Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2010 17:49 - За истинската прародина на българите или на къде клони махалото на Фуко? Продължение!
Автор: souroujon Категория: История   
Прочетен: 4433 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 16.07.2010 18:02



  image Акад. Йордан С. Иванов

/Продължение/

на

материала

За истинската прародина на българите или на къде клони махалото на Фуко? КОЙ ПИЕ ОТ ЕЛЕКСИРА НА СЛАВАТА И КОЙ ПЛАЩА НА „ТАНГРА ТаНакРА” ДА ДОКАЗВА, ЧЕ НЕ СМЕ БАЛКАНЦИ? КОЙ ЦЕЛИ ПОДМЯНА, РАЗБИВАНЕ, ПРИКРИВАНЕ И ЗАТРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ?!! ПРИДУНАВИЕТО – ИЗНАЧАЛНОТО ОТЕЧЕСТВО НА ДРЕВЕН ШУМЕР И АВТОХТОННАТА НИ ТЕОРИЯ
Автори:
Акад. Йордан Ст. Иванов, Анна Зографова – Член кореспондент на академия МАБИК.
КОНСУЛТАНТ: Д-р Юлия Войнарович – доктор по международни отношения и дипломация, университетски преподавател в България и Малта
Бр. 56(1794), год. ХХI, 15 - 19 юли 2010 г 

*Продължение!!!
Минусинска котловина Проф. Велфрам Еберхарт е описал подробно в своя труд, посветен на “Локалните култури на Китай”, че : „През 2697 г. или 2637 г. пр.н.е китайците заменили своя лунен календар с българския дванадесетгодишен цикличен календар, отчитайки неговите предимства като по-късно те заимствали от предците на българите и леенето на цветни стъкла”. Преди време изследователите Хартвин Хаусдорф и Петер Краса са се натъкнали на уникална находка, в провинция Шансу – Северен Китай. Били разкрити над 120 пирамиди – по-стари и по-внушителни от египетските. За тях са се произнесли и китайските им колеги - д-р То Уай и проф. Чи Пенлао. В същия регион до т.н. „мъртви градове” Лулан и Ния, още през 80-те г. на ХХ век, археолози открили още и 120 европеидни мумии, които според американския учен Виктор Маир били погребани между 6000 и 4000 г. назад във времето. Чрез генно изследване, изследователят Паоло Франкалаци установил, че това са били трупни мумии на кавказки индоевропеиди. Върху слепоочието на мъж бил регистриран татуиран тангристки знак, а мъжът бил облечен и обут в характерна българска носия, с навои. Всред откритите предмети до женските мумии имало и шапки – тип каподулии, с високи черни гугли. Некрополните находки включвали фрагменти от вълнен плат, одеала, престилки, с типично български шевици и орнаментика. В некрополите били открити и артефакти за наличие на типични древни български бойни снаряжения.... 1764 г. пр. Хр. Балкански българи са се разселили по бреговете на река Селенга и езерото Байкал, както и в района на великата китайска река Хуан ХЪ. Там било ситуирано царство на народ, описан в китайските анали като «хунну», или сюнну. Много интересна е китайската династия Ся, чийто край е бил регистриран при възцаряването на Шун Вей, сина на цар Цзе-куй, който през същата година преместил резиденцията си в северните степи. Така било поставило началото на съществуванието на народа на хуните. Съществуват литературни данни за 1158 год. пр.н.е., когато ванът на Чжоу, Вен нападнал народа „хянюй”, който в бягството си се преселил през пустинята Гоби на север и така било ситуирано Хунското царство. В аналите за него се говори като за «Времето на Западните Чжоу /II пол. на IХ век преди н.е./. Китайците описали как са водили кръвопролитни войни със северните народи "Бейди", обединени от хун-ну в царството СЯ-нюн.". Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози, за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.
Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествяван многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан - председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун както и синът му Кхан Юи Лао Шан също регистрират огромен възход на империята. / За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/. В китайските анали има данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, за Империята на хунорите, с генеалогия на почти всички нейни владетели. Съседни на Китайската империя били и царствата в Бухара, Самарканд, Маймураг и др., в които владетелите, според китайските източници били титуловани с титлата ШУБИ / ФУБИ/, която разгледана етимологично би могла да се възприеме и като преведен вариант на старинната протобългарска титла за владетели СУБИГИ/Сюбиги/. Изследователят Константин Каменов пише още, че във владението Илек, ситуирано на изток от Бухара, царувал владетел, с името Спас, титулован като ТЕГИН, кореспондиращо с титлата ТИКИН, от наименованието КАНАР-ТИКИН. Такава е била в древността и титлата на престолонаследника на протобългарската държава. 2000 г. пр. Хр. От времето на ІІ хил. пр. Хр. само преди време бе разкрита ритуална погребална могила на върховен цар –жрец на местен автохтонен етнос, в района на землището на с. Изворово, общ. Харманли от времето на бронзовата епоха.с много ценна златна ювелирна находка -.накит от 320 мъниста с формата на ечемичени зърна, златни фрагменти от вретено, украсено със соларна шарка, златна и сребърна плочки, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож, с каменен брус. Подобна златна находки, с форма на ечемичени зърна е била открита само и единствено на о-в Крит - бижу огърлица, с 24 мъниста. Българската находка обаче е значително по-изящна и богата. Покойният български професор Владимир Георгиев бе един от първите, допринесли да разчитане на критско-микенската писменост. Днес неговите открития се разработват от учени като Бранденщайн, Ван Виндекенс, Карноа, Мерлинген и Хаас От втората половина на II хил.пр.Хр. до античността (VI в.сл.Хр.) на територията на днешна България са открити немалко артефакти от пристанищни градове, разположени по протежение на цялото крайбрежие на Аскейноса и в акваторията нна Черно море. Пристанищата които са функционирали през средата на II хил.пр.Хр. (късната бронзова епоха) са били в района на днешните нос Шабла, (Карон Лимен), нос Калиакра (Тиризис) и около северното пристанище на Месамбрия, Аполония, Маслен нос (Тера), северно от Урдовиза. По същото време в Китайската империя е била извършена писмена реформа според която са били въведени йероглифи за шипящите звуци, типични за българския език. 1800 г. пр. Хр. Ариите тръгнали в своя завоевателен марш от района на Памир и Хиндукуш към Индия и завладели нейните северни територии. Жреците - пазители на древните знания бълг-ариите, придошли и заселили се в района на днешна Индия били назовавани брахмани и външно се отличавали със специалните си ритуални прически – тип чембас - "sikha” – знак за тяхната върховна мъдрост.В района на Северна Индия били ситуирани царствата Боло и Нишапур, управлявани от протобългарски владетели, титуловани като “балхари” и “канабари” - по [Абурайхан Бируни (973-1048) - Съч., Ташкент, 1957 г., т. I, с. 55, 111; т. II, с. 202]. Протобългарско царство „Болор” било ситуирано и в планините, между Памир и Хиндукуш, което отстояло „на два дни път вляво от р. Инд”. Било именовано още и „Бургар” и се намирало южно от Самарканд - /днешни територии на Таджикистан/, в поречието на река Зеравшан. Царството било именовано още и Фалхар. Следва да уточним, че в таджикския език името „българи” се е превеждало като БУЛ-ХУЛ/ БУЛ-хол/. 1600 г. пр. Хр. - от тогава датират най-многото открити в света клинописни находки. 1505 — ок. 1480 г. пр. н. е. В този период е управлявала царица Хатшепсут, по времето на която бил строен уникалният терасовиден храм в Дейр ел Бахри – място, свързано с дълготрайно присъствие на протобългарите. 1500 – 1100 г. пр. Хр. Протобългарски пеласгийски балкански племена преминали и се разселили из целия остров Крит. 1300 г.– 1200 г. пр. Хр. - Аналите от това време регистрирали народ, с името "българи", за което свидетелства "Хронографията" на Йоан Малала, в която се упоменава, българи са участвали в Троянската война: " . Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци,/ а сега българи"/. Във времето на Троянската война, мирмидонци се именовали и жителите на Тесалия. Изследвайки този период, известния учен проф. Владимир Георгиев е разграничил /Атрячкия-от Троя език от фригийския и дакийския и е определил мястото му както и това на илирийския като задължително, всред останалите индоевропейски езици. Троянската война от същия период се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман, в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” има немалко данни за наименованието на древна Троя, което е древнобългарски топоним - Улуг Етреч или Велик Етреч. Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на цар Анхиз и богинята Афродита, бил братовчед на цар Приам /от дакомизийско потекло/ със съпруга Хекуба – също дакомизийка/, , бил пощаден от елините, заради доблестта и храбростта си. Цар Еней воювал редом с тракийския цар Резос, който паднал на бойното поле. Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар ПелеМЕН, загинал в боевете край Троя, протобългарският дардански цар Еней тръгнал с флотата си през Сицилия, като достигнал града Лаврентум, когото назовал също Улуг Етреч/ Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му дарданският /български/ цар Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите/ВЕНЕТИ, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/. Те се разселили и отседнали трайно из земите, в областта около днешния град Венеция, кръстен на тяхното име - ВЕНЕТИ. Дарданският протобългарски цар Еней, посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий /син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”. Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ - Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар - Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. - 63 г. до 19.08. през 14 г. пр. 1200 пр. Хр. – българи - бугари от Атрячите от Улуг Етрек/Троя както и племена от района на реката Буг - територия на днешна Украйна се заселили в дакомизийските земи на Балканите. 1000 г. пр. Хр. Протобългари, начело с владетеля Кхан Тимоти,брат на Савската царица от рода Дуло, заедно с арийски и гетски племена завзел територията на Балканския полуостров. Артефакти за тяхното присъствие има в Странджа и в Сакар. Тези обединени племена отблъснали балтоилирите от Балканите на юг и Запад към Адриатика. От същия период са открити в териториите на страната ни хиляди соларни символни знаци и посочки, древни свастики, в посока по часовниковата стрелка, петроглифи, триквестри, спирали. Подобни находки са били откривани и в района на Северното Прикавказие, в старите територии на Берсилия, в Чечено-Ингушетия, в Дагестан, в териториите на Стара Велика България. Между находките има кръстове, магически знаци, розети, кръстовидни ипсилони, знака на рода Дуло, Подобни са откривани и в други райони между Черно и Каспийско море и по Кавказките планини. Там българите били болшинство. В този регион, и то най-вече с уменията да ваят каменни градове, да изработват уникални накити – традиция, която съществува и днес в района на Кубачинския аул в Кавказ. В Кавказ българите се прочули с древните си бойни изкуства. Там те асимилирали по-малобройните племена като впоследствие ситуирали СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ на КХАН БАЛТАВАР КУБРАТ ВЕЛИКИ. В Кавказ българите , разселени по поречията на реките Сулак, Чегем и Баксан построили градовете Булкар Балк, Кумук ,Самандар и Хумар, които считали за приемствени, от времето на Велика Балхара. Известно е, че известният хронист Мовсес Хоренаци, в арменската "География" е написал: „Сарматия (Азиатская) отделяется от своей половины (Европейской) восточными оконечностями Рипейских гор, рекою Танавис, Меотийским морем, и простирается вдоль Кавказских гор у Грузии и Албании до Каспийского моря. В Сарматии находятся горы Гиппийские (—‛Ιππικ), Кераунские ( — Κεραύνια) и другие, и многие реки, в {35} числе которых Этиль с 70 рукавами (истоками, 70 ), на берегах которого укрепился народ басилы. Следующие народы живут в Сарматии133: 1. хаза-{36}ры134, 2. буши (var. булхи), 3. баслики (барсилы), 4. апшеги, 5. апхазы, 6. царственные сарматы, 7. иппофаги, 8. нахчаматьяны135, 9. фтирофаги, 10. сюрикаци, 11. митрикаци, 12. амазоны, 13. аланы, 14. хебуры (var. хебары), 15. кудеты, 16. скюми, 17. аргаветы, 18. марголы, 19. такоци (var. такры), 20. аргозы, 21. дачаны, 22. пинчи, 23. двалы, 24. гунны, 25. воспуры (var. апулы), 26. цанары, у которых проходы Аланский и Цекан, 27. туши, 28. хуши, 29. кусты, 30. антропофаги, 31. цхаваты, 32. гудамакары136, 33. дуичики, 34. дидоци (var. дигои, вернее — дидои), 35. леки, 36. катапастианы, 37. агутаканы, 38. хенуты (var. хенуки), 39. шилы, {37} (var. шибы), 40. тчигбы (тчиги), 41. хелы (), 42. каспы, 43. пyxи, 44. ширваны, 45. хсраны (var. хараны), 46. таваспары, 47. хечматаки, 48. ижамахи, 49. пасхи, 50. пусхи, 51. пиконаки, 52. баканы, 53. маскуты, у самого Каспийского моря, куда доходят отроги Кавказа и где воздвигнута Дербендская стена, громадная твердыня в море137. Севернее живут гунны, у которых город Варачан138 и другие города. Царь Севера называется Хаган. Он владыка хазар. Царица же, жена Хагана, происходит из рода Басилов. ІХ век Пр. Хр. - след смъртта на кутовия цар Соломон били ситуирани Израилтянското/северното/ и Юдейското царства/южно/. Предците ни подкрепяли първото, но след смъртта на цар Соломон, предвождани от владетеля Тимоти - брат на Савската царица, отново мигрирали на северозапад. Царица Македа /известната владетелка на царство САББА, именована като Савската царица/, също участвала в грандиозен поход през Балканите към Алпите. Тя създала поколение с цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие, който е бил 256-ти потомък на легендарната царствена двойка. Като заключение на изложеното до тук, бихме желали да споменем, че в обратния път към Балканите, предците – потомци на пеласги, дакомизийци, атрячи пътували, завземали територии и земи и оставяли по своя път своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци-царе, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината, в земите на Балканите. Те участавли и в създаването на конфедеративни дакомизийски, а по-късно и на тракийски държавни образования и царства, като държавата на Одрисите, дакийското царство, царствата на Александър Велики и на Лизимах и др., които всъщност са били в основата на създаването и на Великата Римска империя, в която болшинството императори, както вече писахме в предишни доклади, публикувани в научните сборници на академия МАБИК, са били не римляни, а потомци на дакомизийсските и протобългарски царе и князе, на владетели, с родословия от Атрячките българи. Кубратовата Велика България представлява една по-късна приемствена форма на хуногундури и на кушани. Четира са били основните династични кланове българи, властвали в Евразия - кушани, утигури и кутригури, котраги и потомците на най-стария династичен царски род „Дуло”. Имало е хуногундури и котраги и в Индия. Кушанската империя е включвала Пешаварския район на Пакистан, територията на Афганистан, Таджикистан, Южен Узбекистан и Кашгария – китайски източен Туркестан, с провинция Син-цзян. Безбройни са топонимите, антропонимите както и всички онези наименувания и обозначения на племената, известни в историята като кушани, балгАРИ, балхАРИИ - потомци на АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ, преиначавани в хилядолетията. И ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което, в много древните времена както твърди акад. Йордан Иванов, “морето им било до колене, за да могат да преследват готите, техни братовчедни племена”,защото от стотиците синове и дъщери на древните вождове се раждали бротовчедните поколения на предците, формирали народите. Днес българите по света са тези, които не поливат своите корени в България. А те - българите са поливали и продължават да поливат други, на други държави и континенти, което води до изменяне на кръвна група – /RН отрицателно/. По същата причина следва да спрат и войните! Защото в тези войни са се били и продължават да се бият представители на сродни етноси. На братя или братовчеди по кръв, и то не до девето, не до петнадесето, а с роднинска връзка до двадесет и второ и нагоре колена, в хилядолетията, нещо което в един прекрасен ден науката ще може да докаже. И това ще стане тогава, когато бъдат изработени апаратури, които да преценяват етнофонда на народите – етнофонда на човечеството. Затова днес нека да се постараем да запазим ореолите на славното ни минало, за да съумеем да изградим върху тях и короните на бъдещето.. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: А. Зографова и Т. Манова - „Боянският маг Йордан Иванов”. Иван Иванов, издателство ЕТ”Йордан Иванов” – 2004 г., София. Доц. Атанас Стаматов. "Tempora incognita на ранната българска история". Иван Войников . "История на българските държавни символиR. Rashev, Ya. Dimitrov - Pliska - 100 years of archaeological excavations. Андрей Киряков - "Произход на древните българи" Александър Баяр "Тайната история на татарите". J. Marquart. Ostasidjsishe una Osteuropaishe Strefzuge. Berlin, 1900.dt. Нурудинов Ф. Г. – “Булгарьi и мировая цивилизация” – София 2001, ИК “Огледало”Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София 2001, и.к. “Огледало”. Заимова Р. – “Арабски извори за българите”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра”. Георгиев П. “Етиопите от българския апокрифен летопис” - cборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, Кривов М. В. «Эфиопия» в «Откровении» Псевдо-Мефодия Патарского. — Ленорман Ф., Руководство к древней истории Востока до персидских войн. 2, вып. 2. Мидяне и персы. 2 . Доц. д.р Руслан И. Костов, МГУ и Геологически институт на БАН „ ЛАЗУРИТЪТ ОТ СРЕДНА АЗИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕТНОНИМА БАЛХАРА”. НАУЧНИ ДОКЛАДИ, ПУБЛИКУВАНИ В АРХИВА НА ИНТЕРНЕТИЗДАНИЕТО НА В. „МОНТПРЕС” : БЛОГЪТ НА АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ В GOOGLE.BG АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ – ВИЖ В GOOGLE.BG – ИЗОБРАЖЕНИЯ И МРЕЖА! Бр.18 (1355), год. ХVІІ, 7 – 8 март 2006 “Дакомизийски геном – изследван от българин” – научен доклад на академик Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор на академия МАБИК E-mail: acad.iordan_ivanov@abv.bg. – Бр. 26 (1363), год. ХVII, 4 - 5 април 2006 г. от електронното издание на Mont-press.com. “DACIAN – MOESIAN GENOME – researched by the Bulgarian in 1975”. Academician Yordan Ivanov and assistant Anna Zografova - a corresponding member of MABIC Academy Бр.86 от 2002 г. - раздел “Чудесии” – “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов. Бр.88 от 2002 г. - раздел “Чудесии” – “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов - ПРОДЪЛЖЕНИЕ. Бр.90 от 2002 г. в раздел “Чудесии” - “СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ” - Интервю с българския феномен и ясновидец по рождение Йордан Иванов - ПРОДЪЛЖЕНИЕ.Бр. 4(1441), год. ХVIII, 16 - 17 януари 2007 г. Бр. 7 (1444), год. ХVIII, 25 - 29 януари 2007 г. МИЗИЙСКАТА СУБКУЛТУРА В DUROSTROM*DUROSTRUM ПО АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ С ПОЖЕЛАНИЕ: “ДА СЪХРАНИМ КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ГРАДИМ ВЪРХУ ТЯХ КОРОНИТЕ НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ, авторска разработка на акад. Йордан Иванов и асистентите: Анна Зографова- магистър - чл.кор. на академия МАБИК и Даниела Малчева - бакалавър – филолог от Югозападния университет в Благоевград. Бр. 55 (1492), год. ХVIII, 19 - 23 юли 2007 г. “За предтракийската цивилизация на дакомизийците и днешните шопи” – автор акад. Йордан Иванов. /раздел култура/. Бр. 80 /1517/, год. ХVІІІ,16-17 октомври 2007 г. “Ранните българи – прединдоевропейци, прародина, бит и култура” – Доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – чл. Кор. На академия МАБИК. Бр. 31 (1568), год. ХIX, 22 - 23 април 2008 г. “Балканите - люлка на световната цивилизация” - научен доклад на акад. Йордан С. Иванов. Бр. 52(1589), год. ХIХ, 10 - 14 юли 2008 г. „ЗА ОГРОМНИТЕ НИ ТЕРИТОРИИ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО И ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КХАН КУБРАТ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ”. Научен доклад на академик Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – чл. Кореспондент от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК. Бр. 83(1620), год. ХIХ, 30.10. - 3 ноември 2008 г. Втори интердисциплинарен конгрес Бр. 83(1620), год. ХIХ, 30.10. - 3 ноември 2008 г.по история на Стария свят - Секция „Цивилизации и култури на древните българи – V хил. – ІХ в. Пр. Н.е. . Българите в етнофонда на човечеството – империи, държави и царства – V хилядолетие ПрН. ЕРА – ІХ век. ДА СЪХРАНИМ КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ГРАДИМ ВЪРХУ ТЯХ КОРОНИТЕ НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ. Научен Д О К Л А Д на Акад. Йордан Стоилов Иванов, Асистент Анна Зографова – Чл.кор. на академия „МАБИК” и Асистент Елисавета Кърпарова – Гурния – капитан по морско дело. Бр. 88(1625), год. ХIХ, 18 - 19 ноември 2008 г. Какво биха показали генетичните тестове на населението от съседните на България страни и по-голямата част от Европа Акад. Йордан Стоилов Иванов.



Гласувай:
4



1. andrei - Поздравления...
16.07.2010 18:52
за положените усилия и неимоверният принос към българската история,на всички взели участие в изследванията.Още веднъж Ви благодаря от сърце и душа!
цитирай
2. andrei - Поздравления...
16.07.2010 18:53
за положените усилия и неимоверният принос към българската история,на всички взели участие в изследванията.Още веднъж Ви благодаря от сърце и душа!
цитирай
3. balkan1 - Тук сме си от време оно
29.01.2011 23:25
В храмовете от могилите има артефакти чиито орнаменти могат да бъдат обяснени само чрез системата и корекциите на БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР но го няма в образователната ни програма и не се познава -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532
цитирай
4. balkan1 - Обиколили сме земята ...
29.01.2011 23:27
... но това не означава че сме от някъде другъде.
Много преди Александър Дионис е ходил до Индия -
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191
цитирай
5. shtaparov - Позволете да представя няколко ...
31.01.2011 16:03
Позволете да представя няколко свои тълкувания,направени с помощта на "Ангеловия анализ", подкрепящи написаното тук:

1.Шумери=Кимери=Гетари/Гети/,Бигери/Богари/.
2.Варвари=Вургари/Бургари/.
3.Траки/Фраки/=Фриги/Бриги/=Блъги/Блъгари/.

Толкова засега-повече от това:в моя блог,когато му дойде времето.Поздравления за отличните материали и за високата патриотична позиция!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465814
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634