ Според историците дeйствителното поражение над Атила Дуло, наричан още "Бич божий", е станало през 451 г. при Каталунските поля в Галия, в територията на днешна Франция. Мнозина знаят, че Атила Дуло бил разбит от "последния истински римлянин" - Флавий Аеций, но не е общоизвестен фактът, че Аеций е роден в град Дуросторум, наречен по-късно Дръстър, а сега Силистра – район, обитаван най-вече от гетите и преселилите се по-късно от долината на Марица беси по това време. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: След това грандиозно за времето си сражение, описано във всички военни енциклопедии, част от мигриралите с хуните на християнина ариянин Атила българи се заселили трайно в земите на Панония. Те участвали последователно в още няколко битки с готите, в периода 479 – 490 г. В една от тези битки на бойното поле паднали ханът предводител на българите Бузан/474-486/ и кралят на гепидите Траустала. В същото време император Зенон, който доказано бил от дакомизийски произход си възвърнал трона. След него управлявал Анастасий, който се оженил за бившата императрица Ариадна по произход дакомизийка. По време на управлението на Анастасий ето какво пише за него в том 7 на своята 21-томна енциклопедична история от ХVІІІ век френският хронист Ле Бо: ”През 506 и 507 г. сл. Хр.когато хуните и готите и българите застрашаваха много често Цариград, а околността на имперската столица бе накичена с летни къщи и със селца много богати, императорът Анастасий построи една стена, протягаща се от Черното море до Мраморното, до на юг от Силиврия. Тя беше дълга 80 км, а широка до 6,5 метра” том 7, стр 386 и 387” Този акт бил плод на страха от хуните и българите. Така след края на хунското нашествие в Европа и разпада на хунския европейски съюз, достигнал своя апогей във времето на Атила Дуло, именно страхът от хуните и българите стимулирали гръцките хронисти да ги описват като диваци и варвари. Това писал и известният Амиан Марцелин, докато готският историк Йордан бил по-конкретен, пишейки, че “Синовете на Атила, които……..определил като “цяла тълпа, пожелали да си поделят народите поравно. Така след многото безкрайно тежки сражения на гепидите се усмихнала неочаквано победата”. През 505 г. тронът бил преотстъпен на Виталиан, също внук на дакомизиец. И неговата армия по същото време според хрониките била съставена изключително от българи и хуни. За този период още един известен наш български писател Пламен Цонев изразява свое мнение в книгата си “Хомокосмикус”: “Във всички хроники за времето след грандиозния поход на Атила и битката в Каталунската долина през 482 г. е записано, че българите по същото време са имали стройно формирана военна организация и представлявали първа сила в тогавашна Европа, докато днес не приемаме официално, че основаването на българската държава е станало едва по времето на хан Аспарух през 681 г.” Сега искам по подробно да уточня какво е станало със синовете на Атила: първородният Иллак Аби Дуло Бирюли, наричан също и Еллак или Илдус /453 – 469 г./ управлявал Малорусия /Козарско/. Уго /Уайт/ се заселил в Алмус и Вита. Дингезих се поселил в Гъсчен град, известен още и като Гъмзиград /днешен Видин/. Улсиндур /Златодвер/ се поселил в Кулско, Усколом/Оескалмус/ в Лом и около реката Искър. Ирнак в Малка Скития или Добруджа. В други летописи Ирник е изписан също и като Бел Кермек, Кернек, Хернах и дори Ирна/463-489/. Негов син бил Ружа Джураш Масгут от рода Дуло/489-505/. А цар ЕМЕНЦЕР, който най-много ни интересува станал владетел на Емуса /Балкана/. Със своите хора се поселил в дома на римския император Кустадин /Константин Велики/ в предбалкана, което съответства с мястото край Севлиево, където е била една от неговите резиденции. Освен местните легенди, в които Еменцар е обозначен с името Гаази Баба, дадено му от мюсюлманите, по мои изследвания и проучвания, данни за владетеля ЕМЕНЦЕР могат да бъдат открити ако се прегледат обстойно всички съществуващи стари книги, с описания на династичните фамилии, с имената на вождовете, хановете, балтаварите и царете на уно/оно българите. Станало така, че синовете на Атила разпилели и хората си в малки съюзни царства по течението на Дунава. За тях данни могат да бъдат открити и в старите унгарски хроники както и в църковните хроники от V и VІ век. Към средата на V век други известни царе на хуните и покорените скири били Унтар, Гаузерк – крал на Норик и Левендия, крал Роа, властвал в Сирмия и Илирия. Обстоятелството, че Емнцар се е заселил в двореца на цар Кустадин, според хрониката, дало основание на историците и краеведите от Севлиево да търсят археологически доказателства за неговото съществувание. /Бел. Авт./ Информацията с данните за крепостта "Хотелич" десетки години събирал същия местен изслдовател Зографов, открил още и сведения, че в района на Свлиево, римският император Константин Велики имал свой дворец-резиденция. За този дворец още през 1917 г. Зографов разказал на археолога Рафаил Попов, посочвайки му мястото на юг от една кула, непосредствно срещу старите казарми на града, оставащи ниско в подножието. По негово указание, археолозите открили мястото на двореца. С това империята на цар Костадин, /Константин Велики/ била обвързана и със съществуващия дворцов некропол, в района на Свлиево. Именно в този дворец според династичната хроника се е заселил синът на Атила, управлявал Балкана. Коментар на академик Йордан Стойлов Иванов: Известно е, че по подобни места и са били откривани още гробове на светеци и личности от други вероизповедания. Така по легендите и указанията на местни изследователи, археолозите открили в местността Ортада руини и останки и от стените на древен римски манастир. От много стари времена жителите на с. Кормянско наричали крепостта Хотелич "Царьовата дупка". А за Калето крепост, северозападно от Севлиево, където днес е ситуиран Музея на открито"Средновековен град и крепост “Хоталич" имало сведения още от началото на ХVІІ век, когато била регистрирана Севлиевската кааза. От средата на ХVІІ век са открити и други документи, според които старият град, споменат като кааза Хоталич, бил интерпретиран с “дописано” наименование "Нам и дигер Серви". В превод то ще рече "с другото име Серви". Последното било вписано впоследствие в регистъра на Търновския вилает, с което се доказвала идентичността стария Хоталич и Севлиево. Впоследствие бил открит и турският ферман от 1826 г, (29 мухарем 1242 г.), в който крепостният град бил записан с наименованието "Нам и дигер Серви": /Бел.авт/ И тъй като в България съществуват не само свидетелства но и още няколко подобни гроба, от които най-известните са в района на Дмир Баба Теке, в района на Калиакра, в района на Енихан баба теке, не бихме се очудили ако при основното им проучване и те поднесат нови исторически изненади. Същото се отнася за светилищата Бабадаг и Бабаески, за бшикташкит и дервишки манастири по нашите земи. И както е известно от разкритията и научните съобщения, направени от археоложката Мария Йосифова през ХХ век, в едно от тези свещени места, в района на Калиакра са се съхранявали мощите на Свети Никола Мирликийски. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София - НБКМ на български, арабски и турски има купища непроучена литература за тези светилищата, разкази - житиета за мюсюлманския светия Саръ Салтък, за железния герой Демир Баба. По данни на известния османския дипломат и пътешественик Евлия Челеби, Саръ Салтък е бил идентифициран със Свети Никола именно по време на едно известно религиозно литийно шествие към земите на Панония. Евлия Челеби много подробно е описал житието на светеца Саръ Салтък в текето на нос Калиакра през пролетта на 1642 г В този контекст известно е, че и честванто на прекрасния християнски празник "Гергьов ден" съвпада с мюсюлманския "Хъдерлез", който се празнува както в Кормянско и Ряховско, така и в района на Демир Баба Теке. Литература: 1.Ю. Венелин “Критически изследвания по историята на българите” 1849 г. 2.А. Нескович “История на българския народ” от 1801 г. 3. “Царски поменик на Зограф” от 1502 г. И “Боянски поменик” от 1845 г. 4. С.С. Шангов “Българска история” от 1923 г. 5. Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие, издателство “Св. Кирил и Методи” във Велико Търново, 1995 г. 6. С. Попов – “Авитохол и Ирник”. Начало на българската държавност. 7. Проф. Йордан Иванов, Българските старини из Македония – История во кратце о Болгаро-словенском народе, София, 1931 г. 8. Историческите записки и мемоари на краеведа от Севлиево Илия Зографов от 1970 г. 9. Данни по разкази и предания, интерпретирани от местни жители на град Севлиево. 10. Димитров, Към историята на добруджанските двуобредни светилища. - Добруджа, 11, 1994. 11. Мутафчиев, П., Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през ХIII в. - Избрани произведения, Т. II. С., 1973.
Една новина, публикувана вероятно преди повече от година в сайта на „Добруджанска трибуна”, периодично се „възражда” в пресата, добивайки всеки път по-неузнаваем вид. В новината с провокиращото заглавие „Дворецът в Балчик е копие на Божиите земи” става въпрос за лятната резиденция на румънската кралица Мария Чокойска, известна днес повече като „Двореца” в Балчик, обявен за паметник на културата. Новината е интересна с това, че директорът на комплекса Т. Гяуров има намерение да възстанови манастира, който е бил част от комплекса, но е разрушен от свлачище през 1955 г. Това е чудесна новина, но тук се намесват грандоманщината и невежеството.
Манастирът трябвало да се възстанови като копие на манастира от град Торичело, близо до Венеция, където бил гробът на Атила – (вероятно става въпрос за гр. Торичела на северозапад от Венеция - б. а.), за целта били направени необходимите проучвания. Хубаво, но какво общо има тук Атила? Трик на рекламната индустрия с цел привличането на повече туристи? Едва ли това е начинът, но като се замисли човек, северните ни съседи масово търгуват с Влад ІІІ Цепеш (Дракула) – нищо, че държавата им се създава много по-късно
цитирайМанастирът трябвало да се възстанови като копие на манастира от град Торичело, близо до Венеция, където бил гробът на Атила – (вероятно става въпрос за гр. Торичела на северозапад от Венеция - б. а.), за целта били направени необходимите проучвания. Хубаво, но какво общо има тук Атила? Трик на рекламната индустрия с цел привличането на повече туристи? Едва ли това е начинът, но като се замисли човек, северните ни съседи масово търгуват с Влад ІІІ Цепеш (Дракула) – нищо, че държавата им се създава много по-късно
Vapros - "Елак не беше ли убит в битката при р Недао още след разпада на държавата (или по точно племенния съюз) на Атила? Ирник се заселва в Малка Скития, Емендзар и Узиндур в дакия рипензис. По късно са напълно разгромени и унищожени от ромеите. Съдбата им не е ясна, дали са се подчинили на Византия и са били асимилирани, дали са избягали и са се подчинили на друго варварско племе?"
цитирайВ Двореца в Балчик ще бъде възстановено копие на съществувалия в миналото манастир от остров Турчело, разкри шефът на културната институция Тошко Гяуров. Според легендата в манастира бил погребан последният хунски вожд Атила. "Вече работим по възстановяването. Близо 90 на сто от снимковия материал сме осигурили от Кралския архив в Букурещ. Манастирът е бил малък и е действал на около 150 м южно в посока Албена, горе на ската от "Тихото гнездо", където всъщност е била и кралската резиденция на Мария. Манастирът е бил на площ от 150-200 квадрата и има чисто декоративни функции", обясни Гяуров (в. "Монитор" от 21.01.2009 г.)
цитирай
