Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. kunchev
14. hadjito
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. kunchev
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
Блогрол
Постинг
22.07.2009 15:40 -
Akaд.Йордан С.Иванов откри последното скривалище на Левски
Нови неизвестни данни за скривалище на Левски
АПОСТОЛЪТ ИЗБРА ЛОВЕЧ ЗА ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И СИТУИРА ТАМ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ
Доклад на акад. Йордан С. Иванов,
асистент Анна Зографова - Член кор. На академия МАБИК
и
Катя Иванова - абсолвентка на Шуменския Университет със специалност история.
Mont-press.com
Бр. 58(1595), год. ХIХ, 31 юли - 4 август 2008 г.
Голямата истина за дейността на Апостола на свободата Васил Левски винаги е била съхранявана именно в Ловешките документи, попаднали впоследствие и в Захари Стоянов. Известно е, че авторът на знаменитите стихове “Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята свободата не ще екзарх, иска Караджата” Любен Каравелов дълги години е бил обвиняван от някои изследователи за това, че косвено е станал причина, архивите на Ловчанския революционен комитет да попаднат непосредствено преди процеса срещу Левски в турския Софийски съд. Според най-разпространената версия, немалко български учени са се постарали да докажат, “че Левски е бил предаден от личности, разпитвани и призовани от турския софийски съд, но не и от дейците на комитета в Ловеч при неговото последно идване в града, а самото му залавяне е станало случайно”.
Ето какъв е коментарът на акад. Йордан С. Иванов по този повод:
„Биографът на Априлското въстание Захари Стоянов или Джендо Стоянов Джедев пише в предговора към своята книга първата, посветена на Левски или „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му” следното:
„ Азъ правя начало, за да дамъ поводъ на ония, които знаятъ, може би, повече за живота на безсмъртния Дяконъ, така щото да имаме единъ день възможность за съставянето на пълното му животоописание.
Задачата е една отъ най-труднитc. За да се напише биографията на Василъ Левски, значи да се състави историята на ония български тайни общества, въ които участвуваше цcлата българска интелигенция, които се наричаха комитети и на които деятелностьта се захваща отъ 187075 год. Наистина, че Левски умрc по-рано, но независимо отъ всcкакви централни и частни комитети, той е работилъ предварително на своя глава, докато съедини духоветc цcли петь години (186570). Ни библиотека, ни вестници, ни възпоменания, ни нcкакви архиви сkществуватъ, къмъ които да може да се обърне бkдещиятъ биографъ на Василъ Дякона”.
Интересно е, че в „Бележките и обясненията къмъ същото издание на биографията на Левски” на стр. 142 можем да прочетем и следното:
„А въ сърдцата на много българки, Левски съвсемъ не е живcлъ само като легенда, а като една страшна реалность, предъ която трcбва да се стигне до саможертва. Така сk чувствували апостола две българки Неда Цвcткова и Величка п. Луканова Хашнова и дветc посветени въ великото народно освободително дcло на Българския централенъ революционенъ комитетъ. За щастие и дветc оставатъ живи следъ Освобождението и съ смиреность и скромность разказватъ за чудовнитc си дcла подъ сcнката на неуловимия апостолъ.
Подвигътъ на Неда Цвcткова е наистина несравнимо героиченъ, защото следъ едно гнусно предателство въ къщата на карловчанина Станю Сл. Табанлиятъ, когато архивата на Левски е почти въ рkцетc на турската полиция, [Стефанъ Каракостовъ, „Василъ Левски въ споменитc на съвременницитc си”, Соф. 1940, с. 96102.] Неда Цвcткова презъ покрива на кkщата измъква драгоценния чувалъ и го предава на Левски, който веднага изрича смъртната присkда надъ предателитc. На втората народна българка Величка п. Луканова Хашнова [Тамъ, с. 216 и 223 и „Писма, статии, пcсни”... с. 12 и 18, а сkщо така вж. и Ив. К. Урумовъ въ сборника „Ловачъ и Ловчанско”, кн. III, с. 149155.] дължимъ отчасти разгадката за предателството и укриването на части отъ архивата на апостола. За тcзи ] дcла, незамcнимиятъ другарь на Левски, Димитъръ Пъшковъ ни разказва следното, което му разказала самата тя:
„Величка, по баща попъ Луканова, а по мkжъ Хашнова, разказва, че следъ освобождението на попъ Кръстя отъ затвора на 18 ноемврий 1872 г., получила на три пkти последователно писма, хвърляни нощно време въ двора ], на неинъ адресъ, съ подписъ на Левски, със съдържание да занесе кореспонденцията му на нейното лозе, и че той, Левски ще се яви да я вземе. Обаче, тя подозирала, че въ тия писма се крие предателство, защото познава почерка на попъ Кръсть”. [Тамъ, с. 216.] Тази истинска българка, обаче, не се подала на засадитc и спасила сkщо архивата на апостола, така ценна днесъ за насъ”.
В книгата на д-р Параскев Стоянов „Градът Ловеч” от 1901 г., на стр. 42 авторът цитира едно изказване на Левски, направено непосредствено след неговото арестуване в Къкринското ханче: „Ако ме обесят, ще ми остане поне гроба и всякой ще го знае...,но ако ме изпратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко...”.
Уви гробът на Великия апостол на свободата въпреки полемиките и до днес остава неизвестен. Неговите кости също до ден днешен не са намерени.
А авторът на книгата „Градът Ловеч” известен лекар в града от началото на ХХ век, е интервюирал и живи съратници на Левски, между които и небезизвестният Никола Цвятков Бакърджията, съпровождал Апостола до Къкрина, който също е бил арестуван заедно с него.
Изследователят историк Д. Т. Страшимиров, в предговор към том І на „Архива на Възражданието” е цитирал немалко фрагменти от спомените на същия изследовател Никола Цветков. Самият Цветков пък проучвал чрез Димитър Пъшков също сподвижник на Левски и деен член на Комитета в Ловеч истории и документи.
Известно е, че през 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава река Дунавq в района на Тутракан от Румъния. Страшимиров оставя данни и за нея.
Впоследствие е описал много от същите тези истории, събития и факти, болшинството от които били дори и много добре документирани.
Знае се, че архивът на Левски, в това число и знаменитото му тефтерче, след като са били спасени, дълго време са били съхранявани в Ловеч от семейство М. Сиркова-Цветкова и Н. Цветков. Значително по-късно те попадат и при 3ахари Стоянов, който ги е ползвал. Впоследствие са били предадени на музея. /Бел. Ред/ Що се касае до тези архиви може да се каже, че с точност са цитирани годината на завършването на инвентарния опис на архива 1912 г., както и годината на постъпване на документите в НБКМ -Народната библиотека 1924 г.
Уви днес няма нито един българин, който с точност да посочи къде е гробът на един от най-великите синове на майка България, въпреки многобройните полемиките, инспирирани в края на ХХ и началото на ХХІ век. Светият СИНОД на Българската Православна Църква не канонизира Левски, защото бил убил човек. Не бе призната и канонизацията на алтернативния синод. Не са запазени и иконите, подарени на молитвените домове в България, в които Левски е изобразяван като светец. Затова ако днес в Националния Исторически Музей в столицата се пази кичур от косата на Апостола, то Ловешкият музей пази знаменитата му колекция от лични вещи и принадлежности, които в никакъв случай не трябва да се местят където и да е за да не попаднат „случайно” в частни колекции.
И така днес в архитектурно историческия комплекс на град Ловеч „Вароша” - старата част, разположена по брега на река Осъм има над 180 възрожденски къщи. Една от тях е и къщата на поп Лукан Поплилов съратник на Левски. На нейн терен е ситуиран музеят „Възраждане и национално освободително движение” , известен като музея на Левски. Наблизо е и паметника на Апостола.В музея на Левски, в стария град се съхраняват реликвените светини - ятаганът и печатницата със седемте печата с червен восък, изработени собственоръчно от Левски.
Още в началото на ХХ век известният български историк и изследовател Димитър Тодоров Страшимиров (18681939) разследвайки „тежкия, но безсмъртен свят на Апостола” огласява сведения за това, че революционерът Левски е създал местният Ловешки революционен комитет и е избрал именно Ловеч за център на българската революция. Почти половината си живот същият автор е посветил на проучване делото на Левски. И той е този, който публикува и тефтерчето на Апостола, прибавяйки следната забележка: „Джебното бележниче на Апостола... съставлява рядко изворно съкровище. Чувствителният читател ще долови в него щедро пръснати черти от интимния Левски в разговор сам със себе. Тука е наивността, душевната чистота, вдъхновението и мисълта на великия организатор. Тук имаме и неоценими указания върху дати и маршрут, върху места и хора и много други неща, които бяха неизвестни досега”.
Ловчанлии свято пазят и символите на клетвата - сабята, камата и оригиналният портрет на Апостола от 1870 година.
А това, което извежда Апостола до величието на пиедестала на свободата и го удостоява като един от великите българи е факта, че именно в град Ловеч, Левски развива идеите си за революционна идеология и стратегия.
Един от директорите на Историческия музей в Ловеч, Иван Лалев, в публикации от миналия век бе цитирал как ....” през 1974 г. при изкопни работи, в непосредствена близост до музей “Васил Левски”, построен на мястото, където е била къщата на Марин поп Луканов, са били намерени 1364 златни монети, с последна емисия 1867 г. По-голяма част от тях са турски и въпрос на по-нататъшно проучване е доказване на произхода им, но наличието им в дворното място на Луканови, почти сигурно ще ни насочи към революционната организация, т.е., че това са средства на частните революционни комитети, събрани и предоставени в ръководния център.
По всяка вероятност, в ония години същите тези монети първоначално са били скрити именно в къщата, с тайния изход към пещерата като впоследствие те са били пренесени и в дома на Марин Поплуканов, където са били открити.
Интересен е коментарът за Левски в книгата на ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ с някои ПРЕМЪЛЧАВАНИ
ДОСЕГА ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ „ като в книгата са включени факсимилета и точни дешифровки на стенограми и немалко други документи:
„Левски използва понятието „република”’ като понятие за свобода и народовластие, а не като форма на управление. Никога преди това, и никога след това, Левски не споменава понятието „република”. Никой от неговите помощници и съидейници не са го ползвали, дори и еднократно. Никой изобщо от дейците на националноосвободителната революция не го е споменавал, включително и Ботев. Най-категоричното, с което може да бъде пресечен опита за инсинуацията около републиканизма на Апостола, е чл. 1 от „Програмата на БРЦК”, написана от ръката на Апостола при приемането й като официален документ на БРЦК на общото събрание на 30 април и 1 май 1872 г. Той гласи: „Формата на бъдещето българско управление ще бъде неопределена до онова време, когато чрез всякое средство българското освобождение стане дело свършено.”
Тук в Ловеч, Левски ситуира Вътрешната революционна организация, представляваща основния лост в борбата по освобождението на България от османско робство.
Всъщност именно този наш град Ловеч е съхранил непресъхващия спомен за най-истинските неща, свързани с дякона на Свободата, който много зими наред е пребивавал в същата къща, където първоначално са били скрити златните монети на комитета.
Същата реликвена къща на Вароша, както вече писахме в Бр. 50(1587), год. ХIХ, 3 - 7 юли 2008 г. на интернет изданието на в. Монтпрес е дадена понастоящем за ползване на Международната академия по българознание, иновации и култура - МАБИК.
Преди дни научно съобщение за нови неизвестни данни, свързани с дейността на Апостола съобщи българският академик, народен лечител за амбулаторната практика на цялото население и всички етноси, психофизиотерапевт, доктор на науките по алтернативна медицина старши научен сътрудник І степен и консултант по разкриване на природни, археологически и исторически богатства
Йордан Стоилов Иванов, чиято приемна понастоящем се намира в същата знаменита къща.
Академикът посочи точно и тайната стаичка, в която се е крил Апостола, мястото където се е намирало и леглото му.
Днес най-важни са крепостта, пещерата и скривалището, където се е крил някога.Левски
Известно е, че преди два века там е имало пещера, която е стигала до хълма с крепостта „Вароша”. Открито е скривалището на Левски в стария град което дълго време е било считано за изба. Старите местни жители от прадедите си са знаели за пещерата, която е съществувала, много преди да бъде построена крепостта. Оказва се и, че в същата възрожденска къща е имало както тайник тайна стаичка, така и специален вход към същата пещера, ползван многократно от Левски. Запазено е мястото, откъдето в мразовитите и студени зимните месеци на 1871-1872 г. Апостолът се е приютявал и е пребивавал в къщата преди арестуването му в Къкринското ханче.
Вече е заснет снимков материал на скривалището и зазиданата пещера, от който ще бъде изготвен специален албум за музея на град Ловеч и който ще бъде публикуван допълнително.
В тайната стаичка на къщата се е намирало и леглото на дякон Левски.
Днес входът от къщата към пещерата е зазидан. От там е минавал Левски, след което излизал горе и започвал да пее. В града са го чували че е жив. И докато турците смятали, че той е в Балкана, Левски се е връщал в скривалището си.
Дори и при устройваните му засади, когато местният бей стоял на чердака, в очакване да се опече мазното пиле и се облизва с дългия си език, който стигал до ушите му, зашеметен от приятната миризма, идваща от малката фурна, която и сега се намира на втория кат в същата къща, беят съвсем не се е досещал, че под миндера, на който е седял, чакащ топлата погача и блажното печено крехко месце, се е намирало същинското скривалище на Левски едно от многото.
А турците, които носели слама и са я запалвали, с цел дая опушат пещерата за да накаратвсеки който е вътре да излезе на чист въздух на крепостта, впоследствние я зазидали.
И днес скривалището си седи. Както тогава, преди 130 години, когато входът на пещерата откъм къщата е бил отворен.
Дори нещо много интересно, оказва се още и, че жителите на квартал „Вароша” не само са знаели за пещерата, а са я ползвали и като зимник... Днес пещерата е зазидана натрупани са камъни и бетон. От тогава до сега многократно входът е бил заприщван и зидан.
И така след като на датата - 27.12.1872 г. Левски е допуснал да бъде заловен, въпросът защо е направил това ще бъде коментиран в продължение на този доклад.
Апостолът е бил разследван във Велико Търново,впоследствие и е транспортиран в София, където е съден от турски съдебен състав. Великият революционер поема върху себе си изцяло вменената му вина по организиране дейността на вътрешната ловешка революционна организация като на 7.І.1872 г турските съдебни власти му инсценират и очна ставка с обвинените Димитър Общи и Атанас Попхинов, в обира на турската хазна в района на Арабаконак.
Общи е обесен на същото място, където на 19.02. увисва и Левски. А революционерът Атанас Узунов прави несполучлив опит да освободи Левски, но тази му акцията е била провалена..
Присъдата на Левски - осъден на смърт чрез обесване е била потвърдена с документ, подписан и подпечатан от везира на Османската империя Абдул Ази..
А днес Личното тефтерче на Левски се пази в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” където се съхранява болшинството запазени документи от архива на Апостола.
Част от тези мемоари, свързани със спасяването на архива,след залавянето на Апостола били публикувани през1908 г. Предполага се обаче, че в град Ловеч, в частни колекции и в стари библиотеки има още материали с факти и данни за дейността на Левски в региона.
Апостолът - дякон Игнатии или Васил Иванов Кунчев винаги е бил и ще бъде символ верую на българщината. С цялата си масонска принадлежност.Както Ботев, Раковски и Бенковски... Защото действително, роденията на 6/18 юли 1837 г.,
син на Гина Караиванова и Иван Кунчев от Карлово този народен гении е бил масон.
През 1999 Иван Лалев, директор на Ловешкия музей, за пръв път лансира тезата, че Левски е масон както и неговата организация е от масонски тип. От непубликуваните материали на Захари Стоянов става ясно, че член на читалище “Зора” и на масонската русенска ложа, в която членува групата на Никола Обретенов и Ведър в Русе, Обретенов е бил „внедрен” в организацията на Левски, чрез неговия приятел Христо Иванов от Велико Търново. Известно е, че Иван Ведър е първият български масон от 32 степен, в чийто дом в Русе е основана и първата българска ложа през 1880 г.
По това време читалищата са приютявали масонските братства като “Зора” в Русе, “Селска любов” в Бяла черква и др. По този повод има и още непроучени записки и на Захари Стоянов.Има данни , че по това време ложите в България са били във връзка с Гарибалди, с Джузепе Мадзини, с Михаил Бакунин известни революционни водачи. Известно е, че Мадзини е възприеман като идеолог на италианското масонство и създател на общността “Млада Европа”, в която влизат ложите “Млада Италия”, “Млада Полша”, “Млада Германия”. Докато Бакунин е известен като руски анархист, член на френската масонска ложа, а впоследствие и на италианската ложа “Социален прогрес”, масон 32-ра степен.
Приятели на Левски в Ловеч са били:
- Ловчанлията Иван Тодоров Драсов (1848-1901) - член и секретар на Ловешкия революционен комитет. Дарсов е бил заподозрян от турските власти като през 1872 г. е емигрирал в Чехия, а през 1875 година се е
установил в Букурещ. Участвал е в БРЦК, в подготовката на Старозагорското и Априлското въстания.
- Притежателят на Къкринското ханче - Христо Цонев Кулаксъзов Латинеца, братовчед на Никола Цветков и Христо Иванов Големия, търнов
чанин и двамата членове на Частния революционен комитет в Ловеч. Двамата са придружили Васил Левски в последния му път, фотография от 1878 година. Данаил Христов Попов (1840-1909), търговец в Турну Мъгуреле, брат на Анастас Попхинов, сътрудник и приятел на Левски. Чрез него и през Турну Мъгуреле е минавала комитетската поща и кореспонденция. Бил е конспиратор за връзка между Т. Мъгуреле Никопол Плевен Ловеч, заедно с майка си, сестра си и братята си.
Данаил Христов Попов (1840-1909), търговец в Турну Мъгуреле, брат на Анастас Попхинов. Сътрудник и близък приятел на Васил Левски, през него в Турну Мъгуреле минавала цялата комитетска кореспонденция, осигурявал конспиративната връзка между Т. Мъгуреле Никопол Плевен Ловеч, в делото били включени майка му, сестра му и братята му.
Ето и фрагменти от безсмъртните писма на Апостола:
/със съкращения!!!/
· Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. до Атанас Хинов, 25.VIII.1872 г.
· Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
· Ако спечеля, печеля за цял народ ако загубя, губя само мене си. до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
· Без изпит не е приет никой. Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ за приемане на войводите и техните длъжности“
· Без революция сме загубени во веки веков. до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
· Близо е времето вече българинът не ще бъде роб, а свободен. до окръжния център в с. Голям извор 12.XII.1872 г.
· Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. до Л.Каравелов, 25.VII.1872 г.
· Бързата работа ялова излиза. до Панайот Хитов,
· За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
· За враговете на демокрацията и републиката смърт! из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ наказателен закон, 3
· Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
· Играем с живота на 7 милиона българи трябва зряло да се постъпва. до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
· Оръжие, оръжие и пак оръжие. до троянци, 15.VII.1872 г.
· От едно място трябва да се свири… до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.
· От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
· Отговорност към обществените средства
· Предателите трябва да се убиват. до сливенци, лятото на 1871 г.
· Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
· Работата вършете, но умно!Трябва да се убие, ако не е чист. до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
· Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
· Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ подбуда и цел
· Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. до едно чорбаджийско семейство в Карлово
· Строга и редовна отчетност. до Сливенския комитет, април 1872 г.
· Строга революционна бдителност. до местен комитет
· Техните милиони жълтици нека си бъдат техни! до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.
· Трябва да се жертва всичко, па и себе си. до орханийци, 29.I.1872 г.
· Трябва да се променят имената станаха известни на мнозина. до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.
·
·
· Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
· Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
· Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
· Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.
· … времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
· Използвана литература:
Д-р Параскев Стоянов „Градът Ловеч” , издадена през 1901 г.; Д. Т. Страшимиров - предговор към том І на „Архива на Възражданието”;
Захари Стоянов или Джендо Стоянов Джедев - „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”; Петър Константинов „История на България с някои премълчавани досега исторически факти”; Страшимиров. Левски пред Къкринската голгота. История и критика. С., Издателство Факел; Димитър Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1 Извори. С., Издава Народният комитет “Васил Левски”; Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание по случай на 100 години от гибелта му. С., Наука и изкуство.; Любомир Дойчев. Сподвижници на Апостола. С., Издателство Отечество.; Любомир Дойчев. Сподвижнички на Апостола. С., Издателство на Отечествения фронт.; Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. Увод, разчитане, обяснителни бележки, справочен апарат: К. Възвъзова-Каратеодорова, З. Нонева, В. Тилева. С., НБКМ, Наука и изкуство. ;Документи за Левски от архивите на Република Турция.
асистент Анна Зографова - Член кор. На академия МАБИК
и
Катя Иванова - абсолвентка на Шуменския Университет със специалност история.
Mont-press.com
Бр. 58(1595), год. ХIХ, 31 юли - 4 август 2008 г.
 |
Няма коментари
