СЛЕДИТЕ ОТ ПАЛЕОЛИТНИЯ ХОМОСАПИЕНС НА БАЛКАНИТЕ Значими артефакти и находки в територията на старите и днешни български земи от периода 2,5 млн. Години – 5 000 г. пр. н. ера. Доклад на Акад. Йордан Стоилов Иванов И Асистент Анна Зографова – Член-кореспондент на МАБИК Втори интердисциплинарен конгрес ( в НДК ) на тема
"Предистория култура и цивилизации на древните българи от Стария свят през предкаменната и каменна епохи до 5 х.г. пр.н.е. (442 хил. - 5 хил. пр.н.е. вкл.)" Няма друга държава в света освен България, в чиято територия да са открити и регистрирана толкова много артефакти и уникални археологически находки още от времето на палеолита. Праисторическата България е понятие, свързвано дълго време с представите за първообитнообщинен строй, с “детството” на човечеството като най-древните артефакти по днешните български земи са датирани от преди 350 000 години. Значително по-късно, преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи на Балканите – дакомизийци и балтоилири. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. През ХХ век шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитието си първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил /днешен Дунав/, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света. Когато коментираме темата за динозаврите следва да отбележим, че в България до момента са разкривани находки от гигантски морски влечуги от късния мезозой – Мeзoзаври и Ихтиозаври, интерпретирани от някои изследователи и като динозаври - теза, която продължава да бъде спорна.   По този повод следва да отбележим, че край българското село В района на с. Бресте (западна Стара планина), през 80-те години на ХХ век била открита част от челюст, гръбначни прешлени и кости от (M. aff hoffmani) като за тази находка има спорове и мнения че е възможно, това да са кости от плезиозавър. Наши изследователи са възприели теза, че птиците са еволюирали от дребни динозаври преди повече от 150 милиона години, когато акваторията на Средиземното море се е стеснила, в резултат доближаване на континентите Африка и Европа. Според българския изследовател проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН , в пясъчна кариера край Черпан през 2007 г. е бил открит зъб на прачовек, /при проучване на масов гроб на животни от епохата на късния миоцен отпреди 10,7-5,3 милиона години пр.н.е. Ученият заключава, че хоминидите нямат африкански произход, и че предците на човека са тръгнали от Балканите преди 7 млн. години, мигрирайки от Балканите към континента Африка. В този контекст е и заключението от иизследванията на младия любител – внук на изследователя Петър Попдимитров, открил миниатюрен трион от кремък, между костите на хипарион, предтеч на коня, живял преди 4 млн. години. А геоложката летопис, наред с историята и човешката памет са контрапунктите във времето, които са определящи за периодиката на древността. Така ако според класическата наука ,най-старите следи на предшествениците на човека са били намерени през 1977 г. , в района Лаетоли (Laetoli), Танзания – където са били открити следи от човек,определени като Australopithecus afarensis , отпреди около 3,6 млн. години, у нас от предкаменната епоха има данни, че официално на Балканите е регистрирана и описана в аналите първата поява на хора на земята е била регистрирана отпреди повече от 2,6 милиона години. А този период, както е известно, е завършил преди повече от 11 000 години. Палеолитът по българските ни територии е интерпретиран чрез изображенията на животни, открити в пещери като Магурата и др.Или това е времето, в което се е обособил Homo Sapiensа. Артефакти от същото време на българска територия са открити и в пещерата Орлова чука, находяща се на 35 км южно от Русе и на 11 км от гр.Две могили. Счита се, че интензивно заселване на човека в пещерата е станало в средата на старокаменната епоха (Средния палеолит, т.е. 200 000 – 40 000 г. пр. Хр.). От тогава са остриетатаа от удължени кремъчни късове, пригодени за прикрепване към дръжки. Във епохата на Средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) се появили племенните обединения на ловци,   обитавали пещерите на Северна България. Впоследствие те се разселили и край Дунава и в Черноморието и в Родопите. Края на ледниковата епоха фиксира време към 12 000 г. назад, когато Балканският полуостров бил обитаван от европеиди, представители на над 123 етноси и племена, част от които са живели и в ледниковата епоха. Това е и времето, в което са съжителствали хора и динозаври, още повече, че в България са намерени останки от Мозазаври и Ихтиозаври. Шега или не - предците на днешните шопи - дакомизийците в древните си предания разказвали как са яздели динозаврите. Преди 10 000 г. започнало разселението и на Сребърните българи от района на…Така постепенно българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Разселението на сребърните българи Днес продължават проучвания по европроекти, в пещерите на Белоградчишко, Кунино, в Ловешко, в Родопите, както и в Стара планина.
в района на Хотница, Беляковец, Самоводене, Качица…  ПРЕДИ 10000 Г. станало РАЗСЕЛЕНИЕТО НА АРМЕНЦИ И СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ!!!!+ Изследвания на института по праистория в Кьолн доказаха, че край великотърновското село Джолюница е открито най-старото погребение на Балканите, от епохата на неолита. Обитавали са го
скотовъдци. Тя се изявява най-рано в Близкия изток (ІХ-VІІІ х-ие пр.Хр.). Епохата на неолита в Европейския континент е настъпила най-рано на Балканите, откъдето земеделието и скотовъдството са се разпространили в Централна и Западна Европа. Характерен белег на неолитната епоха е и появата на керамиката. Изработват се разнообразни съдове за съхраняване на храни и напитки и за кулинарното им обработване (за пръв път става възможно варенето). Хората са си служили с разнообразни оръжия и инструменти от камък, кост, рог или дърво. Каменните оръдия от епохата на неолита за разлика от палеолитните са грижливо полирани. Неолитните ни предци обитавали в продължение на хиляди години едни и същи селища, добили облик на ниски хълмове (селищни могили). Особено известна е Карановската могила в Новозагорско, при разкопаването на която археолозите са установили 12-метрови културни пластове. Отпреди повече от 40000 години назад .  През 80-те години на ХХ век акад. Йордан Иванов доказа, че първите исконни местни етноси – дакомизийци, сапи и сепи първи опитомили овцата и козата, развивайки скотовъдството Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско е невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие и от някои съвременни историци. Тези събития още от най-дълбока древност са предшествани от миграцийте, демографските експанзии и гигантски катаклизми, състояли се преди Ноевия потоп и предшестващите го всичките общо осем. Така преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. От изследванията на акад. Йордан Иванов става ясно, че първото българско царство, регистрирало темел в континента Европа много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според учения, древните ни корени тръгват като спирала от земите на Балканите след третия библейския потоп. Така представители на местни балкански етноси достигнали в разселенията плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Щрихирайки териториите на нашите предци, след последното разселение през Месопотамия, акад. Йордан Иванов съобщава: “ Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана - днешното Каспийско море”.Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, завземали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите.  
Климатичните изменения в края на ледниковата епоха, от преди 12 000 г., предизвикали изчезване на стадата едри животни. Това е стимулирало неолитната революция , изразена както твърди акад. Йордан иванов в опитомяването на овцата. Друго важно нововъведение през неолита било производството на керамични съдове, което позволило преработката на храна. Неолитните керамични форми са произвеждани и с култово предназначение като малките култови идоли са считани и за най-типичните мостри на неолитното изкуство. Такива идоли са открити в района на Великотърновско още от времето на покойния директор на Великотърновския музей – Богдан Султов. Подобни артефакти има открити и в района на град Самоводене!! Опознаването от човека на земеделието и скотовъдството води своето начало още от Х-ІХ хил. пр. В днешните български земи обаче местата за отглеждането на примитивните зърнени храни - еднозърнеста и двузърнеста пшеница - не са имали нужда от напояване поради подходящи заливни места и по-влажен климат. Тези предимства бързо са осъзнати от малоазийските колонисти, появили се на територията на днешна България в края на VІІ хил. пр. Хр. Важна роля в живота на човека започва да играе и първият изкуствено добит материал - керамиката. Особеностите в развитието на неолитната По поречието на Тунджа и по р. Камчия първите земеделци са се остановили в района на с. Аспарухово, и гр. Дългопол. Такива пра- земеделци са живели и във Варненско - при с. Бояна, с. Голямо Делчево и м. Балкузу. Селището край с. Голямо Делчево (сега на дъното на язовир Цонево) е датирано от ранния неолит, от (началото на VІ хил. пр. Хр.). Открити са полувкопани жилищата, чиито обитатели са използвали съдове със сферична форма, цилиндрични чаши, гърнета с дебели дъна и др. както и сечива – брадви. Следи от човека през средния неолит (средата на VІ хил. пр. Хр.) са открити и врайона на селищната могила, край солниците на гр. Провадия. От времето на късния неолит (края на VІ хил. пр. Хр.) се проучва селище, в местността Усое край с. Аспарухово. По територията на днешните български земи е открита е керамика, украсявана с канелюри, а по-късно и с набождания. Малко са откритите селищните могили. Такава има открита край с. Сава, проучвана от Милко Мирчев и Димитър Златарски; в с. Голямо Делчево, проучвана от проф. Хенриета Тодорова; до с. Цонево, до с. Баново, с. Левски - сондажи и теренни обхождания са правени от Ара Маргос, с. Комунари, до гр. Провадия - От Балканите земеделието и скотовъдството са се разпространили в Централна и Западна Европа, появата на керамика стимулирала и изработката и на съдове за съхраняване на храни и напитки. Впоследствие земеделието и скотовъдството са се разпространили от тук на изток – към Мала Азия на запад - към Централна и Западна Европа. Много са находките от времената на праепохите. Немалко са и артефактите в пещерата Козарника, Белоградчишко, в района на местността Юнаците - Пазарджишко, обект край с. Ковачево, Санданско и находки край с. Любимец. Допълнително проучване е правено и на надгробни могили, от времето на дакомизийците, в районите на Казанлък, Пирдоп, Ямбол, Разград, Созопол, Свиленград, с. Ябълково, Димитровградско, железодобивният център Кушкая, близо до Любимец, римските градове Нове (край Свищов), Дебелт (край Бургас), Ескус (край Гиген, Плевенско) и в Перперикон . Тези находки от миналото правят възможно проектирането на бъдещето. Така през настоящия ХХІ век бе направено научно съобщение, за находка на 8 000 г. , в района на пазарджишкото село Капитан Димитриево, където са правени проучвания от времето на дако-мизийците, на най-големия култов обек от известния български археолог   проф. Васил Николов, разкрил култов Жертвеник, в района на селищната могила "Банята".  По стените на жертвеника е имало дълбани стъпала, отвеждащи до специален олтар, където жреците принасяли жертви на Великата богиня-майка. Подобен обект от ерата на неолита е бил открит и през 2007 г., в района и на Кранево - железен нож, керамични съдове – чаши, , купи и бижута – обеца и железни накити от IX – VIII век Пр. Хр.  При разкопките на крепостта "Калето" край Мездра е била открита керамична статуетка на 7 000 години, за което научно съобщениеот врачанския исторически музей Георги Ганецовски. В навечерието на Милениума, изследователят Георги Нихризов е открил в района на антична средновековна крепост на територията на община Мездра следи и от най-стария вид праисторически дървено-кирпичени типове "крепостни стени" - вид "палисада".т. От същия период по данни на Франс Прес, в Южна Америка, са били разкрити  архитектурни находки също отпреди над 7000 години, в района на курорта Монте Ермосо, на аржентинския атлантически бряг.. Изследователят Димитър Чернаков е направил научно съобщение за открита Триетажна сграда, вероятно използвана за склад или силоз, скелети на животни, част от храмов комплекс през археологическия сезон 2008. Тогава са открити и артефакти и от селищната могила край село Кошарна, Русенско.   Открити били 176 предмета от кремък, керамика, кост като керамични и глинени глави на идоли, от времето на първата половина на късната каменно-медна епоха (6400-6300 г. пр. Хр.). Праисторическо селище от преди 6000 година е разкрито и в района на затворническите общежития в Бургас., като то се счита с основание за най-старото по Южното Черноморие. Златни накити на 5000 години са регистрирани като намерени по време на археологически разкопки край село Дъбене, Карловско - златна спирала, изработена от тънка тръбичка от почти чисто злато, което я определя като единствена по рода си. Открита е заедно с осем различни керамични съда, на дъното на дълбока и запълнена с камъни яма. Запазена е цяла чашка тип "Юнаците".
Рръководителят на разкопките - изцследователят Мартин Христов е съобщил, че намереното представлява сдвоеобразно продължение на проучвания от 2004-2006 г. като през предходните сезони са били открити над 25 000 златни елемента от нанизи и отделни предмети, сребърна кутийка, както и уникален златен кинжал. В България има и мегалити - менхира край с. Овчарово, кромлех край Долни Главанак. Последният е проучван от екипа на Георги Нехризов.  В страната ни има над 1000 долмена, в Странджа, Сакар и Източни Родопи. Мегалити и менхири край с. Овчарово; кромлех край Долни Главанак.
Беглик таш с право се счита за българския Стоунхендж В могила край село Дъбене, Карловско, през 2008 г бяха намерени 545 златни украшения и уникален кинжал със златна сплав от третото хилядолетие преди Христа. По време на националната конференеция "Праисторически изследвания в България - нови предизвикателства", проведена вв град Пещера, археологът от Врачанския исторически музей Георги Ганецовски прави научно съобщение за откритие на праисторическо погребение и жилище от ранния неолит край с. Оходен, в края на 2004 г. Тезата му, че при разкопките е намерено сакрално съоръжение-мавзолей, което няма паралел на Балканите и което променя някои датировки в праисторията, не е била оспорена от никого. Става дума за много добре запазен скелет на жена на около 8000 години, като засега датировката е 5800 години преди Христа, но се очакват резултатите от радиокарбонното изследване в Германия, които ще датират най-точно времето, в което тя е живяла, уточни Ганецовски. "Основното откритие е, че се измества хронологически най-ранната датировка на първата земеделска цивилизация, неолитната, с няколкостотин години назад във времето, в монохромния неолит, както и знанията и представите за развитието на човешката цивилизация. Свидетелства за обитатели на територията на Троянско има още от времето на новокаменната /VI - IV хил. пр. н.е./ и каменно-медната епоха /IV - III хил. пр. н.е./. в пещерата Топля при село Голяма Желязна е имало обитатели, заселили се там във времето на каменно-медната епоха /IV - III хил. пр. н. е./.  През VІ – VІ хилядолетие пр. Хр. Изтокът на Балканите е бил заселен от земеделци животновъди. И освен, че настъпили детерминации между палеолитните хора, които се изхранвали с ловуване, появили се сеячите и земеделците, събирачи на корени и плодове. Тогава по нашите земи е регискрирана значително най-високо развитата обществена формация – организация на населението, оставило своите артефакти във Варненския некропол. Най-старото неолитно погребение на Балканите е в Джулюница. Литература: 1.        Българите. Атлас. С., 2001. 2.        Археологическо лято 2007 и 2008. 3.        Божков, Хр. Вечните знаци на Българския дух. С., 2001.
P.S. Dokladat e publikuvan v Mont-press.com