Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 19:30 - 12 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН - АВТОР АННА ЗОГРАФОВА-СУРУЖОН
Автор: souroujon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1242 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

IN MEMORIAM: 12 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ПРОФЕСОР ЛЕОН СУРУЖОН!

Автор: Анна ЗОГРАФОВА /Stella Souroujon*

Днес света отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. съветската армия е освободила най-големия нацистки лагер на смъртта Освиенцим, в който загинаха милиони хора.

 Този материал се посвещава  на гениалния Маестро Леон Суружон, на  Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27.01.2015 г. , на 75-годишнината от вдигавнето на Ленинградската блокада и на годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц Освиенцим както и на освобождаването на Полша от хитлеристка окупация и на голямата българска художничка Султана Суружон.


image
image

Днес - 27 януари се навършват 12 години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог  МАЕСТРО - Професор Леон Суружон. В сЪщия този ден е освободен Концентрационният лагер Аушвиц – Освиенцим, / на 27 януари 1945 г./,създаден от нацистите през 1940 г., в който са екзекутирани над 1 100 000 души. Пиша това, защото Маестро Суружон бе  един от свидетелите на Холокоста. Бил е в трудов лагер тук в България и някак е много трудно да възприемем след тези 70 години, че в образцова Европа е имало повече от 42 000 нацистки лагери, а не 7 000, както се твърдеше доскоро. Още повече, че днес седем десетилетия и половина след края на Втората световна война, изследователи  от Музея на Холокоста, съвместно с американския историк Мартин Дийн са установили, че нацистките лагери в Европа са били не 7 000, а повече от 42 000. Лагери е имало и у нас  в България – въреки, че Царство България бе сателит на Велика Германия. Само в Европа лагерите за принудителен труд, в какъвто е бил маестро Суружон са били над 30 000,  отделно е имало и над 1 150 еврейски гета, 980 концентрационни и 1 000 военнопленнически лагери и около 500 лагери, в които са били държани жени, насилвани да проституират както и деца – особено близнаци, с които са били вършени ужасяващи експерименти. В такъв един лагер е бил и великият маестро Суружон. Но той - МАЕСТРОТО оцелява , благодарение на уникалната си дарба на цигулар. 93-годишният Маестро прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. стана Доктор хонорис кауза на Пловдивската консерватория. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свърза с редица страни, в които той концертира - ФранцияЧехияРусияПолшаКитайИзраелКубаБелгияИспания, САЩ и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия принос на българите в издигането на музикалното равнище на града. Там той продължи да концертира в цяла Евроа, в Америка и в Австралия както и в Израел. Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпита у нас в България поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и талантливият му последовател - цигулков концертмайстор Радионов. Професор Леон Сабитай Суружон почина много самотен и тъжен, в старчески дом в Брюксел, заведен там от племенника му Алберт Суружон, който все пак изпълни едно от последните желания на маестрото – да бъде погребан в в София, в България. В парцел 24 на Централните софийски гробища / Еврейските гробища /, маестрото бе положен за вечни времена в гроба на своята майка Естер. И днес, в този снежен ден той лежи там под мраморен саркофаг, върху който със златни букви са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – вечното дърво сиким символ, от което е бил направен някого преди хилядолетия Ковчега на ЗАВЕТА. Там В ГРОБИЩНИЯ ПАРК, В ЦЕНТРА НА СОФИЯ е много тихо. Вече почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото - СИКИМОВОТО дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното! Професор Леон Сабитай Суружон е български евреин -изтъкнат световно известен цигулар и музикален педагог. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров). Проф. Суружон, наред с професор Саша Попов са едни от водещите музикални педагози в България. Обучили и възпитали  най-добрите цигулкови виртуози на България.  Проф. Суружон е свирил с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война.Всред най-близките му са били проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Георги Панчев, покойната дама режисьор от БНР - Ребека Арсениева, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор, диригент също негов ученик Петър Зографов, пианистката Лиляна Зографова, прекрасната и мистериозна дама, с псевдоним Соня Хени, Проф. Христо Бръмбаров, с втората си съпруга - певицата мецосопран, солистка на Пловдивската опера - Соня Хамерник, маестро Цадиков, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер, а също и известната Цола Драгойчева.  Съпруга на маестрото е била и известната пианистка, преподавател в Софииската консерватория - професор Катя Казанджиева, чрято дъщеря той осиновява. Но много интересна е връзката му с маестро Цадиков. Бел. Ред: Кой е Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София в продължение на 28 години / до 1938г/.   През този период постоянният състав е наброявал 80 певци и певици и още 70 деца. И когато през 1939г. хорът изпълнява в зала "България" невероятната оратория "Саул" на Георг Фридриф Хендел,  антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката с яйца като това става две години преди приемането на Закона за защита на нацията, но е първият ранен знак за отношението към евреите по време на Втората световна войнаІ. След приемане на Закона за защита на нацията в царство България, хорът е принуден да прекъсне дейността си и я подновява едва след 9.09.1944г., когато евреите връщат всичките си граждански права. Диригент става Израел Аладжем. Така в духа на новата епоха се променя и името  на хора– "Еврейски народен хор при читалище "Емил Шекерджийски".Цадиков завършва клас по композиция през 1910 г. в Консерваторията на Вирцбург и след завръщането си в Царство България е назначен за диригент на "Еврейско певческо дружество - Хор при Централната синагога". Маестрото свири в инструменталния състав на царския оркестър както и под диригентската палка на маестро Цадиков.. От 1949 г. професор по цигулка в Българската държавна консерватория, той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка включително е партнирал на маестро Леон Суружон.

Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката.

Изключително трагичен момент в неговия живот е престояването му в трудов лагер, след приемане на ЗЗН през 1941 г. в Царство България. Имената на някои от неговите приятели състуденти и състудентки от Пражката консерватория са дори и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка.  
В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер Бели брег или Бели извор, в района на днешно Ардино както и впоследствие преместен и в «Трънска клисура” през 1943 г. е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи. 
Великият цигулар Леон Суружон, в концлагеристки дрехи вечер заставал на една височинка на фона на луната и свирел.
Концлагеристите от Гонда Вода помнят. Както и всички, чукали камани в мъжките трудови лагери за евреи, създадени през 1943 г.  
Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как цигуларят Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите в Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите /вероятно в Аушвиц/ за него е била и неговата добра приятелка - музикантката Елза Йелиела /или Илиела/ Полак, състудентка от Пражката консерватория, която той безуспешно е продължил да търси....
Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка.
В края на 1948г
, по време на голямата алия, хористите на маестро Цадиков емигрират в Израел както и сестрата на професор Суружон – известната художничка Султана Суружон, но това тя прави през 1953 г.

Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса.
Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното:
“На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”.
Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков.
Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г.
Неговите ученици са били именитите ни цигулари Александър Владигеров, Ангел Станков, който по препоръка на проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов, а също и на световноизвестния цигулар Руджиеро Ричи специализира в Лондон при проф. Ману
к Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман.

Ученици на маестрото между които и виртуозът Йосиф Радионов изпратиха в последния му път великия маестро като погребението стана няколко дни по-късно, на датата 2.02.2007 г. в еврейския парцел на централните софийски гробища, където ритуална церемония извършиха канторът от Софийската синагога, член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви /вече също покойник/ и рави Коен.

Учениците на професор Суружон винаги ще помнят майсторските му класове, концертната му дейност,

невероятната обаятелна аура на маестро Суружон както и концертите му, преминали с огромен успех.
Името му значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана
верен и достоен “войник” на фронта за музиката.

ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!

А този линк е
в памет и на децата от Варшавското Гето!

http://www.youtube.com/watch?v=g7d0GTQ2ovE

Анна Зографова/Stella Souroujon

ПОСЛЕПИС ЗА СУЛТАНА СУРУЖОН -  Покъртителна е мъката на маестрото, когато на 13 януари 1961 г. в Израел при катастрофа загива и по-толямата му сестра - великолепната портретистката – художничка Султана Суружон, погребана в Холон. Султана Суружон - Лазарова, е родена също както брат си в Нови пазар. Завършва Софийската художествена академия и когато през 1924 г. се основава Дружеството на българките с висше образование, тя е една сред първите наши именити портретистки, участвала в ежегодните изложби, организирани от дружеството през междувоенния период. В това сдружение са участвали около 100 български масторки на живопистта. 
Султана заминава за Париж през 1938 г. и там излага свои платна, в качеството си на член на Дружеството на френските независими художници.  През 1953 г. репатрира в Израел. Султана Суружон, заедно с Жул Паскин е представител на най-талантливото поколение български художници. Критици я определят като прекрасен портретист. Други съвременни я наричат първата жена  художник
, в историята на българския ексхибиционизъм. Всяка нейна ка ртина е изключително ценена в чужбина и на аукциони нейните произведения се продават на баснословни цени. 
За немалко от творбите й се предполага, че са били придобити от някои колекционери по не особено честен път. Като авторка на невероятни маслени платна и акварели в сребристо розво и пембяно златист цвят
, художничката Султана Суружон се нарежда всред най-добрите наши майстори в областта на портретния  жанр. Нейни творби, една от които "Голи жени" (1934 г.), се съхраняват в НХГ – София.Много от картините на Султана се съхраняват в световно известни музеи по света както и в Телавивския музей на изкуствата, тъй като Султана, която репатрира в 1953 г. е сред неговите основатели.

Тук – моля да ме извините за обстоятелствеността искам да разкажа, че във фонда на  Националната ни Художествена галерия в София преди години една уникална картина-шедьовър на Султана е даден за ползване, за срок от 10 години. Картината е дадена от немска гражданка, г-жа Амалия Василева Кьониг – по нейните думи със съдействието в рамките на министерския мандат на Вежди Рашидов. Представлява един от най-красивите женски портрети, нарисувани от жени в България. Картината е от 50-те години на ХХ век и ейн автор е моята леля - художничката Сутана Суружон. Във фонда на НХГ тя е била неправилно заведена, заведена е като „Момиче от Чехословакия“. Всъщност на картината е нарисувана приятелката на Султана, нейна колежка -  скулпторката Елена Робертс, дъщеря на дългогодишната приятелка на проф. Суружон - професор Панка Пелишек. Елена – една приказно красива Дама, всъщност е дъщеря на проф. Панка Пелишек, дългогодишен преподавател в Софийската държавна консерватория и колежка на маестрото. Достойно би било днес картината на Султана да остане на съхранение в златния фонд на Националната ни художествена галерията. Но при запитване от моя страна, неизвестно защо, служителки на НХГ не можаха да открият документацията за нея и не ми отговориха къде в момента се съхранява тази картина. Ако някой знае, моля да ми пише. В послепис оставям електронния си адрес. Интересен факт е и обстоятелството, че сестрата на Маестро Суружон Султана, която е притежавала  уникален глас – спинтов сопран, също е пяла с хористите на хор „Цадиков” в София




Тагове:   Anna,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1098982
Постинги: 418
Коментари: 86
Гласове: 479