Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2009 13:51 - ГЕНЕАЛОГИЯ НА НАЙ-СТАРИЯ ДИНАСТИЧЕН РОД В СВЕТА ДУЛО – фрагмент от доклад на Анна ЗОГРАФОВА,изнесен на І интердисциплинарен конгрес по история на МАБИК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 3210 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.07.2009 13:58


ГЕНЕАЛОГИЯ НА НАЙ-СТАРИЯ ДИНАСТИЧЕН РОД В СВЕТА ДУЛО – фрагмент от доклад на Анна ЗОГРАФОВА – член кореспондент на академия МАБИК, изнесен по време на І интердисциплинарен конгрес по история на Международната академия по българознание, иновации и култура.
КЛАНОВЕ НА РОДА С  ХАНОВЕТЕ И ЦАРЕТЕ- ВЛАДЕТЕЛИ ОТ ДИНАСТИЯТА ДУЛО:   14 953 г. пр. Хр. - В Хрониките за “отремонтирания” древен Прабългарски календар се казва, че летоброенето започнало хилядолетия пр. Хр., отмервайки времето по династии и катаклизми и по царе като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло , създал първата българска държава Итил през 14 953 г. пр. Хр. Било времето преди Потопа. А неговото коляно Дуло тогава управлявало 300 години.. Итил още означава и числото седем.. Римляни и гърци обаче така интерпретирали времената, щото да не може да се получи реална представа за някои станали важни житейски събития.  13 600 цар Боян Имен Дуло 13 500 г. пр. Хр. - ар ТаТО - Аудан Дуло, син на Боян Имен, сивия вълк 11 552 г. пр. Хр. цар Маджи цар Булимеш = цар Гилгамеш, възпят в едноименния епос 2 357 г. пр. Хр. цар Боян Дуло 2 200 г. пр. Хр. цар Ерми Дуло 2 150 г. пр. Хр. цар. Инджик 2 130 пр. Хр. цар Ткхан=ТИГАН 2 000 пр. Хр. цар Казан, станал зет на царя на масагетите от царството Мари КЛАН ДУЛО /ПО друг ПРОЧИТ НА ИМЕННИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ/:                2 121 пр. Хр. цар Авитохол, живял 300 години 1 821 г. пр. Хр. цар Ирник, живял 150 години 1 672 г. пр. Хр. цар Гостун Ерми 1 670 г. пр. Хр. цар Курт е управлявал 60 години.     1 610 г. пр. Хр. цар Безмер 1 600 г. пр. Хр. цар Аспарух                           Първият цар Аспарух Дуло управлявал през 1607 г. пр. Христа. Според изследователя Б. фон Арним, “Именникът на българските ханове” представлявал продължение на Четвъртата книга за Царете, в която прабългарският Кхан Авитохол е отъждествяван с библейския Ахитофел, живял по времето на бащата на цар Соломон – цар Давид, в периода 999 – 965 г. пр. Христа или /1010 – 960/ според М. Грант в “История древнего Израиля”.                         В земите на днешна Етиопия има древен спомен и множество легенди за народ, живял по тези територии, ръководен от царската прабългарска династия Богорис. Има анали, че още в 3 000 г. пр. Христа, едно от колената на тази династия мигрира на север по по реката Нил, във времето на фараона Менес. Същото това коляно застроило столицата Аварис, намирала се някога в региона на днешната столица на Египет Кайро. Друга част от същото коляно поела пътя на преселенията на юг като преминала през Персийския залив. Преселниците навлезли в земите на делтата на Тигър и Ефрат и в градовете Бабилон /Вавилон/, Ур, Лагош и Налундо създали държава.            Такава държава на предците ни имало и в Йемен.                 В земите на днешните Етиопия и Йемен и Заир са живели наследниците на великите ни предци, включая и владетелите от династията Богорис /5 000 – 3 000 г./ пр. Христа, които също произхождали от рода Дуло. От този род произхожда и родът на Савската царица, владетелка на царството Сабба, създала поколение с цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие, който е точно 256-ти потомък на легендарната царствена двойка.. Същият император Хайле Селасие бе поканен навремето от държавния глава Тодор Живков като в рамките на визитата, генсекът ни бе даруван като повече и от цар. Навремето императорът на Етиопия подари на държавата ни България и на него лично уникални златни ювелирни предмети и реликви като символ на братската история и уважение от страна на Етиопия, в която има български корени и български клон. На този клон принадлежи родословието на император Хайле Селасие, който е пряк потомък на библейския цар Соломон. Това етиопският владетел направи за да се знае, че се е отчел …… с даровете си към своите корени на Балканите.                  Съществува древна легенда, която разказват старите хора на Сранджа планина за древен храм, в планината Парория /Странджа/, където е била погребана ритуално царицата на пеласгите Баста или Билкис интерпретирана като Бу Бастис /Бастет/.Била родена в тези земи. В древни хроники Бастис се споменавана и като египетска царица. За нея съществуват предположения, че също произхожда от рода Дуло. В произведенията на Омир древните пеласги, строителите на Акропола в Атина и създателите на гр. Пела били описвани като митичните мъже синтии, т.е. магьосници, владеещи природните стихии. Профирий ги описва още като древни войни, владеещи тайни мистични оръжия, наподобяващи жезли?!. Пеласгите били библейски племена, които също напускат Египет. Техният изход от Египет става Х века пр. Н. Ера и III века преди построяването на Соломоновия храм. За тях обаче се знае с положителност, че са притежавали древни ритуални реликви и са почитали особено много богинята на войната Сохмет както и богинята Бастет, почитана в древния Египет /КечКемет/.! Известно е, че при едно от египетските преселения, в района около устието на р. Марица, пеласгите основават града Енос. Впоследствие те завладяват островите Самотраки, Лесбос, Крит и други острови в Егейско море. Властта и прорицателките им и в онези древни времена била известна дори на хипербореите. Славата за прорицателките на пеласгите се носела в Лемнос, Родос, Книдос и в градовете на Кипър – Пафос, Солунт и Саламин. А Бастет била почитана и като прорицателка. Пак според твърдения на проф. Александър Фол светилището на Делфи е от трако – пеласгийски тип. Наши учени вече са изказали и предположения, че и светилището на Дионис в Родопите има същия произход. За Делфийското светилище и прорицалищео откриваме информация и в наш апокрифен средновековен сборник: (Пития или гледание за щастие Цариград, 1849) Из текст от българско старопечатно издание. Друг клан ДУЛО: 1 500 г. пр. Хр. цар Маджи Бутрас Парпатуа Дуло 1 200 г. пр. Хр. цар Тукулти Нинурта Дул VІІІ в. пр. Хр. цар Наболапаласар VІІ в. пр. Хр. - цар Маджи Бутрас Парпатуа Дуло VІ в. пр. Хр. - царицата на Сабба - Савската царица от рода Дуло САБ/В/СКАТА ЦАРИЦА ОТ РОДА ДУЛО От рода Дуло произхожда и родът на Савската царица - МАКЕДА, владетелка на царството Сабба, създала поколение с цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие, който е точно 256-ти потомък на легендарната царствена двойка.. Същият император Хайле Селасие бе поканен навремето от държавния глава Тодор Живков като в рамките на визитата, генсекът ни бе даруван като повече и от цар. Навремето императорът на Етиопия подари на държавата ни България и на него лично уникални златни ювелирни предмети и реликви като символ на братската история и уважение от страна на Етиопия, в която има български корени и български клон. Има обаче и още една подробност, ако в земите на днешна Етиопия има спомен за народ, ръководен от царската династия Богорис от рода Дуло, то 3 000 г. пр. Христа едно от колената на тази династия мигрира на север по реката Нил, във времето на фараона Менес. В “Илиадата” Омир описва един от владетелите на Родопите като “Мемнон, цар на етиопци почтени”.       Представители на същото коляно “Богорис” били тези древни майстори и строители, които са застроили и столицата Аварис, намирала се някога в региона на днешната столица на Египет. Друга част от същото коляно поела пътя на преселенията на юг. Тя преминала през Персийския залив. Преселниците навлезли в земите по делтата на реките Тигър и Ефрат. Те достигнали местоположението на градовете НА Бабилон /Вавилон/, Ур, Лагош и Налундо и създали още една държава. Още един велик владетел на Двуречието Заези, царувал по времето на разцвета на древните градове ХатсУР и Мегидо, във времето отпреди 2 500 г. пр. н. ера, преди регистрирания последен потоп, в района на Тигър и Ефрат, същият този велик владетел Заези наредил на своите поданици, пророци и цареписци да препишат в повече екземпляри древните книги и клинописи от най-старите времена. Впоследствие той се разпоредил “тези анали да бъдат скрити по билата на най-високите високите планини”. И станало така, щото тогавашното предсказание за поредния “Голям потоп” се сбъднало.... След Великия Зиези царувал и небезизвестният владетел Саргон І.   І век пр. Хр. цар Джилка Дуло ІІ - І в. пр. Хр. цар МоТХУН или Мао Дун    ИМПЕРАТОРИ НА ВЕЛИКИТЕ ХУН-ОРИ ДУЛО КОИТО ,ВЛАДЕЛИ ВСИЧКИ ТЕРИТОРИИ НА СЕВЕР ОТ КИТАЙСКАТА СТЕНА 215 - 213 г. пр. Хр. - царувал император Ши - Хуан - Ти, потомък на Хун-орите. В неговото летоброене започнало и строителството на високата 7 метра Велика китайска стена, която трябвало да бъде щит на Китайската империя от набезите на империята на Великите Хунори Дуло. А за отношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/ има сведения на известни китайски летописци. Въпросът е те да бъдат издирени и прочетени. Най-точни данни могат да бъдат открити в аналите на летописци като Си Мацян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Лео /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.  Азиатски хронисти описват времето на Кхан Ю - император Мао Дун /МО-ТХУН/, в което империята на Хун-орите Дуло обединявала 26 народа с различни езици и обща писменост и език, подобен на иранските езици. Техните селища били наричани Куча /Хатсур/ и Богур, а дедите им били описвани от китайските хронисти като потомци на чергарския народ Пуло ША Пуло, който живеел в юрти, с врати ориентирани на Изток. Китайските хроники съобщават още и, че “народите Хун-ну се състояли от нация на монголите - Жун и от нация ираните Ху като управляваща династия била от страната на ираните Ху”.   /Бел. ред/: В една от старите хроники се разказва как“…..във времената на владетелите Тхан и Юй /2 357- 2 255 г. пр. Хр. – северно от бъдещата Поднебесна империя, се появили племената на шанхун, хунюн и хунюй, които обитавали северните предели на Китай, като със своите животни прехождали от място в място. От домашните животни отглеждали най-добрите породи коне, едър и дребен рогат добитък, камили, магарета, мулета . Чергарували в местата с много вода. …При навършване на пълнолетие, младежите постъпвали сна служба в…конницата като боравели с лъкове, стрели, саби и копия. Къщите им били кръгли /юрти/, с вход откъм изток, към изгряващото слънце. Хранели се с месо, кумис, …в делата си се подчинявали на…старейшини, а всяка работа, изключая войната, най-важно било мнението на майката – жена”   209 г. до Христа царувал император Мао ТУН Дуло /Мао Дун/, покорител на народите Тонг-ху - ухуани, покорител на Манчжурия и народите Хун-юй, КюейШИ, Дин-лини по земите на реките Енисей и Ангара чак до езерото Байкал. Старейшинита и шаманита на племената ГяГУн и ЦАЙ-Ли признали властта на Кхан Ю Мао ДУН и го назовали "Хян" - Мъдрия! Мао ТУН Дуло бил пръв съпруг на императрица Ян-Чжи и син на Кхан Ю То Бан. /Бел. Ред/ Великият император – Мотун царувал повече от три десетилетия, в средата на ІІ век пр. Христа, в свещенната земя на Тангра, владеел земите Връх Тенгри, Тибет, Такрикаман през Тяншан, а на юг между Хималаите, земите на Каспийско море и Кавказ, на север земите на Алтай и Енисей и на изток чак до земите на днешна Япония. Той управлявал над 30 етноси и народи. Император Мотун повел прабългарите срещу Велика Манджурия и разбил манджурите, братовчеди по кръв, език и обичаи на предците ни. Той е бил този прабългарски владетел, превзел земите Корея и Япония през V век пр. Христа.                 По негово време бил модерен Даоизмът. Според апостулата за мъжкото и женското начало, изведен и от учението за Дао на Лао ДЗъ, който може би ще се окаже потомък не на китайците както е прието да се твърди, а на древните ни предци – хунОРИТЕ или ХУНАРИЙТЕ. Съгласно това учение, Вселената произхождала от двете основни енергии – небесната –мъжката/ин/ и женската /земната/ ян като в древен Шумер древните имали знания на подобно учение, в което двете енегии били ПОЗНАТИ КАТО “АН” И “КИ”. И АКО СПОРЕД НАЙ-СТАРАТА РЕЛИГИЯ НА АРИЙТЕ – ПАРАЛЕЛНА С тангризма, СВЕТЪТ БИЛ СЪТВОРЕН ОТ ЛЮБОВТА НА НЕБЕСНИЯ ОТЕЦ ТАНГРА и на майката земя у-ма. ДВЕТЕ. И докато в индийското общество, състоящо се от многобройни раси и народи иерархията започвала от кастата на “Варните”, които били брахмани – брахмини от келтокимерийски произход – духавници и властни.и, каштри /от индоАРИЙСКИ произход – това били войните, администраторите и царете раджи и третите – вайшите били земеделците, докато шудрите /от дарвидски произход/ ослужвали кастите на брахмини, кшатри и вайши. 174 г. пр. Хр. починал Кхан Ю Мао ДУН и го наследява синът му Ки Ок, изписван още и като Ки Йог и Ки Ор, който управлявал до 160 г. 161 г. пр. Хр. - имперския трон наследил Кхан-Ю Кун Син, обединил хуните и превзел провинциите Юн Чжун и Шан Гюн. 133 г. пр. Хр. Кун Син предприел поход и обсадил китайския град Ма-и /във времето на китайския император Ву Ти/. Последният дал на Кун Син титлата "Княз на небето" - "Тян Ван". 128 г. пр. Хр. 20 000 хуни опустошили провинция Лао Си и превзели град Ай Мин.                 /Бел. Ред/ След като Динлините – Дуло се разделили на юейджите, масагетите , даюейджите, Толо хо Толо, Дуло и Двойните Велики Дуло, техните територии били завзети от монголите и китайците. Тогава тюрките се адаптирали в днешните земи на Монголия, Южен Сибир и Северозападен Китай. Потомците на динлините – Дуло се преселили на запад, а част от тех се върнала отново в земите на прародината, на Балканите, в земите на днешна България, в Източна, Средна и Югоизточна Европа – мястото, което по родово право отдавна ни принадлежи! 127 г. пр. Хр. Хуните били отблъснати от войските на китайската империя до брега на р. Хуанг Хъ, където била построена крепостта Шо Фан. По това време Кавхан И-Ти- Шае с българска войска окупирал провинция Шай - Гу без да може да възвърне Ордос и от този момент започнало разпадането на Великата империя на Хун-орите Дуло. 125 г. пр. Хр. Кхан ю И-Ти Шае нападнал град Шо Фан и го опожарил. 123 г. пр. Хр. Китайският император Ву - Ти продължил войната срещу Хун-орите и в която като военачалник участвал Вей Цинг Дуло от български произход. /Събитията описал хронистът Де Грот./ 119 г. пр. Хр. хун-орите били разбити. Вей Цинг се проявил и като главорез, отсичайки 19 000 човешки глави, а племенникът му 70 000. Тогава след Ордос империята Хун-ну /хун-ори/ загубила Манджурия. 114 г. пр. Хр. Кхан Ю станал кавхан О-Уй, син на И-Ти-Ша, управлявал до 105 г. пр. Хр. 102 - 96 г. пр. Хр. Кхан Ю Дуло станал кавхан Це Те Хо, най-малкият син на И Ти Ша, водил битката край Тян Шан. 96 г. пр. Хр. до 85 г. пр. Хр. управлявал Кхан Ю Хо Ло Ко /Хулу-Гу/, спечелил великата азиатска битка като предводител на империята на Хун-орите с китайците в една от най-уникалните баталии от 90-те години пр. Хр. край планината Ян Жан, описвана подробно и многократно от многобройни китайски хронисти и много по-късно и от великата поетеса, потомка на Волжско камска България Анна Ахматова 83 - 76 г. пр. Хр. управлявал малолетният О - Йен Те, заедно с регента евнух Вей Люо 68 г. пр. Хр до раждането на Христос, на престола на Великите Хун-ори управлявал Хи Ли Куан Ку. 31 г. починал управлявалия 3 десетилетия Хо Хан Ша, описан в историята като "ликвидатор на империята на Хун-орите", който оставил потомство от 15 сина, но на престола оставил племенника си Дяо Тао- Могао, с името Фуджолей Жоди, чийто син също бил заложник в китайски императорски двор. След него управлявали кратко Цзюй- Могюй - Сеусйе Жоди, Гюйя Жоди 49 г. - империята на Хун-орите била разделена на две царства - Северно под владетелството на Кхан-Ю Пуну, и Южно с владетел Кхан Ю Би, който наследил уникалните карти и анали с историята на Великата империя на Хун-орите. 55 г. владетелят Би починал и негов наследник и приемник станал неговият брат Мо. 62 г. Кхан Ю станал синът на Би - Мо. 63 г. Кхан Ю станал синът на Мо - Су, който също починал, след което го наследил Кхан Ю Чжан, по-малкият брат на Ди. 85 г. Кхан Ю станал Сюан, след като Чжан със синябите/Саабите/ нападнал хуните на Север. 93 г. Кхан Ю на южните хуни станал Анго - братът на Сюан, който бил свален чрез преврат след което го наследил Шидзи Дуло. Последният бил сменен от Кхан Ю Фънхъуйе, заселил се край крепостта Шо фан. 104 г. Кхан Ю станал Тхан, синът на Кхан Ю Чжан. 124 г. - властвал Кхан Ю Ба, воювал със синябите. 143 г. Кхан Ю станал Дъулъучу, след него Гюйгюир по време на управлението на който отново били разграбени китайските градове Ма-и и Ан-Ди. След него властвали няколко неизвестни властелини. 179 г. Кхан Ю станал Дуло Кян Кюй. 188 г. властвал Кхан Ю Юйфуло,/починал през 195 г./ - който бил баща на Лю Юан, основателя на китайската династия, управлявала във времето 304 - 330 г.   304 г. - династията Хан паднала от власт и била заменена с хунска династия, чийто основател е бил Лю Юан Хай. 310 – престола заел Лу Хо, след когото били превзети двете столици Хън Нан Фу и Си Ан Фу. Тогава царувал Лю Цин. Хунското управление на Китай и на потомците на рода Дуло завършило след императора Ши Ши. Последният бил убит от китайския княз Ши Цзун. Тогава бил коронован Ши Цзян, разкрил ужасен заговор срещу Ши Мин. Така приключило властването на хун-орите, отразено в аналите и в историята на Китай. 522 г. - управлявал кхан Ил-хан, който бил женен за китайската принцеса Чан ле. Той победил в една битка синябите. 523 г. - управлявал кхан Исиги хан Коло, наследил престола на баща си Ил-хан Дуло. След него управлението поел Кигин Муюй хан Дуло- до 572 г. Синът му Тобо хан по традиция на предците хун-ори разделил държавата на три части. След смъртта му, неговият син кхан Яноло отстъпил трона на Ниету - Илигюйлу Ше Мохе Шиболо - кхан Дуло, зет на император от династията Суй. 588 г. управлявал кхан Юнийлю Дуло - Гейгашидон Дуло хан, син на кхан Шиболо, внук на китайския император. Той поел властта, поддържан от династията Дуй. 606 г. - управлявал Тули кхан Дуло, син на кхан Шиболо, който също бил женен за китайска принцеса. Името й било И- Чън. 608 г. - на трона седнал Шиби хан Дуги Дуло, син на Тули Кхан поел, окупирал през 615 г. двореца на китайския император във Фин Ян Тун. 619 г. - на престола седнал Салифо Ше Дуло, известен също и описван в аналите и като Чуло кхан. След него управлявал брат му Хейли хан Дуби. 620 г. - Хейли кхан Дуби Дуло сключил договор с княз Сийе Гюй, след което завзел град Ордос и взел за съпруга царица И-чън, дъщеря на княз Ян Хай. 623 г. - кхановете Хиейли Дуло и Тули Дуло завзели провинциите Кхуан Чжеу, Дин чжеу, Юан чжеу и Шо-чжеу. Те воювали с китайските князе Цин Ван и Юан Ги 625 г. - Кхан Ю - Хейли Дуло превзел китайските провинции Лин-чжеу, Шо-чжеу и Дай-чжеу и Юан-чжеу. Впоследствие същият последен владетел от рода Дуло бил пленен и детрониран от китайския император, който го изпратил на заточение в провинция Тхай-ну, докато по-малкият брат на Кхан-Ю, Юйгу станал васал на китайците . 634 г. . последният държавник от рода Дуло Хейли починал и бил погребан със специален почетен ритуал, изпълняван по традиция само и единствено на владетелите хун-ори. В знак на почит към Кхан Ю Кхан Хейли Дуло е била издигната и надгробна могила от източната страна на брега на реката Ба. Мястото е било известно на историците и в Русия и в Китай до началото на Революцията от 1917 г.                 /Бел. Ред/                 В древните времена предците ни са ползвали писмо с йероглифи и освен, че древни прабългарски хроники са били писани с йероглифи, пренесени в Китай от Балканската Болгария, в китайски писмени хроники има данни и за “Болхор – Болгор и Гоатси /Готи/, с които императорите на Китай воювали.”     ДРУГ КЛАН НА РОДА ДУЛО ДИНАСТИЯ НА КАДФИЗИТЕ ЯН ГОАО ДЧЖЕН ДИНАСТИИ НА ЦАРЕТЕ КАНИШ – КА И ВАСИШ - КА ДРУГ КЛАН - ДЪРЖАВАТА ДУЛО Крум Бат Страшни хан Джурга - Боян Челбир 539 - 563 г. хан Джургаш Юрие 563 - 603 г. хан Аскал Асколд Албуга - хан на Самбатос /Киев/ 603 - 605 г. хан Бат Уркан, известен като Бат Органа, 625 - 690 г. хан Бат Боян 787 - 787 хан тат Угек Болгар, КЛАНЪТ КУБРАТ Великият кхан Кубрат е бил племенник на оно-гурско българския кхан Органа, но прекарал юношеството си години в императоския Константинополски дом. Според византийските хронисти Кубрат, който бил съвременник надвамата императори Ираклий и Констант ІІ бил кръстен много от християнски свещеници в императорския двор в Константинопол. От тогава датирало и приятелството му с император Ираклий, който през 635 г. титуловал българина с високата титла “Византийски патриций”. Всъщност информация за Великия кхан на оногурите Кубрат Дуло освен във Ватикана имаи в летописите бревиарии на патриарх Никифор и в запазения, написан с етиопски текст летопис на архиепископ Йоан от Никея. Патриарх Никифор съобщава дословно следното: “...след като въстана Кубрат, племенникът на Бат Органа, владетелят на оногурите, срещу хана на аварите и каквото е имал от неговия народ в своята страна, изгонил от нея, след като се отнесъл оскърбително с нег. Той изпратил посланичество при Ираклий и сключил мир с него, който и двамата спазили до края на живота си. Той – Ираклий му изпратил подаръци и го почел с достойнството на патриций...но сега трябва да се говори за произхода на куните /хуни/ и българите. В околноста на Меотида, близо до река Кофис /днешната река Кубан/, е разположена наричаната по-рано Велика България и страната на тъй наречените котраги Константин /Констант ІІ/. Кубрат е бил господар на тези племена. И когато умрял, оставил петима сина...”                 След като изгонил аварите от Понтийските степи през 635 г., кхан Кубрат бил титулован като Кхан на Велика България. Кръстен от Хераклия І, кхан Кубрат споредхронистите “имал нечувана дружба” с последния. След смъртта на император Ираклий, кхан Кубрат се грижел изключително за интересите на децата на Ираклий и се привързал особено силно към тях и към съпругата на Ираклий Мартина. Докато съдбата лично на Кубратовите синове изцяло е била повлияна от нахлуването на хазарите. Но много преди разселението на Кубратовите синове в земите на днешна България имало присъствие на местни българи. И както вече отбелязах всичките тези потомци на древни народи по Дунава съжителствали миролюбиво. Но древните летописци оставили хроники с династични, етнически и географски свидетелства за съществуванет на древните български държави. От тогава са и сведенията за: “…Петимата князе /преди Аспарух/, които държаха княжеството от онази страна на Дунав, с остригани глави 515 г., а след това дойде от тази страна на Дунава Исперих княз”.. ….                 В друга хроника Теофан Изповедник в VІІІ в. След Христа пише “Кубрат, господарят на България и на котрагите, оставил петиме синове и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ”.                 В трета било отбелязано: “ПРЕЗ 679 НЕ Е ИМАЛО ПОКОРЯВАНЕ НА СЛАВЯНИ ОТ БЪЛГАРИ, А СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДНА ОБЩА ДЪРЖАВА и с ИМЕТО България са назовавани много преди това жителите в Дакия и Долна Панония..” Ставайки през 635 г. приемник на своя чичо Органа, кхан Кубрат починал след 641 г.бил погрбан в царски гроб и в златен ковчег край днешното село Малая Перешчепина. Гробът му останал непокътнат до 1912 г., запазен за поколенията като най-ценната реликва с най-богатата средновековна гробна находка, открита в Европа. А на датата 29 май 1912 г. две момчета козарчета – Фьодор Деркач и и Иван Маджар от украинското село “Малая Перешчепина” открили огромно съкровище, което се състояло от 800 предмета от злато, сребро и скъпоценни камъни. Младежите открили златен ковчег, огромно съкровище, позлтени плочи, мечове, фиали, оръжия колани, пръстени печати и други кхански атрибути на властта, принадлежали някога на прабългарския Велик кхан Кубрат – един от най-могъщите древни владетели от историята на новата ера, управлявал властно и достойно предците в териториите на Стара Велика България. Впоследствие се доказа, че това са предмети от погребението на Великия прабългарски кхан Кубрат., оригиналите от които в момента се съхраняват в Ермитажа. КЛАНЪТ ДУЛО АСПАРУХ: 606 - 666 г. хан Кубрат бил братовчед на Боян Челбир бил баща на петима синове - , Боян, Аспарух, Алцек, Кубер, Котраг 681 г. хан ИСПОРУС ИЛИ ХАН АСПАРУХ. 701 - 727 хан Тервел 727 - 733 хан Севар 777 - 802 хан Кардам 802 - 814 хан Крум ІІІ Страшни, във време на неговото управление Сердика влиза в пределите на България 814 - 831 хан Омуртаг Мортагон 831 - 836 хан Маламир 836 - 852 хан Персиан 852 - 889 хан Борис Михаил по време на който Християнството са приема като основна религия за България - последният от рода Дуло, седял на българския престол 680 - 700 -хан Аспарух
686 - хан Кубер
700 -721 - хан Тервел
721 - 738 - хан Кормесий
738 - 754 - хан Севар
754 - 760 - хан Винех
760 - 763 - хан Телец
763 - 766 - хан Сабин
766 / 40 дни / -хан Умар
766 - 767 - хан Токту
767 - 768 - хан Паган
768 - 777 - хан Телериг
777 - 803 -хан Кардам
803 - 814 - хан Крум
814 - 831 - хан Омуртаг
831 - 836 -хан Маламир
836 - 852 -хан Пресиян
852 - 889 - княз Борис І / Борис - Михаил /
889 - 893 - княз Владимир Расате
княгиня Олга – дъщеря на Расате и съпруга на княз Игор Рюрикович, майка на князете Ростислав и Владимир Киевски, който приема християнството за основна религия на Киевската Рус през 10 век.
893 - 927 - цар Симеон І
927 - 970 - цар Петър
970 - 971- цар Борис ІІ
ВЛАДЕТЕЛИ ДУЛО, УПРАВЛЯВАЛИ НА КИЕВСКИЯ ТРОН 912 - 943 г. княз Игор, внук на Игор Мумин, женен за княгиня Олга, дъщерята на цар Симеон І Велики Български 966 - 972 княз Борис Светослав 927 - 1015 княз Владимир 1015 - 1054 княз Ярослав Мъдри 1027-178 княз Светослав княз Олег княз Светосла 1196 княз Буй Тур Всеволод 1030 - 1093 княз Всеволод Ярославович 1053 - 1125 княз Владимир Мономах княз Юрий Дологрукий 1111 - 1174 княз Андрей Боголюбский княз Мстислав Владимирович княз Ростислав 1151 - 1202 княз Игор Светославович 1170 - 1211 - княз Владимир Игорович 1186 - 1236 княз Язислав Владимирович 1212 - княз Рюрик Ростиславович 1173 - 1218 - княз Ростислав Рюрикович

P.S./Докладът е публикуван в научен сборник на академията/.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465915
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634