Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2009 16:46 - Oще за БИБЛЕЙСКИЯ КИВОТ ІІ част
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1459 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.08.2009 16:07


ОЩЕ ЗА БИБЛЕЙСКИЯ КИВОТ ІІ част
Автори: Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - челен - кореспондент на Международната академия по българознаниер иновации и култура

Ако навремето Бог Йехова заповядал на държавата Израил да се сражава, за “да очисти Обетованата земя” от покварените хананейци, /Левит 18:1, 24-28, Второзаконие 20:16 – 18/, това събитие било идентично със случая, в който Бог наказвал злосторниците, в дните на Ной с потоп, и в случая на Содом и Гомор с огън. Така Бог използвал народа на Израил и като средство, за да унищожи ханаанците... Пак според Сандерс, втора катастрофа засегнала област, при която нивото на Мъртвото море се покачило и заляло разрушените древни градове. Тези заключения на екипа на Сандерс са дали сериозни основания на съвременните учени да приемат тезата, че точното “Библейското описание за унищожението на Содом и Гомор от огън и жупел, с необикновено древно оръжие е един случил се преди хилядолетия факт, а не само литературна измислица”. Възможно е това унищожение да е било предизвикано от древно неизвестно оръжие. / А защо не и Кивота?!/. Акад. Йордан Иванов: “Реликвите били откраднати от древния Египет. Кога точно е станало това не се знае. Може само да се предполага, защото когато на върха на планината патриархът Мойсей получава Скрижалите, много е възможно някоя тайна мисия да му е донесла там Кивота. А това означава след времето на библейския изход на евреите от Египет. Фараонът както е известно дълго време е преследвал с войските си евреите на Мойсей чак до Червеното море без да може да ги достигне, защото водите като по чудо се затворили, след като и последният от процесията преминал провлака. Междувременно египтяните по времето на /египетския плен на евреите/ не допускали последните да работят дори до пирамидите. Не им разрешавали да работят и с камъка. Евреите са изработвали тогава само тухли. От библейските еврейски притчи и легенди тръгнала библейската версия, че човекът е бил направен от кал. Всъщност метафората за тази кал тръгнала от времената след древните библейски потопи, когато оцелелите живи излизали омазани от залятата с кал земя. А спасилите се по възвишенията и височините, виждайки “калните” си събратя, създали притчи и предания, от които излиза, че човекът бил направен от кал. Затова в Египет на поробените евреи се разрешавало да правят единствено и само тухли. Оцелелите от потопа излизали от калта в плитчините. Наблюдавайки ги, другите оцелели сметнали, че и те по този начин са излезли и затова са хора. И тъй като вече сме в третото хилядолетие, не може да се лъже кое как е било. Защото и в ония древни времена е имало още тогава ограбени гробници.От сензационните разкрития, които съм направил, провеждайки серия измервания, твърде малко резултати съм представил на специалистите, но сега предлагам няколко от тях. Все още никой не е открил 17-те гробници, разположени на територията на Египет, които за разлика от болшинството известни, не са разграбени. Затрупани дълбоко под пясъците, наслоявани в течение на векове в Сахара, те съхраняват не само любопитна, но и ценна информация за една високоразвита древна цивилизация както и за несметни богатства. В тях, скрити от човешки поглед са положени тонове злато и скъпоценности. Тези гробници съществуват повече от 6 500 години. Затрупани са дълбоко под пясъците като най-дълбоката е с 30 тунела. До тялото й е възможно да се достигне само през петия тунел. Докато гробницата, разположена в най-плиткия пласт има единадесет тунела, като до тялото й се стига само и единствено по единадесетия тунел”. /Бел. Авт/. В аналите са запазени информации и потвърждения за египетските съдилища над евреи, за начините - как са ги съдили, защото още тогава между тях е имало и големи майстори в корупцията. В “Съдии”4, съдийката Девора/Дебора/, се споменава като единствената жена в древността, изпълнявала функциите на съдия, както и Варка/от рода на Исахар/, пели предводителството на израелтяните срещу царя на Хацор. В “Песента на Девора”/Съд. 5/, е описана и една от древните грандиозни битка в района на Ханаан. Сведенията за това са запазени на арамейски език. Арамейците всъщност са древно племе от дакомизийски клон, по-изобретателните от които създали изкуствен търговски език, за да се разбират с другите. Дори и Христос е говорел арамейски, друг език просто не е знаел. Затова не е могъл да се защити както и да комуникира с римския наместник Пилат Понтийски. И така - всичките опити за реституция на древните култове , на херметическите мистерии както и за секретни археологически експедиции, провеждани по времето на Райха у нас и в Египет днес ни дават основание да отговорим на Големия въпрос - какъв е бил скритият смисъл на интересите на Райха, в контекст на Окултната война, каквато всъщност била Втората Световна война. Във времето на Хитлер, немските археолози извършват нови разкопки и проучвания в Египет, с цел да открият следите на тайното оръжие на древните – Библейския Кивот. В строго -секретните експедиции, в търсенето на реликвите са участвали и българи, чиито имената остават в забвение. Тук е мястото да споменем и за още няколко секретни археологически експедиции на Балканите, организирани също от гаулайтери на части на СС у нас през 1943 г. когато немски войници и СС- части от дивизията “Мъртвешка глава”са охранявали исторически обекти, в района на Златоград. Това може да потвърди археоложката Златоживка Здравкова, изследовател на уникалните мегалитни паметници от същия регион, на долмените и надгробните плочи както и на каменните плочи, лежащи върху вертикални камъни които сега наготово откриват наши мастити археолози. . В своите проучвания тя винаги е търсила връзка с пътищата на мигриралите през Балканите библейски евреи. Подобна теза развива и българската археоложка Димитрина Джонова Митова, изследвала културата “Нураги”. Според нея, Сардите от Сардиния и Сердите от Сердика са били кръвно свързани. Митова ги разглежда като яхвически отчески племена. Освен това тази изследователка първа огласява наличието на яхвически отчески кладенец от преди 1400 години преди Христа, в района на с. Гърло на 35 км. От София. Строителството му се идентифицира с времето на Библейския изход на евреите от Египетски плен и с миграциите на семитите яхвисти. /Бел. Авт./ Когато говорим за идолопоклонството при евреите нека не забравяме и култа към Златния телец. Божеството, направено от Аарон във вид на телец при планината Синай е описано най-подробно в глава 32-ра, в книгата “ Изход” от Библията. Култът към Златния телец, след жестокото наказание на Бога бил прекъснат и възстановен отново едва във времето на Йеровоам. Култът се възстановява отново когато израелската държава се разпада на Северно Израелско царство и на Южно - юдейско. Така цар Йеровоам, страхувайки се от обстоятелството, че израелтяните отново могат да се присъединят към привържениците на Давидовата династия е поставил в древните светилища на Бет Ел златни изображения на телци и обръщайки се към народа казал - Ето твоите богове, Израил, които те изведоха от земята египетска... Библейските изследователи днес продължават да твърдят, че този култ е продължавал да съществува, но само в Израил, а не и в Юдея. С унищожаването на Северното израилско царство пропада и от самосебе си култът към Златния телец, защото всред населението идеята за единния бог е била слабо застъпена. Разказът за греха, интерпретиран многократно в Библията, преследва евреите във всички векове и времена. Грехът от времето на Златния телец. Дори в Талмуда се споменава това, че Бог е изискал първият народен грях от момента на предателството на Мойсей и въвеждането на Златния телец - да бъде изкупен от 24-тото поколение евреи, което като време съвпада точно с времето на Вавилонския плен, /след разрушаването на Соломоновия храм/. Счита се, че това е особена, специала небесна карма, сполетяла еврейския народ и, че тя има точно връзка с първия народен грях от времето на поклонението пред Златния телец. След “Страшния грях”, извършен с възвръщането на култа към Златния телец и последвалите поклонения в храмовете в Дан и Бет Ел към идолите, изследователите на този култ споменават, че според Йеровоам, "неговото учение е било безупречно", а наказанията към народа последвали, защото народът упреквал цар Соломон, който “загинал изключително поради факта, че е бил тщеславен”. Имало е и трети идол на Златния телец, издигнат и в столицата на Израилското царство – Самария, за което разказва пророк Гошеа. Израелските колена след изхода на Библейските евреи от Египет са живели повече в планините, защото “народът не можа да прогони жителите на долината, понеже тези от долината имаха железни колесници”/Съд.1:9/. Родовете, заселени в Галилейските планини, най-вероятно са полагали принудителен труд за местните ханаански първенци и жители. Между тези родове било и коляното на Исахар, “станал роб, подлежащ на данък”/Бит. ,49:14-15/. Чак след около 100 годидни нещата се променили. В Библията пише още и, че град Хацор се споменава и в /3/, в Царства 9:15/ като се упоменава, че той с Мегидо и Гезер били построени наново от цар Соломон. + стр. 7. В намерените археологически писмени паметници в Тел Амарна и в Ебла информациите са за градовете Хацор, Йерихон, библейския Халах - столица на асирийския владетел цар Асурбанипал ІІ/883-859/ пр. Хр. както и за величествените столици на останалите древни могъщи градове държави - Вавилон, Мемфис, Тива и др. Заедно с Лахиш, Мегидо и Йерусалим и Хацор е бил споменат за пръв път в клинописните таблички на западносеметски, /палеоханаански език/, открити в тел Мардикх – древния град Ебла, датирани от 2 400 – 2 225 г. пр. Хр. Известният израелски археолог /Y.Yadin* / е бил амбициран да изследва клинописните архиви от времето на Ханаанския период. Такива от времето на ІІ хилядолетие били намерени в различни градове на Сирия, Месопотамия и Египет8-9. Техникага т градовете на Ханаан била на изключителна висота. Една от най-ранните подпочвени напоителни системи в Ханаан отново е била открита в района на Хацор. В храмовите планове на Ханаан археолозите са описали наличието на идентични находки с атрибутите на Соломоновия храм: пропилеи, бами/ритуални маси жертвеници/ за жиертвоприношения на големи животин. Дренажни канали, каменни маси и сребърни или каменни вотивни бокали. Всимки тези артефакти, открити при археологическите проучвания показват, че Ханаанските градове в периода 6-4 в. пр Хр. са били изключително добре развити. Дори нещо повече: един от най-старите градове на света или най-северният ханаански град Хацор и бил по това време уникален по архитектурния си замисъл. Не отстъпвал на градовете в царсвото Мари и на тези, в останалата част на древна Месопотамия. По повод обстоятелството, че в миналите времена учените и библейските изследователи търсели сходни черти между Соломоновия храм и храмовете в древен Ханаан, в Египет, в Егея и Месопотамия, в древен Рим, според протопрезвитер проф. Н. Шиваров има данни за известни аналогии. В неговата “Библейска археология” също откриваме подобни. Най-вече по отношение на ритуалите с жертвоприношенията. Защото около всички жертвеници на древността са намирани кадилни и други ритуални съдове с ритуално предназначение. В Соломоновия храм ритуалите били по специфични. Имало дни, в които в Храма освен редовните, са били извършвани и допълнителни жертвоприношения – например в съботите. По време на празника Рош Ходеш и др. За тези ритуали съществуват и допълнителни молитви като молитвата “Мусаф”. Канона още от древността изисквал да не се допускат грешки. Особено по отношение на порядъка на четенето на молитвите. Също и в начина на служене. При сравнение с храма в Хацор от описанието, въз основа на археологическите свидетелства става ясно, че и в Соломоновия храм общото е било в подреждането на три помещения в една права линия. И тъй като в археологическата и в западната богословска литература много често се правят сравнения, по отношение на размерите общо взето размерите на храма в Хацор се доближават до тези на Соломоновия храм, като в Хацор най-вътрешното и най-святото за ханаанците помещение на храма е било двойно по-голямо от светилището в Соломоновия храм. И тъй като В Светата светих на Соломоновия храм се е намирал Ковчега на завета, в нея влизал първосвещеник веднъж в годината, на празника Очищение, за да поръси с кръв от принасяната жертва очистилището върху Ковчега на завета. Ежедневното служене в светилището се е свеждало само до принасяне на кадилната жертва и до поддържане на светилниците/менората/, а в съботния ден се е извършвала ритуалната смяна на хлябовете на предложението. В храма в Хацор обаче, идолослужението се е извършвало в най-вътрешното помещение къдете се е намирал жертвеника за кръвни животни. Имало е голям базалтов съд за вода, 80 см. В диаметър, съдове за маслинено масло, вино и други необходими атрибути, както и маси за приношения със специални вдлъбнатини. Затова в ханаанските храмове най-вътрешното помещение е било най-голямо. А цялото богослужение в Соломоновия храм се е извършвало най-вече в двора пред храма. Особено важен елемент от ритуалите в библейския храм на цар Соломон бил момента на прикадяването с билки и благоуханни ефирни масла, получавани на принципа на дестилацията на пара. Данните са в древните еврейски мерни единици: 1 “мане” – 573 грама и 1 “кав” – 24 “бейца” – 2.16 литра. Сместа, ползвана за тази цел съдържала: ароматична смоли - балзам /естествен сакъз - смола/ и карамфил/ във вид на миро/, “гальбан”/рус. Наименование/ и тамян. От всичко по седемдесет мане, /мане – древна единица мярка/, миро и касис, стъбла от нар и шафран – от всяко по 16 мане, “костус”/рус./ - 12 мане; канела – 3 мане; кинамон – 9 мане. “Щелок” /рус./ приготвян от медоносното растение на храста “Вика”, раждащо вид грахоподобни плодове - 9 кава/мярка/; кипърско вино – 3 сеа /1 сеа = 2 хина или 12,9 литра/и три кава; а в случай на липса на кипърско вино – силно бяло сухо вино. Четвърт кав сол от “Сдом” – сур., малко особена трева, при запалването на която се отделя голямо количество дим./Вероятно фий/. Равинът Натан от Вавилон разказвал, че би било добре ако към сместа се добави малко кехлибар от реката Йордан, но ако към същата смес се прибави и фруктов мед, тя губела свойствата си. Освен това, ако някой си позволи да прикади със сместа, в която липсва дори и една съвсем малка съставка го очаква смърт. Равинът Шимон Бен Хавлиел разказвал, че балзамът е смолата, която отделяли балзамовите дървета. За какво се е използвал щелока, добиван от Вика?! С него претривали карамфила за получаване на смес за очистване. А в кипърското вино държали карамфил за усилване на неговия аромат. И макар, че за същата цел може да се използва и урина, такава никога не е била използвана, защото би било грешно в храма да се внася урина и други човешки екскременти. В Глава 9 на “Летописи”: “И Савската царица Билкис от най-стария династичен род в света - рода Дуло като слушаше как се прочува цар Соломон, дойде в Ерусалим да го пита с мъчни за нея въпроси. Дойде за да посети храма, с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни. И като дойде при царя, разговори се с него за всичко що имаше на сърцето си. А той отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за цар Соломон, което не можа да й обясни. И като видя Савската царица мъдростта му и къщата, която бе построил, ястията на трапезата му, начина на сядане и на обслужване от страна на слугите му, облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея. И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти. Но и за половината от величието на мъдростта ти не ми е било разказвано; ти надминаваш слуха, който бях чула. не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си. Честити да бъдат мъжете ти, честити да бъдат и твоите слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти! Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си, цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля, за да го утвърди до века, затова те е поставил цар над царете, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правдиви дела. И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломона. (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни. А от алмуговите дървета царят направи подпорки* за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя). И цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя. А теглото на златото, което дохождаше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта. освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро. И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато за всеки щит; и триста щита от ковано злато; с по три фунта злато за всеки щит; и царят ги положи в къщата Ливански лес Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато. Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките. А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство. И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни. Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония , които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни. Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост. И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му. И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски. Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим. И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет. И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници. И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни. И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години. И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години” С това не се изчерпват данните за този владетел. Всичко за цар Соломон е описано в Книгата на пророк Натан, в пророчеството на силонеца Ахия, във Виденията на гледача Идо и в “Песен на песните”. А според “Етиопската версия за следите на Кивота”, библейският Соломон бил цар на Израил и царувал в Ерусалим четиридесет години като след неговата смърт на престола се възцарил синът му Ровоам. В Стария завет много подробно е описана срещата на цар Соломон със Савската царица Билкис Дуло, наричана още Мекада, владетелка на царството Саба. Някои съвременни изследователи считат, че може би митичната родина на Савската царица е била земята на Дакомизийците и по-точно планината Странджа. Етиопските легенди разказват обаче и, че царицата посетила Соломон “за да бъде посветена в тайнствените мистерии на храма”. След като това станало, двамата владетели се разделили, а царица Билкис родила от връзката си с цар Соломон син, който я наследил на престола. В свещената книга на фалашите “Кебра Нагаст” пише, че този син се срещнал с цар Соломон, който му завещал кивота и тогава младежът отнесъл реликвата. Векове наред сакралните реликви променяли местонахождението си в древните храмове, защото били крити. Според едно предание, ковчегът на Завета бил скрит в храма “Света Мария от Цион”, в етиопския град Аксум. Има предания за минали времена, в които реликвата била изнасяна веднъж в годината от църквата, цялата обвита в килими, които да предпазват миряните от огромната мощ на Кивота. И за да бъде съхранен, първосвещениците сътворили второ копие, именовано “табот”. ВСИЧКО ЗА КОВЧЕГА НА ЗАВЕТА "...Сие гадание глаголет бити о премудрости царя Соломона..." Сборник (Поп - Пунчов) от 1796 г. По повод на местонахождението на скрития Ковчег с кивота, летописците твърдят, че “само избрани свещеници през хилядолетията са знаели местонахождението му” . А в Талмуда се казва: "Ако Обед-Едом е бил благословен за това, че е приютил в своя дом Ковчега на Завета, то колко ли пъти по-голяма благословия би заслужил или ще заслужи този, който оказва гостоприемство на изучаващите Закона"?! В интерпретация по патентованата за дешифриране на древни езици система “Бустрофедон” на един наш съвременник и изследовател, семантолога Теодор Латинов – КИВОТ означава лазерно оръжие, СКРИЖАЛИ - божий листа или тезиси, а СКИНИЯ – “място, в което всеки може да каже "С Бога съм!” Според някои изследователи - талмудисти пред Ковчега на завета стоял древен камък, наречен ”камък на сътворението”, който някои изследоветели на източни доктрини определят и като “Камъка на Чинтамани”. Ковчегът на Завета винаги е бил най-важната еврейска светиня или мястото за откриване на ШАХИНА /Божественото присъствие/ на земята. Според библейските предания, мястото на Ковчега на завета ще бъде намерено едва тогава, когато Господ събере своя народ и му дари милосърдие. Съществува вероятност и под влиянието на особения култ към Ваал, мигриращите евреи да са пазили свещения кивот и в светилища на други древни божества. Тук е мястото да припомним и за древната богиня на войната Сохмет/Сехмет/, изобразявана в пирамидите която бди над съня на мъртвите и държи символично древно оръжие във вид на свещен жезъл в ръка. Библията описва най-подробно начина за направа на Ковчега на Завета: "Направи ковчег от дърво акация; дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина. И обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън, направи отгоре около него златен вит венец. И излей за него четири златни гривни, и закрепи ги на четирите му долни ъгли; две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна. Направи от дървото сиким/салкъм или акация/ върлини и обкови ги с чисто злато; и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът; върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от тях. А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам." Акад. Йордан Иванов: “Ковчегът на Завета е описан в Библията, в книгите (Изход, 25, 22М ,Числа - 10,33, Послания кам евреите ,9 и 4). Какво точно представлява Ковчегът на Завета? Няколко функционални чекмеджета, поставени едно в друго. Едното с упътване за мистичното боравене с реликвите стои в единия ковчег, а самият Кивот – оръжието на древните е поставено в друг. Според мен много е възможно, това да е оръжието на загинали отдавна още по-древни цивилизации, от времената преди потопа. От преди 7-мото или 10-тото хилядолетие назад. Реликвата била носена ритуално на ръце. Сведения за древно странно оръжие във вид на жезъл, както и за пораженията, които е причинявало могат да бъдат открити в индийските веди, в хималайския епос и в преданията на НААКАЛИТЕ по манастирите на Тибет, в Махабхарата и в Рамаяна. Класическото библейско описание в “Изход” на Ковчегат на Завета го определя като "особен сандък от дървото СИКИМ, /салкъм/ или акация с 2,1/2 лакти дължина и 1,1/2 лакти ширина и височина, който отвътре и отвън е бил покрит с листове злато. Ковчегът на завета бил снабден с четири крачета - своеобразни поставки, върху които, в четирите ъгъла били прикрепени четири златни пръстена/халки/ по две от всяка страна, през които се прекарвали два пръта, с дължина 7 - 10 лакти. Също облепени с листове злато, с които се осъществявало самото пренасяне. Древната традиция не позволявала никога да се изваждат прътовете от пръстените и по този начин цялото приспособление е било конструирано така, щото прътовете да служат и за заземяване. В Ковчега се пазели Кивота и Скрижалите на Завета. В най-вътрешната страна, заедно с прибора за манната небесна, разцъфтелият жезъл на Аарон, елеят за помазване и златните дарове на палестинците. Ако трябва да коментирам Кивота, ще се опитам да интерпретирам наименованието през системата Бустрофедон, т.е. “ТО ВИК!” – “КИ ВОТ”. Когато древните нещо не са знаели, ТЕ употребявали за него термина “ТО”. С “ТО” дакомизийците в онези отдалечени от нас времена именували Бога. Именували и живота на земята. И докато и днес евреите пишат от дясно на ляво, а ние от ляво на дясно – КИВОТ или ТО ВИК като термин е бил използван именно във времената, когато още не е имало конкретни определение за понятията Бог и Кивот. Когато Ковчегът на Завета за пореден път бил понасян от жреците на път, месията Мойсей изговарял следните думи: Вдигнете се, О Господи, ще се разпръснат твоите врагове, ще побягнат и тези, които те ненавиждат./1/-“Числа 10:35./ Защото от Сион започва Тората и словото Господне от Йерусалим!/2/-Исай 2-3. Благословен да бъде всеки, който в своята святост е дарил с Тора народа Свой, Израел. След разрушаване на Соломоновия храм Ковчегът отново бил понесен от свещениците Цадукеи. Оттогава свещените реликви, скрижалите и Кивота изчезват безследно..И така, ако днес, в началото на ХХІ век археолозите вече откриват пътища към безследно изчезналите градове и цивилизации както и данните за исторически събития и начините на живот на древните народи и реално съществувалите личности, вече е дошло времето да бъде разкрита свещената тайна на Соломоновия храм ,след момента на неговото първо унищожаване от Навуходоносор през 592 г. пр. Хр”. Великият Синедрион – еврейското народно събрание от времето на Персийския плен започва от учителя Езра и включва времето на връщането от Вавилонския плен – 5-4 в. пр. Хр, в което жреците се разпореждали с постепенното пренасяне на тази най-важна еврейска реликва. Именно заради по- мекия зимен климат на Балканите, тук и заради екватора, който някога е минавал през района на днешния български град Перник, а също и заради урана, опознат и разработен още тогава в днешните земи на България ,от същите най-първи дакомизийски етноси и народи преди потопите, племената опознали свойствата на капината. Единственото растение, употребата на което още от древността е известна като ефикасна срещу лъчевата болест. Те са ползвали капините, капиновите плодове, храсти и листа, растенията от района на планината Люлин край Витоша, с дишащия вулкан. И като се има предвид че вр. Готен е връх от уранова планина над днешните български села Сеславци и Бухово. Защото това растение от най-дълбока древност е било познато с особено силното си антиоксидантно въздействие. Защото – още веднъж то е единственото растение против лъчевата болест. И така древните познавали ползата от капината и като единствено лекарство. А при умирането на някои, в днешно време в много стари гробове са били откривани клони от капини, против радиация на запад от София, лекарството против лъчавата болест. И тъй като в ония дълбоки времена градивни са били представителите на северните народи от потъналия континент, които са правили Наска…..Затова тук, в земите на Балканите, жреците на Северното полукълбо по-точно тези от земите на Балканите изработили древно уникално оръжие, в нашите географски ширини. Пренасяли го през есента на юг, в Ханаанската земя. А през пролетта, с ритуал го връщали отново обратно. Те познавали свойствата на урана и живака и изобретили и други съоръжения, в които са ги използвали. И докато южните народи от потъналия континент край днешна Антарктида са познавали само живака и са го ползвали като горивно средство,/южните са летели с живак, за което има немалко анали и както пише в древните хроники/, северните, по нашите балкански географски ширини се занимавали с оръжието, както сега летят Изток Запад. Така тези общности са се съревновавали… /Бел.авт/. По този повод следва да си припомним как знаменитият швейцарски изследовател Ерих фон Деникен, който провокира страстите на учените, интервюира сътрудници на НАСА, участвали в експеримент по направа на мострен модел на скинията по "библейски рецепти". Той е твърдял, че "Това, което е било записано в Библията, наистина е било предписание за направа на “електрически зареден култов уред, служещ за радиотелефон”, с помощта на който Мойсей общувал сас "своя Бог!" Или както продължава да твърди още един друг наш съвременник- Хелмут Хьофлинг, "... не съществува библейско доказателство за това и остава непонятно защо именно Ковчегът на Кивота е трябвало да представлява високочастотен уред и дали всички изброени материали действително са били необходими за изработката на този прибор". Още през 1962 г. американски студенти с помощта на инструктор от НАСА са изработили по данни от Библията модел на скинията на Мойсей или особен вид предавател. Оказва се днес, че експериментите на още двама британски учени - Джордж Сейсоун и Родни Дейл, които въз основа на описания в книгата Зохар са успели да реконструират установка или машина за производство на манната небесна. Манната според тях е представлявала вид белтъчна храна, която отново според древните текстове се е произвеждала от прибор - установка, съхраняван в Ковчега на Завета. Двамата учени на практика направили експериментален модел на машина, произвеждаща белтъчна храна, която дори и днес може да се възприема като ""чудодейно средство." Кондензираната след изгрева на луната вода двамата учени смесили с особен вид микроскопични водорасли, съдържащи се във водите на Червеното море. Смесена с водораслите, водата в тази установка стимулирала процес на производство на особен вид висококалорична белтъчна храна. Подобен синтез на продукта теоретично е бил възможен, /пак според двамата учени/, и се е получавал и чрез облъчване на заложените в установката вода и водорасли. Но за това е необходима много енергия. Според изследователя Ерих фон Деникен, подобен енергиен източник в пустинята по време на странстванията и митарствата на библейските евреи е можел да бъде... само и единствено миниатюрен ядрен реактор! Швейцарският учен описва най-подробно всичко това в една от книгите си, озаглавена "Пророк на миналото". Акад. Йордан Иванов: И докато загадъчният Свинкс и Златният телец са били интерпретирани като пазители на законите на Космоса, Кивотът бил пазеното свещено оръжие на древните. Когато коментирам блестящото покритие на Ковчега, асоциацията ми е с Библейския Кивот, защото той е най-блестящото разумно техническо откритие на човечеството от най-дълбоката древност. Може да е имало и други и по-модерни за времето си неща, но само това оръжие е останало след потопите.Оръжие - пазител на свещените тайни на древните народи, носен и използван още преди потопите, защото в хилядолетията не е било сътворено нищо подобно. Този уред, прибор по традиция бил съхраняван на някоя висока планина до която подобни катаклизми като потопи и наводнения просто не са достигали. А жреците, носили реликвата е трябвало преди това да изравняват пътя по който са се движили процесиите с оръжието. Защото то не е трябвало да се клати. За да не се извърши синтез на съответната реакция. Би могло да се предположи, че вътре в същия прибор, в оръжието на древните е имало едновременно и живак и уран?! Само че за пропорциите, кое колко е било, все още е рано и не може да се каже. А първосвещениците обличали при ритуалните шествия с ковчега специални бели одежди, с дълги златни нишки, проводници на електричество, които служели и за заземяване. Тук специално бих желал да обърна внимание на учените, че ако реликвата – оръжието на древните се е носила на рамене от 4 души дълго време, походката им ставала неравномерна. При неравномерния ход на носачите “сухата” и “мокра” маса в прибора образували смес, която насочена по определен начин изгаряла всичко по пътя. А ако при същия ритуал с процесиятя по пренасянето са се пеели химни и Ковчега на завета е бил носен на ръце - ниско долу, оръжието компенсирало равния ход. Жреците-първосвещеници качвали реликвата на раменете си, когато имало необходимост тя да бъде показана на чужди войски или на народа. Затова по пътя на КИВОТА /Ковчега с реликвите/, “хълмовете се стопявали, изравнявали се със Земята. Ковчегът в трудни моменти сам пренасял свещениците, които го носели на плещите си, особено по време на знаменития преход през реката Йордан. И когато цар Соломон внесъл Ковчега в храма, всички златни дървета, с които той бил украсен, за велика радост на свещениците се наляли с живителен сок и се покрили с обилни плодове. Но когато цар Менаше въвел в храма идол, Светият дух се отделил от него, и плодовете изсъхнали. Ковчегът на завета служел не само като хранилище на Кивота и на Закона, но също пазел израелтяните от врагове в пустинята, очиствайки от тях и пътя, по който вървял древният еврейски народ”. Друга легенда разказва за “двата божествени лъча, които излизали от очите на херувимите и убивали всички змии и скорпиони, срещани по пътя. Лъчите изгаряли и опустушавали всичко ненужно и лошо. От въглените се разпространявало чудно благоухание. Поразени от това чудо, народите, покрай които минавали евреите взклицавали, "Какво е това, което изгрява от пустинята и изгаря всичко, като че ли в стълбове дим..?!" Всъщност те правили “показно” представяне на уреда, демонстрирайки пред противника как той би могъл да бъде унищожен. Затова редно е да се замислим, какво би могло да бъде предназначението и на жезъла. В случая ще коментираме жезъла на Мойсей, макар че жезлите са били познати и ползвани още много хилядолетия по-рано. Затова в онази древност жезъла би могъл да се разглежда освен като атрибут на древно оръжие, също и на ключ към него. Жезълът - оръжието на ТАНГ-РА или може би на Атон, през хилядолетията винаги е бил атрибут на власт. Като символ той винаги означавал огромна власт и бич на властта. Пазел авторитета на царе, пълководци, мисионери, завоеватели, патриарси и монарси. Същият символ при фараоните бил свързван и с лидерството в семейството и в държавните дела. С него се водели войни в тогавашния свят, за да може да се краде оръжието. Всъщност жезлите са били този древен необходим атрибут към оръжията. А войните били между племената и родовете. Защото древните стадни народи без борби просто не са могли да съществуват, докато единственият атрибут, който би могъл да ги обедини тогава бил жезъла, призоваващи всички към благоразумие, сдържаност и хладнокръвие. Жезлите пазители както и жезлите на царете от израеливите колена може би са имали и друга скрита сакрална функция на ключ между Скинията и Кивота. Известен факт, описан в древните хроники и библейските книги е, че Моисей "е разсякъл с жезъл водите на Червеното море, за да изведе еврейския народ от изгнание от Египет". И дори "ако водите на Червеното море сами са се разтворили за да направят път на бягащите евреи, преследвани от египтяните, то същото се случило според съобщението на еврейския историк Йосиф Флавий, след доста дълъг период от време и с македонците когато те по същия начин преминали през Памфилско море под предводителството на Александър Македонски, когато той тръгнал да завоюва Персийското царство. Моисей превърнал своя жезъл в змия, с него водата в кръв, много жаби и вредни мухи извел от страната. Александър също е ползвал свещен жезъл, описан в древни папируси. Заело се е, че.. "царете юдейски, също така с жезли извели хората си от Египет"/Битие/. Немалко учените чисто технически са се старали да обяснят още един невероятен феномен, наблюдаван при много силен вятър, с водите на Червеното море. Под въздействието на този вятър, водите на морето наистина могат да се отдръпнат и то така щото в отделни участъци да се получи нещо като пътека по която е възможно да стане преминаването по суша. Това уникално откритие било регистрирано като необикновено явление. Същото явление била характерно за един особен район на Червеното море, откъдето се предполага, че е преминавал пътя на Библейските евреи. Във всички случаи, обаче тогава, в древността на патриарха Мойсей, жезлите са били възприемани и като атрибут на свещените пазители. Бронзовите вотивни жезли, използвани в древността, според българската археоложка Димитрина Джонова - Митова, "илюстрират избора на рода на Левит за божий свещенослужители". Коментирайки какъв е бил дълбокия истински смисъл на култовите ритуални юдейски жезли, тя категорично ги определя като пазители на Кивота, символи на властта и мистични пазители на реликвите, древни свещени оръжия. Тя ракзазва как князете от Мойсеевите колена, "въоръжени" с подобни жезли са "пасли своите стада" – своите племена и пазели хората. Жезълът бил страж на Скинията и на Кивота. Тук е мястото да отбележа, че множество подобни реликви, в своя прощапулник, всъщност са тръгнали от нашите географски ширини. Защото както е известно тук на Балканите се е намирала преди хилядолетия люлката на човешката цивилизация. Така хилядолетия пр. Хр., в Родопите били издигани най-величествените култови светилища и храмове, в чест на древните божества, а също и на слънцето. Родопите, Странджа, Хемус и Рила както и равнините на Балканите, свещената земя на дакомизийците и на северния народ, живял някога в тези крайща. Чак през първото хилядолетие пр. Хр. Както пише Херодот тук пристигат и траките, които поради пословичното си незнание, възприели култовете и вярванията на местните дакомизийски жреци. Траките продължавали да се молят на водите в реките, да вързват разноцветни парцалчета по дърветата, защото не са знаели какво да правят или как да се молят в оракулските места. Много от тях днес вече се разкриват, защото в хилядолетията са били затрупани. Хората са изповядвали своите култове тук, заради по-мекия климат, тъй като тогава екваторът е минавал през района на Перник. Затова жреците царе на първите етноси на Балканите изградили жреческите си храмове и светилища, които днес се разкриват, дълбоко затрупани. И тъй като и до днес българските планини на Балканите са пълни с жертвеници, мегалити и паметници, много от които, освен че са запазени, въобще не са проучвани. Особено точните места, където били изпълнявани посвещенията в жречество и тайнствата на още по-древните мистерии,преди да бъдат пренесени и разпространени в Египет…. Тези факти красноречиво сочат истините за древно преселение от Балканите към Египет във времената след древните гигантски потопи. На територията на България преди години бе намерено уникалното Панагюрско златно съкровище. Един древен местен дакомизийски народ разнесал по света образци и шедьоври на своята хилядолетна култура. И нито един от класиците историци не можа да обясни, защо ритуалната златна фруктиера с култово предназначение представлява съд с изковани златни негърски глави - глави на черни, високи хора. Въпреки,че този шедьовър е определен първоначално като произведение на елинистичното изкуство от класическите историци, неговата изящна направа ни кара наистина да се замислим. Тези уникални произведения на изкуството, с всичките им атрибути са били донесени като дарения на оракулите на дакомизийските земи. Според твърдение на немски изследовател и учен от епохата на късното средновековие - ХVІІІ в. с фамилното име Михаел, публикувано в научно списание, издавано в град Гьотинген, “в продължение на стотици години храмът на Йерусалим, в който се пазел Кивота не бил поразяван от гръм. През призмата на нашата информация целим по един нов начин да бъде осмислена мисията на Мойсей – този своеобразен “древен жрец, патриарх, гадател, мълниеносец и укротител на мълниите в древността, месия на всичките библейски еврейски колена, на еврейските първосвещеници – жреци. Защото само последнити са били удостоени с великата чест да извършват транспортирането на Ковчега на Завета”, облечени в ритуални бели дълги роби, обточени със златни нишки..., които служели за заземяване. А според писателя Робер Амбелин, "постепенното изоставяне на употребата на Кивота като уред или прибор се наложило, повлияно от новите атмосферни условия в Обетованата земя, защото Кивотът първоначално бил създаден и предвиден за да служи като светиня на Синайския полуостров, в планината Хорив, където атмосферното електричество се отличавало с голяма наситеност и позволявало той - този култов уред или прибор, непрекъснато да се презарежда!" Според твърдения на Йосиф Флавий, “храмът бил покрит със златни плочки, прилепнали тъй плътно една към друга, че с първите лъчи на слънцето през деня те заискрявали и съперничели с блясъка си на самото слънце”. Покривът на храма, отново според описанието на Йосиф Флавий “бил обсипан с изправени нагоре златни остриета, изключително остри, което пък не позволявало на птиците да кацат върху храма или пък да снасят там яйца”. Предположението е, че същите златни остриета вероятно са имали магнетично и химично предназначение – вид гръмоотводи. За подобен храм разказва френският автор Робер Амбелин в книгата си "Тайната на Израел". Той описва и храм на Юнона също “покрит с подобни остриета, според описанието на Духул, интерпретирано от Ла Боасие, в научната му разработка “Бележки върху работата на Академията в Гард”, (Ним, 1872 г., част 1, стр. 304-319). Оказва се, че в древността е имало наука, занимаваща се с изкуството на мълнията. Данни за нея могат да бъдат открити в произведенията автори като Тацит, Светоний и Тит Ливий. И както продължава Робер Амбелин, "При етруските наричали мълниеносец гадателя, натоварен с тълкуването на факта, че светкавицата падала на това или онова място. Освен всичко останало, гадателят обучавал свои последователи как и по какъв начин е възможно да се предпази човек от мълнията. А въпросното място било наричано filguritum. То се ползвало със славата на свещено място в цялата област." В разкритото през 2004 г. царско погребение от времето на Критско-микенската цивилизация от иманяри, на границата между общините Кирково и Златоград са били намерени изключително редки бронзови култови предмети от преди 35 века. В гроб на владетеля цар и жрец, иманярите открили старинен бронзов нож, използван вероятно за жертвоприношения. Открит е и идол на птица. Главата на божеството може да се движи, докато очите му са от фасетирани полускъпоценни камъни. Впоследствие еврейските библейски преселения по нашите земи стават факт. Преселение на народ гонен, митарствал, но съхранил традиции и вяра в пророка, извел с жезъл своя народ през страданията към бъдещето. Това са строителите на Яхвическия кладенец край село Гърло около София. И тъй като отческите кладенци на семитите яхвисти били свързани с шумеро-акадите, вероятно е около жертвениците и светилищата по нашите места да са възникнали и първите на Балканите религиозни, култови и политически центрове, много преди библейските преселения на изток и югоизток. Известно е, че част от яхвическите паметници преминават по-късно и в християнството. Много обаче преди миграциите на библейските евреи, единобожието и Соларния култ, /култът към Слънцето/ са били актуални за нашите земи на Балканите и чак впоследствие този култ е бил разпространен наизток, на север, на юг и на запад – в четирите посоки на света.. юг и югоизток, в източносредиземноморския район и в Черноморския басейн. Към този култ са си и отделни яхвически племена, преминал през Балканите… Едно древно предание гласи, че част от потомците на Дановото коляно също са стигнали някога района на Балканите или днешните земи на България. А Дан според Библията бил пословичният пазител на Кивота. Скулптури на чернокожи мадони и деви, скулптури на Изида го съпровождали и всичко това е било описано в старите предания и в легенди както и амулети и бронзови статуетки на Великата и могъща богиня - Астарата и Ваал /Бастет/, Ищар или Сохмет били пазителки на божествените атрибути, защото по-нисшите винаги са били подвластни на Главното божество. И полемиките по теми "какъв е бил самостоятелният принос на евреите-семити в културата на Египет и колко голямо е било чуждото наследство, което те - евреите са възприели и пренесли, започва с нова сила. Въпросът дали са били първоначално и те черни както фалахите в Етиопия продължава да бъде актуален и да занимава учени и изследователи. Още повече, че и библейският Моисей нерядко е бил отъждествяван с Ехнатон, съпруга на прекрасната египетска царица Нефертити. Защото според официалната наука именно по времето на Ехнатон е било въведено единобожието. И Ехнатон е бил този велик фараон, който обявил духовната война на жреците, въвеждайки новата религия. От негово време водят началото си и множеството жречески посвещения в мистерийте на соларния култ. По времето на Ехнатон, в Египет най-силен е бил култа към божеството Бастет, жената с котешка глава - Великата и могъща богиня - майка на света. Нейна жрица впоследствие става самата Нефертити. Спорен е въпросът на Бастет или на богиня СОХМЕТ е била жрица Нефертити. А богинята на войната е била почитана много и от библейските евреи. Сохмет е била изобразявана като седяща жена, с жезъл в ръка, с глава на лъвица или пантера. По време на военните древни походи, поклонниците й носели нейни култови бронзови скулптури. Това предричало успех във всички битки. Мойсей или Ехнатон, фараонът - еретик или Великят духовен учител, върнал единобожието бил този, който според Вехтозаветните текстове дал идеята по божие указание израелтяните да изработят "подвижна скиния" или "шатра на събранието" за срещите си с Бога. В Библията има много данни за вида на скинията и за шатрите - светилища, където са били осъществявани тези срещи, /връзки/ както и описания с най-големи подробности на Ковчега на завета. Горният край на Ковчега бил с великолепен корниз и с поставена върху него масивна златна покривка, наречена "Капорет". В буквален превод “Капорет” означава "Чистилище". Върху "Капорета" от масивно злато били монтирани скулптури на два херувима, разположени от двете страни по дължината на Ковчега и то така щото, "разпростирайки крила, техният обхват да засенчва целия Капорет. Херувимите били обърнати с лица един към друг като в същото време ги склонявали в Капорета. Съществуват множество теории, според едни от които херувимите били отъждествявани с грифони и дори и с други старинни приказни същества и култови животни от легендите. Херувимите се считали за пазители на златото. Някои древни автори смесвали представите за херувимите, с тези на фигури на древни библейски обожествени животни. Вж. описанието за виденията с колесницата на пророк Йезекийл. Върху древен асирийски амулет била открита митологична идеограма, описвана като "Керуба". С коментари около произхода на керубата, някои учени са се опитвали да лансират теза, че вярата в съществуването на херувимите е много по-стара от представите за грифоните. Ковчегът на Завета бил изработен от древния изкусен майстор Бецалел бен Ури, произхождащ от Йюдиното коляно. А а постоянното място на Ковчега на Завета било в Светата Светих, където единствено имал право да влиза първожрецът - първосвещеник и то само веднъж в годината. В деня на Йом Кипур. Ритуалът изисквал, пространството в Светата Светих да бъде изпълнено още преди влизането на първосвещеника – първожрец със свещен дим. С дим от фий със задължително жертвоприношение. Никой без опасност за живота не би могъл да гледа безпрепятствено Кивота?! Ковчегът с Кивота по време на 40-годишните митарствата на еврейския народ бил покриван с три покривала. Две от кожа и третото от тъкан с гълъбов цвят. Левитите от семейството на Кегат единствени влизали в Светата Светих за пренасянето на Ковчега, което те извършвали върху плещите си на ръка. Ковчегът винаги е бил съхранявн в центъра на еврейския стан. По време на прехода през реката Йордан, тази реликва била носена на разстояние 2000 лакти пред народа, но не от левити, а само от свещеници. Според хронисти по време на войната с хананеите, ковчегът се е намирал в Галилея. От там бил пренесен в Бет-Ел, откъдето заедно със Скинията бил отнесен в Шило - (Силом), където бил съхраняван до смъртта на Ели. Хофни и Пинхас, синовете на Ели носели със себе си Ковчега по време на войната с филистимляните/палестинците/. Последните убили свещениците – жреци, пазители на Ковчега и взели в плен реликвата, която отнесли в Ашдод. Последвала катастрофа, свързана с присъствието на Ковчега на завета в капището на Дагона и в градовете Ашдод, Гата и Екрон. Тогава палестинците върнали реликвата на израелтяните, заедно с множество златни дарове. След като цар Давид завоювал Йерусалим, той преместил Ковчега в своята нова столица. В този библейски град Ковчега на Завета бил пазен в Скиния, направена от скъпоценни килими. А когато цар Давид пренасял Ковчега от дома на Абинадаб, двама от синовете му, които съпровождали шествието, изведнъж били съборени от невидима сила на земята. Този факт първосвещениците обяснили, с нарушение на закона, съгласно който синовете на Кегата били задължени да носят Ковчега на плещите си. Затова когато палестинците положили реликвата върху каруца, с впрягове на дойни крави, последните без да бъдат управлявани поели пътя към Бет Шемеши. Така в старинната еврейска легенда се разказвало за кравите, / които в Индия също са почитани и до днес като свещени животни/, пеели старинна свещена песен, чийто думи в стихове звучали така: "Ликувай, ликувай, Акацийо! Възпрян от великата ти красота, Ти със златни тъкани си, Украсена със скъпоценности, Прославена от храма свещен!" По инициатива на Световния съюз на библейските дружества вече е отпечатън Мегилотът - еврейската библия, която включва каноничните книги Рут, Песен на песните, Еклисиаст, Притчи и Естир. До 2010 г. Библейското дружество на г. Щутгарт възнамерява да отпечата цялостното издание на Biblia Hebraika. Можем само да се надяваме, богословите юдаисти и лингвистите , ангажирани с този гигантски труд да интерпретират максимално точно оригиналните текстовете на мазоретите, с всички техни оригинални тълкования – Конкорданси, с което ще се гарантира автентична интерпретация на староравинските еврейски текстове и текстовете на търговския арамейски език. И докато Танаха/или Микрата – т.е. канона с поученията/ е Светото писание на юдейската религия, с канон от 24 книги, разделени на 3 части – Тора/Упътване или Закони/, Невийм – пророците и Кетувим – писанията псалми, Тората като І част на еврейската библия, състояща се от петте Мойсееви книги или петокнижието е писана 6 – 5 век пр. Хр. Във времето когато е станало Първото разрушаване на Соломоновия храм. 592 г. пр. Хр. Самаряните, напуснали Ерусалимския храм през 150 г. пр. Хр. са изповядвали единствено Тората. Те непризнавали останалите части на еврейската библия. Непризнавали и Танаха, който към 250 г. пр. Хр. е бил преведен на гръцки език. Този превод е известен като Септуагинта. Септуагинтата/Старият завет/ е библията на еврейството по Средиземноморието, библията на Дановото и Вениаминовото колена. Известно е и, че една съществена част от Танаха е била канонизирана от приятелския свещенически кръг на пророк Езра и неговите ученици. Това станало след Вавилонския плен, когато част от оцелелите еврейски учени, лингвисти и свещеници жреци реконструирали Тората/Петокнижието и пророците/ както и малка част от псалмите и новите пророчества. Тази форма на Танаха била ползвана от Йисус и учениците му, като и след последното въстание срещу Римляните, предвождано от евреина Симон Бар Кохеба през 135 г. Танаха е бил канонизиран окончателно от върховните постижения на еврейските равини като по същото време към него се прибавя и канонизираната книга на пророк Данаил. Когато израелтяните дошли до обетованата Ханаанска земя, те се запознали с култа на Ваал и Астрата. Накои от евреите познавали култа и към Бастет и дори били увлечени по него. Докато служенето на Астарта е било разпространено в целия познат древен свят . Богинята Астарта, обаче гръцките автори уподобявал и с Афродита, с Иштар в Асирия и Вавилония, с Изида и Бастет в Египет, с Венера в Рим, с Аттар в Арабия и т. н. Почти за всички финикийски богини се вярвало, че” действат най-вече под зелените свежи дървета и, че “тяхната сила намира изява в продородието на земята”. Почти навсякъде тя била великата - майка, богинята на въприемащия и раждащ принцип, на зародилия се и покълнващ живот. На нея били посветени всички кладенци, извори, реки и дървета. По-късно тя станала покровителка и на любовния живот, на сладострастието и на блудството. Херодот разказва, че "всяка жена задължително поне веднъж в годината трябвало да се отдаде на чужденец в храма на Астарта". "Ако вникнем по-вним



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466365
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634