Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Блогрол
Постинг
16.07.2009 12:00 -
Неизвестни данни за библейския град Хацор
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 2474 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2009 11:09
Прочетен: 2474 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 22.07.2009 11:09
НЕИЗВЕСТНИ ДАННИ ЗА БИБЛЕЙСКИЯ ГРАД ХАЦОР, СИТУИРАН ПРЕДИ 8 ХИЛЯДОЛЕТИЯ В ХАНААН
Aвтор: Анна Зографова - публикация 2007 в Mont-press.com
През 732 г. Пр. Христа, заедно с други Галилейски градове градът Хацор е завладян от царя на Асирия и Бабилон Теглатпаласар ІІІ /745 - 727 г. Пр Христа/ и по този повод в /4 Цар 15:29/ има текст: "В дните на израилския цар Факея дойде израилският цар Теглатпаласар и превзе ...Асор, Галаад и Галилея, цялата Нафталимова земя и отведе жителите им в Асирия". Името на града се споменава косвено още и и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. Пр. Христа, където става дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на Хацор / Насор.../. Йоната описва града Хацор като разположен близо до езерото Хуле”. С това се изчерпват библейските сведения за Хацор. В плодородната Йоранска долина, описана от юдейския класик Йосиф Флавий , живял по времето на юдейския цар Ирод - 37 г. След Христа, като "богата на грозде, смокини, мед, стада и вино повече от водата". Заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, Хацор е бил споменат за пръв път в клинописните таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в - древния град Ебла, датирани от времето 2 400 - 2 250 г. Пр. Христа. Ако според публикации на G. Posner, ХатсУР бил споменат за пръв път в египетски заклнателни текстове от 19 или 18 век преди Христа, определящи го като враг на Египет, проучванията в края на Второто хилядолетие са доказали многократно стойността и първенството на клинописните таблички в Ебла като един от най-древните систематизирани архиви в света..В контекст на изследванията, направени от израелски учени преди няколко години, в района на Ханаан, следва да отбележа, че и през Среднобронзовата епоха, древният ханаански град ХатсУР е бил един от най-силните градове в Ханаан. Този град на УРИТЕ имал големи земни насипи и диги, ровове и няколко укрепени порти . Един от древните владетели по това време, цар Ибни - Абду, чието име означавало "Син на Хадат" е изиграл особено важна роля в политиката на т.н. "Плодороден полумесец" - т.е. територията, обхващала земите от Египет до Иран. Информация за това получаваме от клинописните архиви, открити в двореца на царството Мари, намирало се някога на западния бряг на Ефрат - Месопотамия. От откритите близо 25 000 клинописни таблички в библиотеките на Абла, в 20 от тях се споменава за града ХатсУР коато в същите тези дворцови документи, датирани от 18 в. пр. Христа, се говори за посланици и вестоносци, идващи от ХатсУР и пътуващи от и до държавата ни Бабилон /Вавилон/. Клинописните архиви съдържат още и информации за многочислени кервани, натоварени със злато, сребро, тъкани и различни други стоки, пътуващи от и отново от Бабилон /Вавилон/ до този град . Една от клинописните таблички дори информира, че древният Бабилонски владетел - цар Хамурапи /1792 - 1750 г. Пр. Христа/ имал свои официални представители и свое посолство в ХатсУР: ". Върху друга древна табличка са записани дори и няколкото поръчки на царя на ХатсУР Ибни Абду за калай, исползван за получаването на бронз. Керваните, които пътували между Бабилон /Вавилон/ и ХатсУР, минавали и покрай други два големи търговски центъра - Yam Khad и Qatna. Разположението на града било на главен сухопътен търговски път и неговото често споменаване в архивите на царството Мари доказало значението му в "Плодородния полумесец" през Среднобронзовата епоха. Градът бил споменаван често и в египетските списъци на Новото царство на градовете на фараона Тутмос ІІІ /1490 - 1436 г.пр. Христа, както и на градовете на фараона Аменхотеп ІІ /1438 - 1412 г. пр. Христа/ и Сети І /1305 - 1290 г. пр. Христа/, време предшестващо изхода на евреите от Египет.. Библейският ХатсУР продължил да процъвтява и през къснобронзовата епоха. Питаме се обаче, чий град е бил древният ХатсУР, в който тогава е живял най-силният владетел от региона. Три писма, изпратени от царя на ХатсУР - Абди Тирши, /14 в. пр. Христа/ до египетския фараон Ехнатон / 1348 - 1338 г пр. Христа/, били намерени сред архивите в Тел Амарна в Египет, от които става ясно, че от всички ханаански владетели на градовете – царства, само Абди Тирши е бил наричан "цар" от другите владетели и самият той се назовавал "цар". Царете на Ащарот от Васан и Тир се оплаквали от Абди Тирши, че е завладял някои техни градове. Царят на Тир обвинил Абди Тирши, че е напуснал своя град и отишъл при Хабиру , а от своя страна царят на Ащарот, също в едно писмо от онова време до египетския фараон Ехнатон написал: "Царят на Хацор взе от мен три града". Наименуванието ХатсУР се среща и в Ленинградския папирус 1116 А както и в папирус Анастази І, вероятно датиращ още от времето на фараона Рамзес ІІ /1290 - 1224 г. Пр. Христа/, в който името на града се среща "наред с онова на близката река". Всички тези документи са били открити извън Ханаан, затова може да се предположи, че писмата изпращани от царството Мари, Египет, Тел Амарна до ХатсУР следвало да бъдат пазени в архиви на града, но за съжаление до момента такива не са намерени. В нито един ханаански град на съврементата територия на Израел до днес не са открити. Много е възможно, ако бъдат прегледани клинописните ръкописи в библиотеката да бъдат открити информации за предците ни. В същата връзка следва да се знае, че и най-старият текст на еврейската Библия, с който светът разполага е приготвеният от равинските книжовници т.н. “масоретски текст” /от еврейската дума “масора”, означаваща “предание”/, който е датиран едва от 9-то 10-то столетие сл. Хр. Предшествуват го, като главни отражения на Светото Писание, гръцкият превод на Септуагинтата и латинската Вулгата както все още продължава да твърди официалната наука на блаж. Йероним /ІV в./. Досега познатите библейски текстове са се основавали изключително върху тези два превода. След като в пещерите край Мъртвото море на територията на днешен Израел бе намерен свитъкт на пророк Исайя, човечеството вече разполага с един оригиналин еврейски текст на Библията, който е с 1000 г. по-стар.В този древен свитък има 66 глави или точно толкова, колкото е съдържала книгата на пророка в Библията, отпечатана на еврейски, гръцки, латински,немски и др. Езици. В този смисъл по един невероятен начин, древният текст си схожда почти напълно с по-късните издания. Т.е. това са изданията, които са били писани преди 1950-та г. или преди момента на откриването на Кумранската находка. При по-нататъшните изследвания на пещерите в района на Вади Кумран са били открити и няколко други единтични пещери. В тези пещери са били намерени също слитъци или остатъци от ръкописа, същите или подобни на оригинала, открит в прословутата “Пещера” № 4. Общо ввъв Вади Кумран са били открити хиляди късчета от над 300 различни древни съчинения…Тези находки според проф. Дж. Ланкъстър Хардинг се разглеждат като “най-удивителното археологическо събитие, наред с гробницата на Тутанхамон от ХХ в. “ Известно е, че едно цяло поколение експерти е изучавало най-грижливо и добросъвестно свитъците / 38 на брой/, съдържащи текстовете на 19 книги от Стария Завет. Тези древни книги са били написани на еврейски, арамейски и гръцки, върху кожа и папирус. През 1950 г. обаче, в Йордания и в Израел са се появили и множество ръкописи и фрагменти, които са били сътворени към второто столетие след Христа. Изследователите на пещерите във Вади Кумран – пастор де Во и проф. Хардинг са открили също така още и части от библейските текстове на книгата “Битие”, разказваща именно за изхода на евреите от Египет, книгата “Второзаконие” както и оригиналните писма до предводителя на Второто въстание в 130 г- сл. Христа, в които Симон бар Кохба е давал съвършено точни указания на въстаниците. И това е описано в същите тези древни ръкописи. Отново се връщаме към историята на древният ханаански град ХатсУР, споменат в /3 Цар. 9:15/, който заедно с Мегидо и Гезер, който бил построен наново от цар Соломон. Тази информация е необходима, защото през 732 г. пр. Хр., наред с други Галилейски градове, градът Хацор бил завладян от асиро – Бабилонския /вавилонския/ цар Тиглатпаласар ІІІ /745 - 727 г. пр. Хр./ като по този повод в /4 Цар 15:29/ четем: "В дните на израилския цар Факея, дойде цар Тиглатпаласар и превзе ...Асор, Галаад и Галилея, както и цялата Нафталимова земя и отведе жителите им в Асирия!". Градът, отъждествен от J. L. Porter през 1875 г., заедно с Tell - el - Qadah, който бил наричан още “Tell Waggas” и се намирал на около 8 км северозападно от езерото Хуле, и над 14 км северно от Галилейското езеро. J. Garstang , който през 1926 г. е ръководел археологическите разкопки в този район, потвърдил отното неговото местонахождение, което сега влиза в границите на кибуца Аелет - ха Шахар. И ако някои изследователи и библейски археолози от последните десетилетия на ХХ век вече са успели да оприличат завоевателната техника на Велика Германия от времето на Райха, на същата, от времето на Асирия и Вавилон, същите тези учени продължили да коментират, че ако по време на ІІ Световна война Нацистка Германия успява да подчини на своето господство евронародите, държавата на предците Бабилон, /Вабилон/ - Асирия, също в своето актуално древно време е успяла да подчини ,/ във времето на владетеля Тиглатпаласар/ немалко древни народи. Така завоевателят Тиглат-Паласар I, във времето на своето господство освен, че разширил невероятно границите на империята си, като заплашвал,че неговите армии "ще тръгнат срещу древен Израил, ако не му бъде платена огромна сума като данък”. Така с този древен ултиматум, още през 1100 г. пр. Хр. било постигнато разделяне на евреите на “про”- и “анти- асиробабилонски фракции. Историците и някои изследователи определено продължават да носят и днес своята вина пред държавата Израил , защото в своите “безценни” трудове те са“отделили” само няколко реда, за първите войни между Асирия – Бабилон /Вавилон/ и Израил, умаловажавайки ги в историята. Но “ако погледнем по специално на войната на Тиглатпаласар ІІ обективно” - написа неотдавна американският автор Макс Даймънт, - “и я сравним с други войни в древността, налага се изводът, че битките в тази война не са били никак маловажни, а просто неверояти!” По силата на същата тази причина навремето, на асироБабилонците /Вавилонците/ са им били необходими цели десет години и трима царе /Шалманасар V и Саргон II, и Тиглатпаласар, за да завладеят старата столица на евреите Самария, през 722 г. пр. н. е. и така да победят Израил”. Затова и към мнението на Макс Даймънт, което е, че най-компетентните и известни изследователи на библейския период, от гледна точка на философията са Зигмунд Фройд, Фридрих Хегел, Освалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, ще си позволя да добавя, че най- компетентните визии и заключения по същия въпрос в края на ХХ и началото на -ХХІ век принадлежат не на друг, а на нашия съвременник, представител на дакомизийския генотип Йордан Иванов, който с възможностите си възстановява липсващите исторически моменти и компоненти на всяка една конкретна библейска епоха. Не е тайна обстоятелството, че заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, един от най-древните градове на света – ХатсУР/ градът с къщите – кучите на УРИТЕ!!!/. ХатсУР е бил споменаван за пръв път в същите тези клинописни таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в - древния град Ебла, датирани от времето 2 400 - 2 250 г. пр. Христа. , както и в египетски заклнателни текстове от 19 или 18 век пр. Хр., които го определят като враг на Египет. И тъй като последни проучвания доказаха първенството на клинописните таблички в Ебла, като един от най-древните архиви на света, споменаващи ХатсУР, мнението на много от учените е, че историята на древните народи ще бъде открита в тяхното разчитане! Името на града се споменава косвено и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. пр. Христа, където ставало дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор, във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на ХатсУР / НасУР.../. Йонатан описва града ХатсУР като разположен близо до езерото Хуле”. С това се изчерпват библейските сведения за древния град ХатсУР. Защо коментираме историята на ХатсУР – защото се предполага, че чрез нея ще бъде хвърлена светлина и върху най-древната история на АРИЙТЕ. А също и защото някои историци и изследователи и днес продължават да считат, че предците ни са били изведени от УР – халдейски при превземането му от цар Ханурапи.
През 732 г. Пр. Христа, заедно с други Галилейски градове градът Хацор е завладян от царя на Асирия и Бабилон Теглатпаласар ІІІ /745 - 727 г. Пр Христа/ и по този повод в /4 Цар 15:29/ има текст: "В дните на израилския цар Факея дойде израилският цар Теглатпаласар и превзе ...Асор, Галаад и Галилея, цялата Нафталимова земя и отведе жителите им в Асирия". Името на града се споменава косвено още и и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. Пр. Христа, където става дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на Хацор / Насор.../. Йоната описва града Хацор като разположен близо до езерото Хуле”. С това се изчерпват библейските сведения за Хацор. В плодородната Йоранска долина, описана от юдейския класик Йосиф Флавий , живял по времето на юдейския цар Ирод - 37 г. След Христа, като "богата на грозде, смокини, мед, стада и вино повече от водата". Заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, Хацор е бил споменат за пръв път в клинописните таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в - древния град Ебла, датирани от времето 2 400 - 2 250 г. Пр. Христа. Ако според публикации на G. Posner, ХатсУР бил споменат за пръв път в египетски заклнателни текстове от 19 или 18 век преди Христа, определящи го като враг на Египет, проучванията в края на Второто хилядолетие са доказали многократно стойността и първенството на клинописните таблички в Ебла като един от най-древните систематизирани архиви в света..В контекст на изследванията, направени от израелски учени преди няколко години, в района на Ханаан, следва да отбележа, че и през Среднобронзовата епоха, древният ханаански град ХатсУР е бил един от най-силните градове в Ханаан. Този град на УРИТЕ имал големи земни насипи и диги, ровове и няколко укрепени порти . Един от древните владетели по това време, цар Ибни - Абду, чието име означавало "Син на Хадат" е изиграл особено важна роля в политиката на т.н. "Плодороден полумесец" - т.е. територията, обхващала земите от Египет до Иран. Информация за това получаваме от клинописните архиви, открити в двореца на царството Мари, намирало се някога на западния бряг на Ефрат - Месопотамия. От откритите близо 25 000 клинописни таблички в библиотеките на Абла, в 20 от тях се споменава за града ХатсУР коато в същите тези дворцови документи, датирани от 18 в. пр. Христа, се говори за посланици и вестоносци, идващи от ХатсУР и пътуващи от и до държавата ни Бабилон /Вавилон/. Клинописните архиви съдържат още и информации за многочислени кервани, натоварени със злато, сребро, тъкани и различни други стоки, пътуващи от и отново от Бабилон /Вавилон/ до този град . Една от клинописните таблички дори информира, че древният Бабилонски владетел - цар Хамурапи /1792 - 1750 г. Пр. Христа/ имал свои официални представители и свое посолство в ХатсУР: ". Върху друга древна табличка са записани дори и няколкото поръчки на царя на ХатсУР Ибни Абду за калай, исползван за получаването на бронз. Керваните, които пътували между Бабилон /Вавилон/ и ХатсУР, минавали и покрай други два големи търговски центъра - Yam Khad и Qatna. Разположението на града било на главен сухопътен търговски път и неговото често споменаване в архивите на царството Мари доказало значението му в "Плодородния полумесец" през Среднобронзовата епоха. Градът бил споменаван често и в египетските списъци на Новото царство на градовете на фараона Тутмос ІІІ /1490 - 1436 г.пр. Христа, както и на градовете на фараона Аменхотеп ІІ /1438 - 1412 г. пр. Христа/ и Сети І /1305 - 1290 г. пр. Христа/, време предшестващо изхода на евреите от Египет.. Библейският ХатсУР продължил да процъвтява и през къснобронзовата епоха. Питаме се обаче, чий град е бил древният ХатсУР, в който тогава е живял най-силният владетел от региона. Три писма, изпратени от царя на ХатсУР - Абди Тирши, /14 в. пр. Христа/ до египетския фараон Ехнатон / 1348 - 1338 г пр. Христа/, били намерени сред архивите в Тел Амарна в Египет, от които става ясно, че от всички ханаански владетели на градовете – царства, само Абди Тирши е бил наричан "цар" от другите владетели и самият той се назовавал "цар". Царете на Ащарот от Васан и Тир се оплаквали от Абди Тирши, че е завладял някои техни градове. Царят на Тир обвинил Абди Тирши, че е напуснал своя град и отишъл при Хабиру , а от своя страна царят на Ащарот, също в едно писмо от онова време до египетския фараон Ехнатон написал: "Царят на Хацор взе от мен три града". Наименуванието ХатсУР се среща и в Ленинградския папирус 1116 А както и в папирус Анастази І, вероятно датиращ още от времето на фараона Рамзес ІІ /1290 - 1224 г. Пр. Христа/, в който името на града се среща "наред с онова на близката река". Всички тези документи са били открити извън Ханаан, затова може да се предположи, че писмата изпращани от царството Мари, Египет, Тел Амарна до ХатсУР следвало да бъдат пазени в архиви на града, но за съжаление до момента такива не са намерени. В нито един ханаански град на съврементата територия на Израел до днес не са открити. Много е възможно, ако бъдат прегледани клинописните ръкописи в библиотеката да бъдат открити информации за предците ни. В същата връзка следва да се знае, че и най-старият текст на еврейската Библия, с който светът разполага е приготвеният от равинските книжовници т.н. “масоретски текст” /от еврейската дума “масора”, означаваща “предание”/, който е датиран едва от 9-то 10-то столетие сл. Хр. Предшествуват го, като главни отражения на Светото Писание, гръцкият превод на Септуагинтата и латинската Вулгата както все още продължава да твърди официалната наука на блаж. Йероним /ІV в./. Досега познатите библейски текстове са се основавали изключително върху тези два превода. След като в пещерите край Мъртвото море на територията на днешен Израел бе намерен свитъкт на пророк Исайя, човечеството вече разполага с един оригиналин еврейски текст на Библията, който е с 1000 г. по-стар.В този древен свитък има 66 глави или точно толкова, колкото е съдържала книгата на пророка в Библията, отпечатана на еврейски, гръцки, латински,немски и др. Езици. В този смисъл по един невероятен начин, древният текст си схожда почти напълно с по-късните издания. Т.е. това са изданията, които са били писани преди 1950-та г. или преди момента на откриването на Кумранската находка. При по-нататъшните изследвания на пещерите в района на Вади Кумран са били открити и няколко други единтични пещери. В тези пещери са били намерени също слитъци или остатъци от ръкописа, същите или подобни на оригинала, открит в прословутата “Пещера” № 4. Общо ввъв Вади Кумран са били открити хиляди късчета от над 300 различни древни съчинения…Тези находки според проф. Дж. Ланкъстър Хардинг се разглеждат като “най-удивителното археологическо събитие, наред с гробницата на Тутанхамон от ХХ в. “ Известно е, че едно цяло поколение експерти е изучавало най-грижливо и добросъвестно свитъците / 38 на брой/, съдържащи текстовете на 19 книги от Стария Завет. Тези древни книги са били написани на еврейски, арамейски и гръцки, върху кожа и папирус. През 1950 г. обаче, в Йордания и в Израел са се появили и множество ръкописи и фрагменти, които са били сътворени към второто столетие след Христа. Изследователите на пещерите във Вади Кумран – пастор де Во и проф. Хардинг са открили също така още и части от библейските текстове на книгата “Битие”, разказваща именно за изхода на евреите от Египет, книгата “Второзаконие” както и оригиналните писма до предводителя на Второто въстание в 130 г- сл. Христа, в които Симон бар Кохба е давал съвършено точни указания на въстаниците. И това е описано в същите тези древни ръкописи. Отново се връщаме към историята на древният ханаански град ХатсУР, споменат в /3 Цар. 9:15/, който заедно с Мегидо и Гезер, който бил построен наново от цар Соломон. Тази информация е необходима, защото през 732 г. пр. Хр., наред с други Галилейски градове, градът Хацор бил завладян от асиро – Бабилонския /вавилонския/ цар Тиглатпаласар ІІІ /745 - 727 г. пр. Хр./ като по този повод в /4 Цар 15:29/ четем: "В дните на израилския цар Факея, дойде цар Тиглатпаласар и превзе ...Асор, Галаад и Галилея, както и цялата Нафталимова земя и отведе жителите им в Асирия!". Градът, отъждествен от J. L. Porter през 1875 г., заедно с Tell - el - Qadah, който бил наричан още “Tell Waggas” и се намирал на около 8 км северозападно от езерото Хуле, и над 14 км северно от Галилейското езеро. J. Garstang , който през 1926 г. е ръководел археологическите разкопки в този район, потвърдил отното неговото местонахождение, което сега влиза в границите на кибуца Аелет - ха Шахар. И ако някои изследователи и библейски археолози от последните десетилетия на ХХ век вече са успели да оприличат завоевателната техника на Велика Германия от времето на Райха, на същата, от времето на Асирия и Вавилон, същите тези учени продължили да коментират, че ако по време на ІІ Световна война Нацистка Германия успява да подчини на своето господство евронародите, държавата на предците Бабилон, /Вабилон/ - Асирия, също в своето актуално древно време е успяла да подчини ,/ във времето на владетеля Тиглатпаласар/ немалко древни народи. Така завоевателят Тиглат-Паласар I, във времето на своето господство освен, че разширил невероятно границите на империята си, като заплашвал,че неговите армии "ще тръгнат срещу древен Израил, ако не му бъде платена огромна сума като данък”. Така с този древен ултиматум, още през 1100 г. пр. Хр. било постигнато разделяне на евреите на “про”- и “анти- асиробабилонски фракции. Историците и някои изследователи определено продължават да носят и днес своята вина пред държавата Израил , защото в своите “безценни” трудове те са“отделили” само няколко реда, за първите войни между Асирия – Бабилон /Вавилон/ и Израил, умаловажавайки ги в историята. Но “ако погледнем по специално на войната на Тиглатпаласар ІІ обективно” - написа неотдавна американският автор Макс Даймънт, - “и я сравним с други войни в древността, налага се изводът, че битките в тази война не са били никак маловажни, а просто неверояти!” По силата на същата тази причина навремето, на асироБабилонците /Вавилонците/ са им били необходими цели десет години и трима царе /Шалманасар V и Саргон II, и Тиглатпаласар, за да завладеят старата столица на евреите Самария, през 722 г. пр. н. е. и така да победят Израил”. Затова и към мнението на Макс Даймънт, което е, че най-компетентните и известни изследователи на библейския период, от гледна точка на философията са Зигмунд Фройд, Фридрих Хегел, Освалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, ще си позволя да добавя, че най- компетентните визии и заключения по същия въпрос в края на ХХ и началото на -ХХІ век принадлежат не на друг, а на нашия съвременник, представител на дакомизийския генотип Йордан Иванов, който с възможностите си възстановява липсващите исторически моменти и компоненти на всяка една конкретна библейска епоха. Не е тайна обстоятелството, че заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, един от най-древните градове на света – ХатсУР/ градът с къщите – кучите на УРИТЕ!!!/. ХатсУР е бил споменаван за пръв път в същите тези клинописни таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в - древния град Ебла, датирани от времето 2 400 - 2 250 г. пр. Христа. , както и в египетски заклнателни текстове от 19 или 18 век пр. Хр., които го определят като враг на Египет. И тъй като последни проучвания доказаха първенството на клинописните таблички в Ебла, като един от най-древните архиви на света, споменаващи ХатсУР, мнението на много от учените е, че историята на древните народи ще бъде открита в тяхното разчитане! Името на града се споменава косвено и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. пр. Христа, където ставало дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор, във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на ХатсУР / НасУР.../. Йонатан описва града ХатсУР като разположен близо до езерото Хуле”. С това се изчерпват библейските сведения за древния град ХатсУР. Защо коментираме историята на ХатсУР – защото се предполага, че чрез нея ще бъде хвърлена светлина и върху най-древната история на АРИЙТЕ. А също и защото някои историци и изследователи и днес продължават да считат, че предците ни са били изведени от УР – халдейски при превземането му от цар Ханурапи.
